Реших да бягам в средно темпо, но да ускорявам на

Реших да тичам в приблизително движение, само че да форсирам на всеки 10 минути. На следващото ускорение виждам една другарка. След 5 секунди тя също ме видя. Помаха ми за привет. А аз с мимика на смут си извадих слушалките от ушите и извиках:

– Бягай… Бягай след мен, в случай че искаш да живееш!

Обезумялата от боязън другарка незабавно забърза крачка. В бясно движение пробягахме към два километра. Изведнъж аз стопирах.

– Кой? Кой те преследва? Кой желае да те убие?

– Как кой, никой! Просто придвижването е живот!

Посочи слепоочието си. Каза, че съм простак, посмяхме се крепко. А след разходката трябваше два пъти да я почерпя чай поради шегата си.