Сборникът "Трева и звезди" разчита на добрия читателски вкус
Ревюто е препубликувано от. Заглавието е на " Дневник ".
" Трева и звезди " от Станислава Станоева
Издателство " Жанет 45 ", 2022 година
Дебютът на Станислава Станоева в прозата е като да си попаднал на ревю за фина керамика и някой ненадейно да потроши всичко пред очите ти, с цел да ти показва техниката кинцуги. Оставаш обаян от златните шевове, които спояват счупеното, без да го скриват. Защото разказите на Станислава са писани с надълбоко почитание към литературата и към личната философия на намирането и загубата.
Книгата е проведена в четири цикъла: Дребни години, Свободни години, Други години и Последни години. Тези цикли са освен биографията на детството - дълго толкоз, колкото време ти е харизано да имаш живи родители, само че и биография на загатна кой си, чий си, по какъв начин и за какво. Затова и откривам в " Трева и звезди " Станислава Станоева, по едно и също време уязвима заради автобиографичното, само че и мощна точно поради метода, по който ни се разкрива - безпощадно почтено писане.
Разказите в сборника не са къси, само че съкратяват дистанцията с читателя до степен на припознаване . " Но аз съм си такава - умея да съкратявам дистанциите красиво... ", ни споделя Станоева в книгата си. Възможно е читателят да си намерения, че книгата съдържа точно неговите разкази, разказите за неговия живот - груповото детство разрешава сходно плагиатство на достоверност. Но съществува още една логичност на припознаването и тя се назовава читателски усет. Именно на положителния читателски усет разчита тази книга - да бъде оценена дълбочината на прозренията, температурата на случката, вниманието към детайла. И към езика на разказването. " Словото е огромна болест - един път пипнеш ли я, няма отърване. Взех да пиша. И тогава стартира нещастието. Веднъж направиш ли го, към този момент си се пристрастил, превръщаш се в наркоман. От тези, които друсат всичко. Разбираш, че безспорната независимост е единствено там и на никое място другаде. Ставаш част от себе си. По-голямата част. " (от описа " Рокендрол дизайнер " )
Трева и звездиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Поезията в тези разкази е напълно предстояща за тези, които познават мощната поетична страна на авторката. Запомнящи се съпоставения и облици (например " Когато съм тъжна се умалявам като спукан надуваем дюшек. " // " От стоповете човек научава доста за човешката природа. " ), деликатно премислен изказ, даже необикновен музикален темп има тук-там и всички поетични моменти единствено придават още към безспорната стойност на книгата. Изборът на заглавия на разказите също впечатлява със словесни находки.
Специално внимание заслужават последните два описа - " Пътници " и " Разпадането на камъка ", брилянтни в тежестта на внушенията и в лекотата, с която слагат детонации в детството.
Книгата " Трева и звезди " е за невидимите влакна сред земята и небето, сред годините от всички прелистени календари и ненаписаните страници от идното. Толкова чиста и качествена литература, че чак ми се желае да укори в нещо авторката. Например за пилеенето на сюжети: постоянно един роман носи в себе си бухналото тесто за още няколко. От друга страна - сходно втвърдяване единствено концентрира по-голямо читателско внимание.
Дребни, свободни, други и последни: без значение по какъв начин ги е озаглавила, годините на Станислава Станоева са високосни, тъй като в тях има най-малко един спомагателен ден. Ден, в който светът е цялостен с храна за душата.
" Трева и звезди " от Станислава Станоева
Издателство " Жанет 45 ", 2022 година
Дебютът на Станислава Станоева в прозата е като да си попаднал на ревю за фина керамика и някой ненадейно да потроши всичко пред очите ти, с цел да ти показва техниката кинцуги. Оставаш обаян от златните шевове, които спояват счупеното, без да го скриват. Защото разказите на Станислава са писани с надълбоко почитание към литературата и към личната философия на намирането и загубата.
Книгата е проведена в четири цикъла: Дребни години, Свободни години, Други години и Последни години. Тези цикли са освен биографията на детството - дълго толкоз, колкото време ти е харизано да имаш живи родители, само че и биография на загатна кой си, чий си, по какъв начин и за какво. Затова и откривам в " Трева и звезди " Станислава Станоева, по едно и също време уязвима заради автобиографичното, само че и мощна точно поради метода, по който ни се разкрива - безпощадно почтено писане.
Разказите в сборника не са къси, само че съкратяват дистанцията с читателя до степен на припознаване . " Но аз съм си такава - умея да съкратявам дистанциите красиво... ", ни споделя Станоева в книгата си. Възможно е читателят да си намерения, че книгата съдържа точно неговите разкази, разказите за неговия живот - груповото детство разрешава сходно плагиатство на достоверност. Но съществува още една логичност на припознаването и тя се назовава читателски усет. Именно на положителния читателски усет разчита тази книга - да бъде оценена дълбочината на прозренията, температурата на случката, вниманието към детайла. И към езика на разказването. " Словото е огромна болест - един път пипнеш ли я, няма отърване. Взех да пиша. И тогава стартира нещастието. Веднъж направиш ли го, към този момент си се пристрастил, превръщаш се в наркоман. От тези, които друсат всичко. Разбираш, че безспорната независимост е единствено там и на никое място другаде. Ставаш част от себе си. По-голямата част. " (от описа " Рокендрол дизайнер " )
Поезията в тези разкази е напълно предстояща за тези, които познават мощната поетична страна на авторката. Запомнящи се съпоставения и облици (например " Когато съм тъжна се умалявам като спукан надуваем дюшек. " // " От стоповете човек научава доста за човешката природа. " ), деликатно премислен изказ, даже необикновен музикален темп има тук-там и всички поетични моменти единствено придават още към безспорната стойност на книгата. Изборът на заглавия на разказите също впечатлява със словесни находки.
Специално внимание заслужават последните два описа - " Пътници " и " Разпадането на камъка ", брилянтни в тежестта на внушенията и в лекотата, с която слагат детонации в детството.
Книгата " Трева и звезди " е за невидимите влакна сред земята и небето, сред годините от всички прелистени календари и ненаписаните страници от идното. Толкова чиста и качествена литература, че чак ми се желае да укори в нещо авторката. Например за пилеенето на сюжети: постоянно един роман носи в себе си бухналото тесто за още няколко. От друга страна - сходно втвърдяване единствено концентрира по-голямо читателско внимание.
Дребни, свободни, други и последни: без значение по какъв начин ги е озаглавила, годините на Станислава Станоева са високосни, тъй като в тях има най-малко един спомагателен ден. Ден, в който светът е цялостен с храна за душата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ