Варненска детска градина отбеляза Еньовден с интересен ритуал
Ритуал, отдаден на магическата и целебна мощ на билките, притвориха точно на Еньовден децата от варненската детска градина - ДГ 8 " Христо Ботев ", с шеф Елица Вълчева.
Рано сутринта, с цел да ги види първи слънцето и да ги поръси с лечебните си слънчеви капки, както споделя народът, момиченца от третите групи, сплетоха венци от омайни, уханни билки. Облечени в обичайни български носии, дребните моми рецитираха стихове, отдадени на Еньовден, извършиха китка от български национални песни и поздравиха другарчетата си от по-малките групи с танца " Брала мома ружа цвете ". Празникът бе сбъднат по концепция и идея на Людмила Ковачева, музикален възпитател в детската градина.
Седмицата, предшестваща празника, учителите от детската градина посветиха на цикъл от занимания за остарелия български празник на билките. По време на тематични беседи те срещнаха дребните възпитаници с разнообразни, забавни обстоятелства - че на Еньовден слънцето става рано, отпочива си, окъпва се в жива вода и по този начин окъпано и подмладено, се обраща, с цел да тръгне обратно. Млади и остарели се търкалят за здраве в росни ливади, а звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна мощ. Затова се берат рано преди изгрев. Билките се пазят за лек през цялата година. От билки се сплита еньовски венец, през който моми и момци се провират за здраве.
По време на заниманията децата добиха богата палитра от познания и научиха какво съставлява обичая " Еньова буля ", че венецът е вълшебен знак – носи благополучие и защищава от зло.
По време на празника децата от третите групи с неспокойствие разказваха на по-малките си другарчета за целебната мощ на другите типове билки, която в миналото познавали единствено самодивите: омайниче, вратига, комунига, росен, тинтява... Някога фантазията на старите българи била точно на Еньовден да намерят разрешение – магическа трева, пред която падат стоманени порти, трансформира желязото в злато и носи благополучие на всеки, който я открие.
Рано сутринта, с цел да ги види първи слънцето и да ги поръси с лечебните си слънчеви капки, както споделя народът, момиченца от третите групи, сплетоха венци от омайни, уханни билки. Облечени в обичайни български носии, дребните моми рецитираха стихове, отдадени на Еньовден, извършиха китка от български национални песни и поздравиха другарчетата си от по-малките групи с танца " Брала мома ружа цвете ". Празникът бе сбъднат по концепция и идея на Людмила Ковачева, музикален възпитател в детската градина.
Седмицата, предшестваща празника, учителите от детската градина посветиха на цикъл от занимания за остарелия български празник на билките. По време на тематични беседи те срещнаха дребните възпитаници с разнообразни, забавни обстоятелства - че на Еньовден слънцето става рано, отпочива си, окъпва се в жива вода и по този начин окъпано и подмладено, се обраща, с цел да тръгне обратно. Млади и остарели се търкалят за здраве в росни ливади, а звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна мощ. Затова се берат рано преди изгрев. Билките се пазят за лек през цялата година. От билки се сплита еньовски венец, през който моми и момци се провират за здраве.
По време на заниманията децата добиха богата палитра от познания и научиха какво съставлява обичая " Еньова буля ", че венецът е вълшебен знак – носи благополучие и защищава от зло.
По време на празника децата от третите групи с неспокойствие разказваха на по-малките си другарчета за целебната мощ на другите типове билки, която в миналото познавали единствено самодивите: омайниче, вратига, комунига, росен, тинтява... Някога фантазията на старите българи била точно на Еньовден да намерят разрешение – магическа трева, пред която падат стоманени порти, трансформира желязото в злато и носи благополучие на всеки, който я открие.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ