Войната като произведение на изкуството
Рецензията е препубликувана от
" Преди да измият кръвта " от Йордан Ефтимов
Издателство " Лист ", 2022 година
Войната постоянно е наоколо до думата, която значи завършек на живота, а тя, от своя страна, допуска тази, която по-късно ще бъда изписана. Аутопсия на една неприключила война. Това е последната поетическа книга на Йордан Ефтимов. Да погледнеш в екзистенциалната пределност на кървящо настояще, изисква храброст. Да превърнеш в лирика потреса, нерешителност, отхвърли да повярваш; да издигнеш това, което ранява човешкото у теб, в словесни фигури и стилови редове, допуска работа над езика оттатък познатото, оттатък вероятното, оттатък мислимото.
Стихосбирката на Йордан Ефтимов скача в екстремалността на събитие и език, екзистира в събитие, което трансформира в поетически език. Четем с възходяща опозиция и усилваща се нужда да бъдем изведени отвън този изначално нарушен ред на живота. Отворен е битиен опит, който бихме предпочели да остане чужд. Пребиваваме в шок от узнатото, водени от непрекъснатите старания на поетическото да излезе отвън себе си. Реалността мощно се втурва в стиховете: Чернихив, Николаив, Мариупол, Буча, Харков, Алчевск в Луганска област, Лисичанск. Защо всички обитаеми места в тази география на войната са единствено на територията на една от воюващите страни? Какво значи това отвън семантиката на поетическото?
Отличителната символика на воюващите е кодирана в стиховете: " оцветени в синьо и жълто " и " просветват в бяло-синьо-червено ". Името на върховен политически представител е вплетено в заглавие - Шойгу, съответната позиция на другата страна е показана също поименно посредством изписване в паратекст - " украинският министър на защитата Олексий Резников ".
Бойна техника и военни технологии се разгъват в книгата в дълги номинативни редици, подреждат се в риторически фигури - " фосили " от настояще, незастинало в история: високоточни снаряди; имплозивни заряди; мини; кораби; хеликоптери; самолети; ракета " Стингър " ; ракета " Калибр " ; катюша, име на бойна машина; " завладяна атомна централа,/ превърната в плацдарм " ; танкове, доста танкове, въвлечени в лирически сюжети, в съвсем еротическо съзерцаване, в танц на войната; дронове - също в танц в необятността на небето... Поздравът върху изоставената съветска техника на Змийския остров (който бързо се трансформира в международна вест, само че чиято фамилиарност тук не може да бъде цитирана) е изписан в стиховете на " Още картинки ". Стилово диалогизиращ с него е финалът на друга поетическа творба: " Истинските мъже рисуват Z с кръвта на тия/ бандеровци " ( " Неканени посетители в Буча " ).
Поетическият език на тази стихосбирка не е номинативен. Изграден е посредством вътрешни огледала, които отразяват разнообразни съзнания, сблъскващи словесно своите светове. Стиховете гъмжат от невидими кавички на цитирането на враждуващи речи , разнородни стилови пластове, конфликтуващи идеологеми, тирада на омразата, издигната до публична идеология и разпаднала се до брутална прагматика.
Ако читателят отнесе непоносимата езиковост на тази стихосбирка към предзададено очакване за лирика, не би разчел текстовата машина на войната, посредством която тя е построена. Когато приказваме за поетическото в тази книга, нелицеприятните изкази и огрубената лексика са най-слабото отклоняване или най-малката стилистична екстремност.
Трябва да имаме поради идеологическия звук, пропагандната шлака, в действителност - разпада на езика или отзивчивия срив, превърнати в поетическа тактика. Може да бъде изведен нов речник със синоними на войната, нахлули от действителността в стиховете: " отива/ просто на учения " ; " единствено/ вероятните съгласно тях коридори за цивилно/ население " ; " считали, че просто ще пострелят като на/ стрелбище " ; " специфична военна интервенция ". Пределната екстремалност на екзистенцията заличава границите на смисъла: " Хуманитарни коридори звучи по-яко/ от етническо пречистване, което на практика/ е същото, само че надалеч по-образно " ( " Изгубени във подправените вести " ).
Във времетраенето на последната война сме ( " Това не е първата война " ). Под цивилизационните руини се стаяват остарели демони - пропагандата против глада: " Кой ще победи: хладилникът или тв приемникът? " ; експанзията против рутината на ежедневния труд: " Трактор е обстрелван от аероплан ". И още: територията против индивида. Езикът против езиците. Война без граници против човешкото.
Не единствено метафизичният ореол на гибелта е изличен. Невидима в поетическата книга е думата гибел, произвела редове от свои проекции: " Тела, които не съществуват " ; " неидентифицируеми обгорени тела " ; " непотърсени трупове ". Трупове е образна фигура с възходяща повторимост в стиховете. Истории на хора с техните имена, специалности, възраст - сюжети и подиуми от войната прорязват книгата: " Медицинска сестра от Лисичанск е взривена от/ летяща като парцал мина " ( " Старинен брачен танц в Лвов " ); " Даря Курдел, Кривой рог, 20-годишна " ( " Странични изгоди: Убитата при подготовка състезателка " ). Обратите и накъсването на речта в " По дирите на безследно изчезналите " е потресно надникване в болежка, беззащитна в своята фамилиарност: " Това си е твоята истина, лельо Даша./ Нашата е, че той ще се върне скоро/ и майка си ще прегърне ". Обичайният ред на живота ненадейно се е оказал незащитен. Войната е разсякла самото ядро на Земята.
Експресионизмът на разсечената телесност е прочут в българската литература от " Грозни прози " на Гео Милев, писани през 1917 година в Берлин. Стиховете на Йордан Ефтимов цитират традицията на антивоенните фрагменти. Взривената, раздраната, строшената целокупност е естетиката на време, в което войната прегазва живота: " фотоси на раздрани тела и/ на надупчени коли,/ почернели блокове с висящи като парцали/ панели и балкони " ( " Бумеранг " ). Зад хуманистичния шок от " забравени ръце и крайници " ( " Центрофуга " ), от сюжети, в които " бащата има цялостен здрав крайник и две мощни ръце,/ с цел да вдигне високо във въздуха детето си/ без ръце и без крайници " ( " Любов " ), е скрита и едвам доловима подигравка към наивността на хуманистите.
Фотографии на войната. Фотографии от войната. Проблематични парчета действителност ( " Красиво и същинско " ). В естетиката на суровата фотографска документалност е решена корицата на книгата от художника Станислав Беловски: в процепа на разрушена постройка, през който се вижда небето, е колажирано разпятие.
Взривена хармония. Отменена хубост. Отменена истина. Йордан Ефтимов не приказва за войната. Оставя войната да приказва. Това, което чуваме, е потресаващо. Изключително самоуверено е да се допусне, че от езици, гласове, гòвори на войната може да бъде направена лирика. Войната като произведение на изкуството?
Стиховете цитират " Московский комсомолец " (?), Първи(?) канал, само че подозренията за поетическа мистификация са анулирани от бруталността на тирада, към този момент позната от формалното ѝ разгласяване: нацисти, наркомани, фашисти, бандеровци, демилитаризация, денацификация. Репортери на бойното поле.
Журналистическа карта на " Ню Йорк Таймс " в Ирпин, останала без притежателя си, се е оказала ненужна като уговорка от " интернационалните харти " ( " Война на дронове " ). Да отбележим и " експертите от Канал 1 " в " Празникът: метод на приложимост ". Трябва да имаме поради всички тези канали за връзка, когато вършим наблюдението, че медийната тирада нахлува в поетическото от изключващи се източници ( " Войната е перманентна облага " ). Колективни стандарти, културни рефлекси, предубеждения, архетипни настройки са извикани на въоръжение в дискурса на войната.
Преди да измият кръвтаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Информационното поле е с висока степен на несигурност и неизясненост. Реалността е подложена на подозрение ( " Кое леговище е по-сигурно " ). Изписани като паратекст: постове на британски, съветски, украински език в Twitter; мистифицирани вести на български в Офнюз и Vesti.bg; събития, мнения, известия в мрежата с име, дата, статус - задават смислови линии, оспорват ги, проблематизират текстовостта на стиховете. Вавилонско стълпотворение на речи? А може би " делене на езиците " (Барт)? Семиотика на левия и десния мит в необикновен исторически поврат. И нашите български езици в също по този начин невероятна семантична парабола: " Въпрос на интерпретация,/ а и всеки самичък си преценява ". Иронията като поетическо оръжие. И риторическа фигура, генерираща въпроси
Острата новост на войната допуска непрестанно прехождане сред поетическо и действително. " Ерата на светлината ", възвестена във " Версии за края на войната ", е семантичен вързоп, чиито метафорични релации: интернационалните конвенции, правни правила, суверенитет - са прекратени в граничната зона на действителността. Проиграни са няколко разновидността, като последният от тях е в действителност версия за началото на война, " взривила едновременно/ цялата голяма газопреносна мрежа на/ цивилизационния свят ". С предупреждение за своя край, светът обитава в озадачаващо повтарящо се очакване на следващата война.
" Навремето Вазов и Стамболов подлагат на критика Русия ": къде са през днешния ден българските интелектуалци
" Очакване " е последната творба в книгата. Извън поетическата колекция на Йордан Ефтимов войната е действителна и близо до нас. Ако от стиховете още веднъж прекрачим в действителността, нуждата от отдалеченост по отношение на събитията (твърде метафизичен за сегашното въпрос!) не ни ли слага " преди " изясняването им? Отговорът е да. " Преди да измият кръвта ". Поетическа книга на Йордан Ефтимов.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Преди да измият кръвта " от Йордан Ефтимов
Издателство " Лист ", 2022 година
Войната постоянно е наоколо до думата, която значи завършек на живота, а тя, от своя страна, допуска тази, която по-късно ще бъда изписана. Аутопсия на една неприключила война. Това е последната поетическа книга на Йордан Ефтимов. Да погледнеш в екзистенциалната пределност на кървящо настояще, изисква храброст. Да превърнеш в лирика потреса, нерешителност, отхвърли да повярваш; да издигнеш това, което ранява човешкото у теб, в словесни фигури и стилови редове, допуска работа над езика оттатък познатото, оттатък вероятното, оттатък мислимото.
Стихосбирката на Йордан Ефтимов скача в екстремалността на събитие и език, екзистира в събитие, което трансформира в поетически език. Четем с възходяща опозиция и усилваща се нужда да бъдем изведени отвън този изначално нарушен ред на живота. Отворен е битиен опит, който бихме предпочели да остане чужд. Пребиваваме в шок от узнатото, водени от непрекъснатите старания на поетическото да излезе отвън себе си. Реалността мощно се втурва в стиховете: Чернихив, Николаив, Мариупол, Буча, Харков, Алчевск в Луганска област, Лисичанск. Защо всички обитаеми места в тази география на войната са единствено на територията на една от воюващите страни? Какво значи това отвън семантиката на поетическото?
Отличителната символика на воюващите е кодирана в стиховете: " оцветени в синьо и жълто " и " просветват в бяло-синьо-червено ". Името на върховен политически представител е вплетено в заглавие - Шойгу, съответната позиция на другата страна е показана също поименно посредством изписване в паратекст - " украинският министър на защитата Олексий Резников ".
Бойна техника и военни технологии се разгъват в книгата в дълги номинативни редици, подреждат се в риторически фигури - " фосили " от настояще, незастинало в история: високоточни снаряди; имплозивни заряди; мини; кораби; хеликоптери; самолети; ракета " Стингър " ; ракета " Калибр " ; катюша, име на бойна машина; " завладяна атомна централа,/ превърната в плацдарм " ; танкове, доста танкове, въвлечени в лирически сюжети, в съвсем еротическо съзерцаване, в танц на войната; дронове - също в танц в необятността на небето... Поздравът върху изоставената съветска техника на Змийския остров (който бързо се трансформира в международна вест, само че чиято фамилиарност тук не може да бъде цитирана) е изписан в стиховете на " Още картинки ". Стилово диалогизиращ с него е финалът на друга поетическа творба: " Истинските мъже рисуват Z с кръвта на тия/ бандеровци " ( " Неканени посетители в Буча " ).
Поетическият език на тази стихосбирка не е номинативен. Изграден е посредством вътрешни огледала, които отразяват разнообразни съзнания, сблъскващи словесно своите светове. Стиховете гъмжат от невидими кавички на цитирането на враждуващи речи , разнородни стилови пластове, конфликтуващи идеологеми, тирада на омразата, издигната до публична идеология и разпаднала се до брутална прагматика.
Ако читателят отнесе непоносимата езиковост на тази стихосбирка към предзададено очакване за лирика, не би разчел текстовата машина на войната, посредством която тя е построена. Когато приказваме за поетическото в тази книга, нелицеприятните изкази и огрубената лексика са най-слабото отклоняване или най-малката стилистична екстремност.
Трябва да имаме поради идеологическия звук, пропагандната шлака, в действителност - разпада на езика или отзивчивия срив, превърнати в поетическа тактика. Може да бъде изведен нов речник със синоними на войната, нахлули от действителността в стиховете: " отива/ просто на учения " ; " единствено/ вероятните съгласно тях коридори за цивилно/ население " ; " считали, че просто ще пострелят като на/ стрелбище " ; " специфична военна интервенция ". Пределната екстремалност на екзистенцията заличава границите на смисъла: " Хуманитарни коридори звучи по-яко/ от етническо пречистване, което на практика/ е същото, само че надалеч по-образно " ( " Изгубени във подправените вести " ).
Във времетраенето на последната война сме ( " Това не е първата война " ). Под цивилизационните руини се стаяват остарели демони - пропагандата против глада: " Кой ще победи: хладилникът или тв приемникът? " ; експанзията против рутината на ежедневния труд: " Трактор е обстрелван от аероплан ". И още: територията против индивида. Езикът против езиците. Война без граници против човешкото.
Не единствено метафизичният ореол на гибелта е изличен. Невидима в поетическата книга е думата гибел, произвела редове от свои проекции: " Тела, които не съществуват " ; " неидентифицируеми обгорени тела " ; " непотърсени трупове ". Трупове е образна фигура с възходяща повторимост в стиховете. Истории на хора с техните имена, специалности, възраст - сюжети и подиуми от войната прорязват книгата: " Медицинска сестра от Лисичанск е взривена от/ летяща като парцал мина " ( " Старинен брачен танц в Лвов " ); " Даря Курдел, Кривой рог, 20-годишна " ( " Странични изгоди: Убитата при подготовка състезателка " ). Обратите и накъсването на речта в " По дирите на безследно изчезналите " е потресно надникване в болежка, беззащитна в своята фамилиарност: " Това си е твоята истина, лельо Даша./ Нашата е, че той ще се върне скоро/ и майка си ще прегърне ". Обичайният ред на живота ненадейно се е оказал незащитен. Войната е разсякла самото ядро на Земята.
Експресионизмът на разсечената телесност е прочут в българската литература от " Грозни прози " на Гео Милев, писани през 1917 година в Берлин. Стиховете на Йордан Ефтимов цитират традицията на антивоенните фрагменти. Взривената, раздраната, строшената целокупност е естетиката на време, в което войната прегазва живота: " фотоси на раздрани тела и/ на надупчени коли,/ почернели блокове с висящи като парцали/ панели и балкони " ( " Бумеранг " ). Зад хуманистичния шок от " забравени ръце и крайници " ( " Центрофуга " ), от сюжети, в които " бащата има цялостен здрав крайник и две мощни ръце,/ с цел да вдигне високо във въздуха детето си/ без ръце и без крайници " ( " Любов " ), е скрита и едвам доловима подигравка към наивността на хуманистите.
Фотографии на войната. Фотографии от войната. Проблематични парчета действителност ( " Красиво и същинско " ). В естетиката на суровата фотографска документалност е решена корицата на книгата от художника Станислав Беловски: в процепа на разрушена постройка, през който се вижда небето, е колажирано разпятие.
Взривена хармония. Отменена хубост. Отменена истина. Йордан Ефтимов не приказва за войната. Оставя войната да приказва. Това, което чуваме, е потресаващо. Изключително самоуверено е да се допусне, че от езици, гласове, гòвори на войната може да бъде направена лирика. Войната като произведение на изкуството?
Стиховете цитират " Московский комсомолец " (?), Първи(?) канал, само че подозренията за поетическа мистификация са анулирани от бруталността на тирада, към този момент позната от формалното ѝ разгласяване: нацисти, наркомани, фашисти, бандеровци, демилитаризация, денацификация. Репортери на бойното поле.
Журналистическа карта на " Ню Йорк Таймс " в Ирпин, останала без притежателя си, се е оказала ненужна като уговорка от " интернационалните харти " ( " Война на дронове " ). Да отбележим и " експертите от Канал 1 " в " Празникът: метод на приложимост ". Трябва да имаме поради всички тези канали за връзка, когато вършим наблюдението, че медийната тирада нахлува в поетическото от изключващи се източници ( " Войната е перманентна облага " ). Колективни стандарти, културни рефлекси, предубеждения, архетипни настройки са извикани на въоръжение в дискурса на войната.
Информационното поле е с висока степен на несигурност и неизясненост. Реалността е подложена на подозрение ( " Кое леговище е по-сигурно " ). Изписани като паратекст: постове на британски, съветски, украински език в Twitter; мистифицирани вести на български в Офнюз и Vesti.bg; събития, мнения, известия в мрежата с име, дата, статус - задават смислови линии, оспорват ги, проблематизират текстовостта на стиховете. Вавилонско стълпотворение на речи? А може би " делене на езиците " (Барт)? Семиотика на левия и десния мит в необикновен исторически поврат. И нашите български езици в също по този начин невероятна семантична парабола: " Въпрос на интерпретация,/ а и всеки самичък си преценява ". Иронията като поетическо оръжие. И риторическа фигура, генерираща въпроси
Острата новост на войната допуска непрестанно прехождане сред поетическо и действително. " Ерата на светлината ", възвестена във " Версии за края на войната ", е семантичен вързоп, чиито метафорични релации: интернационалните конвенции, правни правила, суверенитет - са прекратени в граничната зона на действителността. Проиграни са няколко разновидността, като последният от тях е в действителност версия за началото на война, " взривила едновременно/ цялата голяма газопреносна мрежа на/ цивилизационния свят ". С предупреждение за своя край, светът обитава в озадачаващо повтарящо се очакване на следващата война.
" Навремето Вазов и Стамболов подлагат на критика Русия ": къде са през днешния ден българските интелектуалци " Очакване " е последната творба в книгата. Извън поетическата колекция на Йордан Ефтимов войната е действителна и близо до нас. Ако от стиховете още веднъж прекрачим в действителността, нуждата от отдалеченост по отношение на събитията (твърде метафизичен за сегашното въпрос!) не ни ли слага " преди " изясняването им? Отговорът е да. " Преди да измият кръвта ". Поетическа книга на Йордан Ефтимов.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ