Реших да стана Патриот. Ама истински. От тези, които са

Реших да стана Патриот. Ама същински. От тези, които са изконни. И са по медиите, тъй като по този начин е изконно и патриотично.

Проучих всички препоръки, прегледах всички постове, прочетох всички изявленията и публикации на Истинските Български Патриоти. И си направих точна и прецизна стратегия. Отговорна работа е това да си Патриот, не е смешка някаква. Въодушевен, се захванах да ставам Патриот. Ето по какъв начин мина първият ми ден:

• 5:00 – 7:00ч. Станах рано, с цел да се кланям към Слънцето. Направих бърза езическа оргия с девици върху камъни. Тракийско ми беше, изконно. Пих вино.

• 7:00 – 8:00ч. Топих се в ледена река, което след оргията изглеждаше като добра концепция. Пак пих вино.

• 8:00 – 9:00ч. Навлякох носия и тропнах хорце за сгряване. Сложих чеверме, че постепенно става. Пих бира.

• 9:00 – 9:30ч. Запалих свещ в черква и отидох да яхвам. С оглед на опита ми с конете, паленето на свещ изглеждаше много целесъобразно. Изпих шот ракия за кураж.

• 9:30 – 9:50ч. Добре, че се сетих да се преоблека. Ако с носия от 19-и век яздех кон от 7-и век, щях да позволи голям темпорален абсурд и Вселената щеше колабира. Или най-малко патриотичната общественост. Пих още ракия.

• 10:00 – 11:00ч. Поне час яздене и пукотевица с лък. Малко се бях занемарил. Като бръмна тетивата и се стреснах. Не беше патриотично. Пих вино, с цел да го преодолея.

• 11:00 – 13:00ч. Патрулирах по границата. Като забележех някого, незабавно крещях „ Гоу бак Търки! “ Прегракнах. Пих бира.

• 13:00 – 15:00ч. Гоних украински бежанци от България. Пуках гумите на колите им. Нагли хора, с коли ще се движат. А и не се кланят на Бащицата, дъ уан енд онли мастър ъф дъ юнивърс Путин. Той е най-големия родолюбец измежду патриотите. Е, на друга страна, но да не задълбаваме доста. Изгълтах три бързи водки в негова чест. Просълзих се и пях Ставай страна огромная. Толкова беше патриотично.

• 15:00 – 16:00ч. Изпълнявах родолюбив дълг. Правих деца. За миг се зачудих дали да не го съчетая с оргиите, само че бързо се отхвърлих от сходна непатриотична мисъл. Не може да се бъркат ритуали и столетия. Пих вино. За да преглътна по-лесно несъгласието.

• 16:00 – 17:00ч. Карах се с македонците. Исках да прекръстят Александър Македонски на Александър Западнобългарски. Иначе ще видят Европа през крива македонска наденица. Пихме дружно люта ракия, и те си имат Истински Патриоти, добре си прекарахме времето.

• 17:00 – 18:00ч. Направих бърз поход за фамилията. Заклеймих гадовете, които нямат семейство като моето. Крещях против репродуктивните процедури, абортите, облеклото на другите и правото им да вършат други походи. Доволен пих доста ракия.

• 18:00 – 20:00ч. Отидох на поляна в парка и поддържах енергийния щит на Земята. Или енергетичния. А, бе, нещо квантово беше. Няма по какъв начин да не е било. Пих вино в почивките. Тоя щит ме изчерпваше направо…

• 20:00 – 22:00ч. Уморен от поддържане на Вселенската сила, ревизирах чевермето. Беше готово, хапнах малко. Пих още вино, добре вървеше с чевермето.

• 22:00 – 00:00ч. Стъмни се. Навлякох черни облекла, възпламених факла и потеглих по улицата. Крещях нещо за България и по какъв начин ще стане велика. Няма метод да не стане, много мощно виках. Пак ме заболя гърлото. Пак пих бира.

• 00:00 – 02:00ч. Стана си среднощ. Идеално време за поредна антична оргия с девици върху камъни. Нямам концепция по какъв начин са останали толкоз девици при такава периодичност на патриотичните ритуали, но нямаше кой да запитвам. Те се правеха на девици, аз се правех, че мога по две оргии дневно, добра договорка си беше. Не можех да се посрамвам, не трябваше да давам мотив да не вземат за непатриотичен. Пих вино. Без вино не знам по какъв начин щях да издържа…

• 02:00 – 02:30ч. Мятах яйца от прозорците. И поливах с маркуч. Така е патриотично. Какво от това, че долу имало хора. Те не са Патриоти, не схващат. Пих ракия за стабилизиране на ръката и мерника.

• 02:30 – 03:00ч. Със страдание размишлявах, че не ми остана време да отпътува за Москва и да се поклоня на руската мумия. А това е толкоз патриотично, православно и изконно. Но нямаше по какъв начин да си наруша програмата, незабавно щяха да ме обвинят, че не съм Истински Патриот.

• 02:30 – 05:00ч. Опитах се малко да поспя. Че от толкоз оргии на камъни целият съм се бях наръбил. Пиенето ме беше позамаяло. Но беше патриотично, никой не можеше нищо да каже. Спах бързо, че малко време ми оставаше. Рано трябваше да ставам. Патриотизмът ме чакаше…

Събудих се на другата заран. С махмурлук. Не можех да помръдна, цялото ми тяло ме болеше от патриотичните действия. Казах си, че в случай че би трябвало още един подобен ден да мине, нямаше да го преживея. Отказах се да стана. Не беше за мен.

Така не станах Истински Патриот.

Патриотичен…. Аааа, ухилен ден, де!

P.S. Мислите, че се майтапя? Разбира се. Но те започнаха първи. И дори желаят да ръководят.