"Да си поет е досадно. Дори много по-лошо – болест е, наркомания"
Ревюто е препубликувано от. Заглавието е на " Дневник ".
Във филм за него Палми Ранчев споделя, че онази линия - хоризонтът, до която доближава и с която се сблъсква погледът ни, го лимитира, че би желал на надникне през някакъв процеп и оттатък. Това е и заглавие на една от по-късните му книги - " В процепа на хоризонта ". В новата книга, определени стихове (а и с цялото си творчество) той прави тъкмо това. Надхвърля привидните благоприятни условия - това, което прави и в бокса - да надскочиш себе си. Книгата " Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства " е събрала последната редакция на стихотворното творчество на Палми Ранчев.
Книгата излиза с помощта на Маламир Николов - съставител, Георги Гаврилов, Божидар Димитров и художничката на корицата Анна Лазарова. Снимка на корицата: Николай Трейман и коректори: Мария Куманова, Цветелина Александрова. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.
Авторът обича да кръстосва улиците - софийските или тези по света на своето космополитно съществуване. Улиците за него отключват оня сакрален миг - раждането на стихотворение или роман. Фрагментарността на уличната атмосфера потенцира тези жанрове. Те сякаш са един ескиз, който е квинтесенция и съдържа ДНК-то на цялото авторово творчество. Този Палми Ранчев, който ми се желае, съгласно неговото заглавие на стихосбирка, да нарека " ухажор на самотни улици и запустели къщи ", все се пита къде е неговото място, неговото ъгълче. И върви, върви, върви по софийските улици или дългия " Бродуей ", разминава се с хората, внимава да не се сблъска, извинява се, в случай че това стане. Но най-важното е да не се размине със себе си.
Палми Ранчев споделя, че непрекъснато трансформира стиховете си. Ето думите на създателя, споделени в неофициален диалог: " Какво друго е писането с изключение на настоятелно ровене в паметта, въображението и там, където другояче мъчно стигаш. Текстовете ми са следите от тази игра, от напъните да го върша с лекост и оптимално добре ".
Книгата събира дълголетното му писане на стихове, от дванайсетте му книги за интервала 1993 - 2023. Като те са подредени хронологично. От първата " Манхатън - съвсем събитие " до последната " Отблизо всичко " и от възможното идна " Оглеждам се в уличните локви ".
Подредбата на стиховете е доста естествено, разумно и точно промислена. Книгата стартира като акомпанимент на Бетовеновата симфония за ударите на ориста, с изначалното и екзистенциално стихотворение " Бог " от стихосбирката " Манхатън - съвсем събитие ".
БОГ
Искам да имам вяра, че има подобен дядо.
Готов да ме погали, когато заплача.
Интимността (но не и интимничене) с Мирозданието по едно и също време ни обезоръжава с енигмата си и окуражава с вярата. Това двустишие ме стиска за гърлото със съкровеността си. От дете си представям Бог тъкмо по този начин. И когато ми е облачно на душата, усещам тази галеща ръка. Благодаря ти, Палми, за този образ-енергия, който пред моите очи трепти като самобитна холограма.
В литературата битува и израз, че през живота си нямаме толкоз работа с другите, а главното са връзките ни с Бога. И че където и да сме, Бог ще ни чака и откри. Мисля, че в действителност Бог е доста толерантен към всеки от нас и му се явява, когато всеки към този момент е подготвен за тази среща.
Поетичният гений на Палми Ранчев е многообразен. Тук има всичко: и философия, и пейзажна умозрителност в изследваните положения, и обогатяващи нюанси.
Да, Богоцентризмът е значим екзистенциален въпрос. Но не е маловажно и светът ни, връзките, в които сме потопени още от раждането си, с другия, другите. Дали да приемем Сартр като достоверен: " Адът, това са другите! ".
Може би в този подтекст по-добре бихме разбрали стихотворението на Палми Ранчев " Равновесие ", също от ранната му стихосбирка " Манхатън - съвсем събитие " (1993):
Вперили погледи в себе си.
Не виждаме другите.
А сме дружно.
Стоим един против различен.
И приказваме,
чоплим смисъла.
И създателят ще изведе като поанта: " Не се разбираме. Но се вълнуваме. И ни е задоволително ".
За тези катадневни въпроси - въпроси, които ни подлудяват - Кой е? Откъде е пристигнал? С клетка ли съм му услужил?, Палми Ранчев сътворява метафората:
Неясно възприятие е гризачът,
затворен в черепа ми.
Хапе ме, издава гадни звуци.
( " Икони от ежедневие " )
Защото поетите знаят, че не е толкоз значим отговорът, а дали задаваме верния въпрос. Все в тези посока са и търсенията на Палми Ранчев - дали постоянно поддържаме връзката със себе си, дали нашето алтер его е съответно на нашето Аз. Или:
От дървета, хора
и от въздуха струи живот.
Но връзката с мен
се губи - няма я.
( " Пейзаж " )
И тогава като вопъл ще се изтръгне от гърдите на поета откровението, отново казано пред камерата: " Не ми пука дали съм жив ". Това не е поза, не е снобизъм. Тази самота, това да си довян отнякъде и дали се вписваш или си новобранецът, който като Селинджъровия Холдън Колфийлд ще усеща неистово " тази преструванска " реалност. В едно скорошно изявление Палми Ранчев споделя, че двете огромни тематики в литературата са самотата и любовта. А и по какъв начин не ти избираш литературата, а тя те избира.
Палми е роден стихотворец и публицист. Той е това, което и аз не разбирам: по какъв начин ще се научиш да пишеш в курс по креативно писане, в случай че не го носиш в себе си. Ако не чувстваш неистова нужда да споделиш на белия лист самотата и любовта.
" Хаосът в играта на джаги ", или за силата на същинското
За мен Палми Ранчев ще си остане това постоянно момче, което търси истината и смисъла, търси справедливостта. И това не е уседналост, не е анахронизъм или инфантилизъм. Това е прохлада на сетивата, които той всекидневно, като наложителната подготовка в бокса, организира и това го прави настоящ и вечен като създател.
Много са тематиките в поезията на Палми Ранчев. Урбанистичната орис ( " сред блоковете на комплекса ще умра. - " Песни, речитативи, възклицания " ), женската хубост ( " Беше толкоз красива, че имаше едно обвързване - всеки ден да си недостъпна " - " Временно общество " ), " пипалата на зависимостта ", която създателят ненавижда. Пространствено-времевия континуум поетът ще изрази по този начин:
Времето или мигът, наименуван
" момент ", " година ", " безкрайност ",
е побягнал заек. Скри се
в процепа на хоризонта.
( " Манхатън - съвсем събитие " )
И този ескиз, съвсем като картина на Рене Магрит ще проговори на сетивата ни с нова оптика и знаци за света. В този толкоз филигранен и елегантен стих е събран целият свят - и нашата душевна сцена, и дистанциращата се действителност.
За сизифовският труд на създателя Палми Ранчев ще показа едни от най-съкровените, най-точните и най-емоционално безпощадните редове:
Да си стихотворец е досадно.
Дори доста по-лошо -
болест е, наркомания.
Бягам от хората, укривам
в пазвата си облаче.
Или някаква мъгливост.
И без да съм Бог, желая
да сътворявам вселени.
( " С крайник над бездната " )
Как да приемем любовта, по какъв начин да я съхраним, по какъв начин да я изразим, по какъв начин да намерим сходства, по какъв начин да избягаме от болката. И дали да бягаме, тъй като като боли - значи, че още сме живи, че имаме още сетива за нея. И че имаме вяра, че я има и ще я срещнем още веднъж - до идващия провал. След стихотворението " Спасение " несъмнено ще се питаме кое е това избавление - в любовта ли го търсим, или търсим избавление от нея? Нека това всеки самичък реши. Палми Ранчев няма да ни даде рецептата, нито отговора на безкрайните, ежеминутни въпроси, поникващи посредством любовта, само че ще показа своите интимни светове:
Обичам, обичам, а боли. Боли,
до момента в който диря сходства
на милувки, думи, изражения.
И по този начин разумно идваме до въпроса за гибелта. Смъртта, безапелационна и непреодолима като любовта. Тази тематика в творчеството на Палми Ранчев добива доста измерения и нюанси. Но ще изтъквам най-после единствено два куплета. На сложността на битието поетът ще показа контрапункта на простотата. Колко просто може да бъде.
КАФЕ
Всичко е просто -
лягам да дремя.
Утре ще се събудя -
ще пия кафе.
Още по-просто
може да бъде -
няма да се събудя.
Ще пропусна кафето.
Палми Ранчев. " Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства ". Skribens, 2023.
Във филм за него Палми Ранчев споделя, че онази линия - хоризонтът, до която доближава и с която се сблъсква погледът ни, го лимитира, че би желал на надникне през някакъв процеп и оттатък. Това е и заглавие на една от по-късните му книги - " В процепа на хоризонта ". В новата книга, определени стихове (а и с цялото си творчество) той прави тъкмо това. Надхвърля привидните благоприятни условия - това, което прави и в бокса - да надскочиш себе си. Книгата " Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства " е събрала последната редакция на стихотворното творчество на Палми Ранчев.
Книгата излиза с помощта на Маламир Николов - съставител, Георги Гаврилов, Божидар Димитров и художничката на корицата Анна Лазарова. Снимка на корицата: Николай Трейман и коректори: Мария Куманова, Цветелина Александрова. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.
Авторът обича да кръстосва улиците - софийските или тези по света на своето космополитно съществуване. Улиците за него отключват оня сакрален миг - раждането на стихотворение или роман. Фрагментарността на уличната атмосфера потенцира тези жанрове. Те сякаш са един ескиз, който е квинтесенция и съдържа ДНК-то на цялото авторово творчество. Този Палми Ранчев, който ми се желае, съгласно неговото заглавие на стихосбирка, да нарека " ухажор на самотни улици и запустели къщи ", все се пита къде е неговото място, неговото ъгълче. И върви, върви, върви по софийските улици или дългия " Бродуей ", разминава се с хората, внимава да не се сблъска, извинява се, в случай че това стане. Но най-важното е да не се размине със себе си.
Палми Ранчев споделя, че непрекъснато трансформира стиховете си. Ето думите на създателя, споделени в неофициален диалог: " Какво друго е писането с изключение на настоятелно ровене в паметта, въображението и там, където другояче мъчно стигаш. Текстовете ми са следите от тази игра, от напъните да го върша с лекост и оптимално добре ".
Книгата събира дълголетното му писане на стихове, от дванайсетте му книги за интервала 1993 - 2023. Като те са подредени хронологично. От първата " Манхатън - съвсем събитие " до последната " Отблизо всичко " и от възможното идна " Оглеждам се в уличните локви ".
Подредбата на стиховете е доста естествено, разумно и точно промислена. Книгата стартира като акомпанимент на Бетовеновата симфония за ударите на ориста, с изначалното и екзистенциално стихотворение " Бог " от стихосбирката " Манхатън - съвсем събитие ".
БОГ
Искам да имам вяра, че има подобен дядо.
Готов да ме погали, когато заплача.
Интимността (но не и интимничене) с Мирозданието по едно и също време ни обезоръжава с енигмата си и окуражава с вярата. Това двустишие ме стиска за гърлото със съкровеността си. От дете си представям Бог тъкмо по този начин. И когато ми е облачно на душата, усещам тази галеща ръка. Благодаря ти, Палми, за този образ-енергия, който пред моите очи трепти като самобитна холограма.
В литературата битува и израз, че през живота си нямаме толкоз работа с другите, а главното са връзките ни с Бога. И че където и да сме, Бог ще ни чака и откри. Мисля, че в действителност Бог е доста толерантен към всеки от нас и му се явява, когато всеки към този момент е подготвен за тази среща.
Поетичният гений на Палми Ранчев е многообразен. Тук има всичко: и философия, и пейзажна умозрителност в изследваните положения, и обогатяващи нюанси.
Да, Богоцентризмът е значим екзистенциален въпрос. Но не е маловажно и светът ни, връзките, в които сме потопени още от раждането си, с другия, другите. Дали да приемем Сартр като достоверен: " Адът, това са другите! ".
Може би в този подтекст по-добре бихме разбрали стихотворението на Палми Ранчев " Равновесие ", също от ранната му стихосбирка " Манхатън - съвсем събитие " (1993):
Вперили погледи в себе си.
Не виждаме другите.
А сме дружно.
Стоим един против различен.
И приказваме,
чоплим смисъла.
И създателят ще изведе като поанта: " Не се разбираме. Но се вълнуваме. И ни е задоволително ".
За тези катадневни въпроси - въпроси, които ни подлудяват - Кой е? Откъде е пристигнал? С клетка ли съм му услужил?, Палми Ранчев сътворява метафората:
Неясно възприятие е гризачът,
затворен в черепа ми.
Хапе ме, издава гадни звуци.
( " Икони от ежедневие " )
Защото поетите знаят, че не е толкоз значим отговорът, а дали задаваме верния въпрос. Все в тези посока са и търсенията на Палми Ранчев - дали постоянно поддържаме връзката със себе си, дали нашето алтер его е съответно на нашето Аз. Или:
От дървета, хора
и от въздуха струи живот.
Но връзката с мен
се губи - няма я.
( " Пейзаж " )
И тогава като вопъл ще се изтръгне от гърдите на поета откровението, отново казано пред камерата: " Не ми пука дали съм жив ". Това не е поза, не е снобизъм. Тази самота, това да си довян отнякъде и дали се вписваш или си новобранецът, който като Селинджъровия Холдън Колфийлд ще усеща неистово " тази преструванска " реалност. В едно скорошно изявление Палми Ранчев споделя, че двете огромни тематики в литературата са самотата и любовта. А и по какъв начин не ти избираш литературата, а тя те избира.
Палми е роден стихотворец и публицист. Той е това, което и аз не разбирам: по какъв начин ще се научиш да пишеш в курс по креативно писане, в случай че не го носиш в себе си. Ако не чувстваш неистова нужда да споделиш на белия лист самотата и любовта.
" Хаосът в играта на джаги ", или за силата на същинското За мен Палми Ранчев ще си остане това постоянно момче, което търси истината и смисъла, търси справедливостта. И това не е уседналост, не е анахронизъм или инфантилизъм. Това е прохлада на сетивата, които той всекидневно, като наложителната подготовка в бокса, организира и това го прави настоящ и вечен като създател.
Много са тематиките в поезията на Палми Ранчев. Урбанистичната орис ( " сред блоковете на комплекса ще умра. - " Песни, речитативи, възклицания " ), женската хубост ( " Беше толкоз красива, че имаше едно обвързване - всеки ден да си недостъпна " - " Временно общество " ), " пипалата на зависимостта ", която създателят ненавижда. Пространствено-времевия континуум поетът ще изрази по този начин:
Времето или мигът, наименуван
" момент ", " година ", " безкрайност ",
е побягнал заек. Скри се
в процепа на хоризонта.
( " Манхатън - съвсем събитие " )
И този ескиз, съвсем като картина на Рене Магрит ще проговори на сетивата ни с нова оптика и знаци за света. В този толкоз филигранен и елегантен стих е събран целият свят - и нашата душевна сцена, и дистанциращата се действителност.
За сизифовският труд на създателя Палми Ранчев ще показа едни от най-съкровените, най-точните и най-емоционално безпощадните редове:
Да си стихотворец е досадно.
Дори доста по-лошо -
болест е, наркомания.
Бягам от хората, укривам
в пазвата си облаче.
Или някаква мъгливост.
И без да съм Бог, желая
да сътворявам вселени.
( " С крайник над бездната " )
Как да приемем любовта, по какъв начин да я съхраним, по какъв начин да я изразим, по какъв начин да намерим сходства, по какъв начин да избягаме от болката. И дали да бягаме, тъй като като боли - значи, че още сме живи, че имаме още сетива за нея. И че имаме вяра, че я има и ще я срещнем още веднъж - до идващия провал. След стихотворението " Спасение " несъмнено ще се питаме кое е това избавление - в любовта ли го търсим, или търсим избавление от нея? Нека това всеки самичък реши. Палми Ранчев няма да ни даде рецептата, нито отговора на безкрайните, ежеминутни въпроси, поникващи посредством любовта, само че ще показа своите интимни светове:
Обичам, обичам, а боли. Боли,
до момента в който диря сходства
на милувки, думи, изражения.
И по този начин разумно идваме до въпроса за гибелта. Смъртта, безапелационна и непреодолима като любовта. Тази тематика в творчеството на Палми Ранчев добива доста измерения и нюанси. Но ще изтъквам най-после единствено два куплета. На сложността на битието поетът ще показа контрапункта на простотата. Колко просто може да бъде.
КАФЕ
Всичко е просто -
лягам да дремя.
Утре ще се събудя -
ще пия кафе.
Още по-просто
може да бъде -
няма да се събудя.
Ще пропусна кафето.
Палми Ранчев. " Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства ". Skribens, 2023.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ