Резултатите от последния Евробарометър показват, че България не е непременно

Резултатите от последния Евробарометър демонстрират, че България не е безусловно страната, в която по най-вече индикатори е най-зле правосъдната система и през последните няколко години ясно се вижда, че такива съществени проблеми пораждат и в други държави-членки на Европейски Съюз.
Това сподели за БНР ръководителят на правната стратегия на „ Отворено общество “ Иванка Иванова във връзка заявката на еврокомисаря по правораздаването Вера Йоурова, че евронаблюдението върху българската правосъдна няма да отпадне в мандата на сегашната Европейска комисия.

Иванова разяснява, че страната ни не стои зле в проучването във връзка с бързината на приключването на делата, само че съгласно проучването се ускорява чувството за липса на самостоятелност на правосъдната система:

„ Усещането за самостоятелност, по метода, по който е заложен въпросът в проучването на Евробарометър, е просто един от обяснителните механизми, които откривателите тестват, с цел да преценяват за какво хората имат неприятни усещания за независимостта на правосъдната им система “, изясни тя.

Тестват се три фактора и въпросите нямат позитивен отговор. Единият е „ мисля - неприятно … тъй като политиците въздействат върху нея непозволено “, другият - „ мисля - неприятно, тъй като считам че върху нея се упражняват ползи от стопански и други артисти “, а третият - „ мисля - неприятно, тъй като статутът на съдиите не е в задоволителна степен организиран и предпазен ":

„ Всъщност това, което ни оповестява комисията, е салдото сред тези три аргумента в преценката за какво хората имат ниско мнение за независимостта на личния си съд. Отговорите в България са доста високо в областта на това, че хората имат неприятни усещания за независимостта на съда, тъй като, от една страна, виждат че политиците упражняват недължимо въздействие върху съда и, от друга, тъй като считат, че върху съда се упражнява недължимо въздействие от стопански и други фактори. Това са публични усещания. “

Силна политическа стъпка е тематиката за прокуратурата и да се вкара в диалога за положението на правораздаването като фактор за икономическото развиване на страните, разяснява Иванова.

" За пръв път в Евробарометъра имаме толкоз обстойно показване на сравнителна информация, обвързвана с избрани аспекти на прокуратурата в държавите-членки на Европейски Съюз. Това е значим знак, че Европейска комисия от ден на ден ще гледа на прокуратурите в държавите-членки като на един от сериозните фактори, които въздействат на икономическия климат в страната. Самото наблюдаване в границите на Таблото за правораздаване се прави в границите на по-голям механизъм, чрез който Европейска комисия в последна сметка ще даде рекомендации по какъв начин икономическата ни политика да бъде хармонизирана с тази на останалите държави-членки. За първи път подобен огромен дял в отчета е обособен на прокуратурата, а е обособен, тъй като Комисията отбелязва, че тя има основна роля в битката с измамите с евросредства и въобще в обезпечаването на сигурността на финансовите ползи на Европейски Съюз.... И по тази линия чакам да получим рекомендация от Европейска комисия през есента, когато ще излязат обособените рекомендации за държавите-членки. Това ще надгради над рекомендациите, които към този момент имаме по Механизма за съдействие и инспекция и Специализирания отчет на европейската работа за поддръжка на структурните промени, които особено проучват обстановката в нашата прокуратура и излъчиха рекомендации, да не приказвам и за неоправдателните решения против България в Европейския съд по правата на индивида. Имаме към този момент доста необятен фронт на европейски институции, които категорично предлагат промени в нашата прокуратура, настрана от това, което приказваме за независимостта на съда “.

Амбицията на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер беше до края на мандата на тази комисия да отпадне наблюдението на България и Румъния. Дотогава има още няколко месеца, акцентира Иванова.

" Това, което е споделила комисарката по въпросите на правораздаването, не би трябвало да се приема за изрично и извънредно решение на Комисията, тъй като тематично региона за Механизма за съдействие и инспекция е в областта на деяние на Генералния секретариат. Там обещаното от господин Юнкер тежи малко повече от това, което споделя госпожа Йоурова ".

Иванова е оптимист, че към момента има задоволително време държавното управление да се активизира и да реализира анулацията на механизма за мониторинг:

" Има 3 или 4 елементарни неща, които държавното управление може да направи, с цел да обезпечи премахването на Механизма в границите на деяние на тази комисия. Първото е да се реши въпроса с отчетността на основния прокурор. Подчертавам единствено на основния прокурор, тъй като имаме рекомендация единствено в тази връзка. Вторият огромен кръг въпроси, които имат значение, е методът по който държавното управление и прокуратурата ще се оправят с шумящите кавги за злоупотреби с еврофондове допълнително от една област - нямам поради единствено къщи за посетители. Ключово е методът, по който прокуратурата проверява злоупотреби с еврофондове. Виждаме от годишните отчети на прокуратурата, че през последните няколко години делът на импортираните в съда прокурорски актове за този вид закононарушения и делът на постигнатите неоправдателни присъди понижава! Третият кръг въпроси, които имат значение, е дали ще бъде реализирано изрично решение за това, откакто отпадне мониторингът, България да даде гаранции, че на национално равнище остава задоволително мощна вътрешна система, която да подсигурява продължение на правосъдните промени и отстояване на независимостта на съда. В момента не даваме гаранции в нито една от тези три направления ", сподели още специалистът.