Страшно е не това, че великите хора са аморални, а че аморалността води до величие ~ Алексис дьо ТОКВИЛ
Роден на 29 юли 1805 година, Алексис Шарл Анри Клере дьо Токвил е френски политически активист, водач на консервативната партия на Реда, министър на външните работи на Франция (1849 г.) и историк. Книгите му „ Демокрацията в Америка “ (появила се в два тома 1835 и 1840) и „ Старият режим и Революцията “ (1856), и до ден сегашен остават едни от най-богатите емпирични проучвания и истински теоретични концепции в региона на публичната просвета. Блестящото схващане на Алексис дьо Токвил за връзката сред личността и обществото през днешния ден са толкоз настоящи, колкото са били и през 19 век. „ Демокрацията в Америка “ (1835), неговият максимален труд, е считан за едно от ранните творби от сферата на социологията и политическите науки.
(1805 ~ 1859)
Съзнанието на хората може да бъде превзето единствено от най-достъпните хрумвания. Светът може да бъде превзет по-скоро от лъжливата, само че ясна и точна концепция, в сравнение с от правдивата, само че комплицирана.
Сред хората живеещи в народна власт, където няма наследствено благосъстояние, всеки човек работи, с цел да живее... Трудът е повдигнат в чест, предразсъдъците не са против него, а в негова изгода.
В Америка в основата на деятелността лежи свободата, в Русия – робството. Те имат разнообразни истории и разнообразни пътища, само че е прекомерно допустимо Провидението скрито да е подготвяло всяка от тях да стане стопанка на половината свят.
Дори тираните не отхвърлят, че свободата е прелестно нещо – истината обаче е, че те я желаят единствено за себе си и считат всички останали недостойни за нея.
Склонността към безспорната власт е в директна взаимозависимост от презрението към личната страна.
Историята е като картинна изложба, в която оригиналите са малко, а копията – доста.
Робското състояние – потискането на тога, в това време води до деградация и господаря му.
Страшно е не това, че великите хора са аморални, а че аморалността води до великолепие.
Още при започване на престоя си в Америка направих поразително за себе си изобретение – какъв брой доста са достойните хора измежду ръководените, и какъв брой малко са те измежду ръководещите.
Основната цел на положителното държавно управление се състои в това да усъвършенства благосъстоянието на народа, а не в това, да вкарва порядки измежду бедните хора.
Американците са толкоз влюбени в равенството, че биха били по-скоро равни в робството, отколкото неравни в свободата.
Източник:
Изображение: 1850 portrait by Théodore Chassériau, Wikipedia
