След изборите: Започва ли нова ера в турската политика?
Резултатът от повторните избори в Истанбул беше съвсем сигурен в нощта на 6 май, когато Върховния съд анулира резултатите от изборите на 31 март, а оттова и успеха на опозиционния претендент Екрем Имамоглу след оспорването на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), написа в разбор за „ Хюриет “ Серкан Демирташ, представен от БГНЕС.
Тук могат да бъдат представени някои съществени аргументи: Първо и най-важно, оправданието на съда за анулирането на успеха на Имамоглу надалеч не беше безапелационно за турското публично мнение. Това беше огромен удар върху възприятието за правдивост и съвестта и роди още по-голямо състрадание към Имамоглу като измъчен от това спорно правосъдно решение.
Увеличилата се разлика в гласовете сред Имамоглу и Бинали Йълдъръм от ПСР потвърди, че даже тези, които са дали своят вот за последния на мартенските избори, са трансформирали своята позиция. Така Имамоглу усили гласовете си с повече от половин милион за по-малко от шест седмици.
Вторият въпрос, който си заслужава да се спомене, е задълбочаващата се несръчност на партията на ПСР, когато става въпрос за генериране на нови политики и тактики за смяна на вероятностите на хората. Последният кюрдски ход, да вземем за пример, бе оценен като доста унищожителен.
Писмо, подписано от водача на терористите Абдула Йоджалан дни преди изборите, призоваващо кюрдските гласоподаватели да останат неутрални, просто не проработи. Точно противоположното, това в допълнение докара до лишаване на някои националистически гласове, като консолидира членовете на Демократичната национална партия (ДНП) да застанат на страната на Имамоглу. Придружено от влошените стопански условия, въздействието на ПСР съвсем е изгубило успеваемостта си в управлението и оформянето на публичното мнение.
Ердоган би трябвало да вземе Имамоглу по-насериозно
Сигурно е, че и двата лагера, Народният алианс на ПСР и на националистите и Алиансът на нацията на РНП и Добрата партия ще употребяват резултатите от изборите в Истанбул от позиция на бъдещите си достижения.
Президентът и ръководител на ПСР Реджеп Тайип Ердоган сигурно ще би трябвало да обмисли главните аргументи за това проваляне в Истанбул, второ за по-малко от три месеца. Истанбул, с повече от 10 милиона гласоподаватели, съставлява една пета от цяла Турция и всяка възходяща политическа наклонност в този град би резонирала в останалата част на страната.
Плюс това Ердоган ще би трябвало да вземе по-насериозно кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Победата на Имамоглу в Истанбул през 2019 година прилича в доста връзки на възхода на Ердоган като млад и динамичен политик през 1994 година когато бе определен за кмет на Истанбул. През последните шест месеца Имамоглу се прояви като сдържан, само че мощен, умен, динамичен и спокоен социалдемократ, от самото начало отворен да доближи до всички разнообразни политически и обществени групи.
Трудности за ПСР
Първото изказване на Имамоглу в неделя вечер беше значимо в това отношение. Той насочи апел към президента Ердоган, че е подготвен да си сътрудничат за разрешаването на незабавните проблеми на Истанбул. Националният алианс видя резултатите от това партньорство и евентуално ще го продължи през идващите президентски и парламентарни избори през 2023 година, в случай че не и преди този момент.
Друг сериозен проблем за Ердоган ще се появи, в случай че дисиденти като Абдула Гюл, Али Бабаджан и Ахмет Давутоглу решат да образуват политическа партия и да привлекат редица парламентаристи от ПСР. Смята се, че резултатът в Истанбул в допълнение предизвиква Гюл и Бабаджан да ускорят работата си за институционализиране на тяхното придвижване.
Като се има поради, че турската стопанска система ще бъде изправена пред нов набор от наказания от Съединените щати по отношение на разполагането на С-400, всички тези различни политически придвижвания ще намерят доста по-добра опция да бъдат чути от обществеността.
В светлината на всичко това, Ердоган би трябвало да бъде много коренен в ограниченията си, с цел да избегне по-нататъшно намаляване. Промяната в държавното управление и ПСР организациите, както и рекалибрирането на външната политика и стопанската система наподобяват неизбежни за тази цел.
Нова епоха
Този развой оказа помощ на Кемал Калъчдароглу, ръководителя на РНП и Мерал Акшенер от Добрата партия да укрепят позициите си.
В неделните избори Имамоглу бе определен за кмет на Истанбул, като завоюва към 55% от гласовете, което е един от най-високите резултати на опозицията в избори. Като притежател на фразата „ Този, който завоюва Истанбул, печели Турция “, Ердоган е обект на едно от най-болезнените провали в дългата си политическа кариера.
Този сигнал е нова, само че доста по-различна епоха за турската политика. Възходът на Имамоглу като политик от ново потомство получи своето доказателство в неделя, с вероятности той сигурно да построи известност на кмет на Истанбул.
Въпреки че е прекомерно рано да се вършат догатки за това, което може да се случи по-нататък, като изказванието, че нищо няма да бъде същото, няма да бъде пресилване.
-----------------------------------------------------
Серкан Демирташ, „ Хюриет “, превод: БГНЕС
Тук могат да бъдат представени някои съществени аргументи: Първо и най-важно, оправданието на съда за анулирането на успеха на Имамоглу надалеч не беше безапелационно за турското публично мнение. Това беше огромен удар върху възприятието за правдивост и съвестта и роди още по-голямо състрадание към Имамоглу като измъчен от това спорно правосъдно решение.
Увеличилата се разлика в гласовете сред Имамоглу и Бинали Йълдъръм от ПСР потвърди, че даже тези, които са дали своят вот за последния на мартенските избори, са трансформирали своята позиция. Така Имамоглу усили гласовете си с повече от половин милион за по-малко от шест седмици.
Вторият въпрос, който си заслужава да се спомене, е задълбочаващата се несръчност на партията на ПСР, когато става въпрос за генериране на нови политики и тактики за смяна на вероятностите на хората. Последният кюрдски ход, да вземем за пример, бе оценен като доста унищожителен.
Писмо, подписано от водача на терористите Абдула Йоджалан дни преди изборите, призоваващо кюрдските гласоподаватели да останат неутрални, просто не проработи. Точно противоположното, това в допълнение докара до лишаване на някои националистически гласове, като консолидира членовете на Демократичната национална партия (ДНП) да застанат на страната на Имамоглу. Придружено от влошените стопански условия, въздействието на ПСР съвсем е изгубило успеваемостта си в управлението и оформянето на публичното мнение.
Ердоган би трябвало да вземе Имамоглу по-насериозно
Сигурно е, че и двата лагера, Народният алианс на ПСР и на националистите и Алиансът на нацията на РНП и Добрата партия ще употребяват резултатите от изборите в Истанбул от позиция на бъдещите си достижения.
Президентът и ръководител на ПСР Реджеп Тайип Ердоган сигурно ще би трябвало да обмисли главните аргументи за това проваляне в Истанбул, второ за по-малко от три месеца. Истанбул, с повече от 10 милиона гласоподаватели, съставлява една пета от цяла Турция и всяка възходяща политическа наклонност в този град би резонирала в останалата част на страната.
Плюс това Ердоган ще би трябвало да вземе по-насериозно кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Победата на Имамоглу в Истанбул през 2019 година прилича в доста връзки на възхода на Ердоган като млад и динамичен политик през 1994 година когато бе определен за кмет на Истанбул. През последните шест месеца Имамоглу се прояви като сдържан, само че мощен, умен, динамичен и спокоен социалдемократ, от самото начало отворен да доближи до всички разнообразни политически и обществени групи.
Трудности за ПСР
Първото изказване на Имамоглу в неделя вечер беше значимо в това отношение. Той насочи апел към президента Ердоган, че е подготвен да си сътрудничат за разрешаването на незабавните проблеми на Истанбул. Националният алианс видя резултатите от това партньорство и евентуално ще го продължи през идващите президентски и парламентарни избори през 2023 година, в случай че не и преди този момент.
Друг сериозен проблем за Ердоган ще се появи, в случай че дисиденти като Абдула Гюл, Али Бабаджан и Ахмет Давутоглу решат да образуват политическа партия и да привлекат редица парламентаристи от ПСР. Смята се, че резултатът в Истанбул в допълнение предизвиква Гюл и Бабаджан да ускорят работата си за институционализиране на тяхното придвижване.
Като се има поради, че турската стопанска система ще бъде изправена пред нов набор от наказания от Съединените щати по отношение на разполагането на С-400, всички тези различни политически придвижвания ще намерят доста по-добра опция да бъдат чути от обществеността.
В светлината на всичко това, Ердоган би трябвало да бъде много коренен в ограниченията си, с цел да избегне по-нататъшно намаляване. Промяната в държавното управление и ПСР организациите, както и рекалибрирането на външната политика и стопанската система наподобяват неизбежни за тази цел.
Нова епоха
Този развой оказа помощ на Кемал Калъчдароглу, ръководителя на РНП и Мерал Акшенер от Добрата партия да укрепят позициите си.
В неделните избори Имамоглу бе определен за кмет на Истанбул, като завоюва към 55% от гласовете, което е един от най-високите резултати на опозицията в избори. Като притежател на фразата „ Този, който завоюва Истанбул, печели Турция “, Ердоган е обект на едно от най-болезнените провали в дългата си политическа кариера.
Този сигнал е нова, само че доста по-различна епоха за турската политика. Възходът на Имамоглу като политик от ново потомство получи своето доказателство в неделя, с вероятности той сигурно да построи известност на кмет на Истанбул.
Въпреки че е прекомерно рано да се вършат догатки за това, което може да се случи по-нататък, като изказванието, че нищо няма да бъде същото, няма да бъде пресилване.
-----------------------------------------------------
Серкан Демирташ, „ Хюриет “, превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ