В рибарското селище Ченгене скеле край Бургас есента на 2025 г. се проточва в мъгла и безпокойство – улови са на историческо ниво ниско, а лодките стоят закотвени по цял ден. Местните, които от поколения разчитат на морето за препитание, се сблъскват с необяснима пустота в Бургаския залив. „Рибата сякаш е зарязала брега – никога не е било толкова зле“, споделя ветеранът Коста Иванов, който от 40 години гребе с мрежите си. С наближаващия Никулден на 6 декември, рибарите се молят на Свети Никола – покровител на моряците – за чудо, което да съживи традиционния им занаят.
Селището, на 15 км южно от Бургас, е последният автентичен рибарски оазис на Черно море – място, където османското име „Чингане искелеси“ (цигански пристанище) все още отеква в историите на местните. Обикновено улица „Консервна“, с паметника на Джон Стайнбек – американския писател, който в 40-те години е описал живота тук като „вълшебен“, – кипи от живот. Сега обаче е пуста: мрежите висят сухи, а сергиите на туристическия комплекс са почти празни. „Ако рибата не се върне, няма да има и Никулденски курбан – само молитви“, казва кметският наместник Димитър Янчев, който организира ежегодните празненства.
Причините за кризата са сложни. Експерти от Министерството на земеделието сочат към климатичните промени – по-топлите води през лятото са разкарали пасажите на паламуд и кефал. Според данни от Изпълнителното агенство по рибарството и аквакултурите (ИАРА), улови в Черно море за 2025 г. са с 25% по-ниски от миналата година, а в Бургаския залив – дори 40%. Забраните за риболов, като тази от 1 март до 30 юли в защитената зона на Ченгене скеле, също влияят, макар и да целят опазване на популациите. „Забраните са нужни, но без подкрепа за алтернативи, ние отиваме на дъното“, коментира Янчев.
Въпреки всичко, има проблясъци надежда. През октомври, близо до остров Свети Иван, морето „завря“ от паламуд – рибари от селището докладват за улови до 900 грама на парче, с добра слука в трасето между Черноморец и острова. „Това е знак – ако дойде студът, всичко ще се оправи“, вярва Иванов. Община Бургас инвестира в проекта „Ченгене скеле – пътуване през историята на Бургаския залив“, който популяризира занаятa чрез екскурзии и мидени ферми. Рибарите обмислят и своя борса за директна продажба на улов, за да привлекат туристи.
Социалните мрежи отразяват тревогата: „Ченгене без риба е като София без трамваи“, пише един потребител, докато други споделят снимки от по-добри времена. Експертите предупреждават, че без мерки за мониторинг на екосистемата, проблемът може да се задълбочи. ИАРА планира проучвания за 2026 г., но рибарите не чакат – те разчитат на Никулден за препород.
В този тих ъгъл на Черно море, където урбанизацията все още не е стигнала, рибарите запазват духа си. „Морето дава и отнема, но ние ще изчакаме“, заключава Иванов, гледайки към хоризонта. Ако Свети Никола чуе молитвите, есента може да завърши с празник – и с пълни мрежи.
