Какво можете да си помислите, когато се събудите посред нощ

...
Какво можете да си помислите, когато се събудите посред нощ
Коментари Харесай

БГНЕС: Новини от България и Света

Какво можете да си помислите, когато се разсъните измежду нощ от оглушителния звук на самолети " Антонов “ над Ниш и в това време този полет публично не съществува Flightradar24 - международната мрежа за следене на полети, която демонстрира онлайн въздушния трафик от цялостен ​​свят?

Това сподели известната социоложка и публицист Оливера Сашек Радулович във връзка на протичащото се в " Сръбско-руския филантропичен център " в град Ниш, на стотина километра от българската граница, съобщи БГНЕС. 

На 25 декември парламентарните групи на Движението на свободни жители, Партията за демократично деяние на Санджак, Партията за демократично деяние и Зеления ляв фронт внесоха в сръбския парламент план на Закон за оповестяване на недействителността на Споразумението сред държавното управление на Сърбия и държавното управление на Руската федерация за основаване на " Сръбско-руския филантропичен център ". Според вносителите на законопроекта " жителите и институциите в Сърбия би трябвало да знаят какво се прави в този център в Ниш, кой го финансира и по какъв начин съществуването му въздейства върху позицията на страната в интернационалната общественост ".

" Гражданите и институциите би трябвало да знаят какво се прави там и кой го финансира. Вместо това, ние в Ниш мълчим от доста години във връзка с този център. Какво можете да си помислите, когато се разсъните измежду нощ от оглушителния звук на самолети " Антонов “ над Ниш и в това време този полет публично не съществува Flightradar24 - международната мрежа за следене на полети, която демонстрира онлайн въздушния трафик от цялостен ​​свят? Всякакви неща, тъй като обществеността постоянно е лишена от информация, за какво най-големият съветски аероплан е кацнал на летището в Ниш и какъв товар той придвижва “, попита пред " Данас " Оливера Сашек Радулович.

Според нея е належащо да се стартира публичен разговор за работата на Центъра през последните 13 години. " Каква помощ са оказали при наводнения, пожари и други изключителни обстановки? Вярвам, че има справедливи данни, които биха могли да дадат ясна картина за тази помощ. В взаимозависимост от това какъв брой е била тя, би трябвало да преценим дали се нуждаем от работата на подобен Център или не. Особено като се има поради фактът доколко жителите на Сърбия финансират работата им, тъй като доколкото знам, този въпрос изобщо не се разяснява “, сподели Радулович.

Според нея " би трябвало да се направи и оценка до каква степен съществуването на Руския център в Ниш въздейства върху външнополитическата позиция на Сърбия, на първо място върху връзките ѝ с Европейски Съюз ".

„ И когато Центърът се преглежда от тези ъгли, мисля, че няма да е мъчно да се направи умозаключение, учредено на здравия разсъдък, а не на стандарта, че руснаците са наши братя “, сподели още Оливера Сашек Радулович.

Агенция БГНЕС напомня, че в самото сърце на Балканите е ситуиран, съгласно формалната терминология, " Сръбско-руския филантропичен център ". Той се намира в град Ниш, на към 170 км от София. Неговото предопределение до ден-днешен остава незнайно.

Тук основна роля играят две неща: " Сръбско-руския филантропичен център "   и директните доставки на съветско оръжие, включващо модерни Противовъздушна отбрана системи „ Панцир С “, изтребители МиГ-29 и осъвременени танкове. На 20 октомври 2009 година Русия и Сърбия вземат решение да си сътрудничат при изключителни обстановки, свързани със стихийни бедствия, техногенни повреди и ликвидирането на техните последствия. Три години по-късно, на 25 април 2012 година, центърът става факт след подписването на двустранно държавно съглашение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на съветския министър на изключителните обстановки военачалник Сергей Шойгу, предстоящ министър на защитата, един от архитектите на съветското настъпление в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 година Заедно с подписването на съглашението се утвърждава и устава на центъра.

Според него СРХЦ е междуправителствена филантропична неправителствена организация. Той е регистриран на територията на Сърбия в сходство с нейното законодателство. Центърът би трябвало да бъде „ пълноценна интернационална конструкция, осигуряваща помощ и подпомагане при изключителни обстановки на всички страни от Балканския район “. Към него може да се причисли и всяка страна или организация, която е солидарна с задачите и дилемите му. СРХЦ се управлява от шеф и съдиректор, който се назначават надлежно от съветската и сръбската страна на ротационна основа за период от две години.

Поради потайния темперамент въз основата край Ниш, тя неведнъж е била обект на рецензия от страна на Запада. В началото на 2017 година заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати Хойт Брайън Ий при срещата си с Вучич намерено съобщи, че Вашингтон „ е угрижен от това, в което може да се трансформира Руско-сръбският филантропичен център в Ниш “.

Почти по същото време американският дипломат в Белград Кайл Скот предизвести: „ Не знам какво тъкмо вършат там, само че съгласно мен има задоволително аргументи за безпокойствие ". След предизвестията от страна на Европейски Съюз, че съществуването на СРХЦ може да попречи на предприсъединителните договаряния на Сърбия с Брюксел, Вучич на 17 юни 2017 ще каже: сами ще решим какво да вършим по този въпрос – по отношение на настояването на Русия нейните чиновници да получат дипломатически статут. На 15 ноември 2017 година командирът на американските армейски елементи в Европа ген. Бен Ходжис декларира следното за СРХЦ: „ Не имам вяра, че това е филантропичен център. Това е фасадата, само че не това е неговото предопределение. Трябва да има малко повече бистрота и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя “.

РСХЦ се намира в непосредствена непосредственост до летището в Ниш. Резонно поражда и въпросът за руско-сръбските учения, които може да минават до центъра и през военното летище Батайница край Белград. Хуманитарен център, държащ под надзор половин България „ Руско-сръбският филантропичен център в Ниш е открит през април 2012 година по времето, когато министър на изключителните обстановки в Русия е Сергей Шойгу, основал и управлявал това военизирано министерство в продължение на повече от двадесет години, преди да стане министър на защитата на Руската Федерация.

На срещата си през май 2021 година със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин, Евгений Зиничев, някогашен Заместник-директор на Федералната работа за сигурност на Русия съобщи, че СРХЦ е единственият и максимален център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го назовава един от най-важните планове сред двете приятелски страни. Разположен е на второто по величина сръбско интернационалното летище " Константин Велики " и при положение на нужда, може да се трансформира в база, откъдето да се управлява територия в радиус от най-малко 300 км, в което с изключение на Сърбия, влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и елементи от Босна и Херцеговина, Румъния и съвсем половин България. Кремъл неведнъж е упорствал Сърбия да даде на СРХЦ специфичен статут на съветския личен състав, работещ в центъра, посредством съглашение за дипломатически имунитет, условия на живот и привилегии, което да го приравни с дипломатическа задача.

Достъпът на дипломатически представители, упълномощени в Сърбия, до СРХЦ остава мощно стеснен, което в допълнение нагнетява догадките, какво се случва в него. За десетте години битие, центърът взе участие в гасене на горски пожари в източна и южна Сърбия и Република Северна Македония, само че българското държавно управление отхвърли през 2019 година предлагането на СРХЦ да гаси пожари на територията на България. По време на наводненията в Сърбия, посредством РСХЦ беше доставена съветска техника за изпомпване, а при започване на пандемията през 2020 година също през РСХЦ мина противохимична част на Въоръжените сили на РФ, която извърши стерилизация в избрани региони на територията на Сърбия. С тези дейности и няколко филантропични такива, беше оправдана нуждата от съществуването на сходен съветски спешен център на Балканите. Досега не са оповестени сведения от РСХЦ да се прави въздушно наблюдаване и разузнаване над Косово, където се намира най-голямата логистична база на Съединени американски щати на Балканите " Бондстил " или прилежащите страни. А и надали е належащо, защото Сърбия и Русия разменят конфиденциални данни като партньорски и съюзнически страни. Освен това, евентуалната цел на съществуването на РСХЦ в съветските проекти е на първо място привлекателната концепция да бъде разгърната при положение на нужда военна база в тила на НАТО.

След съветската експанзия против Украйна Сърбия е единствената страна в Европа, която отхвърли да поддържа глобите против Русия, да осъди нашествието и усили въздушните полети сред Белград и Москва. I БГНЕС

Източник: bgdnes.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР