"Хагабула" - разглобен свят и превъртяно време
Ревюто е препубликувано от.
" Хагабула " от Тодор П. Тодоров
" Жанет 45 ", 2022
" Хагабула " е дебютен разказ за Тодор П. Тодоров, мъдрец и учител в Софийския университет. Като публицист на художествена литература той е създател на два сборника с разкази, " Приказки за меланхолични деца " и " Винаги нощта ", които очевидно са постигнали избран триумф, тъй като са преведени в Германия. Въпреки това Тодоров е относително непознато име за по-общата читателска аудитория, нещо, което може би ще бъде поправено от романа му, който има нужните качества както за критически, по този начин и за комерсиален триумф.
" Хагабула " на Тодор П. Тодоров завоюва премията " Роман на годината "
" Хагабула " запраща читателя в свят, който прилича нашия от времето на Великите географски открития , само че е в същото време извънредно друг. Фикцията и историческият факт са смесени, само че измислицата несъмнено потиска фактически случилото се. Не единствено историята на колонизирането на Америка се развива по радикално друг метод, само че и географията на света не е познатата ни. Например има ледени земи, които не са нито Гренландия, нито Антарктика, с обитаващи ги човекоядци.
При идването си в Америка флотилията на Ернан Кортес заварва голяма черна планина, разпростряла се до небесата, на чийто връх живеят ацтеките. Историческа персона и книжовен персонаж също не се покриват тук. Ернан Кортес на Тодоров е съвсем противопоставен на историческия Кортес, който е бил несравним палач. Вместо това в романа той е показан най-много като идеалист, даже по хлапашки покорен от фантазията си, от желанието за някое велико и красиво премеждие. Останалите персонажи, като се изключи Монтесума, наподобява са измислени, въпреки че ще провокират читателя да потърси в интернет историческите им еквиваленти и прототипи, в случай че има такива.
ХагабулаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Също по този начин романът е несметен откъм фантастични детайли, чудовища, вълшебства, митични и фолклорни създания , които обитават историческата Испания. В " Хагабула " фантастичното гладко прелива в елементарния живот на хората. Това сякаш приобщава творбата на Тодоров към школата на магическия натурализъм.
Романът наблюдава експедицията на Ернан Кортес в Северна Америка, както и самостоятелната история на най-важните участници, пътя, довел ги до това да изоставен Испания, да стигнат до непознат континент и да изкачат Черната планина. Тази черна планина е приказен топос, " солидна, безкрайна, възвисена в средата на света ", тя е пътят от земното до трансцендентното. Именно нея ще изследват и ще изкачват героите, точно по нея множеството от тях ще си оставят костите и ще се сблъскат с чудовища, с чудни нации (хора-птици, пясъчни хора), а най-сетне и на самия връх с ацтеките.
Сюжетът обаче е предаден нелинейно и мозаечно. Някои по-очевидни мостри на романа са " 1001 " нощи, " Дон Кихот ", а не е мъчно да се привиди и въздействието на " Кентърбърийски разкази " на Чосър. Движението на експедицията по Черната планина е накъсано от обособените разкази и мемоари на персонажите, ретроспекции, които връщат читателя назад в Испания. Героите не са се познавали, преди да потеглят дружно на експедицията, само че както разказите им ни разкриват, те всички са били обвързани от невидимите влакна на една обща орис.
В съответния случай ориста дори има облик - това е Офелия или вещицата от Саламанка. Офелия за Кортес, магьосница за другите. Тя е и единствената жена, чийто глас и история ще чуем, въпреки и през загатна на Кортес. Както обособените истории постепенно разкриват пред читателя една все по-плътна картина за аргументите на участващите в експедицията да са там, където са, по този начин и всяка история дава друга вероятност към Офелия, която се трансформира в мистерия. Нейната същинска същина не е разпознаваема за героите, които виждат в нея и неземна хубавица, и страшна бабичка.
В обособените истории тя е провидяна като жертва, закрилница, държанка, като тъмна мощ, която манипулира жертвите си и ги насочва към крах. Всеки роман прибавя и уплътнява облика на Офелия, само че не го разкрива изцяло. Тя е божество на отвъдрационалното и съдбовното в романа, притегля и оплита всички, предопределя общата им орис, която се реализира на върха на Черната планина в края на романа.
Офелия е едната мистерия в книгата, другата е налична в заглавието. Понятието " хагабула " заслужава настрана внимание, тъй като посредством него Тодоров се пробва да отбелязя цялостното подстрекателство и атмосфера на романа. Думата е по всяка възможност плод на авторското въображение. Тя е многозначна и нечовешка, вещиците я научават от природата. Пабло Агилар споделя за своя конфликт с хагабула: " Никога не съм виждал нещо по-красиво. И нещо по-страшно ".
Той си напомня убийството на един ловджия на вампири, по какъв начин неземно красивите вещици се спускат през нощта в колибата му. Моментът, в който красивото и страшното се сливат в едно, като че ли това е хагабула. Но даже и това пояснение оставя част от смисъла на думата непредаден. Краят на романа дава най-пълната реализация на хагабула - разглобяването на света, превъртането на времето обратно, преди човешката цивилизация да колонизира света, преди християнската вяра да измести обожествяването на природата. Някои читатели биха провидели тук даже нотка на екологичен утопизъм, въпреки че с цел да мислят края на романа като химеричен, ще е нужно да са прекомерно песимистично настроени към човешкия тип.
Стилът на романа е неговата корона, историите са несъмнено увлекателни, само че книгата щеше да е доста по-слаба, в случай че езикът ѝ не беше на нужното равнище. В формалното показване на романа си Тодоров споделя по какъв начин последната книга, която е прочел преди да стартира да написа " Хагабула ", е " Кървав меридиан " на Кормак Маккарти. За читателите, които познават упоменатия разказ на американеца, паралелите в стила елементарно излизат нескрито. Те са най-вече в търсенето на ефектни по образен метод съпоставения и метафори, запаметяващият се и даже фрапантен облик, вниманието към детайла, библейските препратки, криптичният на моменти разговор. Тук не настоявам, че " Хагабула " е стилистично на същото равнище като " Кървав меридиан ", това е прекомерно сложна задача, само че въздействие несъмнено има, и то по-скоро е било за положително.
" Хагабула " е мощен разказ с доста малко недостатъци. Някои читатели може, колкото и да се радват на поетичния жанр, въпреки всичко да се разочароват, когато чуят всеки от героите, в това число и някои много груби персонажи, да приказват по по-лиричен метод, в сравнение с е подходящо в техния случай. Възможно е и да им се стори, че Тодоров е несъразмерен в естетизма си, само че не мисля, че ще има прекомерно доста такива недоволства. Като цяло " Хагабула " е сериозна и интелигентно написана книга, която в същото време е и приятна за четене. Тя развлича и предизвика както интелекта на читателя, по този начин и неговия нюх за красивото.
И 200 години да пребивавам, отново няма да съумея да прочета всички прелестни книги
" Хагабула " от Тодор П. Тодоров
" Жанет 45 ", 2022
" Хагабула " е дебютен разказ за Тодор П. Тодоров, мъдрец и учител в Софийския университет. Като публицист на художествена литература той е създател на два сборника с разкази, " Приказки за меланхолични деца " и " Винаги нощта ", които очевидно са постигнали избран триумф, тъй като са преведени в Германия. Въпреки това Тодоров е относително непознато име за по-общата читателска аудитория, нещо, което може би ще бъде поправено от романа му, който има нужните качества както за критически, по този начин и за комерсиален триумф.
" Хагабула " на Тодор П. Тодоров завоюва премията " Роман на годината "" Хагабула " запраща читателя в свят, който прилича нашия от времето на Великите географски открития , само че е в същото време извънредно друг. Фикцията и историческият факт са смесени, само че измислицата несъмнено потиска фактически случилото се. Не единствено историята на колонизирането на Америка се развива по радикално друг метод, само че и географията на света не е познатата ни. Например има ледени земи, които не са нито Гренландия, нито Антарктика, с обитаващи ги човекоядци.
При идването си в Америка флотилията на Ернан Кортес заварва голяма черна планина, разпростряла се до небесата, на чийто връх живеят ацтеките. Историческа персона и книжовен персонаж също не се покриват тук. Ернан Кортес на Тодоров е съвсем противопоставен на историческия Кортес, който е бил несравним палач. Вместо това в романа той е показан най-много като идеалист, даже по хлапашки покорен от фантазията си, от желанието за някое велико и красиво премеждие. Останалите персонажи, като се изключи Монтесума, наподобява са измислени, въпреки че ще провокират читателя да потърси в интернет историческите им еквиваленти и прототипи, в случай че има такива.
Също по този начин романът е несметен откъм фантастични детайли, чудовища, вълшебства, митични и фолклорни създания , които обитават историческата Испания. В " Хагабула " фантастичното гладко прелива в елементарния живот на хората. Това сякаш приобщава творбата на Тодоров към школата на магическия натурализъм.
Романът наблюдава експедицията на Ернан Кортес в Северна Америка, както и самостоятелната история на най-важните участници, пътя, довел ги до това да изоставен Испания, да стигнат до непознат континент и да изкачат Черната планина. Тази черна планина е приказен топос, " солидна, безкрайна, възвисена в средата на света ", тя е пътят от земното до трансцендентното. Именно нея ще изследват и ще изкачват героите, точно по нея множеството от тях ще си оставят костите и ще се сблъскат с чудовища, с чудни нации (хора-птици, пясъчни хора), а най-сетне и на самия връх с ацтеките.
Сюжетът обаче е предаден нелинейно и мозаечно. Някои по-очевидни мостри на романа са " 1001 " нощи, " Дон Кихот ", а не е мъчно да се привиди и въздействието на " Кентърбърийски разкази " на Чосър. Движението на експедицията по Черната планина е накъсано от обособените разкази и мемоари на персонажите, ретроспекции, които връщат читателя назад в Испания. Героите не са се познавали, преди да потеглят дружно на експедицията, само че както разказите им ни разкриват, те всички са били обвързани от невидимите влакна на една обща орис.
В съответния случай ориста дори има облик - това е Офелия или вещицата от Саламанка. Офелия за Кортес, магьосница за другите. Тя е и единствената жена, чийто глас и история ще чуем, въпреки и през загатна на Кортес. Както обособените истории постепенно разкриват пред читателя една все по-плътна картина за аргументите на участващите в експедицията да са там, където са, по този начин и всяка история дава друга вероятност към Офелия, която се трансформира в мистерия. Нейната същинска същина не е разпознаваема за героите, които виждат в нея и неземна хубавица, и страшна бабичка.
В обособените истории тя е провидяна като жертва, закрилница, държанка, като тъмна мощ, която манипулира жертвите си и ги насочва към крах. Всеки роман прибавя и уплътнява облика на Офелия, само че не го разкрива изцяло. Тя е божество на отвъдрационалното и съдбовното в романа, притегля и оплита всички, предопределя общата им орис, която се реализира на върха на Черната планина в края на романа.
Офелия е едната мистерия в книгата, другата е налична в заглавието. Понятието " хагабула " заслужава настрана внимание, тъй като посредством него Тодоров се пробва да отбелязя цялостното подстрекателство и атмосфера на романа. Думата е по всяка възможност плод на авторското въображение. Тя е многозначна и нечовешка, вещиците я научават от природата. Пабло Агилар споделя за своя конфликт с хагабула: " Никога не съм виждал нещо по-красиво. И нещо по-страшно ".
Той си напомня убийството на един ловджия на вампири, по какъв начин неземно красивите вещици се спускат през нощта в колибата му. Моментът, в който красивото и страшното се сливат в едно, като че ли това е хагабула. Но даже и това пояснение оставя част от смисъла на думата непредаден. Краят на романа дава най-пълната реализация на хагабула - разглобяването на света, превъртането на времето обратно, преди човешката цивилизация да колонизира света, преди християнската вяра да измести обожествяването на природата. Някои читатели биха провидели тук даже нотка на екологичен утопизъм, въпреки че с цел да мислят края на романа като химеричен, ще е нужно да са прекомерно песимистично настроени към човешкия тип.
Стилът на романа е неговата корона, историите са несъмнено увлекателни, само че книгата щеше да е доста по-слаба, в случай че езикът ѝ не беше на нужното равнище. В формалното показване на романа си Тодоров споделя по какъв начин последната книга, която е прочел преди да стартира да написа " Хагабула ", е " Кървав меридиан " на Кормак Маккарти. За читателите, които познават упоменатия разказ на американеца, паралелите в стила елементарно излизат нескрито. Те са най-вече в търсенето на ефектни по образен метод съпоставения и метафори, запаметяващият се и даже фрапантен облик, вниманието към детайла, библейските препратки, криптичният на моменти разговор. Тук не настоявам, че " Хагабула " е стилистично на същото равнище като " Кървав меридиан ", това е прекомерно сложна задача, само че въздействие несъмнено има, и то по-скоро е било за положително.
" Хагабула " е мощен разказ с доста малко недостатъци. Някои читатели може, колкото и да се радват на поетичния жанр, въпреки всичко да се разочароват, когато чуят всеки от героите, в това число и някои много груби персонажи, да приказват по по-лиричен метод, в сравнение с е подходящо в техния случай. Възможно е и да им се стори, че Тодоров е несъразмерен в естетизма си, само че не мисля, че ще има прекомерно доста такива недоволства. Като цяло " Хагабула " е сериозна и интелигентно написана книга, която в същото време е и приятна за четене. Тя развлича и предизвика както интелекта на читателя, по този начин и неговия нюх за красивото.
И 200 години да пребивавам, отново няма да съумея да прочета всички прелестни книги Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ