Тапа от шампанско го ослепява с едното око в сватбената

Тапа от шампанско го ослепява с едното око в сватбената му нощ. Тази инцидентна контузия довежда до основаването на една от най-важните нововъведения за сигурност в колите. След това Форд я присвоява. Той се бори 25 години. И победи.

Робърт Кърнс си е представял сватбената нощ като начало на благополучен живот. Вместо това, тапата, изхвърчала от бутилка шампанско, го удря в лявото око и вечно го лишава от ясно зрение. За множеството хора това би било просто мъчителен спомен.

За него — повратна точка

Минават няколко години. В един дъждовен ден, до момента в който кара колата си, внезапно го спохожда просветление. Като инженер и учител, Кърнс вижда това, на което другите не обръщат внимание: чистачките се движат механично, монотонно, с едно и също движение — скръц, скръц, скръц. Твърде бързо при слаб дъжд. Твърде постепенно при проливен дъжд. И с повреденото си око той си помислил: човешкото око не работи по този начин.

Ние не мигаме отмерено като метроном — вършим го съгласно потребността. Защо тогава чистачките да не могат да работят по същия метод?

В своята работилница в мазето, разполагайки единствено с базови елементи и инатлив темперамент, той основава изобретението, което промени света: регулируеми (интервални чистачки). Система, която разрешава да се настройва честотата на придвижване съгласно силата на дъжда.

Просто. Гениално. Далновидно.

През 1967 година той демонстрира устройството си на инженерите от Ford. Те са впечатлени от концепцията. Задават въпроси, водят си бележки, възхищават се. Благодарят му и дават обещание да се свържат. Така и не му пишат. Затова пък след няколко месеца Ford пуска нови модели коли — с регулируеми чистачки. Идеята е негова. Но без негово позволение. Без лиценз. Без самопризнание.

Скоро и другите автомобилни колоси вършат същото — Крайслер, GM, Мерцедес, японските производители. През 70-те този механизъм към този момент е на всички места. А името на изобретателя — на никое място.

Но Кърнс няма желание да изчезне безмълвно

През 1978 година той завежда дело против Ford за нарушение на патент. Един човек против корпорация с войска от адвокати. Съветват го да подписа съглашение — да вземе парите и да завърши историята. Той отхвърля. Не му е нужна сумата — нужна му е истината. Когато юристите се отхвърлят от случая, той самичък поема отбраната си. И прекарва 12 години в безкрайни чувания, документи, разпити и апелации.

Това унищожава брака му. Отчуждава го от децата му. Удря по душeвността му. Но не прекършва правилата му.

Той губи съвсем всичко — с изключение на вярата си в справедливостта

През 1990 година съдът излиза с решение в негова изгода. Форд са задължени да му платят 10,2 милиона $. През 1992-ра той получава още 30 милиона от Крайслер. Общо — към 40 милиона. Но успеха не е в парите. Победата е в друго: той потвърждава, че даже един-единствен човек е кадърен да победи колоса.

„ Опитваха се да ме погребат. Но аз не им разреших. “

Робърт Кърнс се трансформира в знак — за изобретателите, за борците, за тези, които не са подготвени да мълчат. Той умира през 2005 година на 77 години. Днес неговата система се употребява в стотици милиони коли по целия свят.

Но името му го знаят малко на брой

През 2008 година Холивуд снима за него кино лентата Flash of Genius („ Блясък на талант “) — историята на мъжа, който завоюва войната, само че заплати необикновено висока цена.

Герой ли е бил той? Или предизвестие за заплахата от обсебеността? Вероятно и двете.

Следващия път, когато настройвате чистачките под дъжда, си спомнете: употребявате изобретението на човек, който отхвърли да бъде премахнат.

Димитър Димитров/SafeNews