В Малтепе правят в подници за 1 май
Ритуална изработка на подници ще се организира в 11 часа на следващия ден в културно-информационен център „ Малтепе “. На тази дата православната черква уважава паметта на Св. Йеремия, който пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.
Съдът в които се пече хляба се назовава подница-кръгъл плитък съд, в който се слага тестото. Захлупва се с похлупак, наименуван връшник, също от глина. В националните показа подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече сред „ земята и небето “ пък е знак на живота.
Смята се, че подницата има магическа мощ.Тя се дефинира от обреда, който съпровожда подготовката на глината и самата й направа.
Според традицията на 1-ви май дамите стават рано, берат билки, вземат негласно пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от кладенец (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват с пръстта, поставят плява (ръженка) и я покриват с рогозка „ да кабаряса “. След това, също като тестото, я размесват повторно.
„ Женското царство “ тъпче с крайници и пее (пеят се заклинания против змии). Вярва се, че това държи далеко рисковите влечуги. Разделят глината на топки, от огромните вършат подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми.
Прави се наложително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под плява в продължение на двадесетина дни. Жените се гощават със зелник и свеж самун. След това всички се насочат към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият.
Обредното подготвяне на глинените съдове единствено един ден в годината се изяснява с това, че хлябът е заветен за българската софра.
Подницата съхне, не се пече. Преди прилагане подницата се слага на огнището, с цел да се нагрее, след това се отмества встрани от мощния огън. В него се поставя тестото, захлупва се от горната страна с връшник и се посипва с плам.
Каним всички искащи да се включат в ритуалната изработка на подници.
Направените съдове остават за участниците в събитието, а за гостите ще има топла питка, доста песни и танци. /Марица.бг
Съдът в които се пече хляба се назовава подница-кръгъл плитък съд, в който се слага тестото. Захлупва се с похлупак, наименуван връшник, също от глина. В националните показа подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече сред „ земята и небето “ пък е знак на живота.
Смята се, че подницата има магическа мощ.Тя се дефинира от обреда, който съпровожда подготовката на глината и самата й направа.
Според традицията на 1-ви май дамите стават рано, берат билки, вземат негласно пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от кладенец (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват с пръстта, поставят плява (ръженка) и я покриват с рогозка „ да кабаряса “. След това, също като тестото, я размесват повторно.
„ Женското царство “ тъпче с крайници и пее (пеят се заклинания против змии). Вярва се, че това държи далеко рисковите влечуги. Разделят глината на топки, от огромните вършат подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми.
Прави се наложително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под плява в продължение на двадесетина дни. Жените се гощават със зелник и свеж самун. След това всички се насочат към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият.
Обредното подготвяне на глинените съдове единствено един ден в годината се изяснява с това, че хлябът е заветен за българската софра.
Подницата съхне, не се пече. Преди прилагане подницата се слага на огнището, с цел да се нагрее, след това се отмества встрани от мощния огън. В него се поставя тестото, захлупва се от горната страна с връшник и се посипва с плам.
Каним всички искащи да се включат в ритуалната изработка на подници.
Направените съдове остават за участниците в събитието, а за гостите ще има топла питка, доста песни и танци. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ