За първи път под психологическата граница: Подкрепата за ЕС сред ...
Резултатите сочат, че едвам 46% от българите декларират доверие в Европейски Съюз, до момента в който 42% показват съмнение, а 12% не могат да дадат оценка. Този резултат е невиждан за страната и отбелязва осезателен спад по отношение на предходното проучване. За съпоставяне – междинното равнище на доверие в Европейски Съюз измежду страните членки е 48%.
Икономически скептицизъм и обществено напрежение
Спадът в доверието към Европейски Съюз върви редом с извънредно отрицателни оценки за икономическата обстановка в България. 69% от интервюираните дефинират стопанската система като „ неприятна “, до момента в който едвам 26% я правят оценка като „ добра “. Очакванията за бъдещето също са тревожни – над 42% предвиждат утежняване през идващите 12 месеца, а единствено 20% се надяват на усъвършенстване.
Основното терзание за българите остава повишаването и инфлацията, посочени от половината от участниците (50%) като най-сериозния проблем. Следват общото положение на стопанската система (26%), както и тематики като имиграцията и жилищната рецесия.
Масово съмнение към националните институции
Недоверието към българските институции остава извънредно високо. Само 19% от жителите имат доверие в Народното събрание, а 25% – в държавното управление, като и при двете институции делът на съмнение надвишава две трети от интервюираните.
На този декор Европейският съюз продължава да се възприема като по-надежден от националните управляващи, макар че поддръжката за него за първи път спада под 50%.
Образът на Европейски Съюз и чувството за принадлежност
Въпреки регистрирания спад, 46% от българите към момента имат позитивно мнение за Европейски Съюз, до момента в който 25% го възприемат отрицателно, а 28% заемат неутрална позиция. Отношението към бъдещето на Съюза обаче се утежнява – 51% остават оптимисти, само че 44% към този момент гледат песимистично, като този дял се усилва по отношение на предходното изследване.
Чувството за принадлежност към Европейски Съюз също остава по-слабо спрямо националната еднаквост – 95% се усещат свързани с България, само че едвам 52% – с Европейския съюз.
Икономически скептицизъм и обществено напрежение
Спадът в доверието към Европейски Съюз върви редом с извънредно отрицателни оценки за икономическата обстановка в България. 69% от интервюираните дефинират стопанската система като „ неприятна “, до момента в който едвам 26% я правят оценка като „ добра “. Очакванията за бъдещето също са тревожни – над 42% предвиждат утежняване през идващите 12 месеца, а единствено 20% се надяват на усъвършенстване.
Основното терзание за българите остава повишаването и инфлацията, посочени от половината от участниците (50%) като най-сериозния проблем. Следват общото положение на стопанската система (26%), както и тематики като имиграцията и жилищната рецесия.
Масово съмнение към националните институции
Недоверието към българските институции остава извънредно високо. Само 19% от жителите имат доверие в Народното събрание, а 25% – в държавното управление, като и при двете институции делът на съмнение надвишава две трети от интервюираните.
На този декор Европейският съюз продължава да се възприема като по-надежден от националните управляващи, макар че поддръжката за него за първи път спада под 50%.
Образът на Европейски Съюз и чувството за принадлежност
Въпреки регистрирания спад, 46% от българите към момента имат позитивно мнение за Европейски Съюз, до момента в който 25% го възприемат отрицателно, а 28% заемат неутрална позиция. Отношението към бъдещето на Съюза обаче се утежнява – 51% остават оптимисти, само че 44% към този момент гледат песимистично, като този дял се усилва по отношение на предходното изследване.
Чувството за принадлежност към Европейски Съюз също остава по-слабо спрямо националната еднаквост – 95% се усещат свързани с България, само че едвам 52% – с Европейския съюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ