Рисковано е, защото в последно време християнската вяра се превръща

Рисковано е, тъй като напоследък християнската религия се трансформира в идеологическа обвивка на проруската агитация, сподели писателката

Да се вкарва наложително вероучение е малко рисково и подозрително, тъй като напоследък християнската религия се трансформира в идеологическа обвивка на проруската агитация. Това сподели в „ Лице в лице “ по бТВ писателката Теодора Димова, откакто водещата Цветанка Ризова я пита дали приема, че да се учи Религия и добродетели е нещо антилиберално и доста старомодно. 

„ За мен толкоз светкавичното въвеждане на наложителното вероучение в учебно заведение е просто още един канал, по който тази агитация свободно да стартира да тече. Иначе е доста свястно да се учи Стария завет, героите, евангелските събития, а това уголемява светогледа на учениците “, добави тя. 

„ Знаем по какъв начин съветската черква оправдава експанзията в Украйна и по какъв начин даже благославя оръжията, с които се бомбардират украинските градове, по какъв начин постанова мнението, че тази война е свещена “, съобщи Димова. 

„ Ние сме в хибридна война. Ако бяхме в естествена, мирна обстановка, при която съветската агитация да не беше толкоз мощна, несъмнено, че е прелестно да се учи Стария завет и Новия завет. Сега обаче е нож с две остриета “, разяснява тя. 

Водещата се опита да отбрани Българската православна черква като посочи, че тя не поддържа войната, само че писателката продължи да си умува по какъв начин с преподаването на вяра, щяла да тече агитация в учебните заведения. Оставаше единствено да каже, че е рисково българите да  ходят и на черква, с цел да не вземат да станат русофили и войнолюбци. Или даже да не се откажат от християнската си религия, с цел да се спасят от съветската агитация. 

Димова приказва и за своята молитва за Украйна. 

„ Това е четвъртата Страстна седмица, която прекосяваме с тази война в Украйна. В западното християнство има един църковен обред, при който се употребява пепелта, която е останала от палмовите клончета от предходната Цветница, се помазва кръст върху челото на всеки. То е знак на нашата тленност и на това, че от пръст сме основани и в пръст ще се превърнем. Символ е и на нашето Възкресение “, добави тя. 

„ Вече четвърта поредна година нашите чела са помазани с тази пепел, само че не от палмовите клончета, а от украинските градове и от войната в Газа, от жертвите. Това няма по какъв начин да не ни раздира вътрешно и разранява “, сподели още писателката.