От велик дипломат до безмилостен прагматик и военнопрестъпник: Кр...
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер в религиозно еврейско семейство. Кисинджър е на 12-годишна възраст, когато Нюрнбергския развой лишава евреите от тяхното поданство, а татко му губи работата си като преподавател. Спонсорирано от родственик в Ню Йорк, семейство Кисинджър опакова дребното си останали движимости и напуща родината си, заминавайки за Съединени американски щати през август 1938 година, три месеца преди Кристалната нощ да подпечата ориста на множеството останали в страната евреи.
Кисинджър идва в страната на огромните благоприятни условия с минимални знания по британски език, само че съумява да стигне до Харвард и с помощта на мощния си разсъдък, богатите си знания по история и гения си на публицист, Кисинджър бързо се издига и се открива във Вашингтон.
Като единственият човек, който в миналото е бил консултант по националната сигурност и държавен секретар на Белия дом по едно и също време, той упражнява надзор върху външната политика на Съединени американски щати, достиган съвсем напълно единствено от лица с сан на президент. С немския си акцент и своето духовитост Кисинджър нахално ухажва публиката и бързо получава интернационално самопризнание в ослепителен контрастност с по-голямата част от своите прародители. Превръща се по едно и също време в звезда и на таблоидите, и на тежките съществени издания, които размишляват върху концепциите му за геополитиката.
През 1973 година печели Нобелова премия за мир поради приноса си за преустановяване на войната във Виетнам и присъединяване му в тайните договаряния, довели до Парижкото съглашение. Известните му дипломатически совалки след войната в Близкия изток от 1973 година оказват помощ за стабилизиране на връзките сред Израел и арабските й съседи.
Превръща се обаче и в цел за безмилостни рецензии, определящи го като непоследователен и аморален. Дори не приема персонално Нобеловата премия за мир поради боязън от враждебни демонстрации. Онова, което той счита за прагматично, за мнозина е безпринципно маневриране, което не стъпва върху зачитането на човешките права и живот. Кисинджър реализира власт, популярност и благосъстояние оттатък фантазиите на по-голямата част от хората в публичния живот, само че все пак прекарва последните десетилетия от живота си, защитавайки себе си и своето място в историята.
В Съединени американски щати консерватори, измежду които и Роналд Рейгън, го подлагат на критика поради устрема му за съглашение с Русия. От друга страна, президентът Джордж У. Буш го дефинира като " един от най-завършените и уважавани държавни чиновници в Съединени американски щати ".
Всъщност някои от неговите критици считат, че Парижкото съглашение оставя на произвола един дълготраен и правилен съдружник на Съединени американски щати в лицето на Южен Виетнам. Други го упрекват, че е оставил войната да продължи три години, макар че е можел да реализира същата договорка още през цялото време. Критиците държат Кисинджър виновен за тайното бомбардиране на неутрална Камбоджа през 1969 година и за американската сухопътна инвазия там през 1970 година която разшири спора в Югоизточна Азия и докара до завладяването на страната от убийствените Червени кхмери. Според други, които също го недолюбват, стремежът му да трансформира шаха на Иран в котва на американската политика в Персийския залив в действителност го е насърчил да увеличи цените на петрола и по този метод да подхрани манията за великолепие, довела до Иранската гражданска война. Обвиняват Кисинджър за преврата в Кипър през 1974 година, за бруталните дейности на Пакистан против протеста на сепаратистите.
Кисинджър е считан най-малко за индиректно виновен за инспирирания от Централно разузнавателно управление на САЩ прелом, който смъква законно определеното социалистическо държавно управление на Салвадор Алиенде в Чили и убийството на военачалник Рене Шнайдер, главнокомандващ въоръжените сили на Чили, който се опълчи твърдо на преврата.
Някои стигат и по-далеч, определяйки Кисинджър като военнопрестъпник, останал кьорав за човешката цена на своите дейности.
Според тях фокусът на Кисинджър върху действителностите от Студената война и желанието му да употребява мощ - намерено или не - за реализиране на задачите на Съединени американски щати са го предиздвикали да не помни за филантропичната страна на въпроса.
Готовността на Кисинджър да сложи стратегическия интерес пред общочовешките полезности е демонстриран през 1975 година, когато убеждава Джералд Форд да не се среща с съветския публицист в заточение Александър Солженицин в Белия дом. Солженицин е знак на смелата опозиция против руското подтисничество, само че Кисинджър се опасява от евентуално негативно влияние върху политиката му на разведряване с Москва.
Усилията си за разведряване той разказва като “стратегия за водене на спора със Съветския съюз ”, която печели и на двете страни време за дипломация и отбягване на парещ спор. Едно от многото достижения на Кисинджър е съглашението за надзор на въоръженията SALT I от 1972 година, реализирано със Съветския съюз. Договорът идва в интервал, в който двете страни в Студената война се конфронтират в прокси войни по целия свят. Споразумението слага ограничавания върху системите за противоракетна защита и върху разполагането на нападателни ракети и на процедура обвързват двете страни с разведряване, а не с борба.
ФрогНюз
Кисинджър идва в страната на огромните благоприятни условия с минимални знания по британски език, само че съумява да стигне до Харвард и с помощта на мощния си разсъдък, богатите си знания по история и гения си на публицист, Кисинджър бързо се издига и се открива във Вашингтон.
Като единственият човек, който в миналото е бил консултант по националната сигурност и държавен секретар на Белия дом по едно и също време, той упражнява надзор върху външната политика на Съединени американски щати, достиган съвсем напълно единствено от лица с сан на президент. С немския си акцент и своето духовитост Кисинджър нахално ухажва публиката и бързо получава интернационално самопризнание в ослепителен контрастност с по-голямата част от своите прародители. Превръща се по едно и също време в звезда и на таблоидите, и на тежките съществени издания, които размишляват върху концепциите му за геополитиката.
През 1973 година печели Нобелова премия за мир поради приноса си за преустановяване на войната във Виетнам и присъединяване му в тайните договаряния, довели до Парижкото съглашение. Известните му дипломатически совалки след войната в Близкия изток от 1973 година оказват помощ за стабилизиране на връзките сред Израел и арабските й съседи.
Превръща се обаче и в цел за безмилостни рецензии, определящи го като непоследователен и аморален. Дори не приема персонално Нобеловата премия за мир поради боязън от враждебни демонстрации. Онова, което той счита за прагматично, за мнозина е безпринципно маневриране, което не стъпва върху зачитането на човешките права и живот. Кисинджър реализира власт, популярност и благосъстояние оттатък фантазиите на по-голямата част от хората в публичния живот, само че все пак прекарва последните десетилетия от живота си, защитавайки себе си и своето място в историята.
В Съединени американски щати консерватори, измежду които и Роналд Рейгън, го подлагат на критика поради устрема му за съглашение с Русия. От друга страна, президентът Джордж У. Буш го дефинира като " един от най-завършените и уважавани държавни чиновници в Съединени американски щати ".
Всъщност някои от неговите критици считат, че Парижкото съглашение оставя на произвола един дълготраен и правилен съдружник на Съединени американски щати в лицето на Южен Виетнам. Други го упрекват, че е оставил войната да продължи три години, макар че е можел да реализира същата договорка още през цялото време. Критиците държат Кисинджър виновен за тайното бомбардиране на неутрална Камбоджа през 1969 година и за американската сухопътна инвазия там през 1970 година която разшири спора в Югоизточна Азия и докара до завладяването на страната от убийствените Червени кхмери. Според други, които също го недолюбват, стремежът му да трансформира шаха на Иран в котва на американската политика в Персийския залив в действителност го е насърчил да увеличи цените на петрола и по този метод да подхрани манията за великолепие, довела до Иранската гражданска война. Обвиняват Кисинджър за преврата в Кипър през 1974 година, за бруталните дейности на Пакистан против протеста на сепаратистите.
Кисинджър е считан най-малко за индиректно виновен за инспирирания от Централно разузнавателно управление на САЩ прелом, който смъква законно определеното социалистическо държавно управление на Салвадор Алиенде в Чили и убийството на военачалник Рене Шнайдер, главнокомандващ въоръжените сили на Чили, който се опълчи твърдо на преврата.
Някои стигат и по-далеч, определяйки Кисинджър като военнопрестъпник, останал кьорав за човешката цена на своите дейности.
Според тях фокусът на Кисинджър върху действителностите от Студената война и желанието му да употребява мощ - намерено или не - за реализиране на задачите на Съединени американски щати са го предиздвикали да не помни за филантропичната страна на въпроса.
Готовността на Кисинджър да сложи стратегическия интерес пред общочовешките полезности е демонстриран през 1975 година, когато убеждава Джералд Форд да не се среща с съветския публицист в заточение Александър Солженицин в Белия дом. Солженицин е знак на смелата опозиция против руското подтисничество, само че Кисинджър се опасява от евентуално негативно влияние върху политиката му на разведряване с Москва.
Усилията си за разведряване той разказва като “стратегия за водене на спора със Съветския съюз ”, която печели и на двете страни време за дипломация и отбягване на парещ спор. Едно от многото достижения на Кисинджър е съглашението за надзор на въоръженията SALT I от 1972 година, реализирано със Съветския съюз. Договорът идва в интервал, в който двете страни в Студената война се конфронтират в прокси войни по целия свят. Споразумението слага ограничавания върху системите за противоракетна защита и върху разполагането на нападателни ракети и на процедура обвързват двете страни с разведряване, а не с борба.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ