Резистентност към щитовидните хормони е рядък синдром, при който е

Резистентност към щитовидните хормони е необичаен синдром, при който е налице понижен отговор към тиреоидните хормони на периферно равнище (органи и тъкани).

Характерно за синдрома е съществуването на абнормни лабораторни резултати при проучване на хормоните на щитовидната жлеза и друго комбиниране на хипотиреоидни и хипертиреоидни прояви при обособените наранени лица. Обичайно равнищата на щитовидните хормони (Т4 и Т3) са нараснали , а тези на ТСХ не се потиснати, както се чака при високи Т4 и Т3, а са естествени или даже леко нараснали.



Синдромът на устойчивост към тиреоидните хормони е прочут още под названието „ синдром на Рефетов ”, на името на лекаря с български генезис, който го разказва за първи път. Първите данни за това положение се появяват през 1967, когато за пръв път се основава хипотезата за семеен синдром на устойчивост към тиреоидните хормони. По-късно през 2004 и 2005 година надлежно се разпознават и две други разновидностти на синдрома, свързани с недостатък в превоза през клетъчната мембрана и с недостатък в метаболизма на тиреоидните хормони. Затова през 2014г Рефетов предлага новия термин „ Нарушена сензитивност към тиреоидните хормони”.

Резистентност към тиреоидните хормони

Това е най-често срещаната форма на синдрома. Унаследява се автозомно-доминантно и води до поява на разновидност в така наречен бета-субединица на рецептора за щитовидните хормони . Мутацията в рецептора е причина за неспособност на щитовидния хормон (по-конкретно Т3) да се свърже към него и с това да реализира действието си.

Сред повече от 3000-те разказани случаи в 1000 семейства с тази разновидност клиничната картина е разнообразна. Въпреки че множеството хора се показват клинично като еутиреоидни (без признаци на нараснала или намалена функционалност на щитовидната жлеза), при някои от тях може да е налице гуша (увеличена щитовидна жлеза) и/или тахикардия (ускорен пулс). По-редки клинични прояви може да са: закъснение на пубертета, на растежа и така наречен „ хиперреактивен синдром с недостиг на вниманието”.

При проучване на щитовидните хормони се откриват нараснали Т4 и Т3 и естествени, или леко нараснали равнища на ТСХ (тиреоид-стимулиращия хормон). Състоянието е належащо да се разграничи от ТСХ-секретиращ израстък на хипофизата , при който от нагледно проучване на глава нормално се открива съществуването на групировка с хипофизната жлеза. При тест със синтетичен Т3 се следи намаление на равнищата на ТСХ при синдрома на устойчивост, до момента в който при ТСХ-секретиращите тумори - такава реакция няма.

Дефект в превоза на тиреоидни хормони през клетъчните мембрани

Това е друга форма на синдрома, при която е налице недостатък в трансмембранния траспорт на Т4 в клетката . Заболяването се изявява всекидневно измежду новородени или в ранното детство и се характеризира с напредничав и тежък неврологичен недостиг. Най-ранните признаци са хипотония и усложнения в храненето. Неврологичните нарушавания се утежняват с придвижване на възрастта и се показват в прогресираща хипотония и спастична квадриплегия. Повечето наранени деца не могат независимо да седят, вървят и да приказват.

Причината за това заболяване е разновидност в гена за монокарбоксилатния транспортер 8 , виновен за превоза на Т4 през клетъчната мембрана. В ЦНС той играе съществена роля за превоза на щитовидни хормони в клетката. Затова и там клиничните прояви на хипотиреоидизъм са мощно изразени. На периферно равнище обаче са налице по-скоро признаци на хипертиреоидизъм. Проблем е невъзможността за поддържане тегло, заради изразения хиперметаболизъм.

Генът за този транспортер се локализира в Х-хромозомата и по тази причина болестта се манифестира измежду мъжете, а дамите остават единствено носители на разновидността. Лабораторните проучвания демонстрират невисок Т4, нараснал Т3 и естествен или висок ТСХ.

Дефект в метаболизма на тиреоидни хормони

Състоянието е резултат от недостиг на дейодиназен ген , нужен за синтезата на протеин, виновен за дейодирането в клетката на Т4 до метабитно дейната форма –Т3. Лабораторната констелация на този тип недостатък е нараснал Т4, невисок Т3 и естествен или нараснал ТСХ. Клиничната картина при децата включва невисок растеж, закъснение в костното развиване, закъснение в пубертета, миопатия, в друга степен нарушаване в менталното и невро-моторното развиване. При възрастните може да е налице азооспермия при мъжете, миопатия и в друга степен ментална ретардация.
(4340)