Робин Шарма, магистър по право и бивш адвокат, е сред

Робин Шарма, магистър по право и някогашен юрист, е измежду водещите международни специалисти по водачество, себевладеене и реализиране на елитно показване във всяка област. Автор е на седем интернационалните бестселъри, тъй като има редкия гений да написа книги, които са едновременни приятни за четене и в положение да трансформират живота ви. В " Открийте ориста си "  Шарма реализира вълнуваща колаборация сред дълбока мъдрост и на практика житейски уроци, които водят до мощен метод за самопробуждане, разкриват тайната на безкрайната наслада и директния път към персоналната независимост.

Получаваме от живота не каквото желаеме, а каквото сме.

Бъдете уверени, че зимата на болката ще отстъпи място на лятото на насладата, също както светлите утринни лъчи постоянно разпръскват нощния мрак.

Открих, че болката и неприятностите са мощни средства за поощряване на личностното развиване. Нищо друго не може да ви помогне да учите, да се развивате и да еволюирате по-бързо. Нищо друго не ви предлага по-голяма опция да възвърнете същинската си мощ като персона. Повечето хора го възприемат като отрицателно прекарване. Това е чисто предрешение и зад тази илюзия се крие чист боязън. Всъщност страданието настава, когато се случи нещо, което не желаем. То идва, когато животът ни сервира нещо ненадейно, някакво ново изискване. А появяването на ново изискване в живота ни, било то болест, загуба на обичан човек или финансови несполуки, значи, че би трябвало да се променим и да се откажем от остарялото, да се пуснем на брега, в който сме се вкопчили. От нас си изисква да се откажем от упованията си, а подобен отвод за всеки човек е заплашителен. Страхуваме се да изоставим безвредния кей на познатото и добре известното. Не желаем да пътуваме към непознати места, накъдето от време на време ни води животът. Самата мисъл, че би трябвало да създадем това, ни плаши. Зад всяка опозиция против новото стои страхът.

Но няма от какво да се опасяваме. Нашата галактика е доста по-дружелюбно място, в сравнение с допускаме. Лодката, която в никакъв случай не напуща пристанището, в никакъв случай няма да се разбие. Но не за това са направени лодките. По същия метод човек, който в никакъв случай не се осмелява да навлезе в незнайното пространство от своя живот, в никакъв случай няма да пострада – само че не за това са направени хората. Направени сме, с цел да се развиваме, като пътуваме към незнайните пространства на своя живот. С вътрешната си мъдрост ние осъзнаваме тази истина и виждаме същинската същина на смяната и страданието: грижлив лекар, който идва, с цел да излекува болните елементи на нашия аз.

Вкопчването в безвредните крайбрежия в живота означав, че човек е избрал да стане заложник на страховете си. Възможно е да храни илюзията, че е свободен, като продължава да живее в кутията, в която се е трансформирала живота му, само че повярвайте ми, тя е тъкмо това: заблуда – неистина, която повтаряте на себе си.

Куражът не е отсъствието на боязън, а готовността да преминете през страховете си, стремейки се към значима за вас цел. Докато живеете в безвредно пристанище, вкопчени в познатото, вие сте измежду живите мъртъвци. Когато се осмелите да навлезете в незнайното и да изследвате непознати територии, ще се върнете към живота и ще усетите по какъв начин сърцето ви бие още веднъж. Помнете, от другата страна на страховете си ще откриете своята орис.

Вярно е, че в най-тъмния си час сме подготвени да проучваме най-дълбоко себе си. Докато животът ни е добър, живеем незадълбочено. Много не се замисляме. Но когато попаднем в бурно море, отстъпваме малко обратно и се мъчим да разберем за какво нещата са се развили по този метод. Нещастието нормално ни настройва на по-философска вълна.

Без философия най-вероятно на смъртното си легло ще се питаш: „ Дали целият ми живот не беше неистина? “

Вашите рани би трябвало да се трансфорат във вашата мъдрост. Точно тези неща, които ви носят най-голяма болежка, могат да създадат живота ви по-хубав.

Повечето хора не откриват по какъв начин да живеят, пред да пристигна време да умрат – и това е тъпо. Повечето хора прекарват най-хубавите си години в гледане на телевизия измежду четирите стени на стаята си. множеството хора умират на двадесет и биват заровени на осемдесет. Умолявам ви, не допускайте това да се случи и с вас.

Трудно е да се повярва, че живеем в свят, където множеството хора избират да следват тълпата и да постъпват по този начин, както постъпват всички други, вместо да изживеят фантазиите си. Едно от нещата, за които човек най-вече съжалява в края на живота си, е, че не е изживял фантазиите си.

В живота има единствено един неуспех, и това е неуспехът да не опитваш.

Миналото е гробище и е безсмислено да прекарваш живота си в гробище. Всеки край значи ново начало. Или, казано по различен метод, не можеш да вървиш напред в живота, в случай че от самото начало се взираш в огледалото за задно виждане.

Онова, което си в сегашния миг, не е това, което в действителност си. То е по-скоро някой, който си станал в следствие от съществуването си в този свят.

При едни хора цялата история се състои в това, че са жертви. Те са такива, каквито са, заради детството си или заради мястото, където са израснали или заради неприятните неща, които са им се случили. Прекалено доста хора в днешния свят са професионални жертви. Защото да играеш ролята на жертва е елементарно. Не се постанова да поемаш никаква отговорност за метода, по който наподобява животът ти. Имаш опция да обвиняваш всички останали за неуспехите си. И не ти се постанова да погледнеш към себе си и да направиш нужните промени. Но когато играеш ролята на жертва, ти отстъпваш силите си на това, което твърдиш, че те е трансформирало в жертва. Това е едно доста безсилно битие.

Животът ти е като трилър, приятелю мой – половината от удоволствието е да не знаеш какво ще ти се случи. Животът е толкоз променлив, всичко от самото начало се трансформира и нищо не става по този начин, както си мислиш, че ще стане. Това е приятното в цялата работа. Това е и премията.

Откажи се от потребността си да контролираш пътя на своята орис, тъй като колкото и да се опитваш, не можеш. Естествено, можеш да вземаш мъдри решения и тези решения ще имат някакво влияние. Но в последна сметка не ти контролираш нещата. Ние, хората, сме много арогантни същества. Вярваме, че сме по-интелигентни от вселената. От тази галактика, която е основала залеза и дъгата. От тази галактика, която е основала звездите и луната. Вярваме, че ние по-добре знаем какво е в наш интерес, в сравнение с източникът, основал всичко съществуващо. Като си помислиш, това е даже смешно.

Тук сте освен с цел да си изкарвате прехраната. Тук сте, с цел да извършите по този начин, че светът да живее по-богато, с повече визия, с по-висок дух на вяра и триумф. Тук сте, с цел да обогатите света, и в случай че забравите тази задача, ще станете по-бедни.

Безкористната помощ е наемът, който заплащам, с цел да пребивавам на тази прелестна планета.

Щом един път се свържеш с някакъв тип висша цел и намериш най-важната си задача, в живота ти ще се влее надлежно количество пристрастеност и сила. Тайната да генерираш невероятни равнища на пристрастеност в живота си се състои в това, да откриеш своята огромна цел. Щом един път намериш призванието си, всичко става вълнуващо.

Задължението на всяко човешко създание е не да се самоусъвършенства, а да си спомни същинската си същина.

И в никакъв случай не забравяй думите на поета Дейвид Уайт: „ Душата избира да се провали в личния си живот, вместо да успее в нечий непознат живот “.

Отказът да приемеш призванието за своя най-хубав живот значи да обидиш силата, която те е основала.

На смъртното си легло единственият човек, пред който би трябвало да отговаряте, е оня, който виждате в огледалото всяка заран. Най-добре е да му бъдете правилни.

Много хора въобще не се замислят върху държанието си, върху качеството и характера на решенията, които вземат, и върху това, какво би трябвало да подобрят, с цел да играят допустимо най-добре играта на живота. Ако обаче имат предпочитание да се подобрят, някои хора се издигат до етапа, известна като „ съзнателната непросветеност “. На това равнище ученикът към момента е незапознат, само че най-малко осъзнава всичко това, което не знае и би трябвало да научи. Будността нараства. А когато будността нараства, можеш да вземаш нови решения. От своя страна, новите и по-добри решения провокират положителни промени.

Човекът достигнал равнището на „ съзнателна подготвеност “ е изоставил лъжата, която е бил предходния му живот, и ясно осъзнава всички изменничества, които е направил към себе си. Напуснал е тълпата и в този момент живее по личните си правила, вслушва се в тихия шепот на сърцето си и следва повелите на съвестта си. Но отново би трябвало да взима ежедневни решения по доста умишлен и умишлен метод. Все още би трябвало да обръща доста внимание на всичко, което прави.

На равнището на „ несъзнаваната подготвеност “ човек е напълно обхванат от сегашния миг. Той изживява майсторски дните си.

И не забравяйте, виждаме света не подобен, какъвто е, а подобен, каквито сме ние.

Снимки: Evercoach, Robin Sharma