Господин Паломар и Итало Калвино
Ревюто е препубликувано от
" Най-великият публицист на моето време " - по този начин Гор Видал дефинира Итало Калвино в изявление след гибелта му и го слага над монолитни класици като Ърнест Хемингуей и Уилям Фокнър. Въпреки че в никакъв случай не доближава тяхната известност, преждевременната му загуба през 1985 година е опустошителна освен за италианската литература. Въпросът " Кога ще се появи идващият? " подухва само чувство за непреодолима горест. Калвино и до през днешния ден остава публицист за други писатели, интелектуален мотор за кръг ценители, който сходно на Борхес държи необятно отворени вратите към науката, високата литература и невидимите градове на въображението.
Странното в тази ситуация е, че Калвино е учудващо четим, в пъстрата му книгопис намират място и текстове, преподавани на деца. Често определян като книжовен хамелеон , той елементарно се приспособява по отношение на жанровете. След неореалистичните си първи разкази и дебютния си боен разказ " Пътят към гнездото на паяците " Калвино прави внезапна смяна и " шокира " по спомените на Умберто Еко интелектуалната левица в Италия с фантастичния разказ " Разполовеният виконт ".
Книгата трансформира вечно визиите на Еко по отношение на отговорностите и функционалностите на един интелектуалец. Този път ще води Калвино до шедьоврите му " Невидимите градове " и " Ако пасажер в зимна нощ " - предизвикателни книги, които уголемяват полето на литературата и носят приятност и до през днешния ден. Няколко години след тях и малко преди гибелта му се появява и последният му разказ, разказан през алтер егото на някой си господин Паломар.
, в превод Божан Христов. Названието " разказ " е условно, защото е книга за съзерцанието, за обръщането на телескопа към човешкото усещане, за нашите ограничавания да обхванем Вселената и да я разберем. Текстовете в нея се вълнуват сред есеистичното и автобиографичното, като с помощта на прецизния жанр с лекост преглеждат метафизичен тематики, внимателно прикрити в размисли за природата, културата и абстракциите.
ПаломарС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Какво знаем за въпросния господин Паломар? Знаем, че е елементарен човек с жена и щерка, които прекомерно рядко се загатват на страниците. Знаем, че е ходил на отмора, че е посетил зоологическата градина, че си е купил сирене и месо, че най-после се е престорил на починал. Преди всичко знаем, че господин Паломар се пробва да следи феномените в близост, отстранявайки себе си, дружно с всички предубеждения, наслоени от образованието му. Съвсем уместно по отношение на името, което Калвино е избрал за героя си - кръстен на известния телескоп и калифорнийска обсерватория. Така изчистен, героят в действителност не има особени характерности или качества, той значително е най-пасивният воин в литературата . От друга страна, е комфортна проекция на самия създател, през която умерено могат да се дегизират персонални опитности и размисли.
В " Паломар " се усеща въздействие от Борхес, само че произход на самия воин би трябвало да се търси в Едмонд Тест от творбата на Пол Валери " Вечер с господин Тест " (1896), където още веднъж с помощта на играта с алтер егото създателят показва доста лични възгледи. В бележниците на Валери даже са открити пасажи, маркирани като: " изказване на господин Тест ". Като огромен обожател на френския стихотворец Калвино най-вероятно открива ключ за оформлението на романа си точно там. " Може би ползата му се основава на това, че светът към него се движи по дисхармоничен метод, а той все се надява да открие някакъв проект, някаква константа. И може би самият господин Паломар усеща, че се придвижва, управителен от несъгласувани придвижвания на мозъка, които като че ли нямат нищо общо между тях и които е все по-трудно да сложи в рамката на какъвто и да е модел за вътрешна естетика. "
Невидимите градове (Е-книга)С код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
След изобретателната конструкция на " Ако пасажер в зимна нощ " щеше да е изненадващо, в случай че в " Паломар " отсъства някаква математическа формула за построяването на описа. И фактически през трите съществени елементи на романа - " Почивката на Паломар ", " Паломар в града " и " Мълчанието на Паломар ", Калвино ползва модел, който дава отговор на търсенията му, като в тази ситуация цифрите 1, 2 и 3 от наличието дават отговор на три тематични полета. Първото се занимава с образното преживяване; второто с антропологични и културни теми; третото със спекулации по отношение на по-големи въпроси като Космоса, времето и безкрайността. Тази тематична триада се отразява в трите подраздела на всеки раздел в трите елементи на романа.
Според самия Калвино книгата се пробва да отговори на казуса с нелингвистичните феномени или " по какъв начин може човек да чете нещо, което не е написано ". Това най-силно се усеща в текста " Змии и черепи ", в който господин Паломар посещава руините на Тула в Мексико. Сред осеяните с голям брой символистични облици стени минава клас възпитаници. Когато стопират пред изображенията, учителят отбелязва: " Не се знае какво значат ".
В света на пиктографското писмо животното може да символизира някой господ, който от своя страна да символизира звезда, която на собствен ред да е детайл или човешко качество. В един миг приятелят на Паломар, който го съпровожда, не устоя и дава отговор на учителя, че змиите са животът, а черепите са гибелта, че някои неща се знаят макар езика. Така Паломар схваща, че е невероятно човек да не пояснява, както е невероятно да се въздържи да мисли. " Не можем да опознаем нищо отвън нас, прескачайки нас самите - счита той в този момент. - Вселената е огледало, в което можем да съзерцаваме единствено това, което сме се научили да познаваме в себе си. "
Въпреки задънената улица на солипсизма обаче Калвино ни разкрива, че облиците, животните и предметите към нас могат да носят значение оттатък езика, значение, което може да се доближи само през неудържимия вкус на опита. Проблемът за господин Паломар е, че колкото повече излиза от себе си, толкоз повече общуването с близките го затруднява. Така автобиографично Калвино визира казуса на затворения интелектуалец, който открива света през книгите, изолирайки се от действителността. " Понеже не се обича, Паломар постоянно е избягвал да се срещне лице в лице със себе си; по тази причина е предпочел да се скрие измежду галактиките (...) " Какво му куца? Ето това: съзерцавайки звездите, той е привикнал да се счита за безименна безплътна точка, надали не не запомнил, че съществува. За да влезе в този момент в настоятелен контакти с човешките същества, е нужно да включи в играта личното си Аз, което той към този момент не знае къде да търси. "
Паломар открива фракталност на всички места. От небесните тела до придвижването на вълните на плажа. И в този си опит осъзнава, че наблюдението е съзидателно, креативно дело, през което ние непрекъснато избираме това, което разпознаваме като свое. Така се задейства ползата ни, по този начин се влюбваме, по този начин през опита осъзнаваме, че сме разпръснати из света, сходно на галактическите детайли, от които сме основани. Калвино стартира книгата си от океана и стига до есхатологичното безмълвие на края на света. След което умира и оставя необятно отворена вратата, с цел да го последваме по прелестния път на познанието. " Господин Паломар взема решение от в този момент нататък да се престори на починал, с цел да види по какъв начин ще съществува светът без него. От известно време е забелязал, че сред него и света нещата не вървят, както преди; в случай че преди му се струваше, че той и светът чакат нещо един от различен, в този момент към този момент не може да си спомни какво е било то, дали е било за положително или за неприятно, нито пък за какво това очакване го е държало в непрекъснато обезпокоително напрежение. "
" Най-великият публицист на моето време " - по този начин Гор Видал дефинира Итало Калвино в изявление след гибелта му и го слага над монолитни класици като Ърнест Хемингуей и Уилям Фокнър. Въпреки че в никакъв случай не доближава тяхната известност, преждевременната му загуба през 1985 година е опустошителна освен за италианската литература. Въпросът " Кога ще се появи идващият? " подухва само чувство за непреодолима горест. Калвино и до през днешния ден остава публицист за други писатели, интелектуален мотор за кръг ценители, който сходно на Борхес държи необятно отворени вратите към науката, високата литература и невидимите градове на въображението.
Странното в тази ситуация е, че Калвино е учудващо четим, в пъстрата му книгопис намират място и текстове, преподавани на деца. Често определян като книжовен хамелеон , той елементарно се приспособява по отношение на жанровете. След неореалистичните си първи разкази и дебютния си боен разказ " Пътят към гнездото на паяците " Калвино прави внезапна смяна и " шокира " по спомените на Умберто Еко интелектуалната левица в Италия с фантастичния разказ " Разполовеният виконт ".
Книгата трансформира вечно визиите на Еко по отношение на отговорностите и функционалностите на един интелектуалец. Този път ще води Калвино до шедьоврите му " Невидимите градове " и " Ако пасажер в зимна нощ " - предизвикателни книги, които уголемяват полето на литературата и носят приятност и до през днешния ден. Няколко години след тях и малко преди гибелта му се появява и последният му разказ, разказан през алтер егото на някой си господин Паломар.
, в превод Божан Христов. Названието " разказ " е условно, защото е книга за съзерцанието, за обръщането на телескопа към човешкото усещане, за нашите ограничавания да обхванем Вселената и да я разберем. Текстовете в нея се вълнуват сред есеистичното и автобиографичното, като с помощта на прецизния жанр с лекост преглеждат метафизичен тематики, внимателно прикрити в размисли за природата, културата и абстракциите.
Какво знаем за въпросния господин Паломар? Знаем, че е елементарен човек с жена и щерка, които прекомерно рядко се загатват на страниците. Знаем, че е ходил на отмора, че е посетил зоологическата градина, че си е купил сирене и месо, че най-после се е престорил на починал. Преди всичко знаем, че господин Паломар се пробва да следи феномените в близост, отстранявайки себе си, дружно с всички предубеждения, наслоени от образованието му. Съвсем уместно по отношение на името, което Калвино е избрал за героя си - кръстен на известния телескоп и калифорнийска обсерватория. Така изчистен, героят в действителност не има особени характерности или качества, той значително е най-пасивният воин в литературата . От друга страна, е комфортна проекция на самия създател, през която умерено могат да се дегизират персонални опитности и размисли.
В " Паломар " се усеща въздействие от Борхес, само че произход на самия воин би трябвало да се търси в Едмонд Тест от творбата на Пол Валери " Вечер с господин Тест " (1896), където още веднъж с помощта на играта с алтер егото създателят показва доста лични възгледи. В бележниците на Валери даже са открити пасажи, маркирани като: " изказване на господин Тест ". Като огромен обожател на френския стихотворец Калвино най-вероятно открива ключ за оформлението на романа си точно там. " Може би ползата му се основава на това, че светът към него се движи по дисхармоничен метод, а той все се надява да открие някакъв проект, някаква константа. И може би самият господин Паломар усеща, че се придвижва, управителен от несъгласувани придвижвания на мозъка, които като че ли нямат нищо общо между тях и които е все по-трудно да сложи в рамката на какъвто и да е модел за вътрешна естетика. "
След изобретателната конструкция на " Ако пасажер в зимна нощ " щеше да е изненадващо, в случай че в " Паломар " отсъства някаква математическа формула за построяването на описа. И фактически през трите съществени елементи на романа - " Почивката на Паломар ", " Паломар в града " и " Мълчанието на Паломар ", Калвино ползва модел, който дава отговор на търсенията му, като в тази ситуация цифрите 1, 2 и 3 от наличието дават отговор на три тематични полета. Първото се занимава с образното преживяване; второто с антропологични и културни теми; третото със спекулации по отношение на по-големи въпроси като Космоса, времето и безкрайността. Тази тематична триада се отразява в трите подраздела на всеки раздел в трите елементи на романа.
Според самия Калвино книгата се пробва да отговори на казуса с нелингвистичните феномени или " по какъв начин може човек да чете нещо, което не е написано ". Това най-силно се усеща в текста " Змии и черепи ", в който господин Паломар посещава руините на Тула в Мексико. Сред осеяните с голям брой символистични облици стени минава клас възпитаници. Когато стопират пред изображенията, учителят отбелязва: " Не се знае какво значат ".
В света на пиктографското писмо животното може да символизира някой господ, който от своя страна да символизира звезда, която на собствен ред да е детайл или човешко качество. В един миг приятелят на Паломар, който го съпровожда, не устоя и дава отговор на учителя, че змиите са животът, а черепите са гибелта, че някои неща се знаят макар езика. Така Паломар схваща, че е невероятно човек да не пояснява, както е невероятно да се въздържи да мисли. " Не можем да опознаем нищо отвън нас, прескачайки нас самите - счита той в този момент. - Вселената е огледало, в което можем да съзерцаваме единствено това, което сме се научили да познаваме в себе си. "
Въпреки задънената улица на солипсизма обаче Калвино ни разкрива, че облиците, животните и предметите към нас могат да носят значение оттатък езика, значение, което може да се доближи само през неудържимия вкус на опита. Проблемът за господин Паломар е, че колкото повече излиза от себе си, толкоз повече общуването с близките го затруднява. Така автобиографично Калвино визира казуса на затворения интелектуалец, който открива света през книгите, изолирайки се от действителността. " Понеже не се обича, Паломар постоянно е избягвал да се срещне лице в лице със себе си; по тази причина е предпочел да се скрие измежду галактиките (...) " Какво му куца? Ето това: съзерцавайки звездите, той е привикнал да се счита за безименна безплътна точка, надали не не запомнил, че съществува. За да влезе в този момент в настоятелен контакти с човешките същества, е нужно да включи в играта личното си Аз, което той към този момент не знае къде да търси. "
Паломар открива фракталност на всички места. От небесните тела до придвижването на вълните на плажа. И в този си опит осъзнава, че наблюдението е съзидателно, креативно дело, през което ние непрекъснато избираме това, което разпознаваме като свое. Така се задейства ползата ни, по този начин се влюбваме, по този начин през опита осъзнаваме, че сме разпръснати из света, сходно на галактическите детайли, от които сме основани. Калвино стартира книгата си от океана и стига до есхатологичното безмълвие на края на света. След което умира и оставя необятно отворена вратата, с цел да го последваме по прелестния път на познанието. " Господин Паломар взема решение от в този момент нататък да се престори на починал, с цел да види по какъв начин ще съществува светът без него. От известно време е забелязал, че сред него и света нещата не вървят, както преди; в случай че преди му се струваше, че той и светът чакат нещо един от различен, в този момент към този момент не може да си спомни какво е било то, дали е било за положително или за неприятно, нито пък за какво това очакване го е държало в непрекъснато обезпокоително напрежение. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ