ИПИ: България губи милиарди заради дискриминацията срещу лесбийките, гейовете и бисексуалните
България губи сред 2,4 и 4,9 милиарда $ спомагателен Брутният вътрешен продукт на година поради дискриминирането по отношение на ЛГБТИ хората. Това демонстрират данните на отчет на Института за пазарна стопанска система, показан на бизнес конгрес, проведен от Фондация GLAS във връзка София Прайд.
Брутният вътрешен продукт на България може да е с 2,5% до 5% по-висок при цялостно приемане и пълноправие на ЛГБТИ+ хората, сочи оценка на Института за пазарна стопанска система стъпваща на данни за 2023 година
Анализът демонстрира, че отхвърлянето и дискриминирането са измежду основните фактори за емиграция от страната за ЛГБТИ+ хората. Само по линия на превръщане на миграционните процеси измежду хомосексуалните страната има капацитет да усилва популацията си с 3-5 хиляди души годишно.
Според отчета дискриминирането на работното място има директно отражение върху продуктивността на труда на заетите. Оценката разкрива капацитет за повишение на добавената стойност на ЛГБТИ+ служащи в България с съвсем 10 хиляди лева годишно, а на продуктивността на труда в стопанската система като цяло – с до 1,8%.
По-широкото приемане на ЛГБТИ+ хората се отразява и на пазара на труда. Премахването на дискриминирането при наемане има капацитет да увеличи броя на работещите с 28-57 хиляди души, а коефициента на претовареност – с 0,7-1,4 процентни пункта.
Докладът демонстрира още, че позиционирането и възприемането на България като отворена и безвредна за ЛГБТИ+ туризма може да донесе 184 млн. лева спомагателни доходи на туристическия бранш. Страната губи съвсем 380 хиляди евентуални туристи, които се насочват към други дестинации.
Приемането на ЛГБТИ+ има открита връзка с капацитета за нововъведения. Анализът сочи, че при цялостно унищожаване на дискриминация България може да увеличи показателя си на икономическа трудност – постоянно употребена мярка за иновационен капацитет и високотехнологично развиване – до нива, близки до средноевропейските.
Направената от ИПИ оценка на капацитета за разширение на вложения в страната демонстрира, че дискриминирането против ЛГБТИ+ хората понижава евентуалния размер на директните задгранични вложения в страната с 9-15%, или 2,5-4,3 милиарда евро към 2022 година
Подобряването на средата за ЛГБТИ+ има опция да увеличи броя на служащите, и добавената стойност в професионалните, управническите и така наречен изобретателни промишлености. Оцененият евентуален резултат върху заетостта с до 21 хиляди нови заети, а върху добавената стойност – до 350 милиона лв..
Анализът на ИПИ показва и обзор на фирмените политики към ЛГБТИ+ общността на стоте най-големи предприятия в страната. Той разкрива, че едвам 9% от фирмите – водачи по претовареност имат съответни действия, които са ориентирани към общността, 19% осъждат категорично дискриминирането, а при 70% от тях няма упомената политика или поддръжка на ЛГБТИ+ общността.
Представените хипотези, оценки и количествени последици от хомофобията и дискриминирането могат да послужат най-много за насочна точка и начало на диалога за това, което стопанската система на България може да завоюва, в случай че употребява по-добре ресурса на своята ЛГБТИ+ общественост. Те могат и да въоръжат с причини покровителите за равни права.
Широк набор от научни теории в региона на стопанската система, публичното здраве и други обществени науки поддържат концепцията, че превъзмогването на обезправяването и пълноценното включване на ЛГБТИ+ хората е обвързвано с по-високи равнища на икономическо развиване и богатство.
България се класира на едно от последните места в Европа по степен на гарантиране на правата на ЛГБТИ+ хората, и още в по-голяма степен – по повод приемането им в обществото.
Наблюдаваните трендове също не са изключително окуражителни, защото липсват знаци, които да сочат към значително усъвършенстване на средата или на публичното мнение през последното десетилетие. Най-подходящото изложение на актуалното положение на правата и приемането на ЛГБТИ+ хората в страната е " застой “, освен това – на доста ниско равнище.
Брутният вътрешен продукт на България може да е с 2,5% до 5% по-висок при цялостно приемане и пълноправие на ЛГБТИ+ хората, сочи оценка на Института за пазарна стопанска система стъпваща на данни за 2023 година
Анализът демонстрира, че отхвърлянето и дискриминирането са измежду основните фактори за емиграция от страната за ЛГБТИ+ хората. Само по линия на превръщане на миграционните процеси измежду хомосексуалните страната има капацитет да усилва популацията си с 3-5 хиляди души годишно.
Според отчета дискриминирането на работното място има директно отражение върху продуктивността на труда на заетите. Оценката разкрива капацитет за повишение на добавената стойност на ЛГБТИ+ служащи в България с съвсем 10 хиляди лева годишно, а на продуктивността на труда в стопанската система като цяло – с до 1,8%.
По-широкото приемане на ЛГБТИ+ хората се отразява и на пазара на труда. Премахването на дискриминирането при наемане има капацитет да увеличи броя на работещите с 28-57 хиляди души, а коефициента на претовареност – с 0,7-1,4 процентни пункта.
Докладът демонстрира още, че позиционирането и възприемането на България като отворена и безвредна за ЛГБТИ+ туризма може да донесе 184 млн. лева спомагателни доходи на туристическия бранш. Страната губи съвсем 380 хиляди евентуални туристи, които се насочват към други дестинации.
Приемането на ЛГБТИ+ има открита връзка с капацитета за нововъведения. Анализът сочи, че при цялостно унищожаване на дискриминация България може да увеличи показателя си на икономическа трудност – постоянно употребена мярка за иновационен капацитет и високотехнологично развиване – до нива, близки до средноевропейските.
Направената от ИПИ оценка на капацитета за разширение на вложения в страната демонстрира, че дискриминирането против ЛГБТИ+ хората понижава евентуалния размер на директните задгранични вложения в страната с 9-15%, или 2,5-4,3 милиарда евро към 2022 година
Подобряването на средата за ЛГБТИ+ има опция да увеличи броя на служащите, и добавената стойност в професионалните, управническите и така наречен изобретателни промишлености. Оцененият евентуален резултат върху заетостта с до 21 хиляди нови заети, а върху добавената стойност – до 350 милиона лв..
Анализът на ИПИ показва и обзор на фирмените политики към ЛГБТИ+ общността на стоте най-големи предприятия в страната. Той разкрива, че едвам 9% от фирмите – водачи по претовареност имат съответни действия, които са ориентирани към общността, 19% осъждат категорично дискриминирането, а при 70% от тях няма упомената политика или поддръжка на ЛГБТИ+ общността.
Представените хипотези, оценки и количествени последици от хомофобията и дискриминирането могат да послужат най-много за насочна точка и начало на диалога за това, което стопанската система на България може да завоюва, в случай че употребява по-добре ресурса на своята ЛГБТИ+ общественост. Те могат и да въоръжат с причини покровителите за равни права.
Широк набор от научни теории в региона на стопанската система, публичното здраве и други обществени науки поддържат концепцията, че превъзмогването на обезправяването и пълноценното включване на ЛГБТИ+ хората е обвързвано с по-високи равнища на икономическо развиване и богатство.
България се класира на едно от последните места в Европа по степен на гарантиране на правата на ЛГБТИ+ хората, и още в по-голяма степен – по повод приемането им в обществото.
Наблюдаваните трендове също не са изключително окуражителни, защото липсват знаци, които да сочат към значително усъвършенстване на средата или на публичното мнение през последното десетилетие. Най-подходящото изложение на актуалното положение на правата и приемането на ЛГБТИ+ хората в страната е " застой “, освен това – на доста ниско равнище.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ