Единственото средство да се победи любовта, е да се бяга от нея ~ Мигел де СЕРВАНТЕС
Роден на 29 септември 1547 година в Алкала де Енарес, Испания
Честността е най-хубавата политика.
Обуздаването на езика е изкуство, което малко на брой владеят.
Любовта не се преценява с нищо и няма мяра в нищо. Връхлита крале и пастири, умни и глупави. И когато завладее душата на някой, тя прогонва страха и срамежлкивостта от него и – доста постоянно – го прави за смях.
За Бог съществува единствено сегашното. Единствено той знае, какво, по кое време и докога.
Жените по природа постоянно са комплицирани. Те обичат тези, които им изневеряват и изневеряват на тези, които ги обичат.
Добре е да знаеш Санчо, че в живота няма злощастие, което времето да не може да заличи, и няма такава болежка, която гибелта да не може да спре.
Ако мислиш за своята жена, като за единствената почтена жена, ще си осигуриш спокоен и благополучен живот.
За да не бъдеш простак, не би трябвало да си подобен. Шегите и остроумията са привилегия за великите мозъци. Не се прави на шут в случай че нямаш задоволително разум за това.
Когато дамата заприказва за тайните на сърцето си това значи, че или е влюбена безумно, или е доведена до прекаленост в своето обезсърчение.
Неблагодарността е кралица на пороците.
Историята е съкровищница на нашите действия, свидетелка на предишното, образец и поука за сегашното, предизвестие за бъдещето.
Пътеката на добродетелите е доста тясна, а пътят на порока е необятен и необятен.
В живота на героите има лимит на щастието и славата, на който те би трябвало да спрат; в случай че отидат по-нататък, те ще изпаднат в злощастие и пренебрежение.
В душите на страхливите няма място за благополучие.
Всеки човек би трябвало да се съди по неговите каузи.
Живей в съгласие със своята съвест и дано хората да приказват каквото си желаят.
Грехота е, в случай че дамата наподобява по-малко красива, в сравнение с може да бъде.
Нищо не коства по този начин на ниска цена и не се цени по този начин скъпо както учтивостта.
Похвалата единствено тогава е добра, когато е добър този, който хвали.
Който не умее да се употребява от щастието, когато то идва, не би трябвало да се жалва, когато то си отива.
В нещастието ориста постоянно оставя малка врата за излаз.
Няма такава болежка, няма такова страдалчество, телесно или душевно, което времето да не отслаби и което гибелта да не излекува.
Свободата е най-висшето богатство!
Илюстрация ~ biography.com
