Роден на 4 октомври 1916 г. в Москва, в семейство

Роден на 4 октомври 1916 година в Москва, в семейство на инженер-специалист по филтриране на водите и лекарка, Виталий Гинзбург остава без майка едвам 4-годишен. С възпитанието на бъдещия Нобелов лауреат за физика се заема по-малката сестра на майка му, Роза. Докато навърши 11 години, Виталий не върви на учебно заведение, а учи под бащиния си контрол вкъщи. През 1927 година постъпва напряко в 4-ти клас. През 1934 година, 18-годишният юноша е признат непосредствено във втори курс на Физическия факултет на Московския държавен  университет „ Ломоносов “. На 24 години приключва аспирантура, пази кандидатска, а четири години по-късно и докторска дисертация. Два пъти Гинзбург подава заявление, че желае да отиде на фронта. Но и двата пъти му отхвърлят с претекста, че на страната са й нужни учени за създаването на ново оръжие. През 1942-а стартира работа към теоретичния отдел на Физическия институт Лебедев (ФИАН). Сред значимите научни приноси на Гинзбург са феноменологичната доктрина на свръхпроводимостта, създадена от него и Лев Ландау през 1950 година, доктрина на разпространяване на електромагнитните талази в плазма, доктрина за произхода на галактическите лъчи. Носител на най-високите държавни оценки и голям брой интернационалните награди, през 2003 година Гинзбург получава Нобелова премия за физика, дружно с Антъни Легет и Алексей Абрикосов, за основаване на теорията на свръхпроводимостта от втори жанр и на доктрина на супертечностите. Знаменитият съветски физик напуща този свят на 8 ноември 2009 година на 93-годишна възраст. 

Правилата на живота на Виталий ГИНЗБУРГ 

Случи се по този начин, че родителите ми не ме пратиха в точния момент на учебно заведение. И аз потеглих напряко в 4 клас. Така и не ми се удаде да запълня многото пропуски в знанията, до ден сегашен пиша с неточности и изпитвам компликации по аритметика. След 7-ми клас трябваше да отида във фабрично-заводско учебно заведение – нещо като днешните професионални техникуми. Но това никак не ми харесваше, по тази причина се  устроих като лаборант в рентгенова лаборатория, където мои наставници се оказаха Вениамин Цукерман – талантлив физик, един от бъдещите основатели на водородната бомба, и Лев Алтшулер.

Бях слаб по математика и смятах, че от мен няма да излезе никакъв теоретик. И въобще, страдах от комплекс за непълноценност. Веднъж се случи да отида с една концепция при известния към този момент академик Игор Там. И той прояви откровен интерес към мен, болести ме със своя възторг, помоли ме да вляза в кабинета му и да му опиша повече за своята работа. Бях вдъхновен и в действителност започнах нов живот. 

Странно по какъв начин се промени лицето ми – когато бях дребен, приличах на татко си. Сега наподобявам на моята майка – даже гърбицата на носа ми порасна. 

Спомен от детството ми – годината е 1920, Москва. Специално за мен, дребното тогава дете, донесоха прясно месо, а то се оказа кучешко. 

Мечтата ми – да основа такива свръхпроводници, които да работят при стайна температура, т.е. без да е нужно да се охлаждат. 40 години работя върху това. 

Казват ми – такива големи пари получи, съвсем 400 хиляди $. Но моята Нобелова премия – тя е просто един инструмент.

Да, аз съм един от основателите на водородната бомба. И не се разкайвам за това. Хитлер, абсолютно искаше да сътвори бомба за превъзходство и в случай че при него се беше получило, той без да се замисли щеше я хвърлил там, където реши. Американците се заеха да вършат бомба поради страховете си – дали пък германците няма да ни изпреварят? Игор Там и Андрей Сахаров, абсолютно, също действаха от патриотични съображения. 

Сахаров почна да работи върху бомбата поради жилище. Имаше малко дете, а нямаше къде да живее. Директорът на нашия институт – Вавилов, сподели на Игор Там: „ Включи го в твоя лист на позволените за основаването на бомба, и незабавно ще му се даде жилище. “ Доколкото помня, осигуриха му стая – към 14 кв.м. Когато мен започнаха да ме упрекват в космополитизъм, идеализъм и демон знае какво, и се появиха какви ли не публикации по вестниците, мен също ме „ избави “ бомбата. 

Враг съм на всевъзможни чудеса и нямам доверие, че хората могат да възкръснат. Но изпитвам завист на вярващите – те имат успокоение. 

Нобеловата награда за литература не ми прави положително усещане. С нея се случват някакви причудливи работи и я връчват на напълно неразбираеми персони. 

Обичам футбола, само че той се трансформира в някаква сергия. Противно е, че по-рано имаше футболисти, а през днешния ден има гладиатори, които ги купуват и продават. 

Спортът се родее с науката по това, че престанаха да го асоциират с избрана страна. 

Кой живее в Русия? Маса пияници, негодници и маса положителни, интелигентни хора. 

Не признавам политкоректността. Европейците страдат от своята непотребна мекост и благосклонност към всякаква сган. Последицата от това са тероризмът и хулиганството.

Ако човек желае да си отиде от живота, това не трябва да му се отхвърля.

Съдбата на индивида е нищо повече от верига случайности. Убеждавам се в това още веднъж и още веднъж. 

По материали на:,
* Виталий Гинзбург, bg.wikipedia.org