Детето – почетен гост в семейството
Ревюто е препубликувано от
" Слънчице в креватче " от Калин Михайлов
художник Й. Михайлова, " Потайниче ", 2022
През изтеклата година излезе една специфична книга на Калин Михайлов - " Слънчице в креватче ". Да се вслушаме в нежното звучене на заглавието. Има ария, наречена " Звукът на тишината ". И тук е по този начин. И в този оксиморон, в тези две сякаш несъчетаеми понятия - тон и тишина, е заключен целият свят на детето. Звукът от шумното му наличие и тишината, когато спи и го съзерцаваме с боготворене.
Книгата на Калин Михайлов не е огромна, тя събира 25 стихотворения, само че е с доста промислена архитектоника. Стиховете са проведени в три дяла: първият - " Изгрев ", вторият е онасловен " Мисли, уловени във въздуха " и третият - " Седемнайсет години по-късно ". " Изгрев " съдържа 3 стихотворения, първите две от които са къси, като хайку. Във втория дял - " Мисли, уловени във въздуха ", творбите са като дневник на порастването на детето и израстването и ученето на това да си родител. Тук асоциациите ми са към казаното от Мери Попинз: " това, което неизбежно се случва с всички пораснали бебета. Когато им поникнат зъбки и станат на към годинка, те престават да схващат езика напразно, слънчевия лъч, дърветата, звездите, скореца - уви, както всички възрастни ".
Слънчице в креватче. СтихотворенияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Този своего рода дневник на всекидневието на дете и родители събира всички сакрални мигове от общуването им по време, когато детето е най-близо до несъзнаваното и до Бога. Така тези мисли, уловени във въздуха, са съхранени и пренесени през времето чак до третата част, която е за седемнайсет години по-късно.
Тук ще се спра и на различен екзистенциален въпрос, който се среща в духовните учения и теории. Много постоянно някоя жена споделя: " Искам да имам дете ", а не " Искам да съм майка ". Този израз може да се отнесе към родителите въобще. Искаш да имаш нещо. Това е тънката разлика, нюансите в мислите и изразите. Не да притежаваш, а да служиш и израстваш. Което си кореспондира и със заглавието на Ерих Фром - " Да имаш или да бъдеш ".
Книгата на Калин Михайлов се отличава с многотемие и многопосочност, с особена полифоничност. И с цел да кажем кое е новото, специфичното и откривателското в стихосбирката, би трябвало да посочим това надвремие на стиховете. Те са стихове екзистенциални, метафизичен и наред с това по ежедневному детски закачливи и занимателни. И най-важното - пропити са с доста любов, топлина и деликатност. Това не е книга единствено за деца. Това е книга и за всеки, който без значение от възрастта носи детето в себе си. За деца и за пораснали деца.
Ето първия ескиз, който задава посоките и възприятията:
Зимното слънце в прозорците грее,
нашето слънце грее в креватче.
Всеки се стопля, щом то се засмее,
или изстива щом се разплаче.
Светът се свежда до това дете в креватче, то става център на Вселената. Якоб Леви Морено - основателят на психодрамата, назовава първите дни и месеци на новороденото " Първа Вселенска еднаквост ", когато то е едно и неделимо от Бог, Мирозданието, Вселената. Голямата френска психотерапевтка, сподвижница на Жак Лакан, Франсоаз Долто споделяше: " Детето би трябвало да се посреща като почетен посетител в фамилията ". И усещаме, че тук, в това семейство е по този начин.
И идващите стихове са все уловени мигове във времето: дали това ще отразява по какъв начин детето опознава света с тактилните си или вкусови чувства, или дали " зъбоиздирвател тати към този момент стана " в упованието на ново зъбче, това са все звездни мигове от порастването и от ученето да си родител. Този неологизъм, граничещ с нонсенс - " зъбоиздирвател ", е толкоз приветлив и ни отпраща към детската откривателска лексика.
Детето последователно открива и целостта и единството на своето тяло - че ръчичките и крачетата са неговата целокупност, тъй като до един миг бебето счита, че това е " не мен владеене ". Ето:
Хубаво че сме тука,
хубаво е, че ме има.
Днеска с моите крачета
се откриваме взаимно.
Ето по какъв начин тази строфа кореспондира с изразеното от класическата ни детска литература. Има един типичен стих на Ран Босилек, в който детето, по някаква си негова логичност, като че се дистанцира от ръцете си, които все вършат бели и късат и книгата:
Ах, вий, палави ръчички,
нямам мира аз от вас!
Малки сте, а пакостите
всеки ден и всеки час.
Ту картинка сте раздрали,
там сте палили кибрит,
ту долапът е разперен,
тук пък ключът му е прикрит.
(Ран Босилек, " Палави ръчички " )
Калин Михайлов преоткрива по нов и собствен метод доста такива психически моменти от детството и порастването.
Не е пропуснат и моментът за играта на детето с куклите. Куклите са помощници в порастването на едно дете. Те са първият негов психотерапевт. С тях то споделя своите наслади и страхове, дава функции на куклите, репетира по-сетнешното си родителство. С една дума - куклите имат особено място в порастването. Те са по този начин наречените " преходни обекти ", които способстват за удържане на тревогата у детето.
Детската игра е самобитна психодрама на порастването. Най-голямото предпочитание на детето е да порасне (да стане овластено като родителите). И отново ще изтъквам Франсоаз Долто с нейното предусещане, че една от нещастията е, че в детството, когато сме най изобретателни, ние сме най-зависими от родителите. Детето пораства, подражавайки. Но то и преподрежда света на възрастните.
Има и един специфичен миг, който Калин Михайлов е уловил във въздуха. Това е общуването дете - майка. Английският педиатър и терапевт Доналд Уиникът декларира провокативно: " Бебе не съществува. Има бебе и майка! ". И тези божествени моменти на тяхното другарство Калин Михайлов ще изрази по този начин:
Мъничко цвете така се отваря
И с градинарката то беседва.
Майчиното лице е като огледало за дребното дете. Бебето отразява майчините усеща и те се връщат у нея като рефлексия.
И още един специфичен миг. Бащата създател ще каже с деликатност и любов: " Ти си мойта дребна муза ".
Разбира се, не е забравена и по-голямата сестричка, която нежно пее, прегръща бебето и му е приятелка в игрите. Може би това по-голямо дете е забелязвало по какъв начин новороденото бебе става центърът в живота на фамилията, само че това са естествените сиблингови (на известна ревност) моменти.
Напротив, в първия образователен ден на огромното момиче, даже бебешката количка е вкарана в класната стая. Едно мигане, че по този неочакван метод бебето ще разшири своя " обществен атом ", рано му се постанова да се социализира и да разшири своето обграждане. И това става в фамилията на Калин по натурален път. Така се признава, че и бебето е персона.
Към края желая да отдам заслуженото и на превъзходните рисунки на илюстраторката, щерка на Калин Михайлов. Тези енигматични и частично нереални илюстрации отлично кореспондират и диалогизират с текста в книгата. С дуалността на текста - дете/родител. Ето - слънцето е изобразено като дете. Тук наивизмът и абстракционизмът си дават среща.
Да не забравяме думите на Пикасо: " Цял живот съм се стремял да се науча да рисувам като дете ". И това е едно кредо в поддръжка на най-висшата степен на изкуство.
" Слънчице в креватче " от Калин Михайлов
художник Й. Михайлова, " Потайниче ", 2022
През изтеклата година излезе една специфична книга на Калин Михайлов - " Слънчице в креватче ". Да се вслушаме в нежното звучене на заглавието. Има ария, наречена " Звукът на тишината ". И тук е по този начин. И в този оксиморон, в тези две сякаш несъчетаеми понятия - тон и тишина, е заключен целият свят на детето. Звукът от шумното му наличие и тишината, когато спи и го съзерцаваме с боготворене.
Книгата на Калин Михайлов не е огромна, тя събира 25 стихотворения, само че е с доста промислена архитектоника. Стиховете са проведени в три дяла: първият - " Изгрев ", вторият е онасловен " Мисли, уловени във въздуха " и третият - " Седемнайсет години по-късно ". " Изгрев " съдържа 3 стихотворения, първите две от които са къси, като хайку. Във втория дял - " Мисли, уловени във въздуха ", творбите са като дневник на порастването на детето и израстването и ученето на това да си родител. Тук асоциациите ми са към казаното от Мери Попинз: " това, което неизбежно се случва с всички пораснали бебета. Когато им поникнат зъбки и станат на към годинка, те престават да схващат езика напразно, слънчевия лъч, дърветата, звездите, скореца - уви, както всички възрастни ".
Този своего рода дневник на всекидневието на дете и родители събира всички сакрални мигове от общуването им по време, когато детето е най-близо до несъзнаваното и до Бога. Така тези мисли, уловени във въздуха, са съхранени и пренесени през времето чак до третата част, която е за седемнайсет години по-късно.
Тук ще се спра и на различен екзистенциален въпрос, който се среща в духовните учения и теории. Много постоянно някоя жена споделя: " Искам да имам дете ", а не " Искам да съм майка ". Този израз може да се отнесе към родителите въобще. Искаш да имаш нещо. Това е тънката разлика, нюансите в мислите и изразите. Не да притежаваш, а да служиш и израстваш. Което си кореспондира и със заглавието на Ерих Фром - " Да имаш или да бъдеш ".
Книгата на Калин Михайлов се отличава с многотемие и многопосочност, с особена полифоничност. И с цел да кажем кое е новото, специфичното и откривателското в стихосбирката, би трябвало да посочим това надвремие на стиховете. Те са стихове екзистенциални, метафизичен и наред с това по ежедневному детски закачливи и занимателни. И най-важното - пропити са с доста любов, топлина и деликатност. Това не е книга единствено за деца. Това е книга и за всеки, който без значение от възрастта носи детето в себе си. За деца и за пораснали деца.
Ето първия ескиз, който задава посоките и възприятията:
Зимното слънце в прозорците грее,
нашето слънце грее в креватче.
Всеки се стопля, щом то се засмее,
или изстива щом се разплаче.
Светът се свежда до това дете в креватче, то става център на Вселената. Якоб Леви Морено - основателят на психодрамата, назовава първите дни и месеци на новороденото " Първа Вселенска еднаквост ", когато то е едно и неделимо от Бог, Мирозданието, Вселената. Голямата френска психотерапевтка, сподвижница на Жак Лакан, Франсоаз Долто споделяше: " Детето би трябвало да се посреща като почетен посетител в фамилията ". И усещаме, че тук, в това семейство е по този начин.
И идващите стихове са все уловени мигове във времето: дали това ще отразява по какъв начин детето опознава света с тактилните си или вкусови чувства, или дали " зъбоиздирвател тати към този момент стана " в упованието на ново зъбче, това са все звездни мигове от порастването и от ученето да си родител. Този неологизъм, граничещ с нонсенс - " зъбоиздирвател ", е толкоз приветлив и ни отпраща към детската откривателска лексика.
Детето последователно открива и целостта и единството на своето тяло - че ръчичките и крачетата са неговата целокупност, тъй като до един миг бебето счита, че това е " не мен владеене ". Ето:
Хубаво че сме тука,
хубаво е, че ме има.
Днеска с моите крачета
се откриваме взаимно.
Ето по какъв начин тази строфа кореспондира с изразеното от класическата ни детска литература. Има един типичен стих на Ран Босилек, в който детето, по някаква си негова логичност, като че се дистанцира от ръцете си, които все вършат бели и късат и книгата:
Ах, вий, палави ръчички,
нямам мира аз от вас!
Малки сте, а пакостите
всеки ден и всеки час.
Ту картинка сте раздрали,
там сте палили кибрит,
ту долапът е разперен,
тук пък ключът му е прикрит.
(Ран Босилек, " Палави ръчички " )
Калин Михайлов преоткрива по нов и собствен метод доста такива психически моменти от детството и порастването.
Не е пропуснат и моментът за играта на детето с куклите. Куклите са помощници в порастването на едно дете. Те са първият негов психотерапевт. С тях то споделя своите наслади и страхове, дава функции на куклите, репетира по-сетнешното си родителство. С една дума - куклите имат особено място в порастването. Те са по този начин наречените " преходни обекти ", които способстват за удържане на тревогата у детето.
Детската игра е самобитна психодрама на порастването. Най-голямото предпочитание на детето е да порасне (да стане овластено като родителите). И отново ще изтъквам Франсоаз Долто с нейното предусещане, че една от нещастията е, че в детството, когато сме най изобретателни, ние сме най-зависими от родителите. Детето пораства, подражавайки. Но то и преподрежда света на възрастните.
Има и един специфичен миг, който Калин Михайлов е уловил във въздуха. Това е общуването дете - майка. Английският педиатър и терапевт Доналд Уиникът декларира провокативно: " Бебе не съществува. Има бебе и майка! ". И тези божествени моменти на тяхното другарство Калин Михайлов ще изрази по този начин:
Мъничко цвете така се отваря
И с градинарката то беседва.
Майчиното лице е като огледало за дребното дете. Бебето отразява майчините усеща и те се връщат у нея като рефлексия.
И още един специфичен миг. Бащата създател ще каже с деликатност и любов: " Ти си мойта дребна муза ".
Разбира се, не е забравена и по-голямата сестричка, която нежно пее, прегръща бебето и му е приятелка в игрите. Може би това по-голямо дете е забелязвало по какъв начин новороденото бебе става центърът в живота на фамилията, само че това са естествените сиблингови (на известна ревност) моменти.
Напротив, в първия образователен ден на огромното момиче, даже бебешката количка е вкарана в класната стая. Едно мигане, че по този неочакван метод бебето ще разшири своя " обществен атом ", рано му се постанова да се социализира и да разшири своето обграждане. И това става в фамилията на Калин по натурален път. Така се признава, че и бебето е персона.
Към края желая да отдам заслуженото и на превъзходните рисунки на илюстраторката, щерка на Калин Михайлов. Тези енигматични и частично нереални илюстрации отлично кореспондират и диалогизират с текста в книгата. С дуалността на текста - дете/родител. Ето - слънцето е изобразено като дете. Тук наивизмът и абстракционизмът си дават среща.
Да не забравяме думите на Пикасо: " Цял живот съм се стремял да се науча да рисувам като дете ". И това е едно кредо в поддръжка на най-висшата степен на изкуство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ