Волос и ципурадика – ямас!
Рецептата за клиента е лесна: Просто седнете и оставете домакините да правят всичко вместо вас
В спомните на хората, посетили Волос, очарователния град на Аргонавтите, постоянно изплуват известните “ципурадика ” – таверни, в които се сервира ципуро с вкусни деликатеси от морски блага. Ципуро има на всички места на Балканите, да речем, че се приближава до нашенската ракия. Всяко място има собствен специалитет, лични отличителни аромати. Така че заведение, в което се храните и пиете ципуро, надали е по-различно ще кажете, само че грешите.
За да се убедите в това ще би трябвало да отидете на 200 километра от Солун (около 1.5 часа), където ще се озовете в крайбрежния град Волос, на ръба на Пагасетийски залив, под прелестната планина Пелион. Там, на плажа или в тесните улички на Неа Йония, ще се насладите на необикновено прекарване – фамозните волоски заведения ципурадика.
Именно там наложително ще видите таверни, в които се сервира известната национална напитка ципуро (ракия с анасонов привкус). Тези заведения се назовават ципурадика и са разпръснати по целия град. Около шестстотин от тях са оставили ярка диря върху гастрономическата карта на Волос и са обичани места за другарски събирания.
Ципурадико не е ресторант за ястие, нито бар или кръчма за пиянство. Това е духовно прекарване, в което ципурото и неговите мезета се трансформират в мистагогия с дълбоки исторически корени. Готвачите в заведенията са ветерани – виртуози в кухнята и според от сезона оферират до четиридесет разнообразни мезета, особено пригодени, с цел да подхождат на ципуро. Има закони, които не са нарушават и единствено хора, които зачитат традициите могат да усетят и преживеят този кулинарен обред.
Законите на Ципурадико
Всеки, който влиза в заведението и сяда на масата, безспорно приема неговите закони. Ако желае бира или вино, би трябвало да отиде другаде. Там се предлага единствено ципуро. Ако има намерение да яде нещо бързо, по-добре да избере прилежащо заведения за бързо хранене. Ципурадикото не е за него. Ако той не знае по какъв начин да пие, по-добре да не влиза. Ще се напие. Ако не обича да дегустира непознати ястия, по-добре да отиде в туристически ресторант. В ципурадикото, съвсем всичко е незнайно, както за окото, по този начин и за небцето. Всеки, който желае да опита обаче друга от обичайна напитка и храна, значи е попаднал на точното място.
Рецептата за клиента е лесна: Просто седнете и оставете домакините да правят всичко вместо вас.
Клиентът не показва количеството, типа или подреждането на храната. Те са строго предопределени от епохи. След като компанията сяда на масата, притежателя незабавно сервира дребни бутилки ципуро. Клиентът само може да избере дали желае да е обикновенно или с мирис (с анасон), само че там завършва неговата подготвеност. Заедно с ципурото се сервират и съответните мезета. Всеки път, когато клиентите дават знак на нова поръчка ципуро /ракия/, сервитьора носи и нови мезета, разнообразни от предходните. Това значи, че в случай че клиентите поръчат 10 пъти ципуро, готвача би трябвало да има четиридесет разнообразни мезета в кухнята.
Добронамерените и спокойни хора в никакъв случай не се отхвърлят от вкусна храна и приятни напитки. Непознатите елементарно се вписват в другарските компании – даже няма да забележите по какъв начин след даден миг ще пеете песни с нови познати. Малките бутилки ципуро са съществена отличителна линия. Те украсяват всяка маса и са превъзходно допълнение към всевъзможни ястия. Атмосферата е неповторима. Живописните кръчмета са отворени от ранна заран до късна вечер и диктуват ритъма на живот на целия град.
Мезета
Изключително мъчно е да се опише на туристите разнообразието от мезета за ципуро. Вкусът им е съдбоносен най-вече от гърци от Мала Азия (от турските райони), които са напуснали като бежанци Гърция, само че през 1922 година са се заселили назад в региона Волос. Повечето от тези мезета са незнайни даже и на самите гърци, в случай че не живеят в региона на Волос. Освен това, през всеки сезон има разнообразни мезета, без значение дали е месо или морски блага. Това са усети, пригодени за потреблението на ципуро. Кисели краставички, салати, риба, миди, меса, сирена, билки и други обсипващи масата на клиентите вкусотии.
Заведенията имат и своите специфики: цвърчащи грилове, дрънкащи тенджери и тигани, в които непрекъснато се готвят вкусни мезета – прясна риба (сардини, смарида, червен барбун, аншоа, лаврак, риба звук и паламуд). Могат да бъдат и миди или морски блага. Като свършек на самобитния маратон на вкуснотии, се сервират пържени скариди в доматен сос със сирене фета, пълнени калмари, октопод в оцетен дресинг, сирене фета на скара, задушени миди, печени картофи, и, несъмнено, пресни хрупкави салати. Клиентът не е нужно нито да учи, нито да си спомня за имената на мезетата. Освен това той не ги поръчва. Всичко, от което се нуждае, е вкус за храна, предпочитание за нови дегустации и несъмнено внимание при потреблението на ципуро.
Цената на бутилчица ципуро (50 мл) варира от 3-3,5 евро със съответните предястия. Системата повелява: Ако ядете и пиете малко, цената се усилва, защото първите ястия са евтини. Ако издържите няколко поръчки и достигнете точната граница, съотношението цена-качество е се трансформира. Наздраве!
История
Традицията идва от преселници
Всичко стартира през 1922 година с корабите, прииждащи от Измир
Ципурадиката в днешния вселенски Волос не постоянно са били “must ” за всеки, както е през днешния ден, а елементарен ежедневен табиет за работещите, които се е опитвали да стъпят на краката си при започване на предишния век.
Всичко стартира през 1922 година, когато корабите прииждащи от Измир (Смирна) с бежанци, обезверено се опитвали да удавят болката и тъгата си. Бедността непреодолима, мъжете борещи се за една отплата. Местното население не гледало на тези “новородени ” гърци на премахване през тези години с “добро око ”. Заселването на хилядите бежанци на север от града, в региона Неа Йония, основало през тези времена нови условия и привички. И по този начин след края на работния ден, с цел да заличан скръбтта си се отдавали на чаша алкохол. Най-евтиният бил локален артикул, наименуван ципуро. Силна алкохолна напитка създавана от първия екстракт, заради което пиещите постоянно се наслаждавали на нея в дребни до доста дребни чаши. Единият черпел другия и по този начин потреблението нараствала, а мезетата почнали да стават от ден на ден и все по-различни. Мълвата за неповторимите усети почнала да се разгръща в целия регион и по този начин се слагат основите на известните по целия свят Ципурадика. Годините минавали, град Волос се разраствал. Нуждите нараствали дружно с условията. И по този начин настъпило време, в което местинте приели традицията на ципурадиката, които през днешния ден са част от туристическата оазис на арйона. Днес в град Волос и предградията му има над 570 ципурадика. Предлагат се ястия с изключителни усети и неповторима хармония.
През фамозните ципурадика на Волос са минали държавни водачи, политици, корабособственици, предприемачи, известни художници, актьори.
Аристотелис Онасис, произхождащ от Измир, намерил своя парадайс там. София Лорен, когато пробвала фамозните “морски анемонии ” поискала да влезе в кухнята и да види с очите си по какъв начин се подготвят. И кралицата на Испания, София, преди няколко години, отвън протокола, съобщи, че не е опитвала по-вкусно мезе. Днес тези заведения са известни по целия свят и непрекъснато цялостни и през деня и нощем от гости. Туристите, идващи с круизни кораби, наводняват масите, с цел да се насладят на невероятните усети и ударят по една наздравица.
В спомните на хората, посетили Волос, очарователния град на Аргонавтите, постоянно изплуват известните “ципурадика ” – таверни, в които се сервира ципуро с вкусни деликатеси от морски блага. Ципуро има на всички места на Балканите, да речем, че се приближава до нашенската ракия. Всяко място има собствен специалитет, лични отличителни аромати. Така че заведение, в което се храните и пиете ципуро, надали е по-различно ще кажете, само че грешите.
За да се убедите в това ще би трябвало да отидете на 200 километра от Солун (около 1.5 часа), където ще се озовете в крайбрежния град Волос, на ръба на Пагасетийски залив, под прелестната планина Пелион. Там, на плажа или в тесните улички на Неа Йония, ще се насладите на необикновено прекарване – фамозните волоски заведения ципурадика.
Именно там наложително ще видите таверни, в които се сервира известната национална напитка ципуро (ракия с анасонов привкус). Тези заведения се назовават ципурадика и са разпръснати по целия град. Около шестстотин от тях са оставили ярка диря върху гастрономическата карта на Волос и са обичани места за другарски събирания.
Ципурадико не е ресторант за ястие, нито бар или кръчма за пиянство. Това е духовно прекарване, в което ципурото и неговите мезета се трансформират в мистагогия с дълбоки исторически корени. Готвачите в заведенията са ветерани – виртуози в кухнята и според от сезона оферират до четиридесет разнообразни мезета, особено пригодени, с цел да подхождат на ципуро. Има закони, които не са нарушават и единствено хора, които зачитат традициите могат да усетят и преживеят този кулинарен обред.
Законите на Ципурадико
Всеки, който влиза в заведението и сяда на масата, безспорно приема неговите закони. Ако желае бира или вино, би трябвало да отиде другаде. Там се предлага единствено ципуро. Ако има намерение да яде нещо бързо, по-добре да избере прилежащо заведения за бързо хранене. Ципурадикото не е за него. Ако той не знае по какъв начин да пие, по-добре да не влиза. Ще се напие. Ако не обича да дегустира непознати ястия, по-добре да отиде в туристически ресторант. В ципурадикото, съвсем всичко е незнайно, както за окото, по този начин и за небцето. Всеки, който желае да опита обаче друга от обичайна напитка и храна, значи е попаднал на точното място.
Рецептата за клиента е лесна: Просто седнете и оставете домакините да правят всичко вместо вас.
Клиентът не показва количеството, типа или подреждането на храната. Те са строго предопределени от епохи. След като компанията сяда на масата, притежателя незабавно сервира дребни бутилки ципуро. Клиентът само може да избере дали желае да е обикновенно или с мирис (с анасон), само че там завършва неговата подготвеност. Заедно с ципурото се сервират и съответните мезета. Всеки път, когато клиентите дават знак на нова поръчка ципуро /ракия/, сервитьора носи и нови мезета, разнообразни от предходните. Това значи, че в случай че клиентите поръчат 10 пъти ципуро, готвача би трябвало да има четиридесет разнообразни мезета в кухнята.
Добронамерените и спокойни хора в никакъв случай не се отхвърлят от вкусна храна и приятни напитки. Непознатите елементарно се вписват в другарските компании – даже няма да забележите по какъв начин след даден миг ще пеете песни с нови познати. Малките бутилки ципуро са съществена отличителна линия. Те украсяват всяка маса и са превъзходно допълнение към всевъзможни ястия. Атмосферата е неповторима. Живописните кръчмета са отворени от ранна заран до късна вечер и диктуват ритъма на живот на целия град.
Мезета
Изключително мъчно е да се опише на туристите разнообразието от мезета за ципуро. Вкусът им е съдбоносен най-вече от гърци от Мала Азия (от турските райони), които са напуснали като бежанци Гърция, само че през 1922 година са се заселили назад в региона Волос. Повечето от тези мезета са незнайни даже и на самите гърци, в случай че не живеят в региона на Волос. Освен това, през всеки сезон има разнообразни мезета, без значение дали е месо или морски блага. Това са усети, пригодени за потреблението на ципуро. Кисели краставички, салати, риба, миди, меса, сирена, билки и други обсипващи масата на клиентите вкусотии.
Заведенията имат и своите специфики: цвърчащи грилове, дрънкащи тенджери и тигани, в които непрекъснато се готвят вкусни мезета – прясна риба (сардини, смарида, червен барбун, аншоа, лаврак, риба звук и паламуд). Могат да бъдат и миди или морски блага. Като свършек на самобитния маратон на вкуснотии, се сервират пържени скариди в доматен сос със сирене фета, пълнени калмари, октопод в оцетен дресинг, сирене фета на скара, задушени миди, печени картофи, и, несъмнено, пресни хрупкави салати. Клиентът не е нужно нито да учи, нито да си спомня за имената на мезетата. Освен това той не ги поръчва. Всичко, от което се нуждае, е вкус за храна, предпочитание за нови дегустации и несъмнено внимание при потреблението на ципуро.
Цената на бутилчица ципуро (50 мл) варира от 3-3,5 евро със съответните предястия. Системата повелява: Ако ядете и пиете малко, цената се усилва, защото първите ястия са евтини. Ако издържите няколко поръчки и достигнете точната граница, съотношението цена-качество е се трансформира. Наздраве!
История
Традицията идва от преселници
Всичко стартира през 1922 година с корабите, прииждащи от Измир
Ципурадиката в днешния вселенски Волос не постоянно са били “must ” за всеки, както е през днешния ден, а елементарен ежедневен табиет за работещите, които се е опитвали да стъпят на краката си при започване на предишния век.
Всичко стартира през 1922 година, когато корабите прииждащи от Измир (Смирна) с бежанци, обезверено се опитвали да удавят болката и тъгата си. Бедността непреодолима, мъжете борещи се за една отплата. Местното население не гледало на тези “новородени ” гърци на премахване през тези години с “добро око ”. Заселването на хилядите бежанци на север от града, в региона Неа Йония, основало през тези времена нови условия и привички. И по този начин след края на работния ден, с цел да заличан скръбтта си се отдавали на чаша алкохол. Най-евтиният бил локален артикул, наименуван ципуро. Силна алкохолна напитка създавана от първия екстракт, заради което пиещите постоянно се наслаждавали на нея в дребни до доста дребни чаши. Единият черпел другия и по този начин потреблението нараствала, а мезетата почнали да стават от ден на ден и все по-различни. Мълвата за неповторимите усети почнала да се разгръща в целия регион и по този начин се слагат основите на известните по целия свят Ципурадика. Годините минавали, град Волос се разраствал. Нуждите нараствали дружно с условията. И по този начин настъпило време, в което местинте приели традицията на ципурадиката, които през днешния ден са част от туристическата оазис на арйона. Днес в град Волос и предградията му има над 570 ципурадика. Предлагат се ястия с изключителни усети и неповторима хармония.
През фамозните ципурадика на Волос са минали държавни водачи, политици, корабособственици, предприемачи, известни художници, актьори.
Аристотелис Онасис, произхождащ от Измир, намерил своя парадайс там. София Лорен, когато пробвала фамозните “морски анемонии ” поискала да влезе в кухнята и да види с очите си по какъв начин се подготвят. И кралицата на Испания, София, преди няколко години, отвън протокола, съобщи, че не е опитвала по-вкусно мезе. Днес тези заведения са известни по целия свят и непрекъснато цялостни и през деня и нощем от гости. Туристите, идващи с круизни кораби, наводняват масите, с цел да се насладят на невероятните усети и ударят по една наздравица.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ