По-горе билото, майсторки
Рила: ставането рано постоянно си заслужава: връх Мальовица в цялата му хубост
Когато лятото е в разгара си, човек се изправя пред безконечната алтернатива " Море или планина ", а най-правилният отговор е " Няма значение, стига да е премеждие ". Да тръгнеш от София и да стигнеш съвсем до гръцката граница пешком е премеждие, което може да се реализира по българската част на интернационалния туристически маршрут Е4.
Това е кондензиран с традиция и история пешеходен път, който води началото си от Испания, пресича цяла Европа и стига до Кипър. Планинската права от Е4 в България, известна още като " Петте планини ", е с дължина 260 км и минава поредно през Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Въпреки че не е толкоз известен като старопланинския маршрут Ком - Емине, Е4 е не по-малко провокационен. Сумарната денивелация от 32 500 м (16 000 м възходяща и 16 500 м низходяща денивелация) се изминава за 13 дни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Само преди броени дни, на 25 август, планинският бегач Калоян Пейчев сложи връх за скоростно прекосяване на трасето – единствено за 51 часа и 8 минути, а при започване на август Кирил Николов-Дизела се опита да измине Е4 за под 48 часа, само че не съумя поради неприятното време.
Пътят минава през най-високите български планини и прекосява отвесни и стръмни сектори (седловината " Кончето " в Пирин, Павлев връх в Рила). Резките промени в пейзажа и разнообразието измежду многочислените туристи из известните точки на маршрута (Седемте рилски езера, връх Вихрен) и безлюдността на други (планините Верила и Славянка) го вършат забавен и трогателен. Едно от най-големите преимущества на Е4 е, че дава избор на съответни прави или различни направления по отношение на желанията, опциите и времето, с което групата разполага.
Витоша: зад нас е Черни връх, най-красивата част от маршрута из южните елементи на планината следва
Фотограф: Емилия Зафираки
Планът
Предварителната подготовка включва и проект за физически натоварвания, които за нашата група от три дами започнаха половин година преди тръгването ни, в началото изминаване на обособена права от Е4 (в нашия случай това беше стадият в Пирин), детайлно изследване на определените направления и установяване на аварийни при положение на утежняване на времето, деликатно обмисляне на екипировка, храна и лекарства. За да стигнем до заключителен тип на маршрута, трябваше да се съобразим с някои ограничавания:
Носенето на най-малък багаж, което изключва спален чувал и друга бивачна екипировка (освен газово котлонче), и спането в нестопанисвани заслони, избягването на тълпите туристи по най-популярните точки на маршрута и лимитираното време - 11 дни. Затова назоваваме нашия маршрут Е4 Light (олекотена версия на оригинала).
Реализацията:
Етап 1: Витоша
Ден 1: Алеко – Черни връх – връх Ярловски платен –връх Сива камара – връх Голям Ветрен – с. Ярлово
Трудност: 3/5. Продължителност: 5 часа, само че с бране на малини и манатарки - до 8 часа
Наличие на вода: след Черни връх по пътеката за Ярловски платен има чешма, а след нея няма къде да утолите жаждата си, до момента в който не стигнете самото село.
Настаняване: в селото няма къщи за посетители. Единственият вид е да имате прочут с къща в региона или авансово да се договорите с някой, който да ви приюти в селото.
Ето ни тук. Три сме пред лифтената станция на Алеко и тръгваме без значение от прогнозите. А те не са положителни: сутринта е мрачна, тъмни облаци скриват пътеката към Черни връх, духа мощен, стремителен вятър. Не след дълго стартира да прикапва и решаваме да изчакаме бурята в чайната пред неработещия въжен превоз на Голи връх. Добро начало! Докато се чудим дали и по какъв начин да продължим, дъждът прави къса отмора и тръгваме към Черни връх по обиколната. Тъй като не спим по заслони поради оборудването, маршрутът ни през първия ден се разграничава от класическия: след достигането на връх Ярловски платен продължаваме по непопулярна пътека, подсичайки връх Сива камара с последна точка с. Ярлово вместо към подслон " Смильо ".
Лентовата маркировка е остаряла и избеляла, само че няма по какъв начин да се обърка поради коловата, която е в много положително положение. Небето последователно се почиства, а пътеката е вълшебна. Ако не сте минавали от южната страна на Витоша, обезателно го направете. Релефът е доста по-мек, гледките са приказни, а малините и ягодите в обилие. Вечерта сме в къща в селото, в това време имаме доставка на скара, бира и още един правилен другар, който потегля с нас.
Илюстрация
Верила: пътеката е доста добре маркирана, а във втората й част се появяват и указателни табели
Увеличаване
Верила: пътеката е доста добре маркирана, а във втората й част се появяват и указателни табели
Автор: Емилия Зафираки Смаляване
Етап 2: Верила
Ден 2: с. Ярлово – седловина Бука преслап – разклон за връх Дебелец – връх Брусовете – с. Клисура
Трудност: 4/5 На процедура няма огромна денивелация, само че маршрутът за деня е сред 24 и 28 км. Част от него е по открити места и коларски пътища. Продължителност: 8 - 10 часа
Вода: няма по целия маршрут. На разклон в гората преди вр. Дебелец има табела за вода, само че сега е съвсем пресъхнала. Преди самото с. Клисура се вижда означение за чешма, само че имайте поради, че водата в селото не е годна за пиянство.
На идващия ден тръгваме рано, с цел да минем по протежението на цялата Верила и да стигнем в подножието на Рила планина. За задачата би трябвало да стигнем до Бука преслап, който свързва Витоша с Верила и от него се включваме още веднъж в маркировката за Е4. Верила е огромна изненада. Времето продължава да е облачно, а гъстите букови гори, през които вървят коларските пътища, по които се движим са забулени в мъгла. Истински Авалон. Гледки и открити сектори има единствено през втората половина на пътя, само че ни дават действителна визия какво сме минали и какво следва.
Маркировката е нова и на процедура човек няма по какъв начин да се обърка. Още от центъра на с. Ярлово към нас се причислява още един сателит - кучето Славян (така го кръстихме, макар че не стигна с нас до Славянка). Привечер стигаме до центъра на с. Клисура, откриваме чудна механа, а по-късно и уютната къща за посетители, която сме резервирали като единствена опция за спане.
Илюстрация
Почивка сред върховете на Рила
Увеличаване
Почивка сред върховете на Рила
Смаляване
Етап 3: Рила:
Ден 3: с. Клисура – подножието на Лакатишка Рила – седловината Вада – х. " Вада " – Централна планинска школа (ЦПШ) – х. " Мальовица "
Трудност: 4/5 Няма огромна денивелация, само че за сметка на това се върви през открити, немаркирани сектори. Подгответе се за среща с голям брой пастирски кучета. Продължителност: 8 часа
Вода: няколко чешми по пътя, които са " окупирани " от огромни стада крави. Ето за какво е добре да си носите количество вода, което да ви стигне най-малко до първата хижа.
И през днешния ден маршрутът ни е малко по-различен: За да избегнем огромния туристически поток на Рилските езера и спането в подслон " Страшното езеро ", избираме различен маршрут през по-ниските елементи на Рила и спане в х. " Мальовица ", което ще е за сметка на идващия ден, в който ще прибавим дистанцията от хижата до подслон " Страшно езеро " към по този начин или другояче дългия преход.
Времето към този момент е слънчево, излизаме от селото по нов коларски път, по който минават камиони с дървесина. Настроението е тягостно, маркировката липсва напълно и в случай че нямахме джипиес и приложение, сигурно щяхме да се лутаме дълго . След разклона за х. " Вада " и прохладата на гората ни чака и самата хижа. Хапваме по една вкусна чорба, разделяме се с хижарите с отвращение и тръгваме в гората към ЦПШ. Пътеката внезапно се изкачва нагоре и в границите на час се доближава до ЦПШ. Следват още 40-50 минути до х. " Мальовица ".
Ден 4: х. " Мальовица " – подслон " Страшно езеро " – Поповокапски езера – подслон " Кобилино бранище " – Водни връх – връх Маринковица – х. " Рибни езера "
Трудност: 5/5 – един от най-трудните сектори по маршрута. Преодоляването на огромни денивелации, каменни пасажи, била във високите елементи на Рила и продължителността го вършат рисков при утежняване на времето. Авариен проект: слизане към Кирилова поляна по пътеката от подслон " Кобилино бранище ". Продължителност: 12 часа с къси почивки.
Тръгваме рано, бързо набираме височина и доближаваме до Страшното езеро. Нямаме време да се любуваме на суровата му хубост, тъй като ни чака вървене, а сиви облаци бързо закриват небето. Подсичаме скатовете на вр. Попова капа с нараснало внимание, защото секторът е през пасажи от гладки каменни блокове, в миналото обезопасен с железно въже, което сега е неизползваемо. Следва втурване към Поповокапските езера и оттова до подслон " Кобилино бранище ". Въпреки стегнатия ни ход не се движим по проект, в далечината има стихия, а и получаваме позвъняване, че прогнозата се е трансформирала.
Време за значимо решение - да продължим към Водни връх с риск да ни опустоши наближаващата гръмотевична стихия или да тръгнем по спешния маршрут към Кирилова поляна. Избираме върха, защото към момента духа вятър, който раздухва облаците и кара нови, което ни дава толеранс. Следват стръмни 600 м и конкуренция с времето. От върха тръгваме по билото на Водния хълм, доближаваме подножието на връх Маринковица и започваме стремително втурване към долината. В далечината не престават да се чуват гръмотевиците над прилежащия циркус. В хижата ни чакат огромна група другари, които се причисляват към нас за идващия ден към х. " Македония ". Вкусната храна и банята вършат престоя ни още по-приятен.
Ден 5: х. " Рибни езера " – Павлев ръх – връх Черна поляна – Кадийн връх – Седлото – Ангелов връх - х. " Македония "
Трудност: 5/5 Преминават се пет върха в Рила и съгласно разнообразни източници това е най-трудният и техничен сектор, който също не се предлага за прекосяване в неприятно време. Продължителност: 8 часа. Вода: няма.
В този ден гледките и върховете са в обилие. Веднага след хижата започваме с нанагорнище, което ни извежда на главното било. Стигаме до подножието на Павлев връх, което е стръмно и отвесно и има въже. Със сигурност не е за хора, които имат проблем с височините, само че групата ни се оправя чудесно и всички прекосяваме сполучливо, в това число и Славян, който продължава да е с нас. Следват още няколко не толкоз атрактивни върха и красивото слизане към х. " Македония ", която е фантастично уютна и вкусна хижа.
Ден 6: х. " Македония " – околност Картала – Благоевград – Добринище
Сутринта ни изненадва с гъста мъгла, дъжд и мощен вятър. Планираният преход за през днешния ден към вр. Капатник и х. " Предела " се отсрочва за по-добри времена. Ударили сме прочувственото дъно, тъй като с изключение на без преход за този ден оставаме и без Славян, който няма по какъв начин да превозим към Добринище.
Ден 7: Добринище
Уютно планинско градче, в което да отдъхнем, да се изперем и да стегнем раницата за идната планина в компанията на още близки другари.
Илюстрация
Пирин: непредвидени срещи по пътеката в долината на Демиркапийска река
Увеличаване
Пирин: непредвидени срещи по пътеката в долината на Демиркапийска река
Автор: Емилия Зафираки Смаляване
Ден 8: х. Безбог " – Попово езеро – Демиркапийска врата – долината на Демиркапийска река – х. " Пирин " – мотел " Горски парадайс "
Трудност: 3/5.Продължителност: незнайна, заради честите спирки за ядене, пийване, гъби и фотоси.
Тъй като към този момент сме правили по-рано класическия сектор на Е4 в Пирин, решаваме, че ще пропуснем тълпите по седловината Кончето и връх Вихрен и ще изберем надалеч по-непопулярния маршрут, който минава през Попово езеро и през Демиркапийска врата, ситуирана сред върховете Демиркапийски чуки и Джано и се влива в Е4 след Тевно езеро. Групата ни е радостна и шумна – седем дами на преход не е смешка работа. Гледките и неналичието на хора този ден са двойна премия за сетивата ни. Вечерта оставаме в мотел " Горски парадайс " – по-добрата опция на х. " Пирин ", който също бихме заменили с хижа " Малина ", която е на още два часа път, само че несъмнено наподобява супер.
Ден 9: мотел " Горски парадайс " – х. " Малина " – връх Ореляк – Добро поле – х. " Попови ливади "
Трудност: 3/5 Продължителност: 8-10 часа. Оригиналната дължина на тази права е 24 км. В взаимозависимост от избора на различни пътеки може да стане и по-дълга.
Този ден прекосяваме целия междинен Пирин и гледките са разнородни: букови вековни гори и скрити пътеки, мури и открити сектори по невероятното било на Ореляк, който ни изненадва със старопланинска си мекост и зелени поляни. Оттам следва стръмно и дълготрайно втурване до х. " Попови ливади ", в която прекарваме вечерта и се разделяме с част от женската ни група. Утеха ни е добър другар, който идва още веднъж с нас, носейки хранителни запаси и едни неправилно отнесени по-рано обувки.
Ден 10: х. " Попови ливади " – връх Свещник и връх Муторог – подслон и чешма " Беглика " – седловина Парил – х. " Славянка "
Трудност: 2/5 – изрично това е най-лекият и къс преход. Продължителност: 6 часа.
Важен съвет: Ако съумеете да се договорите със стопаните на х. " Попови ливади " или да намерите някакъв превоз – използвайте го, с цел да преминете първата една трета от правата, която е прясно асфалтиран път през гората, в който се разминавате с камиони, натоварени с дървесина. Този ден прекосяваме билото на Южен Пирин, само че подсичаме най-високите върхове и доближаваме до Парилската седловина, която отделя Пирин от Славянка. Гледката е внушителна. Днес ни е леко, само че на следващия ден... Достигаме до х. " Славянка " – някогашна застава, която е пример за добре поддържана хижа, наподобяваща по-скоро на дребен фамилен хотел. Хижарите ни посрещат като близки родственици, а вечерта минава край огъня в проекти за идващия дълъг ден.
Илюстрация
Крайната точка на маршрута - х. " Извора "
Увеличаване
Крайната точка на маршрута - х. " Извора "
Смаляване
Славянка
Ден 11: х. " Славянка " – Малък Царев връх - Голям Царев връх – Валозите – първенецът Гоцев връх – подслон и чешма " Ливада " – х. " Извора "
Трудност: 5/5 - този ден е отдаден на Славянка, която се минава от край до край. Сумарната денивелация е 3600 ъм. Продължителност: 12 часа. Вода: Във високите елементи на планината няма.
Първата една трета от деня сме в горски пояс, в който преодоляваме повече от 1000 м позитивна денивелация. Не е елементарно, слънцето ни застига и усещаме парещите му лъчи в късите открити сектори. Минаваме през естествена гора от черна мура, която е последната преди билото и си мислим, че сложното е свършило. Е, не тъкмо Билото на Славянка е напълно голо, а слънцето на обед е безмилостно. Радваме се на всеки полъх напразно, пестим водата, защото каквото си носим, това ще пием този ден, а гледките са изумителни. Планините се стелят накъдрени и зелени, докъдето ни стига погледът, над главата ни се рее волна граблива птица, а в далечината виждаме знамето на първенеца Гоцев връх. Крачка до него и към този момент сме в гръцка територия. Изкачването за деня свърши, към този момент стартира спускането. До подслон " Ливади " сме останали без колене и почивката ни е повече от заслужена. Готвим си леща под дебелата сянка и споделяме усмивки на наслада и малко горест.
Илюстрация
Славянка: х. " Извора " е някогашна застава, за което припомнят останали лозунги като този
Увеличаване
Славянка: х. " Извора " е някогашна застава, за което припомнят останали лозунги като този
Смаляване
Успяхме, само че на следващия ден нямаме преход. Няма да нарамим раниците, да споделим мазолите и болката, да се погледнем разбиращо пред следващия връх или сипей, да се окуражим с някоя имитация като: " Малко остана ", или " Винаги е по-страшно, в сравнение с наподобява ". Вечерта сме в х. " Извора ", ядем домати от градината и от чудното козе сирене на хижаря, поливаме с ледена ракия страстите, слушаме патриотичните истории на този край и знаем, че сме създали нещо, което ще помним за цялостен живот.
Полезни препоръки
Е4 или който и да е различен планински маршрут е напълно изпълним, само че въпреки всичко е добре да имате поради следните неща:
1. Маршрут, дълготрайност, прогноза – проверявайте авансово какво е равнището на компликация и дали дава отговор на опциите ви все още. Има доста конгреси, карти, приложения, които да ви дадат информация. Информирайте се и за прогнозата настоящо, като не разчитайте на новините – има специфични приложения, които са много по-точни. Разчитайте на другар, който да ревизира прогнозата и да ви я споделя всяка вечер за идващия ден.
2. Багаж и екипировка – постоянно важи правилото " По-малко, по-добре ". Разбира се, не се отхвърляйте от значимите неща, които да ви подсигуряват положително прекарване, само че постоянно преди всичко слагайте сигурността пред комфорта. В нашия случай, макар че не предвиждахме спане навън, при положение на потребност разполагахме с газов котлон, бивак сак и задоволително хранителни запаси и лекарства за първа помощ.
3. Ориентиране в планината – комбинирайте хартиената карта с джипиес и приложение с определените направления. Всичко се случва: липса на маркировка, мъгла, излизане от пътеката по неотложност.
4. Застраховка!
5. С кого отивам – изборът на хора, с които да споделите прекарването си, не опира единствено до това дали са веселяци. Важно е да можете да разчитате един на различен, да се харесвате и да се познавате добре. Разпределете авансово отговорностите си. В нашия случай разделихме маршрута на три елементи и всяка пое " воденето " по избрана права от него.
Когато лятото е в разгара си, човек се изправя пред безконечната алтернатива " Море или планина ", а най-правилният отговор е " Няма значение, стига да е премеждие ". Да тръгнеш от София и да стигнеш съвсем до гръцката граница пешком е премеждие, което може да се реализира по българската част на интернационалния туристически маршрут Е4.
Това е кондензиран с традиция и история пешеходен път, който води началото си от Испания, пресича цяла Европа и стига до Кипър. Планинската права от Е4 в България, известна още като " Петте планини ", е с дължина 260 км и минава поредно през Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Въпреки че не е толкоз известен като старопланинския маршрут Ком - Емине, Е4 е не по-малко провокационен. Сумарната денивелация от 32 500 м (16 000 м възходяща и 16 500 м низходяща денивелация) се изминава за 13 дни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Само преди броени дни, на 25 август, планинският бегач Калоян Пейчев сложи връх за скоростно прекосяване на трасето – единствено за 51 часа и 8 минути, а при започване на август Кирил Николов-Дизела се опита да измине Е4 за под 48 часа, само че не съумя поради неприятното време.
Пътят минава през най-високите български планини и прекосява отвесни и стръмни сектори (седловината " Кончето " в Пирин, Павлев връх в Рила). Резките промени в пейзажа и разнообразието измежду многочислените туристи из известните точки на маршрута (Седемте рилски езера, връх Вихрен) и безлюдността на други (планините Верила и Славянка) го вършат забавен и трогателен. Едно от най-големите преимущества на Е4 е, че дава избор на съответни прави или различни направления по отношение на желанията, опциите и времето, с което групата разполага.
Витоша: зад нас е Черни връх, най-красивата част от маршрута из южните елементи на планината следва
Фотограф: Емилия Зафираки
Планът
Предварителната подготовка включва и проект за физически натоварвания, които за нашата група от три дами започнаха половин година преди тръгването ни, в началото изминаване на обособена права от Е4 (в нашия случай това беше стадият в Пирин), детайлно изследване на определените направления и установяване на аварийни при положение на утежняване на времето, деликатно обмисляне на екипировка, храна и лекарства. За да стигнем до заключителен тип на маршрута, трябваше да се съобразим с някои ограничавания:
Носенето на най-малък багаж, което изключва спален чувал и друга бивачна екипировка (освен газово котлонче), и спането в нестопанисвани заслони, избягването на тълпите туристи по най-популярните точки на маршрута и лимитираното време - 11 дни. Затова назоваваме нашия маршрут Е4 Light (олекотена версия на оригинала).
Реализацията:
Етап 1: Витоша
Ден 1: Алеко – Черни връх – връх Ярловски платен –връх Сива камара – връх Голям Ветрен – с. Ярлово
Трудност: 3/5. Продължителност: 5 часа, само че с бране на малини и манатарки - до 8 часа
Наличие на вода: след Черни връх по пътеката за Ярловски платен има чешма, а след нея няма къде да утолите жаждата си, до момента в който не стигнете самото село.
Настаняване: в селото няма къщи за посетители. Единственият вид е да имате прочут с къща в региона или авансово да се договорите с някой, който да ви приюти в селото.
Ето ни тук. Три сме пред лифтената станция на Алеко и тръгваме без значение от прогнозите. А те не са положителни: сутринта е мрачна, тъмни облаци скриват пътеката към Черни връх, духа мощен, стремителен вятър. Не след дълго стартира да прикапва и решаваме да изчакаме бурята в чайната пред неработещия въжен превоз на Голи връх. Добро начало! Докато се чудим дали и по какъв начин да продължим, дъждът прави къса отмора и тръгваме към Черни връх по обиколната. Тъй като не спим по заслони поради оборудването, маршрутът ни през първия ден се разграничава от класическия: след достигането на връх Ярловски платен продължаваме по непопулярна пътека, подсичайки връх Сива камара с последна точка с. Ярлово вместо към подслон " Смильо ".
Лентовата маркировка е остаряла и избеляла, само че няма по какъв начин да се обърка поради коловата, която е в много положително положение. Небето последователно се почиства, а пътеката е вълшебна. Ако не сте минавали от южната страна на Витоша, обезателно го направете. Релефът е доста по-мек, гледките са приказни, а малините и ягодите в обилие. Вечерта сме в къща в селото, в това време имаме доставка на скара, бира и още един правилен другар, който потегля с нас.
Илюстрация
Верила: пътеката е доста добре маркирана, а във втората й част се появяват и указателни табели
Увеличаване
Верила: пътеката е доста добре маркирана, а във втората й част се появяват и указателни табели
Автор: Емилия Зафираки Смаляване
Етап 2: Верила
Ден 2: с. Ярлово – седловина Бука преслап – разклон за връх Дебелец – връх Брусовете – с. Клисура
Трудност: 4/5 На процедура няма огромна денивелация, само че маршрутът за деня е сред 24 и 28 км. Част от него е по открити места и коларски пътища. Продължителност: 8 - 10 часа
Вода: няма по целия маршрут. На разклон в гората преди вр. Дебелец има табела за вода, само че сега е съвсем пресъхнала. Преди самото с. Клисура се вижда означение за чешма, само че имайте поради, че водата в селото не е годна за пиянство.
На идващия ден тръгваме рано, с цел да минем по протежението на цялата Верила и да стигнем в подножието на Рила планина. За задачата би трябвало да стигнем до Бука преслап, който свързва Витоша с Верила и от него се включваме още веднъж в маркировката за Е4. Верила е огромна изненада. Времето продължава да е облачно, а гъстите букови гори, през които вървят коларските пътища, по които се движим са забулени в мъгла. Истински Авалон. Гледки и открити сектори има единствено през втората половина на пътя, само че ни дават действителна визия какво сме минали и какво следва.
Маркировката е нова и на процедура човек няма по какъв начин да се обърка. Още от центъра на с. Ярлово към нас се причислява още един сателит - кучето Славян (така го кръстихме, макар че не стигна с нас до Славянка). Привечер стигаме до центъра на с. Клисура, откриваме чудна механа, а по-късно и уютната къща за посетители, която сме резервирали като единствена опция за спане.
Илюстрация
Почивка сред върховете на Рила
Увеличаване
Почивка сред върховете на Рила
Смаляване
Етап 3: Рила:
Ден 3: с. Клисура – подножието на Лакатишка Рила – седловината Вада – х. " Вада " – Централна планинска школа (ЦПШ) – х. " Мальовица "
Трудност: 4/5 Няма огромна денивелация, само че за сметка на това се върви през открити, немаркирани сектори. Подгответе се за среща с голям брой пастирски кучета. Продължителност: 8 часа
Вода: няколко чешми по пътя, които са " окупирани " от огромни стада крави. Ето за какво е добре да си носите количество вода, което да ви стигне най-малко до първата хижа.
И през днешния ден маршрутът ни е малко по-различен: За да избегнем огромния туристически поток на Рилските езера и спането в подслон " Страшното езеро ", избираме различен маршрут през по-ниските елементи на Рила и спане в х. " Мальовица ", което ще е за сметка на идващия ден, в който ще прибавим дистанцията от хижата до подслон " Страшно езеро " към по този начин или другояче дългия преход.
Времето към този момент е слънчево, излизаме от селото по нов коларски път, по който минават камиони с дървесина. Настроението е тягостно, маркировката липсва напълно и в случай че нямахме джипиес и приложение, сигурно щяхме да се лутаме дълго . След разклона за х. " Вада " и прохладата на гората ни чака и самата хижа. Хапваме по една вкусна чорба, разделяме се с хижарите с отвращение и тръгваме в гората към ЦПШ. Пътеката внезапно се изкачва нагоре и в границите на час се доближава до ЦПШ. Следват още 40-50 минути до х. " Мальовица ".
Ден 4: х. " Мальовица " – подслон " Страшно езеро " – Поповокапски езера – подслон " Кобилино бранище " – Водни връх – връх Маринковица – х. " Рибни езера "
Трудност: 5/5 – един от най-трудните сектори по маршрута. Преодоляването на огромни денивелации, каменни пасажи, била във високите елементи на Рила и продължителността го вършат рисков при утежняване на времето. Авариен проект: слизане към Кирилова поляна по пътеката от подслон " Кобилино бранище ". Продължителност: 12 часа с къси почивки.
Тръгваме рано, бързо набираме височина и доближаваме до Страшното езеро. Нямаме време да се любуваме на суровата му хубост, тъй като ни чака вървене, а сиви облаци бързо закриват небето. Подсичаме скатовете на вр. Попова капа с нараснало внимание, защото секторът е през пасажи от гладки каменни блокове, в миналото обезопасен с железно въже, което сега е неизползваемо. Следва втурване към Поповокапските езера и оттова до подслон " Кобилино бранище ". Въпреки стегнатия ни ход не се движим по проект, в далечината има стихия, а и получаваме позвъняване, че прогнозата се е трансформирала.
Време за значимо решение - да продължим към Водни връх с риск да ни опустоши наближаващата гръмотевична стихия или да тръгнем по спешния маршрут към Кирилова поляна. Избираме върха, защото към момента духа вятър, който раздухва облаците и кара нови, което ни дава толеранс. Следват стръмни 600 м и конкуренция с времето. От върха тръгваме по билото на Водния хълм, доближаваме подножието на връх Маринковица и започваме стремително втурване към долината. В далечината не престават да се чуват гръмотевиците над прилежащия циркус. В хижата ни чакат огромна група другари, които се причисляват към нас за идващия ден към х. " Македония ". Вкусната храна и банята вършат престоя ни още по-приятен.
Ден 5: х. " Рибни езера " – Павлев ръх – връх Черна поляна – Кадийн връх – Седлото – Ангелов връх - х. " Македония "
Трудност: 5/5 Преминават се пет върха в Рила и съгласно разнообразни източници това е най-трудният и техничен сектор, който също не се предлага за прекосяване в неприятно време. Продължителност: 8 часа. Вода: няма.
В този ден гледките и върховете са в обилие. Веднага след хижата започваме с нанагорнище, което ни извежда на главното било. Стигаме до подножието на Павлев връх, което е стръмно и отвесно и има въже. Със сигурност не е за хора, които имат проблем с височините, само че групата ни се оправя чудесно и всички прекосяваме сполучливо, в това число и Славян, който продължава да е с нас. Следват още няколко не толкоз атрактивни върха и красивото слизане към х. " Македония ", която е фантастично уютна и вкусна хижа.
Ден 6: х. " Македония " – околност Картала – Благоевград – Добринище
Сутринта ни изненадва с гъста мъгла, дъжд и мощен вятър. Планираният преход за през днешния ден към вр. Капатник и х. " Предела " се отсрочва за по-добри времена. Ударили сме прочувственото дъно, тъй като с изключение на без преход за този ден оставаме и без Славян, който няма по какъв начин да превозим към Добринище.
Ден 7: Добринище
Уютно планинско градче, в което да отдъхнем, да се изперем и да стегнем раницата за идната планина в компанията на още близки другари.
Илюстрация
Пирин: непредвидени срещи по пътеката в долината на Демиркапийска река
Увеличаване
Пирин: непредвидени срещи по пътеката в долината на Демиркапийска река
Автор: Емилия Зафираки Смаляване
Ден 8: х. Безбог " – Попово езеро – Демиркапийска врата – долината на Демиркапийска река – х. " Пирин " – мотел " Горски парадайс "
Трудност: 3/5.Продължителност: незнайна, заради честите спирки за ядене, пийване, гъби и фотоси.
Тъй като към този момент сме правили по-рано класическия сектор на Е4 в Пирин, решаваме, че ще пропуснем тълпите по седловината Кончето и връх Вихрен и ще изберем надалеч по-непопулярния маршрут, който минава през Попово езеро и през Демиркапийска врата, ситуирана сред върховете Демиркапийски чуки и Джано и се влива в Е4 след Тевно езеро. Групата ни е радостна и шумна – седем дами на преход не е смешка работа. Гледките и неналичието на хора този ден са двойна премия за сетивата ни. Вечерта оставаме в мотел " Горски парадайс " – по-добрата опция на х. " Пирин ", който също бихме заменили с хижа " Малина ", която е на още два часа път, само че несъмнено наподобява супер.
Ден 9: мотел " Горски парадайс " – х. " Малина " – връх Ореляк – Добро поле – х. " Попови ливади "
Трудност: 3/5 Продължителност: 8-10 часа. Оригиналната дължина на тази права е 24 км. В взаимозависимост от избора на различни пътеки може да стане и по-дълга.
Този ден прекосяваме целия междинен Пирин и гледките са разнородни: букови вековни гори и скрити пътеки, мури и открити сектори по невероятното било на Ореляк, който ни изненадва със старопланинска си мекост и зелени поляни. Оттам следва стръмно и дълготрайно втурване до х. " Попови ливади ", в която прекарваме вечерта и се разделяме с част от женската ни група. Утеха ни е добър другар, който идва още веднъж с нас, носейки хранителни запаси и едни неправилно отнесени по-рано обувки.
Ден 10: х. " Попови ливади " – връх Свещник и връх Муторог – подслон и чешма " Беглика " – седловина Парил – х. " Славянка "
Трудност: 2/5 – изрично това е най-лекият и къс преход. Продължителност: 6 часа.
Важен съвет: Ако съумеете да се договорите със стопаните на х. " Попови ливади " или да намерите някакъв превоз – използвайте го, с цел да преминете първата една трета от правата, която е прясно асфалтиран път през гората, в който се разминавате с камиони, натоварени с дървесина. Този ден прекосяваме билото на Южен Пирин, само че подсичаме най-високите върхове и доближаваме до Парилската седловина, която отделя Пирин от Славянка. Гледката е внушителна. Днес ни е леко, само че на следващия ден... Достигаме до х. " Славянка " – някогашна застава, която е пример за добре поддържана хижа, наподобяваща по-скоро на дребен фамилен хотел. Хижарите ни посрещат като близки родственици, а вечерта минава край огъня в проекти за идващия дълъг ден.
Илюстрация
Крайната точка на маршрута - х. " Извора "
Увеличаване
Крайната точка на маршрута - х. " Извора "
Смаляване
Славянка
Ден 11: х. " Славянка " – Малък Царев връх - Голям Царев връх – Валозите – първенецът Гоцев връх – подслон и чешма " Ливада " – х. " Извора "
Трудност: 5/5 - този ден е отдаден на Славянка, която се минава от край до край. Сумарната денивелация е 3600 ъм. Продължителност: 12 часа. Вода: Във високите елементи на планината няма.
Първата една трета от деня сме в горски пояс, в който преодоляваме повече от 1000 м позитивна денивелация. Не е елементарно, слънцето ни застига и усещаме парещите му лъчи в късите открити сектори. Минаваме през естествена гора от черна мура, която е последната преди билото и си мислим, че сложното е свършило. Е, не тъкмо Билото на Славянка е напълно голо, а слънцето на обед е безмилостно. Радваме се на всеки полъх напразно, пестим водата, защото каквото си носим, това ще пием този ден, а гледките са изумителни. Планините се стелят накъдрени и зелени, докъдето ни стига погледът, над главата ни се рее волна граблива птица, а в далечината виждаме знамето на първенеца Гоцев връх. Крачка до него и към този момент сме в гръцка територия. Изкачването за деня свърши, към този момент стартира спускането. До подслон " Ливади " сме останали без колене и почивката ни е повече от заслужена. Готвим си леща под дебелата сянка и споделяме усмивки на наслада и малко горест.
Илюстрация
Славянка: х. " Извора " е някогашна застава, за което припомнят останали лозунги като този
Увеличаване
Славянка: х. " Извора " е някогашна застава, за което припомнят останали лозунги като този
Смаляване
Успяхме, само че на следващия ден нямаме преход. Няма да нарамим раниците, да споделим мазолите и болката, да се погледнем разбиращо пред следващия връх или сипей, да се окуражим с някоя имитация като: " Малко остана ", или " Винаги е по-страшно, в сравнение с наподобява ". Вечерта сме в х. " Извора ", ядем домати от градината и от чудното козе сирене на хижаря, поливаме с ледена ракия страстите, слушаме патриотичните истории на този край и знаем, че сме създали нещо, което ще помним за цялостен живот.
Полезни препоръки
Е4 или който и да е различен планински маршрут е напълно изпълним, само че въпреки всичко е добре да имате поради следните неща:
1. Маршрут, дълготрайност, прогноза – проверявайте авансово какво е равнището на компликация и дали дава отговор на опциите ви все още. Има доста конгреси, карти, приложения, които да ви дадат информация. Информирайте се и за прогнозата настоящо, като не разчитайте на новините – има специфични приложения, които са много по-точни. Разчитайте на другар, който да ревизира прогнозата и да ви я споделя всяка вечер за идващия ден.
2. Багаж и екипировка – постоянно важи правилото " По-малко, по-добре ". Разбира се, не се отхвърляйте от значимите неща, които да ви подсигуряват положително прекарване, само че постоянно преди всичко слагайте сигурността пред комфорта. В нашия случай, макар че не предвиждахме спане навън, при положение на потребност разполагахме с газов котлон, бивак сак и задоволително хранителни запаси и лекарства за първа помощ.
3. Ориентиране в планината – комбинирайте хартиената карта с джипиес и приложение с определените направления. Всичко се случва: липса на маркировка, мъгла, излизане от пътеката по неотложност.
4. Застраховка!
5. С кого отивам – изборът на хора, с които да споделите прекарването си, не опира единствено до това дали са веселяци. Важно е да можете да разчитате един на различен, да се харесвате и да се познавате добре. Разпределете авансово отговорностите си. В нашия случай разделихме маршрута на три елементи и всяка пое " воденето " по избрана права от него.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ