Византийският дромон
Римските военни кораби с 2 и 3 реда весла – либурни и триреми, доминирали в Средиземно море чак до последните епохи на Римската империя (IV-V в. сл. Хр.).
През 323 година император Константин Велики благодарение на 200 либурни разгромил флота на метежника Лициний, състоящ се от 350 триреми. Поражението на този величествен флот може да бъде прието като край на блестящата кариера на триремата по морските бойни полета. Оттогава към този момент никой в никакъв случай не построил гребни кораби с 3 реда весла. Така историята на морската мощност в Средиземноморието, описвайки цялостен кръг през хилядолетията, се върнала още веднъж към дребните маневрени едноредови кораби.
Два века по-късно, през VI в. император Юстиниан Велики сложил модифицирания триаконтор (кораб с 30 весла в един ред) в основата на военноморския флот на Византия. Този транспортен съд бил наименуван „ дромон “ (гр. „ бегач “).
Завръщането на ромеите към такива скромни кораби било поради дребните разноски и лесната поддръжка – по това време те нямали почтени съперници в Средиземно море. Византия през VI век водела основно сухопътни войни с рисковия си източен противник – Персия, ръководена от династията на Сасанидите.
Първоначално дромонът бил открит транспортен съд – т.е., без палуба, гребен транспортен съд с един ред гребла и преносимо платно (което можело да се сваля).
След известно време обаче обстановката се трансформирала. Византия станала по-силна и във военно, и в икономическо отношение, а от юг се появила нова опасност – арабите. Те бързо окупирали източното средиземноморско крайбрежие и получили достъп до големите флотове на крайбрежните градове. Поради тази причина византийският флот претърпял същата еволюция, както гръцкият през VIII-VII век пр. Хр. Корабите с един ред весла не подсигурили надеждна отбрана на Егейско море и Константинопол от морска опасност. Затова византийците разширили дромона и го направи двуредов, а едноредовите кораби останали известни като „ монери “ или „ галери “.
Дромоните се трансформирали в безпалубни двуредови 100-гребни кораби (по 25 гребла на всяко равнище от двете страни, получили 1-2 мачти с коси „ латински “ платна и станали основните кораби на византийския флот. Вместо плътна палуба, те имали три пътеки, издигнати над гребците: от всяка страна и една централно, минаваща по оста на кораба.
По-късно, през VII-XV в., дромоните били неведнъж модифицирани и променяни, като се разделили на 3 разновидности – „ усиако “, „ памфилос “ и лично дромон. Имало още и транспортен съд „ хеландия “, за което наименование се допуска, че е другото име на дромона.
Името „ усиако “ идва от гръцката дума „ усия “ – отряд от 100 души. На долното равнище се намирали 50 професионални гребци, които гребели непрекъснато. Другите 50 били бойци, заемали горното равнище и гребели единствено по време на поход. По време на борбата те прибирали греблата и изпълнявали функционалности на морски пехотинци – обстрелвали врага и влизали в ръкопашен пердах.
Памфилосът бил сходен на усиако, само че имал екипаж до 160 души.
Най-големият транспортен съд, самият дромон, имал на борда си 200 души. От тях 150 били гребци, разпределени по следния метод: 50 на долното равнище – по един човек на весло и 100 на горния пласт, по 2 гребци на всяко весло. Другите 50 били морски пехотинци.
И трите модификации на дромоните имали като цяло сходна структура. Страничните палубни проходи и пейките на гребците били предпазени от преносими щитове. Греблата излизали на открито през отвори в бордовете. Дромоните били оборудвани с носови тарани, само че византийците залагали основно на мощните метателни машини и „ гръцкия огън “.
Предполага се, че когато арабите през 717 година нападнали Константинопол и корабите им били изгорени с „ гръцки огън “, основна роля за това изиграли точно дромоните.
Няма доста достоверна информация за тяхното бойно потребление, само че някои забавни детайлности могат да бъдат събрани от споменавания в разнообразни летописи:
„ На единадесети юли при Константинопол дойдоха с 10 хиляди кораба росите, наричани още дромити, те произлизат от франките. Срещу тях потегли патриций с всички дромони и триреми, които бяха в града. Когато росите се приближиха до Фарос, патрицият ненадейно ги атакува. Той беше отпред със своя дромон, разпръсна редиците на корабите на росите, изгори доста от тях с огън, а останалите обърна в бягство. Дромоните и триремите, които го последваха, довършиха разгрома, потопиха доста кораби дружно с екипажите им, мнозина бяха убити, още повече плениха “.
„ Когато хеландиите бяха готови, морето стана умерено – в противоположен случай на гърците би било неловко да стрелят с огън. И по този начин, като се разположиха измежду съветския флот, те почнали да хвърлят огън към себе си. Виждайки това, русите започнаха да скачат от корабите в морето, като избраха да се удавят във вълните, в сравнение с да изгорят в пламъка. Други, обременени с брони и шлемове, потъваха в морето, трети се държаха над водата, само че горяха даже посред морските талази. Руските кораби обаче се избавиха в плитчините, тъй като бяха дребни, а гръцките хеландии не можеха да навлязат там заради дълбокото си прегазване “.
Дромонът правилно служил на Източната римска империя – Византия, чак до рухването й през 1453 г.
