"Замръзването" като състояние на духа
Ревюто е препубликувано от
" Замръзването ", " Писма за оригами ", " Невинни " от Дияна Боева
издателство " Ерго "
В литературноисторически подтекст историята на Ели Хаджидимитрова и нейните наследници стои покрай други романови поредици, писани след 70-те години на ХХ век нататък. Става дума за романовия триптих на Владимир Зарев " Битието ", " Изходът ", " Законът ", както и за шестологията на Любен Станев " Сага за Салабашеви ". Разбира се, тримата създатели описват освен разнообразни фамилни истории - за добруджанския жанр на харизматичната учителка, за видинския Вълчеви или пловдивския Салабашеви, само че и стартират хроникирането на предишното, избирайки друга изходна точка.
Трилогията " Невинни " слага началото на повествованието в 50-те години на ХХ век и стига до Виденовата зима; художественият свят на Владимир Зарев обгръща следосвобожденската реалност от 1890 година до 90-те години на ХХ век; а романовата поредност на Любен Станев демонстрира ориста на своите герои в интервала от 20-те до 70-те години на ХХ век. Изброените поредици попадат в един още по-съвременен подтекст и с помощта на преиздаването на книгите на Зарев (2018) и Станев (2020-2022). Любопитен подробност е, че само Дияна Боева слага смисловия акцент, поставя началото на " родовата история " върху женски персонаж, до момента в който обичайно фамилните саги залагат на мъжки облици, от които потеглят разклоненията на семейството. Тематично обаче те са обединени от катастрофичните събития, почнали след 1944 година
ЗамръзванетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Мащабните текстове несъмнено не са за всеки създател - изискват заложби, самообладание, гений да вникнеш в разнообразни исторически столетия и най-много възприятие за мярка. Споменатите образци несъмнено са измежду образците в актуалната българска литература, писани от края на 70-те години на предишния век до през днешния ден. Освен това трилогията на Дияна Боева е първата (доколкото ми е известно) от началото на новото столетие, по която сигурно ще се " мерят " идващите поредици, разказващи генеалогията или фамилните връзки и контузии, определящи битието на новите генерации.
Хубаво е, когато в българския културен подтекст се появява сходен текст като " Замръзването ". Без предумишленост, без избрана тактика за подценяване, опетняване или иронизиране, а с достоверното чувство за събитията от показаните десетилетия и техния смисъл. Книгите са с извънредно жив и четивен език, който обаче не страни от метафорите и многозначността.
Още заглавието демонстрира изцяло избраното, дословното заледяване, обвързвано с тежката зима, през която би трябвало да преминат и някак да оцелеят град К. и неговите поданици, само че и митологичния по размер умствен облик на " замръзването " като положение на духа, като недостиг на човешкото, а за какво не и като следващото отсрочване на обществено-политическото " топене ". Във всеки един от трите романа проличава умеенето на авторката да си служи с двуплановостта на думите, даже в епизодите, представящи всекидневието на героите. И защото постоянно съм склонна да диря проявата на традицията, не мога да не загатна, че сходен език съм срещала само у Блага Димитрова - език, който си играе, в който условно се отделят две наслагващи се едно върху друго пространства: на забележимото, всекидневното, полето на движимостите и предметите, и на невидимото, скритото, полето на смислите.
Писма за оригамиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Езикът в романите на Дияна Боева е умно спестовен, само че великодушен на подтекст и бездънен на размишления и смисли във връзка с социално-психологическото съществуване на своите герои. Техните художествени биографии се трансформират в прочувствен документ на времето. И може би парадоксално, само че прозата ѝ има особена лиричност, която съумява не толкоз посредством епиката, а посредством вглъбяването в интимно-субективното да опише любопитната картина на парадно-политическото и обществено-лозунговото от тези години преди и след 10 ноември.
Героите на Дияна Боева са по едно и също време хора от нашия свят - всеки познава някоя Харизанова, чувал е за някого като Александър Русанов или Ина и така нататък, - само че и не са. Някои от техните реакции или решения са изненадващи, други - предстоящи. Важното е, че са все психически достоверни, а не изкуствени и " пренавити " да работят по някакъв метод, да изпадат в дълги есеистични пояснения или патетични отклонения. Те живеят въпреки всичко и в " грозното ", и в " красивото " на българската реалност от втората половина ХХ век.
Безспорно те са плод на способността на Дияна Боева да следи хората и протичащото се към нея, като намира точния метод да трансферира " наученото " на белия лист. Усеща се уважението на авторката към историческите обстоятелства и дълбокото им познаване, само че нейното естетическо възприятие напълно тъкмо я води повече към логиката на художественото, където най-важни са конфликтите на обособените персонажи, от които се ражда романовият смисъл. Добрият създател знае и вижда доста, само че се стреми не да го каже един път и вечно, а да го покаже посредством облиците и литературните си похвати.
Трилогията допуска освен по-голям текстови размер, само че и нелеката задача по основаването на запаметяващи се самостоятелни портрети на основните и второстепенните, само че значими настоящи лица. В романовата поредност " Невинни " главните персонажи са се сдобили с същински характери, а другите носят по този начин нужните отличителни белези, с които читателите незабавно да ги разпознават в дейностите или при появяването им в някой епизод. Успехът на авторката става явен, когато всички те провокират усеща у четящия, като демонстрират своята накърнимост, безпомощна гняв, сдържаност към вероятните промени в Историята, фантазиите за по-добро бъдеще и така нататък " Екшънът " се състои най-вече на полето на вътрешните прекарвания, въпреки че всеки от героите става очевидец или претърпява по някакъв метод демонстрация на жестокосърдечие, сблъсква се с някаква форма на жестокост и зверщина.
Оптимизмът идва с някои от думите и обобщенията на героите. Например Мевледа, която декларира: Никой до момента не ми е казвал, че мога да предпочитам нещо. (с. 143) Да не забравяме и неслучайно определения дизайн на корицата с многозначителното пропукване. Защото даже разрухата, " замръзването " могат да бъдат крайъгълен камък, да се окажат най-важната, най-съществената част от пътя на индивида и неговото сдобряване с предишното: Имаше логичност да се изрекат на глас другите истории, не с цел да бъдат забравени, а с цел да се преживеят. (с. 144)
НевинниС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Със своята трилогия Дияна Боева продължава една традиция, която, въпреки да няма здрави и мощни корени в българската литература, има мостри, към които имам вяра, ще бъде прибавена и " Невинни ". Тя може да се причисли към написаното в европейски и въобще международен книжовен подтекст по тематиката за комунизма и тоталитаризма. Може би най-важното и ужасно обръщение, което тези тематики нормално носят, е, че няма граница за човешките заблуди, става ли дума за политико-обществените хрумвания и социално-историческото развиване на държавността.
Художественото слово на Дияна Боева предлага прочувствено осмисляне на едни от най-тежките интервали в близкото ни минало. Аз персонално се надявам книгите да се трансфорат в едно от хранилищата на националната памет, тъй като българите сме пословично известни с краткотрайните си мемоари и социална амнезия за негативните феномени в исторически и актуален проект. Убедена съм, че скритите културно-исторически оценки и безапелационният хуманистичен императив, на който се подчиняват нейните художествени облици, ще се удостоверяват от времето и цената им ще пораства дружно с тази на трилогията.
Иначе положителните романи постоянно намират своите читатели.
" Замръзването " на Дияна Боева (откъс)
" Замръзването ", " Писма за оригами ", " Невинни " от Дияна Боева
издателство " Ерго "
В литературноисторически подтекст историята на Ели Хаджидимитрова и нейните наследници стои покрай други романови поредици, писани след 70-те години на ХХ век нататък. Става дума за романовия триптих на Владимир Зарев " Битието ", " Изходът ", " Законът ", както и за шестологията на Любен Станев " Сага за Салабашеви ". Разбира се, тримата създатели описват освен разнообразни фамилни истории - за добруджанския жанр на харизматичната учителка, за видинския Вълчеви или пловдивския Салабашеви, само че и стартират хроникирането на предишното, избирайки друга изходна точка.
Трилогията " Невинни " слага началото на повествованието в 50-те години на ХХ век и стига до Виденовата зима; художественият свят на Владимир Зарев обгръща следосвобожденската реалност от 1890 година до 90-те години на ХХ век; а романовата поредност на Любен Станев демонстрира ориста на своите герои в интервала от 20-те до 70-те години на ХХ век. Изброените поредици попадат в един още по-съвременен подтекст и с помощта на преиздаването на книгите на Зарев (2018) и Станев (2020-2022). Любопитен подробност е, че само Дияна Боева слага смисловия акцент, поставя началото на " родовата история " върху женски персонаж, до момента в който обичайно фамилните саги залагат на мъжки облици, от които потеглят разклоненията на семейството. Тематично обаче те са обединени от катастрофичните събития, почнали след 1944 година
Мащабните текстове несъмнено не са за всеки създател - изискват заложби, самообладание, гений да вникнеш в разнообразни исторически столетия и най-много възприятие за мярка. Споменатите образци несъмнено са измежду образците в актуалната българска литература, писани от края на 70-те години на предишния век до през днешния ден. Освен това трилогията на Дияна Боева е първата (доколкото ми е известно) от началото на новото столетие, по която сигурно ще се " мерят " идващите поредици, разказващи генеалогията или фамилните връзки и контузии, определящи битието на новите генерации.
Хубаво е, когато в българския културен подтекст се появява сходен текст като " Замръзването ". Без предумишленост, без избрана тактика за подценяване, опетняване или иронизиране, а с достоверното чувство за събитията от показаните десетилетия и техния смисъл. Книгите са с извънредно жив и четивен език, който обаче не страни от метафорите и многозначността.
Още заглавието демонстрира изцяло избраното, дословното заледяване, обвързвано с тежката зима, през която би трябвало да преминат и някак да оцелеят град К. и неговите поданици, само че и митологичния по размер умствен облик на " замръзването " като положение на духа, като недостиг на човешкото, а за какво не и като следващото отсрочване на обществено-политическото " топене ". Във всеки един от трите романа проличава умеенето на авторката да си служи с двуплановостта на думите, даже в епизодите, представящи всекидневието на героите. И защото постоянно съм склонна да диря проявата на традицията, не мога да не загатна, че сходен език съм срещала само у Блага Димитрова - език, който си играе, в който условно се отделят две наслагващи се едно върху друго пространства: на забележимото, всекидневното, полето на движимостите и предметите, и на невидимото, скритото, полето на смислите.
Езикът в романите на Дияна Боева е умно спестовен, само че великодушен на подтекст и бездънен на размишления и смисли във връзка с социално-психологическото съществуване на своите герои. Техните художествени биографии се трансформират в прочувствен документ на времето. И може би парадоксално, само че прозата ѝ има особена лиричност, която съумява не толкоз посредством епиката, а посредством вглъбяването в интимно-субективното да опише любопитната картина на парадно-политическото и обществено-лозунговото от тези години преди и след 10 ноември.
Героите на Дияна Боева са по едно и също време хора от нашия свят - всеки познава някоя Харизанова, чувал е за някого като Александър Русанов или Ина и така нататък, - само че и не са. Някои от техните реакции или решения са изненадващи, други - предстоящи. Важното е, че са все психически достоверни, а не изкуствени и " пренавити " да работят по някакъв метод, да изпадат в дълги есеистични пояснения или патетични отклонения. Те живеят въпреки всичко и в " грозното ", и в " красивото " на българската реалност от втората половина ХХ век.
Безспорно те са плод на способността на Дияна Боева да следи хората и протичащото се към нея, като намира точния метод да трансферира " наученото " на белия лист. Усеща се уважението на авторката към историческите обстоятелства и дълбокото им познаване, само че нейното естетическо възприятие напълно тъкмо я води повече към логиката на художественото, където най-важни са конфликтите на обособените персонажи, от които се ражда романовият смисъл. Добрият създател знае и вижда доста, само че се стреми не да го каже един път и вечно, а да го покаже посредством облиците и литературните си похвати.
Трилогията допуска освен по-голям текстови размер, само че и нелеката задача по основаването на запаметяващи се самостоятелни портрети на основните и второстепенните, само че значими настоящи лица. В романовата поредност " Невинни " главните персонажи са се сдобили с същински характери, а другите носят по този начин нужните отличителни белези, с които читателите незабавно да ги разпознават в дейностите или при появяването им в някой епизод. Успехът на авторката става явен, когато всички те провокират усеща у четящия, като демонстрират своята накърнимост, безпомощна гняв, сдържаност към вероятните промени в Историята, фантазиите за по-добро бъдеще и така нататък " Екшънът " се състои най-вече на полето на вътрешните прекарвания, въпреки че всеки от героите става очевидец или претърпява по някакъв метод демонстрация на жестокосърдечие, сблъсква се с някаква форма на жестокост и зверщина.
Оптимизмът идва с някои от думите и обобщенията на героите. Например Мевледа, която декларира: Никой до момента не ми е казвал, че мога да предпочитам нещо. (с. 143) Да не забравяме и неслучайно определения дизайн на корицата с многозначителното пропукване. Защото даже разрухата, " замръзването " могат да бъдат крайъгълен камък, да се окажат най-важната, най-съществената част от пътя на индивида и неговото сдобряване с предишното: Имаше логичност да се изрекат на глас другите истории, не с цел да бъдат забравени, а с цел да се преживеят. (с. 144)
Със своята трилогия Дияна Боева продължава една традиция, която, въпреки да няма здрави и мощни корени в българската литература, има мостри, към които имам вяра, ще бъде прибавена и " Невинни ". Тя може да се причисли към написаното в европейски и въобще международен книжовен подтекст по тематиката за комунизма и тоталитаризма. Може би най-важното и ужасно обръщение, което тези тематики нормално носят, е, че няма граница за човешките заблуди, става ли дума за политико-обществените хрумвания и социално-историческото развиване на държавността.
Художественото слово на Дияна Боева предлага прочувствено осмисляне на едни от най-тежките интервали в близкото ни минало. Аз персонално се надявам книгите да се трансфорат в едно от хранилищата на националната памет, тъй като българите сме пословично известни с краткотрайните си мемоари и социална амнезия за негативните феномени в исторически и актуален проект. Убедена съм, че скритите културно-исторически оценки и безапелационният хуманистичен императив, на който се подчиняват нейните художествени облици, ще се удостоверяват от времето и цената им ще пораства дружно с тази на трилогията.
Иначе положителните романи постоянно намират своите читатели.
" Замръзването " на Дияна Боева (откъс) Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ