Христо Г. Данов - книжният апостол
Ревюто е препубликувано от.
" Ученолюбив и мирен момък, от него превратности не могат да се чакат " - по този начин Найден Геров разказва своя възпитаник Христо от Клисура, без да подозира че будното клисурче след няколко години към този момент ще е помощник-учител, ще основе първото класно учебно заведение в родния си град, ще преподава паралелно до учителя си и ще извърви просветния си и просветителски път до личността, сложила началото на проведеното книгоиздаване в България.
В романизираната биография на Христо Г. Данов - " Родолюбецът ", четем малко известни обстоятелства за този популярен възрожденец: педагогичен модернизатор, неизвестен другар на подготовката на Априлското въстание, избавител на Бунарджика от царските апетити за замък там, пловдивски кмет без заплата.
Решаващо за ориста на огромния български просветник се оказва описанието на Найден Геров за детското любознание - " ученолюбива светлина ". Чувайки този израз, Христо се омайва от звучността му и не стопира да търси ученолюбивата светлина. Всъщност целият му отдаден живот е непрестанен диалог с нея, разширение на хоризонтите ѝ, сгъстяването ѝ в душите на безкнижните рабски деца.
Много мощна сцена в книгата е епизод от учителската активност на Христо Г. Данов в Перущица, където един ден след часовете смъква на по-будните възпитаници калпаците от овча кожа, с цел да им се видят чембасите. " - Слушайте, деца - стартира Христо, - турски бит е да се вършат пленици по главите, тъй като единствено турците носят голи глави като кратуни и на върха с чембас, впримчен на пленици. Затова, изключително за български възпитаници, е непристойно да се носят по този начин. Помолете родителите си да ви отрежат плениците и отсега нататък дано не ви бръснат към този момент. Като ви пораснат косите, ще заприличате на същински български възпитаници!
- Слушаме, учителю общителни - отвърна пръв Джоджо, синът на Мито Тилев.
- Слушаме, учителю общителни - отвърнаха и останалите момчета по този начин, както ги бе учил Христо да дават отговор на поръките му. "
Подстригването на чембасите се трансформира в алегоричен акт на отменяне на робския нрав, изместване на погледа към българските корени, към родовите истории, към крепежа на дързостта да мислиш иначе. И в реалност " побългаряването " на децата се оказва тиха гражданска война със мощно местен темперамент, само че задоволително мощна да заключи решението на всички родители, че учителят Данов има свободата да " трансформира облик " у децата им.
Постепепно той трансформира облика освен на българския възпитаник, само че и на българския преподавател, на българското учебно заведение, на българския език. С дребни, само че безапелационни стъпки, непрекъснати крачки, с неотслабващ ход, ориентиран постоянно към онази ученолюбива светлина. Христо Г. Данов анулира багра като педагогичен способ: " Децата уплашено се взираха в новия преподавател. Очакваха да схванат към кое той има най-голямо желание - пръчката или бастуна. Учителите, които постоянно се сменяха, комай се различаваха единствено по методите за налагане на санкции. Иначе - все същите сложни за изговаряне църковнославянски слова и изрази, които би трябвало да наизустяваш, без да разбираш...
Новият преподавател на първо време разпита всички - кой по какъв начин се споделя, от какъв брой време идва на учебно заведение.
Уроците, които стартира да преподава, бяха като продължение на тия диалози. Децата не смееха да шукнат, попиваха всяка дума на младия преподавател.
Вечер у дома стрелчани имаха защо да приказват. Чудеха се по какъв начин така без пердах и без дърпане на ушите синовете им ще се научат да четат и пишат. И един по един взеха да наминават към учебното заведение. "
Заедно с децата, ограмотява и родителите им, научава ги да четат, да се подписват. Непрекъснато упорства за изчистване на говора от турцизми и гърцизми, като първо заменя обръщението " даскале " с " учителю ", а по-късно постопенно поправя път за безапелационен пуризъм в родния език. Бори се с дивите нрави и грубия живот на българите, със суеверията им. " Суеверие и мрак в мозъка! " - повтаряше си Христо нечии слова, четени или чути от Найден Геров. Една отдавнашна мисъл изплува в съзнанието му: да съчини такава книга, да напише такива думи, че който ги прочете, внезапно да заобича знанието и към този момент самичък да се стреми към култура.
С никого не бе приказвал за това, тъй като когато разсъждаваше умерено, разбираше наивността на такова едно дело, и въпреки всичко таеше в себе си решението за ненаписаната книга. Какво тъкмо щеше да опише на хората и по какъв начин ще е заглавието, той не знаеше. Виждаше обаче една светлосиня корица (този цвят доста му бе харесал от няколко съветски книги) и някъде горе написано с ръкописен шрифт:
Христо Г. Данов
Непременно щеше да има и инициала на бащиното му име, тъй като постоянно и на всички места той се усещаше наследник на умрелия в далечния Анадол деятелен клисурец. "
Няма да е пресилено, в случай че кажем, че оттук насетне животът на Христо Г. Данов е една непрестанна и дословна композиция от предпечатна подготовка и книгоразпространение: избиране и превод на текст, пазаруване на хартия, разполагане на думите върху нея, подвързването, и най-скъпото - пътят към читателя. Стига се до такава степен, че поради непрекъснатото четене Данов има (и) мислени срещи с книгите - мяркат му се страници, на които не може да разчете редовете, печатни неразбираеми думи. Вероятно боязън от неуспех, евентуално от насъбраната отмалялост - мъчно се пробива път там, където преклонената главица не я сече сабя.
РодолюбецътС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
А може би тъй като за всяка огромна смяна е нужна и доза полуда. Скоро цяла България е обхваната от книжарската мрежа на Христо Г. Данов: клонът в Русчук обслужва градовете и селата на север, а клонът във Велес - българите от Македония. Книги, учебници, карти, глобуси, планетарии, образователни принадлежности, кръстосват пътищата на страната и натрупват инвентара на пробуждането. Започват да назовават Данов " цяло министерство на просвещението ".
" Родолюбецът " излиза в поредицата " Седемте хълма " на издателство " Хермес ", която събира историческата памет на Пловдив.
" Ученолюбив и мирен момък, от него превратности не могат да се чакат " - по този начин Найден Геров разказва своя възпитаник Христо от Клисура, без да подозира че будното клисурче след няколко години към този момент ще е помощник-учител, ще основе първото класно учебно заведение в родния си град, ще преподава паралелно до учителя си и ще извърви просветния си и просветителски път до личността, сложила началото на проведеното книгоиздаване в България.
В романизираната биография на Христо Г. Данов - " Родолюбецът ", четем малко известни обстоятелства за този популярен възрожденец: педагогичен модернизатор, неизвестен другар на подготовката на Априлското въстание, избавител на Бунарджика от царските апетити за замък там, пловдивски кмет без заплата.
Решаващо за ориста на огромния български просветник се оказва описанието на Найден Геров за детското любознание - " ученолюбива светлина ". Чувайки този израз, Христо се омайва от звучността му и не стопира да търси ученолюбивата светлина. Всъщност целият му отдаден живот е непрестанен диалог с нея, разширение на хоризонтите ѝ, сгъстяването ѝ в душите на безкнижните рабски деца.
Много мощна сцена в книгата е епизод от учителската активност на Христо Г. Данов в Перущица, където един ден след часовете смъква на по-будните възпитаници калпаците от овча кожа, с цел да им се видят чембасите. " - Слушайте, деца - стартира Христо, - турски бит е да се вършат пленици по главите, тъй като единствено турците носят голи глави като кратуни и на върха с чембас, впримчен на пленици. Затова, изключително за български възпитаници, е непристойно да се носят по този начин. Помолете родителите си да ви отрежат плениците и отсега нататък дано не ви бръснат към този момент. Като ви пораснат косите, ще заприличате на същински български възпитаници!
- Слушаме, учителю общителни - отвърна пръв Джоджо, синът на Мито Тилев.
- Слушаме, учителю общителни - отвърнаха и останалите момчета по този начин, както ги бе учил Христо да дават отговор на поръките му. "
Подстригването на чембасите се трансформира в алегоричен акт на отменяне на робския нрав, изместване на погледа към българските корени, към родовите истории, към крепежа на дързостта да мислиш иначе. И в реалност " побългаряването " на децата се оказва тиха гражданска война със мощно местен темперамент, само че задоволително мощна да заключи решението на всички родители, че учителят Данов има свободата да " трансформира облик " у децата им.
Постепепно той трансформира облика освен на българския възпитаник, само че и на българския преподавател, на българското учебно заведение, на българския език. С дребни, само че безапелационни стъпки, непрекъснати крачки, с неотслабващ ход, ориентиран постоянно към онази ученолюбива светлина. Христо Г. Данов анулира багра като педагогичен способ: " Децата уплашено се взираха в новия преподавател. Очакваха да схванат към кое той има най-голямо желание - пръчката или бастуна. Учителите, които постоянно се сменяха, комай се различаваха единствено по методите за налагане на санкции. Иначе - все същите сложни за изговаряне църковнославянски слова и изрази, които би трябвало да наизустяваш, без да разбираш...
Новият преподавател на първо време разпита всички - кой по какъв начин се споделя, от какъв брой време идва на учебно заведение.
Уроците, които стартира да преподава, бяха като продължение на тия диалози. Децата не смееха да шукнат, попиваха всяка дума на младия преподавател.
Вечер у дома стрелчани имаха защо да приказват. Чудеха се по какъв начин така без пердах и без дърпане на ушите синовете им ще се научат да четат и пишат. И един по един взеха да наминават към учебното заведение. "
Заедно с децата, ограмотява и родителите им, научава ги да четат, да се подписват. Непрекъснато упорства за изчистване на говора от турцизми и гърцизми, като първо заменя обръщението " даскале " с " учителю ", а по-късно постопенно поправя път за безапелационен пуризъм в родния език. Бори се с дивите нрави и грубия живот на българите, със суеверията им. " Суеверие и мрак в мозъка! " - повтаряше си Христо нечии слова, четени или чути от Найден Геров. Една отдавнашна мисъл изплува в съзнанието му: да съчини такава книга, да напише такива думи, че който ги прочете, внезапно да заобича знанието и към този момент самичък да се стреми към култура.
С никого не бе приказвал за това, тъй като когато разсъждаваше умерено, разбираше наивността на такова едно дело, и въпреки всичко таеше в себе си решението за ненаписаната книга. Какво тъкмо щеше да опише на хората и по какъв начин ще е заглавието, той не знаеше. Виждаше обаче една светлосиня корица (този цвят доста му бе харесал от няколко съветски книги) и някъде горе написано с ръкописен шрифт:
Христо Г. Данов
Непременно щеше да има и инициала на бащиното му име, тъй като постоянно и на всички места той се усещаше наследник на умрелия в далечния Анадол деятелен клисурец. "
Няма да е пресилено, в случай че кажем, че оттук насетне животът на Христо Г. Данов е една непрестанна и дословна композиция от предпечатна подготовка и книгоразпространение: избиране и превод на текст, пазаруване на хартия, разполагане на думите върху нея, подвързването, и най-скъпото - пътят към читателя. Стига се до такава степен, че поради непрекъснатото четене Данов има (и) мислени срещи с книгите - мяркат му се страници, на които не може да разчете редовете, печатни неразбираеми думи. Вероятно боязън от неуспех, евентуално от насъбраната отмалялост - мъчно се пробива път там, където преклонената главица не я сече сабя.
А може би тъй като за всяка огромна смяна е нужна и доза полуда. Скоро цяла България е обхваната от книжарската мрежа на Христо Г. Данов: клонът в Русчук обслужва градовете и селата на север, а клонът във Велес - българите от Македония. Книги, учебници, карти, глобуси, планетарии, образователни принадлежности, кръстосват пътищата на страната и натрупват инвентара на пробуждането. Започват да назовават Данов " цяло министерство на просвещението ".
" Родолюбецът " излиза в поредицата " Седемте хълма " на издателство " Хермес ", която събира историческата памет на Пловдив.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ