Сънуваме сънищата на другите
Ревюто е препубликувано от
" Бленувана София. Нови 20 истории " от Тони Николов
" Рива ", 2022
Тази книга ме сграбчи още с първата история, с последните ѝ думи, които поставям като заглавие на този текст. Зачетох и втория роман с възхита - заради феерията от усеща и рефлексии и ерудицията на Тони Николов, която проличава още в интродукцията към същинската история. От страница на страница усещах от ден на ден, че тази книга е невероятна. Исках да я чета постепенно, да претърпявам всяка от софийските истории, наслаждавайки се на богатия диапазон от усеща, на финеса при създаване на описа, на енциклопедизма и пламенната гражданска ангажираност на създателя.
В тази книга оживяват значими персони, формирали историческото, културното и политическото минало на българската столица. И дружно с това тя е толкоз прочувствена - в нея откриваме претърпени от създателя орисите на велики българи. А когато нещо премине през сърцето, то придобива необикновен колорит.
Впечатляващ е методът, по който Тони Николов ни приготвя и вкарва във всяка последваща история - той дава освен рамково изложение на ландшафта, където ще се приюти новата житейска картина, само че обрисува улици, къщи, дворове, порти и прозорци на жилища, вмъква ни в разнообразни изрезки от деня, в неговите светлини и полусенки - все неща, които ангажират, проникват и завладяват всичките ни сетива.
Ето един обичан мой пейзаж от екстериора:
" Есента внезапно смени дъжда с късното слънце, което прави разходката под капещите листа примамливо премеждие. Нищо, дори грохотът на колите, не понижава удоволствието от безцелното скитничество. Спирам за момент, притеглен от короната на едно дърво, чиито листа се движат под слънцето, създавайки илюзията, че и то е поело нанякъде. Питам се какъв брой ли истории се таят в неговото безмълвие. Ала те, носени от корените към короната, шумолят на небето, до момента в който човешките истории най-често са засипани под пръстта. "
Бленувана София. Нови 20 историиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Когато прочетох и последната, двайсета история, не ми се искаше да се разсънвам от този сън от предишното. Защото цялата книга е като един бленуван сън. Мисля, че Тони Николов сътвори и утвърди нов род в актуалната ни литература, просвета и публицистика. Със своите две следващи книги за София той сътвори нов род в разказваческо изкуство - завладяващо, интелектуално, писмено, и наред с това въздействащо с метафоричността и поетиката си. " Споменни бленувания " или " бленувани мемоари " - както желаете. Много наши интелектуалци са писали и пишат мемоари за градове и персони. Но тук, в тези две книги на Тони Николов, всичко е белязано от сърдечните провиждания и усети.
Добри Жотев споделяше: " Предпочитам мислещо сърце пред сърдечен мозък ".
Тук сърцето е мислило.
Първата история е написана от Тони Николов с доста неспокойствие, което се предава и на нас, читателите, тъй като тя съдържа и спомените му като дете, когато баба му го е водила за ръка по " Славянска ", акцентирайки през сълзи: " Тук беше Маджаровата къща ". " Славянска " №22. Междувременно споменът се преплита със съня на модерна млада жена, позната на създателя. Тази къща има богата история, по думите на Петър Увалиев тя е " дом, в който всекидневието беше с мирис на просвета ", и " школа по цивилизация ". Там са живели и Анна Каменова, и Петко Стайнов.
Къщата е била гостоприемно отворена за културния хайлайф на столицата по това време. Тук бихме могли да забележим сътрудниците на кръга към сп. " Златорог ", гъмжало е от писатели, поети, художници, актьори, музиканти. До трагичния миг на бомбардировките през 1944 година, когато е срината до основи. И в края на тази толкоз докосваща ни история Тони Николов ще заключи: " Една от тайните на град като София е, че постоянно ние сънуваме със сънищата на другите ".
Във втората история, разказваща за достолепната дама от началото на предишния век Султана Рачо Петрова, създателят още веднъж ще вмъкне дъждовното всекидневие, което задава и настроението при възприемането на този историческия ескиз с неизбежния " танц на чадърите ", разминаващи се по наклона на улица Раковски.
Спомнена СофияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Меандрите на мисълта водят до асоциации, препращащи към есето на френската писателка Белинда Канон " Да се удивляваме ", в което тя разказва по какъв начин ден след ден следила през прозореца си едно дърво, без да спре да се удивлява. Така богатото асоциативно мислене на Тони Николов внимателно и незабелязано ни повежда към дома на ул. " Ангел Кънчев " 27, дома на тази видна представителка на българския всемирски хайлайф по това време и придворна дама в един от най-изисканите дворове на Европа - този на Фердинанд, - от чийто прозорец тя следи хода на всекидневието и света.
Султана Рачо Петрова, която е претърпяла плевел и изпълнен с премеждия живот, дава отговор с достойнство на недотам изискания въпрос на Стамболийски какви са били връзките ѝ с Фердинанд: че не е пристигнала да се изповяда и че различен път биха говорили по този въпрос.
Подобно на археолог, на някой книжовен Индиана Джоунс, Тони Николов отмахва патината на времето и ни разкрива тайните към първия български княз Александър Батенберг и неговия пантеон. Когато през 1947 година новите властимащи в страната желаят да осквернят гроба на монарха и да изнесат оттова тялото, с цел да се не помни вечно за монархията като форма на политическо ръководство, им попречва една оловна плоча, която не може да бъде отместена.
И по този начин се зареждат още и още истории - до двайсет. Както ще повтори Тони Николов за следващ път: " в миналото е задоволителна единствено една имитация, с цел да се " разтвори " времето, раждайки следващата софийска история ".
От диалога с негов прочут художник, фен на старите артефакти, ще стане ясно, че на битака е закарана с два микробуса цялата библиотека на Пилигрим - Йордан Сливополски, една от най-интересните персони в нашата просвета, доайенът на българската публицистика. А за него има единствено една къса записка в " Уикипедия ".
И тук още веднъж мисля какво благородно дело прави Тони Николов със своите софийски истории, които изравя, съхранява и популяризира измежду по-стари и нови генерации читатели. Това са освен увлекателно написани и претърпени от сърце истории от остаряла София, тук е приютена паметта за нашето минало и просвета и за тези след нас.
Ще загатна някои от историите, които раздипля Тони Николов в своите бленувания - македонската драма на Кирил Христов, загатна за поета Стамен Панчев, който малко на брой помнят и свързват може би с неповторимото стихотворение-завет " Сине мой, вяра скъпа моя ", скръбта на Димчо Дебелянов по убитата обичана Елена Петрунова, непознатия и загаснал глас на поета на " белоцветните вишни ", който повтаря потресено: " Брей... Какво стана... Брей... Какво стана... ".
Тони Николов е уверен, че върху всяка история животът поставя знака на случайността. Редейки да вземем за пример богатата библиотека в дома си, той попада на дневника на журналиста Стефан Танев. И историята се разпростира пред нас като приказка на Шехерезада, с цел да стигне в действителност до македонската героиня отмъстителка Мара Бунева.
Малцина са чували и знаят за нея и по този начин ставаме откриватели - още една скъпа частица в броеницата от разкази за софийските потайности: от забавни - по-интересни, и непознати до момента на българския четец. Тук, естествено, единствено намеквам за палитрата от истории и персони, с цел да могат читателите сами да създадат своите открития, да попълнят знанията си и да се насладят на изискания жанр и поетиката на създателя. Затова ще завърша с думите на Тони Николов, че " има някаква особена пустош и безвластие в нашия свят. Ала всичко пропада, престанем ли да бъдем " помнещи хора ".
" Има такава страна. Записки по българските рецесии " е новата книга на Тони Николов
" Бленувана София. Нови 20 истории " от Тони Николов
" Рива ", 2022
Тази книга ме сграбчи още с първата история, с последните ѝ думи, които поставям като заглавие на този текст. Зачетох и втория роман с възхита - заради феерията от усеща и рефлексии и ерудицията на Тони Николов, която проличава още в интродукцията към същинската история. От страница на страница усещах от ден на ден, че тази книга е невероятна. Исках да я чета постепенно, да претърпявам всяка от софийските истории, наслаждавайки се на богатия диапазон от усеща, на финеса при създаване на описа, на енциклопедизма и пламенната гражданска ангажираност на създателя.
В тази книга оживяват значими персони, формирали историческото, културното и политическото минало на българската столица. И дружно с това тя е толкоз прочувствена - в нея откриваме претърпени от създателя орисите на велики българи. А когато нещо премине през сърцето, то придобива необикновен колорит.
Впечатляващ е методът, по който Тони Николов ни приготвя и вкарва във всяка последваща история - той дава освен рамково изложение на ландшафта, където ще се приюти новата житейска картина, само че обрисува улици, къщи, дворове, порти и прозорци на жилища, вмъква ни в разнообразни изрезки от деня, в неговите светлини и полусенки - все неща, които ангажират, проникват и завладяват всичките ни сетива.
Ето един обичан мой пейзаж от екстериора:
" Есента внезапно смени дъжда с късното слънце, което прави разходката под капещите листа примамливо премеждие. Нищо, дори грохотът на колите, не понижава удоволствието от безцелното скитничество. Спирам за момент, притеглен от короната на едно дърво, чиито листа се движат под слънцето, създавайки илюзията, че и то е поело нанякъде. Питам се какъв брой ли истории се таят в неговото безмълвие. Ала те, носени от корените към короната, шумолят на небето, до момента в който човешките истории най-често са засипани под пръстта. "
Когато прочетох и последната, двайсета история, не ми се искаше да се разсънвам от този сън от предишното. Защото цялата книга е като един бленуван сън. Мисля, че Тони Николов сътвори и утвърди нов род в актуалната ни литература, просвета и публицистика. Със своите две следващи книги за София той сътвори нов род в разказваческо изкуство - завладяващо, интелектуално, писмено, и наред с това въздействащо с метафоричността и поетиката си. " Споменни бленувания " или " бленувани мемоари " - както желаете. Много наши интелектуалци са писали и пишат мемоари за градове и персони. Но тук, в тези две книги на Тони Николов, всичко е белязано от сърдечните провиждания и усети.
Добри Жотев споделяше: " Предпочитам мислещо сърце пред сърдечен мозък ".
Тук сърцето е мислило.
Първата история е написана от Тони Николов с доста неспокойствие, което се предава и на нас, читателите, тъй като тя съдържа и спомените му като дете, когато баба му го е водила за ръка по " Славянска ", акцентирайки през сълзи: " Тук беше Маджаровата къща ". " Славянска " №22. Междувременно споменът се преплита със съня на модерна млада жена, позната на създателя. Тази къща има богата история, по думите на Петър Увалиев тя е " дом, в който всекидневието беше с мирис на просвета ", и " школа по цивилизация ". Там са живели и Анна Каменова, и Петко Стайнов.
Къщата е била гостоприемно отворена за културния хайлайф на столицата по това време. Тук бихме могли да забележим сътрудниците на кръга към сп. " Златорог ", гъмжало е от писатели, поети, художници, актьори, музиканти. До трагичния миг на бомбардировките през 1944 година, когато е срината до основи. И в края на тази толкоз докосваща ни история Тони Николов ще заключи: " Една от тайните на град като София е, че постоянно ние сънуваме със сънищата на другите ".
Във втората история, разказваща за достолепната дама от началото на предишния век Султана Рачо Петрова, създателят още веднъж ще вмъкне дъждовното всекидневие, което задава и настроението при възприемането на този историческия ескиз с неизбежния " танц на чадърите ", разминаващи се по наклона на улица Раковски.
Меандрите на мисълта водят до асоциации, препращащи към есето на френската писателка Белинда Канон " Да се удивляваме ", в което тя разказва по какъв начин ден след ден следила през прозореца си едно дърво, без да спре да се удивлява. Така богатото асоциативно мислене на Тони Николов внимателно и незабелязано ни повежда към дома на ул. " Ангел Кънчев " 27, дома на тази видна представителка на българския всемирски хайлайф по това време и придворна дама в един от най-изисканите дворове на Европа - този на Фердинанд, - от чийто прозорец тя следи хода на всекидневието и света.
Султана Рачо Петрова, която е претърпяла плевел и изпълнен с премеждия живот, дава отговор с достойнство на недотам изискания въпрос на Стамболийски какви са били връзките ѝ с Фердинанд: че не е пристигнала да се изповяда и че различен път биха говорили по този въпрос.
Подобно на археолог, на някой книжовен Индиана Джоунс, Тони Николов отмахва патината на времето и ни разкрива тайните към първия български княз Александър Батенберг и неговия пантеон. Когато през 1947 година новите властимащи в страната желаят да осквернят гроба на монарха и да изнесат оттова тялото, с цел да се не помни вечно за монархията като форма на политическо ръководство, им попречва една оловна плоча, която не може да бъде отместена.
И по този начин се зареждат още и още истории - до двайсет. Както ще повтори Тони Николов за следващ път: " в миналото е задоволителна единствено една имитация, с цел да се " разтвори " времето, раждайки следващата софийска история ".
От диалога с негов прочут художник, фен на старите артефакти, ще стане ясно, че на битака е закарана с два микробуса цялата библиотека на Пилигрим - Йордан Сливополски, една от най-интересните персони в нашата просвета, доайенът на българската публицистика. А за него има единствено една къса записка в " Уикипедия ".
И тук още веднъж мисля какво благородно дело прави Тони Николов със своите софийски истории, които изравя, съхранява и популяризира измежду по-стари и нови генерации читатели. Това са освен увлекателно написани и претърпени от сърце истории от остаряла София, тук е приютена паметта за нашето минало и просвета и за тези след нас.
Ще загатна някои от историите, които раздипля Тони Николов в своите бленувания - македонската драма на Кирил Христов, загатна за поета Стамен Панчев, който малко на брой помнят и свързват може би с неповторимото стихотворение-завет " Сине мой, вяра скъпа моя ", скръбта на Димчо Дебелянов по убитата обичана Елена Петрунова, непознатия и загаснал глас на поета на " белоцветните вишни ", който повтаря потресено: " Брей... Какво стана... Брей... Какво стана... ".
Тони Николов е уверен, че върху всяка история животът поставя знака на случайността. Редейки да вземем за пример богатата библиотека в дома си, той попада на дневника на журналиста Стефан Танев. И историята се разпростира пред нас като приказка на Шехерезада, с цел да стигне в действителност до македонската героиня отмъстителка Мара Бунева.
Малцина са чували и знаят за нея и по този начин ставаме откриватели - още една скъпа частица в броеницата от разкази за софийските потайности: от забавни - по-интересни, и непознати до момента на българския четец. Тук, естествено, единствено намеквам за палитрата от истории и персони, с цел да могат читателите сами да създадат своите открития, да попълнят знанията си и да се насладят на изискания жанр и поетиката на създателя. Затова ще завърша с думите на Тони Николов, че " има някаква особена пустош и безвластие в нашия свят. Ала всичко пропада, престанем ли да бъдем " помнещи хора ".
" Има такава страна. Записки по българските рецесии " е новата книга на Тони Николов Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ