Ние създаваме нашата собствена действителност ~ Ричард БАХ
Ричард Бах е директен потомък на фамозния немски композитор Йохан Себастиан Бах. Книгата-притча „ Джонатан Ливингстън чайката “ му печели голяма известност в Съединени американски щати и Европа, както и идващите „ Дарът на крилата “, „ Илюзии “, „ Няма толкоз далечно място “, „ Мост през вечността “ и „ Едно “ „ Бягство от сигурността “ „ Живот под внушаемост “, като част от тях са в съавторство със брачната половинка му. Посланието в тях е ориентирано към: „ Хората, които основават свои лични правила, когато са уверени, че са прави… ”
След като щастието ти зависи от това, което прави някой различен, очевидно в действителност си имаш проблем.
Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!
Ето по какъв начин ще провериш дали си извършил задачата си на Земята - в случай че си жив, значи не си!
Един от методите да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.
Човек поверява живота си на това, в което има вяра.
На човек в никакъв случай не му се дава предпочитание, без в това време да му се даде и силата да го реализира.
За да живееш свободно и щастливо, би трябвало да пожертваш скуката. Това не постоянно е лесно…
Ние можем да преобразим живота си единствено в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.
За да полетиш не ти би трябвало религия, а да проумееш какво съставлява летенето.
Най-дълбоки са най-простите въпроси. Къде съм роден? Къде е моят дом? Къде отивам? Какво върша? Замисляй се понякога върху тях и наблюдавай по какъв начин отговорите ти се трансформират.
Някаква част от нас постоянно взема позицията на наблюдаващ, без значение какво вършим. С една страна от себе си ние постоянно се следим. Тя не се интересува дали сме щастливи или нещастни, заболели или здрави, дали живеем или умираме. Единствената й работа е да седи там на рамото ни и да преценя дали сме почтени човешки същества.
Колкото повече ми се желае да свърша нещо, толкоз по-рядко го назовавам работа.
Когато с цялата си пристрастеност сме отдадени на една обич - без значение дали това са платноходки, самолети, хрумвания - магическа лавина проправя пътя пред нас, надмогва законите, здравия смисъл и различията, превежда ни през всички компликации, страхове и подозрения. Без силата на тази обич ние сме като лодки, клатушкани по вълните на море от досада, което е страшно…
„ Това ли в действителност желая да върша? “ и го правиш единствено в случай че отговорът е „ Да “. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от същинския теб, и притегля тези, които имат какво да усвоят и от които ти също би трябвало да се учиш.
За да постигнеш, нещо в живота си, показа си, че към този момент го имаш.
Вятър работа е вярата. Не се желае и грамче религия. Иска се само въображение.
Ужасно е възприятието за неуспех, когато се откажем от това, в което сме вярвали, само че още по-лошо е, когато концепциите, с които сме живели, се окажат неправилни.
Мерило за незнанието ти е степента, в която вярваш в неправдата и нещастието. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.
Спори за своите ограничавания, и бъди сигурен, че са твои.
Няма неточности. Събитията, които привличаме върху себе си, даже и най-неприятните, са нужда, която би трябвало да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни нужни, с цел да стигнем там, където сме избрали да отидем.
Не вярвай на това, което ти споделят очите! Те могат да демонстрират единствено границите. Гледай с същинското си предусещане, откривай това, което в действителност надълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш метода на хвърчене.
Магнитът въобще не се интересува по какъв начин действува. Той си е подобен, какъвто е, и по природа притегля някои неща, а на други не въздейства. Което си наподобява, се притегля. Просто бъди подобен, какъвто си.
Ние избираме идващия си свят посредством това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и идващият свят ще е същият като настоящия – с все същите граници и все същите оловни тежести, които би трябвало да преодоляваме.
Всяка велика вяра стартира в светлина. Но единствено сърцата носят светлината. Хартията не може.
Стойност има единствено това знание, което съм натрупал самичък, до момента в който съм правил нещата, които съм желал да върша. Няма на Земята човек, които да ме научи на повече, в сравнение с желая да знам.
Да се учиш, ще рече да откриваш това, което към този момент знаеш. Да правиш нещо, ще рече да показваш, че го умееш. Да учиш другите, ще рече да ги подсещаш,че те знаят тъкмо колкото теб. Единственото ти обвързване през всичките животи е да си правилен на себе си.
Учиш другите най-добре на това, което самият ти имаш най-голяма потребност да научиш.
Колкото по-просветлени ставаме, толкоз ни е по-трудно да намерим хора, които да ни схващат. Колкото повече знания реализираме, толкоз по-вероятно е да живеем сами.
Още в първия момент, в който те срещнат, приятелите те познават по-добре, в сравнение с познатите ти и след хиляда години.
Може ли дистанцията в действителност да те раздели от приятелите ти... Ако искаш да си с някого, който обичаш, не си ли към този момент там при него?
Не бъди обезсърчен на сбогуване. Сбогуването е належащо, с цел да можем да се срещнем още веднъж. А приятелите постоянно се срещат след даден интервал от време.
Когато настъпи последният ни момент и погледнем обратно във времето, единственият въпрос, който ще има значение ще бъде „ Какво беше качеството на нашата обич? ”
Всичко, казано дотук, може да е неправилно.
Снимки ~ bookfans.net, libertaddigital.com
