Робърт Каплан Ако през ХХ век живеехме в свят на

Робърт Каплан

Ако през ХХ век живеехме в свят на идеологически противодействия, то през ХХІ век живеем в света на геополически противодействия – най-малко такова е общоприетото мнение. Но технологиите се развиват по този начин бързо, че този свят на геополитически противодействия най-вероятно скоро ще премине на друга степен на спорове. В близко време Евразия може да загуби равновесието си, тъй като дестабилизиращите автократи в Москва и в Пекин може да изгубят стабилността си.

През декември 1997 година разгласих във вестник Atlantis публикация със заглавие „ Демокрацията единствено един момент ли беше?”. Беше време на неукротим оптимизъм на ръководещите елити поради триумфа на демокрацията по целия свят. Аз обаче изказах концепцията, че този успех ще бъде доста къс и че в скоро време ще зародят нови форми на авторитаризма. Аргументите ми се основаваха на персоналния ми опит като задграничен сътрудник в доста страни, където се организираха избори, без да има институции, и където занапред се създаваха междинни съсловия. Сега моят опит на четец и задграничен сътрудник ми подсказва още една мисъл: оня напредък на авторитаризма, който предсказах преди двайсет години, също може да се окаже къс.

Стремителният напредък на благосъстоянието на междинната класа и софтуерното развиване, които постоянно се случват в изискванията на властническа или квазиавторитарна система, се трансформират в напън върху държавното управление, на което се постанова по-внимателно да се вслушва в потребностите на своите жители. Русия и Китай са нагледни въплъщения на тези трендове. Днес те се сблъскват с това, което аз назовавам клопката на Хънтингтън.

Хънтингтън, който се помина през 2008 година, беше един от най-проницателните политолози на Америка. Този академик от Харвардския университет се прочу със своята идея за конфликта на цивилизациите, дефинирана от него през 1993 г.; в нейно удостоверение се трансформира неотдавнашното сблъскване сред Запада и войнстващия ислям. Обаче своята най-важна работа със заглавие „ Политическият ред в изменящите се общества” Хънтингтън разгласява през 1968 година. Една от централните хрумвания в тази работа се състои в това, че образуването на огромни междинни съсловия в реалност може да докара до политическа дестабилизация при положение, че държавните институции не се окажат способни дружно с тяхното образуване да стават все по-ефективни и дружелюбни.

Може би президентът на Русия Владимир Путин се пробва да плаши Запада с увеличението на своя боен капацитет и с агресивността си. Но той по-скоро ръководи, вместо да управлява. В Русия няма ефикасни институции, с изключение на групата олигарси, сплотили се към водача. Гражданите на Русия са уверени, че в стопански проект животът им се движи към нормалност след бурния интервал на ръководството на Елцин през деветдесетте години. Обаче, без значение от подобрението на качеството на живота, изключително в областта на физическата сигурност, съветските институции съвсем не се развиваха. Тъй като година Путин старее, стабилността на Русия не трябва да се възприема като нещо подразбиращо се от единствено себе си. Много е евентуално по краищата на тази империя в този момент да назрява някаква версия на някогашна Югославия. Русия ще има огромен шанс, в случай че проблемите й бъдат същите като проблемите на Америка.

До скоро Китай се движеше по пътя към просветена властническа система. Колегиалното ръководство на технократите спомагаше за образуването на устойчиви институции, а ограничението на периода на ръководство на водача беше една от значимите основи на тази система. Но фактическата коронация на президента Си Дзинпин като доживотен водач на Китай сложи кръст на тази динамичност. Диктатурата влече след себе си появяването на фетиш към личността и премахването на колегиалната система, на която се крепи процесът на основаване на институции. И това се случи точно сега, когато китайската междинна класа продължава да пораства, без значение от това, че китайската страна стартира да употребява такива технологии като разпознаването на лица и мониторинг на запитванията в търсачките, с цел да следи живота на жителите си онлайн и офлайн.

Китайското общество навлиза в такава фаза, при която като цяло хората стават независими и стартират да желаят повече от своето държавно управление. Това е основата на концепцията на Хънтингтън, която той формулира в своята работа „ Политическият ред в изменящите се общества”. В процеса на развиване на обществото политическите безредици в никакъв случай не се приключват: политиката просто минава на нови, по-високи степени на неустойчивост. Именно по тази причина историята е по този начин бурна.

Американският хайлайф, който се опасява от диктатурите в Русия и Китай, допуска, че светът е стигнал до някакво устойчиво положение. Това обаче не е по този начин. Контролът, който китайският режим се пробва да наложи над мисленето на своите лични жители, ще бъде ефикасен известно време. Но, в последна сметка, това ще докара до по-изразени психози, репресии и паники на самостоятелно равнище. В резултат ще получим нови обществени гърмежи.

Технологията дестабилизира най-различни общества. Погледнете Съединените американски щати. Ако в света нямаше непрекъснати търсения и подхранвана от интернет поляризация, политическият климат би бил доста по-спокоен. Не предварителните избори, а светът на подмолните измами щеше да избере по-традиционна персона от Републиканската партия за кандидатпрезидентската конкуренция през 2016 година. Обаче днешната политическа неустойчивост в Америка – с всички присъщи й опасности – носи със себе си капацитет за самокоригиране. Американците организират избори на локално, щатско и федерално равнище, което разрешава на тях и на елита им да реагират и да се приспособяват към непрекъснато изменящата се обстановка.

Русия и Китай се намират в друга обстановка. Русия е една наклонила се къща, която може да рухне всеки миг. Китай самичък по себе си съставлява по-здрава структура, обаче последователно се трансформира в непрекъснато притискана опаковка на обществения динамит, за жителите му остават все по-малко благоприятни условия да изразят своето неодобрение и отчаяние. Теоретически е допустимо, откакто стана доживотен президент, Си да стартира реализацията на стратегии за коренни стопански промени. Ако обаче той извърши това, ще възникне нуждата и стремежът на хората към повече персонална независимост, която режимът с всички сили се старае да управлява и, в последна сметка, се пробва да изпразни от наличие.

Погледнато в най-близка вероятност, до момента в който Русия и Китай укрепват своите армии и усилват вътрешните репресии, те ще не престават да влизат в спор със Запада. Обаче, както и в самото начало на Студената война, нашите политици би трябвало да могат да се откъснат от сегашното, с цел да схванат тези комплицирани процеси, с които ще се сблъскат нашите съперници, пробвайки се да запазят своите системи. И в случай че техните системи рухнат в течение на идващите 10-20 години, Евразия – където Русия и Китай са географски организиращи опори – е застрашена от сериозна дестабилизация. Съединени американски щати би трябвало да се приготвят за тази битка, като освен това запазят някакъв оптимизъм. Демокрацията е по-успешен бегач в дългите дистанции.

*Текстът е оповестен във в. " Култура "