Роберта Кордано е първата глуха жена, избрана да заеме поста

Роберта Кордано е първата глуха жена, определена да заеме поста „ президент “ на университета „ Галодет “ в Съединените американски щати. С над 150-годишна история „ Галодет “ е единственото образователно заведение в света за глухи студенти.

В него образованието и напълно билингвално, като американският жестов език и писменият британски са изцяло равнопоставени.

Роберта Кордано е правист по обучение. Тя е една от първите 10 глухи дами в Съединените щати, които получават докторска степен по право и една от първите 50 глухи дами в целия свят с сполучливо предпазена докторантура.
През 2023 година Кордано печели наградата „ Жена на годината “ на американската медиа USA Today – за забележителен принос към обществото и към света. 
Многократно отличавана с влиятелни награди поради идеята ѝ да свързва света на глухите със света на чуващите.

Защитник на жестовия език като главно човешко право.

През февруари Роберта Кордано посети за пръв път България – с цел да даде ясна поръчка, че и българският жестов език би трябвало да получи полагащото му се значимо място в българското общество. Жената, която не вижда минус в глухотата. А вижда небосвод. Президент Роберта Кордано в „ Личностите “ с Кристина Газиева.

Невероятно е, че това изявление се случва благодарение на 4 езика – британски език, американски жестов език, превод на български език поради нашите фенове, както и български жестов език поради глухата общественост в България, благодарение на жестовия ни преводач Силвия Маринова. Възхитително е какъв брой всесилен може да бъде езикът, самичък по себе си.

Права сте. И в този момент си давам сметка, че за пръв път виждам една медия да придава идентична значимост на четири езика по едно и също време. Поздравявам ви, че показвате уникалността и цената на всеки един език. Това, че проявявате същото почитание към жестовия език, както към говоримите езици, е прелестно и ви благодаря от сърце за това!

Младежите желаят разпространение на жестовия език и повече експерти

Благодаря Ви за думите. В България прекарахте два дни, наситени със събития. Кажете ни, какво е първото Ви усещане за страната ни и за хората тук?

На първо място и може би най-важното – имахме шанса да се срещнем с представители на глухата общественост в България, с помощта на програмата Фулбрайт. Беше отпусната стипендия за глухи българи, които да учат в университета „ Галодет “. И по този начин към този момент няколко месеца тече продан сред българската глуха общественост и нашата глуха общественост в Съединените щати. Създадохме другарство с глухите българи, а това от своя страна породи моето любознание и това на целия ми научен екип – да проверим персонално какво се случва с глухата общественост в България? И съм възхитена какъв брой неизмеримо мощна и сплотена е вашата глуха общественост, наречена Deaf.bg.

Вашето държавното управление, институциите, Софийският университет дават поръчка, че желаят да работят дружно. Срещнахме се с членове на Народното събрание, с ваши министри и съм впечатлена от желанието за взаимна работа. Ние, от университета „ Галодет “, желаеме да подкрепим и поощрим развиването на българския жестов език тук. Дойдохме като едно обръщение за вяра. Носим своя опит и професионализъм и желаеме да го предадем на вашите институции и на вашата глуха общественост. Беше ужасно прекарване за мен и мисля, че това, което се случва в България, е необикновено.

Любовта е една и съща на всеки език, споделя известният жестов преводач в особено изявление за " Жените на България "

Споменахте, че сте срещнали доста хора от разнообразни институции в България. Но кажете ми почтено, съгласно Вас задоволително привързан ли е българският жестов език в българската просветителната система?

Отговорът ми е: Не. Не е задоволително привързан. Но това, което хората би трябвало да схванат освен в България, само че и в международен мащаб, е, че глухите имат потребност освен от достъп до писмените езици, само че и от рационализиране на знанията им и на жестов език! Тоест приказваме за една неповторима по рода си двуезична или билингвална просветителна система, която да служи на глухата общественост. Това е най-важното, което би трябвало да бъде научено в България – да се прави разлика сред специфичното обучение и двуезичното обучение. И се надяваме този модел да го разпространим на всички места по света. Държави като Съединените щати и Швеция към този момент имат добре развити двуезични стратегии, само че желаеме да забележим това и в България. Нашият университет „ Галодет “ съществува от над 160 години и ние се превърнахме в образец за сполучливо двуезично образование. А в България би трябвало да се наваксат тези над 100 години. Затова би трябвало да работим дружно, с цел да развием българския жестов език в образованието.

Всъщност, българският жестов език беше приет за формален у нас едвам преди две години. Вие казахте, че към този момент сме изгубили над 1 век развиване. Ние, като медия, постоянно описваме положителни истории за глухите хора у нас с концепцията да разбием стандарта, че те са хора с увреждания. Защото това е всеобщото усещане за тях.

Това е прелестно!

Но макар напъните ни, някак глухата общественост продължава да бъде невидима за останалата част от обществото ни. Как можем да променим това, по какъв начин можем да обърнем тази наклонност?

Да, права сте. Оценявам това, че търсите позитивните истории, когато става въпрос за глухите хора. Но истината е, че ние не гледаме на глухите хора като хора с минус. На британски даже използваме понятието „ Печалба от глухотата “, вместо „ Загуба на слуха “. Тоест ние се концентрираме върху това какво печелим от неналичието на слух. Например жестовият език е нещо, което печелим, тъй като сме глухи. Второто разбиране, за което постоянно приказваме, е „ чувство за принадлежност “ – то е тясно обвързвано с жестовия език. Ако дойдете в Съединените щати, която е най-вече англоговоряща страна, и срещнете българин, вие двамата бързо ще установите връзка между тях, тъй като говорите един език. Същото е и с глухите хора. Жестовият език е съществена част от чувството за принадлежност. Когато ме срещнахте, Вие започнахте незабавно да жестикулирате, а това сътвори връзка сред нас. Защото Вие ми давате образната връзка, от която аз нуждая се. Така че, чувството за принадлежност е тясно обвързвано с езика. Има една философска мисъл, че когато искаш да създадеш връзка сред хората, ключът за това…е точно езикът. Няма значение дали си чуващ или ням – и в двата случая езикът е средството. Ние използваме ръцете си, а вие – гласните струни. И макар че сме разнообразни, можем да поддържаме връзка благодарение на другите, само че еднообразно пълноценни езици, както се случва и в този момент, по време на това изявление.

Да, в действителност поддържаме връзка доста пълноценно. Искам да Ви покажа фотография на една невероятна жена, която е преодоляла доста бариери по нейно време. А вие ми разкажете за тази жена, която Ви демонстрираме в този миг.

Това е моята майка. Тази фотография беше част от галерия в университета „ Галодет “, в която бяха включени всички тези огромни имена, които са проправили път за глухата общественост. Големите персони, пионерите, моторите на смяната. Тя е част от тях. Помня добре, когато в детските ми години посещавах университета с майка ми. Тогава тя ми сподели тази фотография, която университът беше изложил. Беше трогателен миг за мен. Тя си отиде две седмици преди изявлението ми за президент на „ Галодет “. Беше изключителна жена.

И ми се желае да опиша нейната история – сходна е на доста от историите, които може би виждате тук измежду българската глуха общественост. Майка ми е учила в такава просветителна система, в която всичко се е преподавало единствено на приказваме език. Което значи, че за нея образованието било недостъпно. Тя употребила майчиния си жестов език в общежитието, с цел да поддържа връзка с други глухи деца. Но в учебното заведение връзвали ръцете им и ги удряли всякога, когато те се опитвали да жестикулират с тях. Наказвали ги да седят върху кошчето за отпадък в продължение на 45 минути, в случай че ги заловен да жестикулират. Смятали я за несупешна ученичка, тъй като тя не разбирала говоримия британски. До момента, в който тя не минава в 9 клас. Там тя среща преподавател, който бил ученик на Университета „ Галодет “ и надлежно владеел и приказваме, и жестов език. С негова помощ, моята майка стартира безусловно от нулата, наваксва материалаза 8 години обратно и става отличник на випуска. Става номер едно. След това стартира висшето си обучение в „ Галодет “, учи химия. По-късно става първата глуха жена, завежадаща клинична лаборатория в огромна болница. Мисля, че това потвърждава какъв брой доста можеш да постигнеш посредством силата на ученето и на жестовия език.

Майка ми е отгледала три дъщери, аз съм една от тях. И трите сме доста сполучливи. Това дължа на моите родители. Баща ми, който също е ням, беше треньор по лека атлетика. А той поддържаше моята майка в кариерата ѝ във времена, в които множеството дами си стояха вкъщи. Но той поддържаше моята майка в развиването ѝ.

Националната рекордьорка по дълбочинно гмуркане и нейните разнообразни лица пред bTV

Вие сте избрали да учите „ право “ в естествен университет, единствено с приказваме език. Защо?

Когато бях в учебно заведение, в средата 80-те години, по това време университетите по право се отнасяха с неуважение към глухите хора. Те не имаха вяра, че глухи хора могат да станат юристи! Тогава моята майка ми сподели: „ Ти имаш избор! Ако в действителност искаш да учиш право, би трябвало да намериш метод по какъв начин да бъдеш призната в сходен университет. “ И…най-добрият път към това беше да отида в естествен, „ чуващ “ университет, където да се боря да бъда наедно с другите. Така, аз се озовах в лицей, в който всичко се учеше на писмен британски. И в последна сметка огромна част от хората в този лицей съумяха да станат юристи. Беше в действителност високо академично равнище. Аз съумях да вляза в университет по право, с помощта на високите ми оценки по писмен британски. Пътят за мен беше по-дълъг, по-труден, бях разграничена от моята общественост, само че в последна сметка това си заслужаваше, с цел да се върна още веднъж в глухата общественост по-успяла и с обучение по право.

Казвате „ по-дълъг път “. В едно от вашите изявленията казвате, че да оцелееш в света на чуващите постоянно е „ самотно ” прекарване. Вие по кое време се почувствахте най сама по пътя на това оцеляване?

Ще Ви опиша за оня миг, който промени живота ми и в който осъзнах, че липсва едно късче, което да построи цялата картина. Посещавайки държавните учебни заведения, аз всеки ден страдах от неналичието на достъп до естествения свят. Но в гимназията се случи по този начин, че имах шанса да вземам участие в съревнование по изразителност. Тогава за първи път събрах храброст да изнеса моята тирада на два езика – американски жестов език и писмен британски. Исках да покажа моите два езика – моят майчин – жестовия, и моят втори език – британския. И завоювах надпреварата! В този един миг аз усетих, че ставам по-силна. Усетих, че когато съумявам да обединя уменията ми от чуващия свят и от глухия свят, тогава аз съм пълноценна и все по-силна. Това е убеденост, която не бях изпитвала преди този момент. Беше доста значим миг за мен. Дадох си сметка за силата на езика и за това, какъв брой е значимо да имаш чувството, че принадлежиш към нещо. Ето тогава повярвах, че в действителност мога да представям себе си еднообразно добре и на двата езика. И това е мощ!

Какво значи за Вас това достижение - да бъдете първата глуха жена, назначена за президент на висше образователно заведение, Вие ръководите университета „ Галодет “?

Винаги ми е било мъчно да давам отговор на този въпрос. Мисля, че най-голямото благополучие за мен е, когато деца и младежи виждат в мен своето отражение в бъдеще. Виждайки мен, те знаят, че един ден и те могат да станат президенти. Те могат да повторят моята история. Това беше моята фантазия и в този момент аз мога да им предам тази фантазия нататък.

Продължи да четеш