Противоречивото управление на един социалист: Сега Андрей Луканов щеше да бъде на 73
Роден на 26 септември 1938 година в Москва в комунистическо семейство и стигнал до премиерския пост в България 2 пъти - през днешния ден Андрей Луканов трябваше да навърши 73, в случай че не беше свиреп погубен с 4 патрона пред дома си през 1996 година
С татко изтъкнат български болшевик, руско поданство и обучение от Московския държавен институт по интернационалните връзки пътят на Луканов като че ли е съдбоносен - той става политик от Българската комунистическа партия и наследилата я Българска социалистическа партия.
След дипломирането си е чиновник в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените народи в Женева.
Когато се връща в България, към този момент заема министерски постове. До момента, в който го избират и за министър-председател - 2 пъти в границите на година.
Андрей Луканов по време на парламентарно съвещание
Скрийншот: YouTube
Противоречивото ръководство на Андрей Луканов
Той оглавява 2 държавни управления през 1990 година - първото ръководи страната от 8 февруари 1990 година до 21 септември, а второто - от 22 септември до 20 декември.
Макар да наподобява, че има някакъв стопански напредък (преминаването към пазарна икономика) поради провеждането на манифестации, шествия, издаването на нови вестници, основаването на нови политически организации, в края на март, по време на първото държавно управление на Луканов, страната афишира държавен фалит и стопира да заплаща външния дълг.
Междувременно всички външни отговорности са трансформирани като държавен дълг и се открива плаващ курс на лв..
Андрей Луканов с цветя по случай 1 май
Скрийншот: YouTube
Общественото неодобрение е съществено - стартират окупационни и седящи стачки, а напрежението доближава своя пик с опожаряването на Партийния дом на 26 август. Тогава Андрей Луканов подава оставката на държавното управление.
С риск да бъдат изхарчени и последните пари от хазната се организира Велико Народно заседание, което избира Луканов и той става министър председател за втори пък.
Някои политолози показват, че концепцията за Велико Народно заседание е била най-хубавата за социалистите, защото в случай че се бяха провели избори през ноември, те щяха да ги изгубят поради неналичието на държавни пари.
" Гладната Луканова зима "
Видна и голяма икономическа рецесия бележи и втория кабинет на Андрей Луканов.
След мораториума върху заплащанията по външния дълг от края на март 1990 година няма придвижване по търговията със Запада - не може да се прави нито импорт, нито експорт на артикули, тъй като банковите разплащания не действат. Магазините са опразнени, липсват обикновени хранителни артикули, хората се редят с часове на опашки за обикновени артикули.
Кредитният рейтинг на страната се сгромолясва и тази обстановка продължава до 1994 година
В началото на ноември 1990 година Съюзът на демократичните сили изявява подготвеност да поеме ръководството, като позволява присъединяване на представители на Българска социалистическа партия в кабинета. Същевременно в Софийския университет е оповестена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на Българска социалистическа партия и привличане към наказателна отговорност на виновниците за пагубното състояние на България. Стачката се популяризира и в други образователни заведения и получава поддръжка от страна на преподаватели, като занятията стопират.
Стачки от "Лукановата зима "
Скрийншот: YouTube
В средата на ноември същата година Съюз на демократичните сили приканва към всеобщи протестни манифестации против държавното управление и желае избор на съмнение, а КТ " Подкрепа " афишира обща политическа стачка за 26 ноември.
След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от митинги, Луканов е заставен да подаде оставка на 29 ноември 1990 година и на 30 ноември същата година Великото национално заседание я гласоподава.
Арестуван за заграбване на публично имущество
Главният прокурор тогава (7 юли 1992 г.) Иван Татарчев желае Луканов да остане без депутатски имунитет, което е утвърдено и от Народното събрание.
На 9 юли 1992 година е задържан и измамен под отговорност, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през интервала 1986-1989 година е присвоил публично имущество в изключително огромни размери. Не е наказан и делото е прекъснато. Освободен е на 30 декември 1992 година
Скрийншот: YouTube
Малко по-късно Луканов подава тъжба до Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, който отсъжда през 1997 година, след гибелта на Луканов, че задържането под стража не е било законно и България е наказана да заплати 40 000 френски франка за противозаконния арест.
Междувременно държавното управление на Жан Виденов се пробва да възвърне скъсаните връзки със Запада, като се стартира погашение на външния дълг. Покриването на над 11 милиарда щатски $ лихви и главница, дружно с краха на тежката промишленост и банковата система водят до нова рецесия през 1996 година, когато Луканов е свиреп погубен с 4 патрона пред дома си.
Непростимите неточности и безспорните заслуги
Веднага излиза наяве кой в действителност е мъж, до каква степен е мъж и по този начин нататък. И в случай че би трябвало да класирам десетките министър-председатели, с които съм се срещал, без да желая да обидя някого, с чисто сърце мога да кажа: Андрей Луканов беше мъж. Истински мъж без ангажименти, неподвластен на целесъобразно голямото му его.
Това написа в предговора на книга, отдадена на ръководството на Луканов, социологът Кънчо Стойчев, който е бил и непосредствен другар на някогашния министър-председател.
Според Стойчев кабинетът може да бъде с три безспорни заслуги, само че и с три непростими неточности на Луканов.
" Три са безспорните заслуги на Андрей пред българската история: законното събаряне на Живков, мирният преход (кръглата маса) и отстраняването на Жан Виденов (постмортем като резултат, само че на процедура факт към края на септември 1996 г.). "
" Три са и непростимите му неточности пред историята на България: непремереният удар по вътрешните служби за сигурност, отводът му да оглави демократичната съпротива и линията му за единение на БКП/БСП - т.е. несъстоялата се коренна социалдемокрация. "
Социологът изяснява, че мирното събаряне на Тодор Живков - посредством гласоподаване на пленум, е било най-разумният избор, другояче събитията в България за този развой биха били трагични.
Тодор Живков и Адрей Луканов
Скрийншот: YouTube
" Андрей направи оптималното за бързото стъпване на зараждащата се съпротива на крайници, прояви нечувано самообладание и непримиримост да канализира процесите в обикновено русло, сътвори и организира кръглата маса като инструмент за легитимация на новия политически опозиционен хайлайф, само че и като инструмент за образование в многопартийност на личните си приятели. Той застана в средата на това най-жестоко менгеме " чужди-свои " и е мъчно да се реши коя от двете страни натягаше ръчката на сплескването повече ", споделя за мирния преход Стойчев.
В предговора той разказва, че на взаимоотношението сред Луканов и Доган изискуем етническия мир и сполучливия етнически модел в България.
" Луканов прояви съмнение в оня интервал, той бе разкъсван вътрешно от възприятието си за партийна дисциплинираност и родова принадлежност, от една страна, и, от друга - от осъзнатата нужда за създаване на социалдемократическа партия. Той постъпи почтено във връзка с персоналната си история и недалновидно във връзка с историята на България. "
" В интервала 1995-1996 година той прелестно осъзнаваше тази си неточност и направи всичко належащо да я поправя. Затова го и убиха, не му разрешиха. Той поведе неотразима офанзива не толкоз по Жан Виденов персонално, а по обкръжилите го и на процедура ръководещи прикрито " мерзавци " в партията, както Андрей без съмнение ги наричаше и посочваше даже поименно. "
Най-дълбокият смисъл на политическата активност на Андрей Луканов след 10 ноември 1989 година бе необятното съдружно ръководство, по този начин наречената в Европа огромна коалиция. Защото това бе за България тогава единствената ефикасна политическа форма, написа още социологът за своя другар.
Кървавото ликвидиране
Андрей Луканов е убит на 2 октомври 1996 година с 4 патрона пред дома си на ул. " Латинка " №15.
В деня на убийството към 9:15 - 9:20 ч. Луканов излиза от вкъщи си и се насочва към персоналния си автомобил " Пежо 306 ", паркиран на към 15 метра от входа. В колата го чака водачът му. Луканов влиза в автомобила, само че се сеща, че е не запомнил нещо. Излиза от колата, доближава се до домофонната уредба и се пробва да се свърже със брачната половинка си.
През това време килърът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с револвер " Макаров ".
Куршум попада в региона на дясното му слепоочие, а други 3 - в гърба. Експремиерът пада на земята, а килърът изчезва.
Полицаи са отделили региона на убийството на Луканов
Скрийншот: YouTube
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени облекла на хипотетичния палач, с които се е маскирал като друмник. Пистолетът, с който се счита, че е било осъществено убийството, е открит едвам 40 дни по-късно зад нагревател на площадката сред етажите в жилищен блок на прилежащата улица " Димчо Дебелянов ".
И до през днешния ден не е ясно кой е килърът на Андрей Луканов. Версиите стартират от недоверчив клошар, видян от съседите на политика, който обикалял към дома му, минават през украински наемник, който напуснал България в деня на атентата, през енергийната мафия и стигащи до нападение от боса на кръга " Орион " Румен Спасов.
За убийството са арестувани и наказани Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев - Гопе (племенникът му), Ангел Василев и Юрий Ленев (шофьорът му). Присъдите им по-късно са анулирани. Убийството остава неразкрито.
Обвинените за гибелта на Луканов в съда
Скрийншот: YouTube
Твърди се още, че самият Луканов бил предизвестен, че против него се готви атентат, само че явно не е взел нужните ограничения даже и да е предполагал за заплахата.
С татко изтъкнат български болшевик, руско поданство и обучение от Московския държавен институт по интернационалните връзки пътят на Луканов като че ли е съдбоносен - той става политик от Българската комунистическа партия и наследилата я Българска социалистическа партия.
След дипломирането си е чиновник в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените народи в Женева.
Когато се връща в България, към този момент заема министерски постове. До момента, в който го избират и за министър-председател - 2 пъти в границите на година.
Андрей Луканов по време на парламентарно съвещание
Скрийншот: YouTube
Противоречивото ръководство на Андрей Луканов
Той оглавява 2 държавни управления през 1990 година - първото ръководи страната от 8 февруари 1990 година до 21 септември, а второто - от 22 септември до 20 декември.
Макар да наподобява, че има някакъв стопански напредък (преминаването към пазарна икономика) поради провеждането на манифестации, шествия, издаването на нови вестници, основаването на нови политически организации, в края на март, по време на първото държавно управление на Луканов, страната афишира държавен фалит и стопира да заплаща външния дълг.
Междувременно всички външни отговорности са трансформирани като държавен дълг и се открива плаващ курс на лв..
Андрей Луканов с цветя по случай 1 май
Скрийншот: YouTube
Общественото неодобрение е съществено - стартират окупационни и седящи стачки, а напрежението доближава своя пик с опожаряването на Партийния дом на 26 август. Тогава Андрей Луканов подава оставката на държавното управление.
С риск да бъдат изхарчени и последните пари от хазната се организира Велико Народно заседание, което избира Луканов и той става министър председател за втори пък.
Някои политолози показват, че концепцията за Велико Народно заседание е била най-хубавата за социалистите, защото в случай че се бяха провели избори през ноември, те щяха да ги изгубят поради неналичието на държавни пари.
" Гладната Луканова зима "
Видна и голяма икономическа рецесия бележи и втория кабинет на Андрей Луканов.
След мораториума върху заплащанията по външния дълг от края на март 1990 година няма придвижване по търговията със Запада - не може да се прави нито импорт, нито експорт на артикули, тъй като банковите разплащания не действат. Магазините са опразнени, липсват обикновени хранителни артикули, хората се редят с часове на опашки за обикновени артикули.
Кредитният рейтинг на страната се сгромолясва и тази обстановка продължава до 1994 година
В началото на ноември 1990 година Съюзът на демократичните сили изявява подготвеност да поеме ръководството, като позволява присъединяване на представители на Българска социалистическа партия в кабинета. Същевременно в Софийския университет е оповестена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на Българска социалистическа партия и привличане към наказателна отговорност на виновниците за пагубното състояние на България. Стачката се популяризира и в други образователни заведения и получава поддръжка от страна на преподаватели, като занятията стопират.
Стачки от "Лукановата зима "
Скрийншот: YouTube
В средата на ноември същата година Съюз на демократичните сили приканва към всеобщи протестни манифестации против държавното управление и желае избор на съмнение, а КТ " Подкрепа " афишира обща политическа стачка за 26 ноември.
След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от митинги, Луканов е заставен да подаде оставка на 29 ноември 1990 година и на 30 ноември същата година Великото национално заседание я гласоподава.
Арестуван за заграбване на публично имущество
Главният прокурор тогава (7 юли 1992 г.) Иван Татарчев желае Луканов да остане без депутатски имунитет, което е утвърдено и от Народното събрание.
На 9 юли 1992 година е задържан и измамен под отговорност, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през интервала 1986-1989 година е присвоил публично имущество в изключително огромни размери. Не е наказан и делото е прекъснато. Освободен е на 30 декември 1992 година
Скрийншот: YouTube Малко по-късно Луканов подава тъжба до Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, който отсъжда през 1997 година, след гибелта на Луканов, че задържането под стража не е било законно и България е наказана да заплати 40 000 френски франка за противозаконния арест.
Междувременно държавното управление на Жан Виденов се пробва да възвърне скъсаните връзки със Запада, като се стартира погашение на външния дълг. Покриването на над 11 милиарда щатски $ лихви и главница, дружно с краха на тежката промишленост и банковата система водят до нова рецесия през 1996 година, когато Луканов е свиреп погубен с 4 патрона пред дома си.
Непростимите неточности и безспорните заслуги
Веднага излиза наяве кой в действителност е мъж, до каква степен е мъж и по този начин нататък. И в случай че би трябвало да класирам десетките министър-председатели, с които съм се срещал, без да желая да обидя някого, с чисто сърце мога да кажа: Андрей Луканов беше мъж. Истински мъж без ангажименти, неподвластен на целесъобразно голямото му его.
Това написа в предговора на книга, отдадена на ръководството на Луканов, социологът Кънчо Стойчев, който е бил и непосредствен другар на някогашния министър-председател.
Според Стойчев кабинетът може да бъде с три безспорни заслуги, само че и с три непростими неточности на Луканов.
" Три са безспорните заслуги на Андрей пред българската история: законното събаряне на Живков, мирният преход (кръглата маса) и отстраняването на Жан Виденов (постмортем като резултат, само че на процедура факт към края на септември 1996 г.). "
" Три са и непростимите му неточности пред историята на България: непремереният удар по вътрешните служби за сигурност, отводът му да оглави демократичната съпротива и линията му за единение на БКП/БСП - т.е. несъстоялата се коренна социалдемокрация. "
Социологът изяснява, че мирното събаряне на Тодор Живков - посредством гласоподаване на пленум, е било най-разумният избор, другояче събитията в България за този развой биха били трагични.
Тодор Живков и Адрей Луканов
Скрийншот: YouTube
" Андрей направи оптималното за бързото стъпване на зараждащата се съпротива на крайници, прояви нечувано самообладание и непримиримост да канализира процесите в обикновено русло, сътвори и организира кръглата маса като инструмент за легитимация на новия политически опозиционен хайлайф, само че и като инструмент за образование в многопартийност на личните си приятели. Той застана в средата на това най-жестоко менгеме " чужди-свои " и е мъчно да се реши коя от двете страни натягаше ръчката на сплескването повече ", споделя за мирния преход Стойчев.
В предговора той разказва, че на взаимоотношението сред Луканов и Доган изискуем етническия мир и сполучливия етнически модел в България.
" Луканов прояви съмнение в оня интервал, той бе разкъсван вътрешно от възприятието си за партийна дисциплинираност и родова принадлежност, от една страна, и, от друга - от осъзнатата нужда за създаване на социалдемократическа партия. Той постъпи почтено във връзка с персоналната си история и недалновидно във връзка с историята на България. "
" В интервала 1995-1996 година той прелестно осъзнаваше тази си неточност и направи всичко належащо да я поправя. Затова го и убиха, не му разрешиха. Той поведе неотразима офанзива не толкоз по Жан Виденов персонално, а по обкръжилите го и на процедура ръководещи прикрито " мерзавци " в партията, както Андрей без съмнение ги наричаше и посочваше даже поименно. "
Най-дълбокият смисъл на политическата активност на Андрей Луканов след 10 ноември 1989 година бе необятното съдружно ръководство, по този начин наречената в Европа огромна коалиция. Защото това бе за България тогава единствената ефикасна политическа форма, написа още социологът за своя другар.
Кървавото ликвидиране
Андрей Луканов е убит на 2 октомври 1996 година с 4 патрона пред дома си на ул. " Латинка " №15.
В деня на убийството към 9:15 - 9:20 ч. Луканов излиза от вкъщи си и се насочва към персоналния си автомобил " Пежо 306 ", паркиран на към 15 метра от входа. В колата го чака водачът му. Луканов влиза в автомобила, само че се сеща, че е не запомнил нещо. Излиза от колата, доближава се до домофонната уредба и се пробва да се свърже със брачната половинка си.
През това време килърът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с револвер " Макаров ".
Куршум попада в региона на дясното му слепоочие, а други 3 - в гърба. Експремиерът пада на земята, а килърът изчезва.
Полицаи са отделили региона на убийството на Луканов
Скрийншот: YouTube
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени облекла на хипотетичния палач, с които се е маскирал като друмник. Пистолетът, с който се счита, че е било осъществено убийството, е открит едвам 40 дни по-късно зад нагревател на площадката сред етажите в жилищен блок на прилежащата улица " Димчо Дебелянов ".
И до през днешния ден не е ясно кой е килърът на Андрей Луканов. Версиите стартират от недоверчив клошар, видян от съседите на политика, който обикалял към дома му, минават през украински наемник, който напуснал България в деня на атентата, през енергийната мафия и стигащи до нападение от боса на кръга " Орион " Румен Спасов.
За убийството са арестувани и наказани Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев - Гопе (племенникът му), Ангел Василев и Юрий Ленев (шофьорът му). Присъдите им по-късно са анулирани. Убийството остава неразкрито.
Обвинените за гибелта на Луканов в съда
Скрийншот: YouTube
Твърди се още, че самият Луканов бил предизвестен, че против него се готви атентат, само че явно не е взел нужните ограничения даже и да е предполагал за заплахата.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ