100 години от рождението на Борис Априлов – за приключенията на Лиско, неговия създател и летните вечери в Созопол
Роден на 21 март 1921 година Борис Априлов (Атанас Василев Джавков) е измежду обичаните детски писатели на няколко генерации българи. Сатирик, драматург, създател на сюжети за филми – творчеството на Ахотото, 100 години след неговото рождение, към момента изненадва със своята новост. С Джина Василева, дъщерята на писателя, беседва Елисавета Станчева.
Елисавета Станчева: Първата картина от незавършеният разказ на Борис Априлов " Сляпо корабоплаване " разкрива металическите мачти на " Ахасфер ” - едно неслучайно име на един забавен кораб. Разкажете ни за псевдонима на псевдонима на татко Ви и за неговата обич към морето?
Джина Василева: Може би в действителност е много необичайно за непознатия четец да се запознае с този чудноват и забавен създател! ‒ още повече, че и за мен самата беше изненадващо да опозная татко си най-малко 15 години откакто умря. Имах, несъмнено, някакви знания за живота на родителите си, само че чак когато се захванах с архивите, разбрах какъв брой повърхностно съм се интересувала от тях!
Началните редове на незавършения разказ " Сляпо корабоплаване "
Фамилното име на бащиния ми жанр е Джавкови. Нямам визия от кое място се е появило, тъй като в тези времена те са живели някъде към Лозенград.
Наложило се е да бъде наименуван Борис Априлов, когато е почнал да работи във в‑к Стършел, някъде в 1947‑48 година. По думите на Валери Петров,псевдонимът му е от 1949. Това беше за мен значимо знание, тъй като по никакъв начин не ми се искаше да е кръстен на Априлския пленум, да речем! За благополучие ‒ няма такива политически съвпадения в живота му!
Героическото име " Ахасфер ", с което също се е подписвал под материалите си в Стършел! ‒ си е избрал самичък още като дете, когато е прочел книгата на Южен Сю " Скитникът евреин ". И напълно естествено приятелите му са почнали да го назовават Ахо, Ахото.Макар и буен фен на морето и лодките, бургаският малчуган си е избрал този прякор по сантиментални и героически аргументи.Много по‑късно научихме, че в действителност този книжовен воин е бил мощно ненавиждан облик за евреите в иго.
Преди да си построи яхтата по поръчка, той е имал няколко други лодки: Чайка, Сириус и сходни. Винаги фантазията му е била да обикаля свободно морета и океани под платна, само че в никакъв случай не му разрешиха да излезе отвън крайбрежните води.
Яхтата " Ахасфер "
Поглеждайки 100 години обратно и проследявайки творчеството на татко си, можете ли да откроите най-ярките моменти и достижения в неговата работа, за които си спомняте?
С едно изключително терзание би трябвало да ви кажа, че за първи път изпитах страхотна горделивост и удивление от труда на татко си години след гибелта му, когато взех решение да подредя и предам ръкописите му на Писателския съюз. Било е да кажем 2007‑8 година.
Да, знаех, че е написал доста и хубави книги, само че за мен писателската специалност беше нещо напълно нормално! Още от дете израснах измежду писатели и фамилиите им ‒ и го считах за напълно нормално нещо! Със позор си припомням по какъв начин няколко пъти му се сопвах, че не ще да стане шеф! Или основен редактор! ‒ и да станем богати и значими!Какво ли си е мислил той тогава?
Сега ми е извънредно неловко! ‒ само че живеех измежду съученици, чиито родители бяха все всякакви значими клечки! Пътуваха в чужбина, бяха шефове насам‑натам…
Спомням си за приемните ми изпити за Художествената академия, за мен към този момент втори опит – разбра се, че този път съм ги взела сполучливо, само че ми остана единствено един: събеседване!
Всички бяха доста усмихнати, специалността " Дизайн " се задействаше за първи път. Повечето ме познаваха, или най-малко аз ги познавах - сътвори се радостна конюнктура. Изпитите бяхме издържали сполучливо единствено 5 души, а им трябваше курс от най-малко 15‑20! Тогава един от членовете на комисиятаме попита какво работи татко ми. Както моите близки ме познават ‒ аз отговорих непринудено: " НИЩО! Той е публицист! " И си беше чиста истина!
Като избухна този човек, по какъв начин единствено се възмути! Той също беше и публицист, както и критик! Започна да се върти и да се възмущава – по какъв начин по този начин не работи, тъй като е публицист! Сума ти време бесня - останалите го успокояваха, а той настояваше да ме отхвърлят от списъка…В нашето семейство сходни смешки и независимост в връзките си беше най‑естествено!
В същото това време татко ми в действителност не работеше, тъй като го бяха уволнили от Стършел, а след това и от Дирекцията на Български Цирк! ‒ поради донос на собствен пръв другар от детинство!
Веднъж Ахото ме спря измежду хола и ми описа за първи път за какво е останал без работа. Преразказа ми доноса, който основният редактор на вестник " Стършел " ‒ Челкаш, му е дал да прочете. И му предложил самичък да напусне, тъй като в случай че го уволнят ‒ евентуално повече няма да види предопределение! Каза ми имената на двама свои съученици и първи другари от Бургас, които са знаели " закононарушенията " му като възпитаник.… Много години по‑късно аз прочетох точ в точ този донос - разказала съм това и в книгата си…
Какви са най-ранните Ви спомените за писането на татко Ви, в каква конюнктура създаваше той своите произведения?
Машината на татко ми тракаше непрекъснато. Разбира се, пишеше основно за вестник " Стършел ", само че не щеш ли през 1953 година издаде първата си книга с разкази и фейлетони - " Тревоги ", а идната към този момент беше " Приключенията на Лиско " - в 1957 година Много бързо името му на публицист закупи известност.
Корицата на първото издание на " Приключенията на Лиско "
Всяко лято изкарвахме някоя промяна във Вилата на публицистите в Балчик, в тази на писателите във Варна или Созопол. Беше един безконечен празник и смях! Баща ми, дружно с Пецата Незнакомов и други симпатяги разиграваха смехории и занимания за децата…
Но по едно време страната доста се промени политически! Уж беше по‑свободно, само че се оказа, че към този момент са подбрани елитни кадри…Лиско избави татко ми, тъй като по това време нямаше различен толкоз обичан персонаж!
Освен създател на известната поредност с завършения на Лиско, татко Ви е и сценарист на кино лентата " Петимата от " Моби Дик ". Коя страна от неговото творчество може би остава по-малко позната на публиката? Знаете ли, дали самият той е имал по-силни желания към един или различен род?
Интересното у татко ми беше основно това, че той работеше доста старателно в няколко жанра! Разбира се, част от тях, заради зависимостта си от други участници, малко или доста губеха от хубостта и силата си с времето!
След дълги седмици и месеци на основаване на някое по‑сериозно произведение ‒ ръководителите на издателствата, постоянно огромни и усмихнати другари! ‒ отказваха да одобряват произведението; желаеха съкращения. Често нямаха свободно място в този или оня „ брой “.
Имам " на склад " десетки екземпляри с неизвестен надпис " НЕ "!... Понякога обикалят няколко редакции ‒ и не щеш ли се появят някъде… До едно време се считаше, че той се е открил към този момент на " рибарска " тема, само че не щеш ли стартира да написа и много " шантави " текстове, в които се разказваше за напълно други неща! ‒ за странни страни и даже невероятни събития.
Шарж на Борис Априлов от Борис Димовски
По едно време настъпиха години, в които из цяла България се играеха негови пиеси - постоянно доста смешни, само че и ужасно съществени. Всички доста се радвахме за него! ‒ прокуденото от Официалния свят момченце – той си остана един малчуган по дух!
Помня по какъв начин заведе и майка си ‒ необразованата ми Баба Нанка! ‒ на премиерата на първия си театър в Сатирата. Надали въобще е схванала за какво сме там! Но когато най-после всички скочиха и екзалтирано заръкопляскаха, тя стоеше и гледаше като най‑гордата жена на света! Насила го беше пратила в Гимназията! ‒ вместо да лови риба по таляните! Всичко изискуем на нея ‒ бедното необразовано сираче от село Граматиково!
Телесна топлота – незавършена пиеса, Тел Авив – 1994 година
В киното " Моби Дик " беше огромен триумф! После ‒ не знам за какво ‒ " Здрачаване " стана превъзходен филм едвам откакто режисьорът доста го редуцира! На мен доста ми се хареса! ‒ макар този чудноват ентусиазъм на татко ми да си дава обещание да се самоубие, когато " остарее ". Първо е било на 40 години, само че последователно границата се преместваше, когато разбираше, че не всичко свършва с годините! Та " Здрачаване " беше един подобен филм: изобретение, че Светът не свършва ей по този начин, като поостарееш!
Третият пък филм ‒ " Бягство в Ропотамо " с Рангел Вълчанов, според мен, от филм‑мечта на татко ми да обиколи Света под платна! ‒ което в тези години непрестанно правеха всякакви самотни мореплаватели! ‒ се трансформира в една блудкава каша - въпреки и на фона на прелестната музика на Иван Стайков и Мими Николова!
Борис Априлов със фамилията си на яхтата " Ахасфер "
Вие към този момент повече от 10 години дигитализирате материали и публикувате със свободен достъп в интернет творчеството на татко си, коя част от тези архивни материали представляваше изненада и за самата Вас?
Изненада ме всичко с това, че е превъзходно! Вече не виждах сюжета или смешките единствено, само че виждах подтекста зад думите! Особено откакто Коко Джамбазов ми описа за премиерата на куклената пиеса " Шестте пингвинчета " ‒ и по какъв начин Ахото се е смял неистово, приведен зад облегалките на столовете! ‒ и е доверил на яхтаджийските си другари, че в действителност в пиеската е имал поради Съвет за икономическа взаимопомощ! ‒ а Свирепата бяла мечка е олицетворявала… Съюз на съветските социалистически републики! Това им е разказал на представлението, иззад облегалките на столовете, по време на премиерата на детската куклена пиеска!
Оттогава аз започнах към този момент да чета " зад редовете " на текстовете му и най‑обикновените събития ‒ към този момент имаха напълно различен подтекст! И „ Чудовището “ от пантомимата! И Нумиан! И всички връзки сред “обикновените “ хора ‒ към този момент имаха напълно различен значение!
Което аз най‑ясно разбрах на Конференцията, по случай 90-годишнината му! Тогава чудесният критик и откривател на литературата Вихрен Чернокожев и брачната половинка му Росица, безусловно " откриха " и другата страна на Писателя! ‒ с изключение на детската му литература, на която се бяха посветили още преди доста години критиците, възхитени от тези творби! Литературата му за възрастни напряко се укриваше, с изключение на разкази ‒ друго не допущаха.
Борис Априлов през 1976 година в Сливенския спектакъл
Представете си пък какво беше това за мен! Макар че дълго преди този момент, една нощ татко ми предложения мен и мъжа ми да отидем с него на " Състезание по кьополу " ‒ в двора на една Созополска къща. Тогава за първи път го видях " в деяние " - той държеше чаша с водка в ръка… не знам дали пиеше от нея, само че истината е, че не млъкна. Цялата маса ‑ най-малко 15 души! ‑ се заливаше от смях! Имаше още 2 екипа в заведението - тогава снимаха 2‑3 кино лентата по моето и всички околни маси мълчаха в очакване Ахото да каже нещо ‒ и се люшваха от смях!
А той, като се преструваше на подпийнал, непрекъснато подхвърляше ужасно смешни реплики, с които май си изкарваше на независимост ядовете и разочарованията от тези кинодейци, които му унищожиха филмите за персонална полза! Направо, без да му мигне окото! По едно време сподели на " Данчо " да се разноски, че желае да каже нещо. Данчо стана и се посука сред масите! ‒ а ние всички ненадейно се усетихме, че той непрекъснато го правеше, евентуално обезпокоен, че ще чуе някакви неразрешени намеци, а му предстоеше да стане посланик след лятото! Леле, измряхме от смях!
Не познавах татко си в такива моменти! ‒ само че и в никакъв случай повече не попаднах на толкоз самоуверен и проницателен събеседник, нямаше еднакъв!
За повече и по‑подробни сюжети из живота му ‒ прочетете книгата ми " Сляпо корабоплаване " … И още доста остава неразказано!
Като разказвате за тази сърдечна вечер и говорейки си във връзка на 100-годишнината от рождението му – за край ще Ви попитам, по какъв начин си представяте едно честване, което би се понравило на Борис Априлов?
Там е работата, че нямам визия! Струва ми се, че би желал да е измежду най‑добрите си другари! Красиви дами! Някоя негова обичана? Да черпи всички и раздава вкуснотии? Да чуе някоя добра дума за книгите си? Дали ще повярвате, че го чувствам непрекъснато към себе си? Искам някой път да се сетя нещо, някакво име или околност ‒ и не мога, само че щом поизнеса въпроса си ‒ слушам и названието в главата си!
Смайвал ме е най‑много с това, че беше… безрезервен! Грижеше се за болните си близки като обаян. Не понасяше безконечните празнувания, които следваха всяка премиера ‒ и трябваше да пътува и кисне измежду непознати, с цел да поблагодари за присъединяване им. Много обичаше приятелите си, само че и постоянно се разочароваше от тях…
Аз самата постоянно прикривах мислите и желанията си от родителите ни. Сега се чудя за какво!...
Снимки: персонален списък – Джина Василева
Елисавета Станчева: Първата картина от незавършеният разказ на Борис Априлов " Сляпо корабоплаване " разкрива металическите мачти на " Ахасфер ” - едно неслучайно име на един забавен кораб. Разкажете ни за псевдонима на псевдонима на татко Ви и за неговата обич към морето?
Джина Василева: Може би в действителност е много необичайно за непознатия четец да се запознае с този чудноват и забавен създател! ‒ още повече, че и за мен самата беше изненадващо да опозная татко си най-малко 15 години откакто умря. Имах, несъмнено, някакви знания за живота на родителите си, само че чак когато се захванах с архивите, разбрах какъв брой повърхностно съм се интересувала от тях!
Началните редове на незавършения разказ " Сляпо корабоплаване "
Фамилното име на бащиния ми жанр е Джавкови. Нямам визия от кое място се е появило, тъй като в тези времена те са живели някъде към Лозенград.
Наложило се е да бъде наименуван Борис Априлов, когато е почнал да работи във в‑к Стършел, някъде в 1947‑48 година. По думите на Валери Петров,псевдонимът му е от 1949. Това беше за мен значимо знание, тъй като по никакъв начин не ми се искаше да е кръстен на Априлския пленум, да речем! За благополучие ‒ няма такива политически съвпадения в живота му!
Героическото име " Ахасфер ", с което също се е подписвал под материалите си в Стършел! ‒ си е избрал самичък още като дете, когато е прочел книгата на Южен Сю " Скитникът евреин ". И напълно естествено приятелите му са почнали да го назовават Ахо, Ахото.Макар и буен фен на морето и лодките, бургаският малчуган си е избрал този прякор по сантиментални и героически аргументи.Много по‑късно научихме, че в действителност този книжовен воин е бил мощно ненавиждан облик за евреите в иго.
Преди да си построи яхтата по поръчка, той е имал няколко други лодки: Чайка, Сириус и сходни. Винаги фантазията му е била да обикаля свободно морета и океани под платна, само че в никакъв случай не му разрешиха да излезе отвън крайбрежните води.
Яхтата " Ахасфер "
Поглеждайки 100 години обратно и проследявайки творчеството на татко си, можете ли да откроите най-ярките моменти и достижения в неговата работа, за които си спомняте?
С едно изключително терзание би трябвало да ви кажа, че за първи път изпитах страхотна горделивост и удивление от труда на татко си години след гибелта му, когато взех решение да подредя и предам ръкописите му на Писателския съюз. Било е да кажем 2007‑8 година.
Да, знаех, че е написал доста и хубави книги, само че за мен писателската специалност беше нещо напълно нормално! Още от дете израснах измежду писатели и фамилиите им ‒ и го считах за напълно нормално нещо! Със позор си припомням по какъв начин няколко пъти му се сопвах, че не ще да стане шеф! Или основен редактор! ‒ и да станем богати и значими!Какво ли си е мислил той тогава?
Сега ми е извънредно неловко! ‒ само че живеех измежду съученици, чиито родители бяха все всякакви значими клечки! Пътуваха в чужбина, бяха шефове насам‑натам…
Спомням си за приемните ми изпити за Художествената академия, за мен към този момент втори опит – разбра се, че този път съм ги взела сполучливо, само че ми остана единствено един: събеседване!
Всички бяха доста усмихнати, специалността " Дизайн " се задействаше за първи път. Повечето ме познаваха, или най-малко аз ги познавах - сътвори се радостна конюнктура. Изпитите бяхме издържали сполучливо единствено 5 души, а им трябваше курс от най-малко 15‑20! Тогава един от членовете на комисиятаме попита какво работи татко ми. Както моите близки ме познават ‒ аз отговорих непринудено: " НИЩО! Той е публицист! " И си беше чиста истина!
Като избухна този човек, по какъв начин единствено се възмути! Той също беше и публицист, както и критик! Започна да се върти и да се възмущава – по какъв начин по този начин не работи, тъй като е публицист! Сума ти време бесня - останалите го успокояваха, а той настояваше да ме отхвърлят от списъка…В нашето семейство сходни смешки и независимост в връзките си беше най‑естествено!
В същото това време татко ми в действителност не работеше, тъй като го бяха уволнили от Стършел, а след това и от Дирекцията на Български Цирк! ‒ поради донос на собствен пръв другар от детинство!
Веднъж Ахото ме спря измежду хола и ми описа за първи път за какво е останал без работа. Преразказа ми доноса, който основният редактор на вестник " Стършел " ‒ Челкаш, му е дал да прочете. И му предложил самичък да напусне, тъй като в случай че го уволнят ‒ евентуално повече няма да види предопределение! Каза ми имената на двама свои съученици и първи другари от Бургас, които са знаели " закононарушенията " му като възпитаник.… Много години по‑късно аз прочетох точ в точ този донос - разказала съм това и в книгата си…
Какви са най-ранните Ви спомените за писането на татко Ви, в каква конюнктура създаваше той своите произведения?
Машината на татко ми тракаше непрекъснато. Разбира се, пишеше основно за вестник " Стършел ", само че не щеш ли през 1953 година издаде първата си книга с разкази и фейлетони - " Тревоги ", а идната към този момент беше " Приключенията на Лиско " - в 1957 година Много бързо името му на публицист закупи известност.
Корицата на първото издание на " Приключенията на Лиско "
Всяко лято изкарвахме някоя промяна във Вилата на публицистите в Балчик, в тази на писателите във Варна или Созопол. Беше един безконечен празник и смях! Баща ми, дружно с Пецата Незнакомов и други симпатяги разиграваха смехории и занимания за децата…
Но по едно време страната доста се промени политически! Уж беше по‑свободно, само че се оказа, че към този момент са подбрани елитни кадри…Лиско избави татко ми, тъй като по това време нямаше различен толкоз обичан персонаж!
Освен създател на известната поредност с завършения на Лиско, татко Ви е и сценарист на кино лентата " Петимата от " Моби Дик ". Коя страна от неговото творчество може би остава по-малко позната на публиката? Знаете ли, дали самият той е имал по-силни желания към един или различен род?
Интересното у татко ми беше основно това, че той работеше доста старателно в няколко жанра! Разбира се, част от тях, заради зависимостта си от други участници, малко или доста губеха от хубостта и силата си с времето!
След дълги седмици и месеци на основаване на някое по‑сериозно произведение ‒ ръководителите на издателствата, постоянно огромни и усмихнати другари! ‒ отказваха да одобряват произведението; желаеха съкращения. Често нямаха свободно място в този или оня „ брой “.
Имам " на склад " десетки екземпляри с неизвестен надпис " НЕ "!... Понякога обикалят няколко редакции ‒ и не щеш ли се появят някъде… До едно време се считаше, че той се е открил към този момент на " рибарска " тема, само че не щеш ли стартира да написа и много " шантави " текстове, в които се разказваше за напълно други неща! ‒ за странни страни и даже невероятни събития.
Шарж на Борис Априлов от Борис Димовски
По едно време настъпиха години, в които из цяла България се играеха негови пиеси - постоянно доста смешни, само че и ужасно съществени. Всички доста се радвахме за него! ‒ прокуденото от Официалния свят момченце – той си остана един малчуган по дух!
Помня по какъв начин заведе и майка си ‒ необразованата ми Баба Нанка! ‒ на премиерата на първия си театър в Сатирата. Надали въобще е схванала за какво сме там! Но когато най-после всички скочиха и екзалтирано заръкопляскаха, тя стоеше и гледаше като най‑гордата жена на света! Насила го беше пратила в Гимназията! ‒ вместо да лови риба по таляните! Всичко изискуем на нея ‒ бедното необразовано сираче от село Граматиково!
Телесна топлота – незавършена пиеса, Тел Авив – 1994 година
В киното " Моби Дик " беше огромен триумф! После ‒ не знам за какво ‒ " Здрачаване " стана превъзходен филм едвам откакто режисьорът доста го редуцира! На мен доста ми се хареса! ‒ макар този чудноват ентусиазъм на татко ми да си дава обещание да се самоубие, когато " остарее ". Първо е било на 40 години, само че последователно границата се преместваше, когато разбираше, че не всичко свършва с годините! Та " Здрачаване " беше един подобен филм: изобретение, че Светът не свършва ей по този начин, като поостарееш!
Третият пък филм ‒ " Бягство в Ропотамо " с Рангел Вълчанов, според мен, от филм‑мечта на татко ми да обиколи Света под платна! ‒ което в тези години непрестанно правеха всякакви самотни мореплаватели! ‒ се трансформира в една блудкава каша - въпреки и на фона на прелестната музика на Иван Стайков и Мими Николова!
Борис Априлов със фамилията си на яхтата " Ахасфер "
Вие към този момент повече от 10 години дигитализирате материали и публикувате със свободен достъп в интернет творчеството на татко си, коя част от тези архивни материали представляваше изненада и за самата Вас?
Изненада ме всичко с това, че е превъзходно! Вече не виждах сюжета или смешките единствено, само че виждах подтекста зад думите! Особено откакто Коко Джамбазов ми описа за премиерата на куклената пиеса " Шестте пингвинчета " ‒ и по какъв начин Ахото се е смял неистово, приведен зад облегалките на столовете! ‒ и е доверил на яхтаджийските си другари, че в действителност в пиеската е имал поради Съвет за икономическа взаимопомощ! ‒ а Свирепата бяла мечка е олицетворявала… Съюз на съветските социалистически републики! Това им е разказал на представлението, иззад облегалките на столовете, по време на премиерата на детската куклена пиеска!
Оттогава аз започнах към този момент да чета " зад редовете " на текстовете му и най‑обикновените събития ‒ към този момент имаха напълно различен подтекст! И „ Чудовището “ от пантомимата! И Нумиан! И всички връзки сред “обикновените “ хора ‒ към този момент имаха напълно различен значение!
Което аз най‑ясно разбрах на Конференцията, по случай 90-годишнината му! Тогава чудесният критик и откривател на литературата Вихрен Чернокожев и брачната половинка му Росица, безусловно " откриха " и другата страна на Писателя! ‒ с изключение на детската му литература, на която се бяха посветили още преди доста години критиците, възхитени от тези творби! Литературата му за възрастни напряко се укриваше, с изключение на разкази ‒ друго не допущаха.
Борис Априлов през 1976 година в Сливенския спектакъл
Представете си пък какво беше това за мен! Макар че дълго преди този момент, една нощ татко ми предложения мен и мъжа ми да отидем с него на " Състезание по кьополу " ‒ в двора на една Созополска къща. Тогава за първи път го видях " в деяние " - той държеше чаша с водка в ръка… не знам дали пиеше от нея, само че истината е, че не млъкна. Цялата маса ‑ най-малко 15 души! ‑ се заливаше от смях! Имаше още 2 екипа в заведението - тогава снимаха 2‑3 кино лентата по моето и всички околни маси мълчаха в очакване Ахото да каже нещо ‒ и се люшваха от смях!
А той, като се преструваше на подпийнал, непрекъснато подхвърляше ужасно смешни реплики, с които май си изкарваше на независимост ядовете и разочарованията от тези кинодейци, които му унищожиха филмите за персонална полза! Направо, без да му мигне окото! По едно време сподели на " Данчо " да се разноски, че желае да каже нещо. Данчо стана и се посука сред масите! ‒ а ние всички ненадейно се усетихме, че той непрекъснато го правеше, евентуално обезпокоен, че ще чуе някакви неразрешени намеци, а му предстоеше да стане посланик след лятото! Леле, измряхме от смях!
Не познавах татко си в такива моменти! ‒ само че и в никакъв случай повече не попаднах на толкоз самоуверен и проницателен събеседник, нямаше еднакъв!
За повече и по‑подробни сюжети из живота му ‒ прочетете книгата ми " Сляпо корабоплаване " … И още доста остава неразказано!
Като разказвате за тази сърдечна вечер и говорейки си във връзка на 100-годишнината от рождението му – за край ще Ви попитам, по какъв начин си представяте едно честване, което би се понравило на Борис Априлов?
Там е работата, че нямам визия! Струва ми се, че би желал да е измежду най‑добрите си другари! Красиви дами! Някоя негова обичана? Да черпи всички и раздава вкуснотии? Да чуе някоя добра дума за книгите си? Дали ще повярвате, че го чувствам непрекъснато към себе си? Искам някой път да се сетя нещо, някакво име или околност ‒ и не мога, само че щом поизнеса въпроса си ‒ слушам и названието в главата си!
Смайвал ме е най‑много с това, че беше… безрезервен! Грижеше се за болните си близки като обаян. Не понасяше безконечните празнувания, които следваха всяка премиера ‒ и трябваше да пътува и кисне измежду непознати, с цел да поблагодари за присъединяване им. Много обичаше приятелите си, само че и постоянно се разочароваше от тях…
Аз самата постоянно прикривах мислите и желанията си от родителите ни. Сега се чудя за какво!...
Снимки: персонален списък – Джина Василева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ