Решението за протест беше взето трудно, но до него се

Решението за митинг беше взето мъчно, само че до него се стигна след неспазени обещания. Това се споделя в позиция на Адвокатската гилдия в Пловдив, подписана от нейният ръководител адв. Пламен Бонев.

В нея се споделя, че повече от една година не са направени обещаните промени в правната помощ и не са осъществени обещаните покачвания на възнагражденията по Наредбата за възнаграждение на правната помощ, както и своевременното им погашение от НБПП.

" След като опитът ни за диалогично и бързо разрешаване на наболелите въпроси (при съществуване на подготвен план за изменение и допълнение на цитираната наредба), не даде резултат, по какъв различен натурален път да бъдат декларирани и чути настояванията на юристите, в случай че не посредством митинг!? По този метод и обществото беше осведомено с работата на адвокатурата в правната помощ и с съответните й проблеми ", декларира адв. Бонев. 

В пзицията е посочено, че за интервала от началото на митинга - 1 юни, до сегашния миг в Адвокатска гилдия – Пловдив са постъпили 54 претенции за установяване на служебни бранители и особени представители в правосъдни производства. Броят им демонстрира какъв брой доста хора имат потребност от правна помощ, надлежно от достъп до правораздаване, за който юристите им спомагат. Обемът на работа по обработката на всички тези претенции, по правене на кореспонденцията сред съд, Министерство на вътрешните работи и прокуратура от една страна и адвокатурата от друга, както и сред избраните служебни бранители, адвокатските препоръки и Националното бюро за правна помощ, е извънредно огромен, акцентира ръководителят на колегията в града под тепетата.

И акцентира още: " Поради неизпращане на служебни бранители се блокират правосъдни производства, само че Държавата не обръща нужното внимание на казуса, имайки опция неотложно да одобри нормативно обещаните през 2024 година промени на възнагражденията на служебните бранители, като след това през 2026 година да се разиска и одобри цялостна промяна. Ние сме наясно със отговорностите си да предоставяме правна помощ на жителите, по тази причина и откровено се надяваме в най-скоро време да бъдат задоволени настояванията ни и митингът да бъде преустановен ". 

Адв. Пламен Бонев отбелязва, че и юристите са част от обществото и са солидарни с проблемите му. " По всички злободневни тематики и въпроси, по всички ескалиращи проблеми в Държавата се търси способеното мнение и помощта на юристите. Сега чакаме да ни разберете и Вие! Затова настоятелно молим да уважите правото ни на митинг, което с изключение на персонално право, е и израз на груповото мнение на адвокатурата по икономическите и обществени въпроси, свързани с застраховане на по-високо квалифицирана правна помощ в интерес на жителите ", сочи ръководителят на Адвокатската гилдия в Пловдив. И добавя, че юристите мощно се надяват  на поддръжка от страна на останалите юридически специалности, тъй като единствено по този начин могат дружно да защитават  правовия ред, да се усещат почтени и подкрепени експерти. 

Припомняме, че на 28 май Адвокатски съвет към Адвокатска гилдия - Пловдив взе решение за оповестяване на ефикасен митинг за отбрана на адвокатския труд посредством прекъсване на работа със системата на правна помощ и определянето на служебни бранители, аварийни бранители, дежурни юристи и особени представители по всички каузи, считано от 1 юни 2025 година Основните претенции са за увеличение на бюджета и на възнагражденията за даване на правна помощ, своевременното им погашение, както и други промени в правната помощ. Тези претенции се споделят от 22 адвокатски колегии в страната, които също са в протестни дейности. 

Кой има право на правна помощ? Правна помощ се дава на физически лица, както следва:

 - лица от уязвими обществени групи, получаващи месечни обществени или целеви помощи, или ползващи обществени или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;
 - бременни дами и майки в риск да изоставят децата си, ползващи обществени услуги за предварителна защита на изоставянето;
 - деца, настанени в приемни фамилии или в фамилии на родственици или близки по реда на Закона за протекция на детето;
 - дете в риск по смисъла на Закона за протекция на детето;
 - лица по член 143 и 144 от Семейния кодекс, на лица, ненавършили 21 години, както и на лица, навършили 21 години, по отговорности за прехрана, зародили преди навършване на 21-годишна възраст, в сходство с Регламент (ЕО) № 4 от 2009 година на Съвета от 18 декември 2008 година по отношение на компетентността, използваното право, признаването и осъществяването на правосъдни решения и съдействието по въпроси, свързани със отговорности за прехрана (ОВ, L 7/1 от 10 януари 2009 г.) и Конвенцията за интернационалното събиране на прехрана на деца и на други членове на фамилията (ОВ, L 192/51 от 22 юли 2011 г.);
 - потърпевши от домашно или полово принуждение или от трафик на хора, които не разполагат със средства и желаят да употребяват адвокатска защита;
 - лица, търсещи или получили интернационална протекция или ползващи се от краткотрайна протекция по реда на Закона за убежището и бежанците, за които даването на правна помощ не се дължи на друго правно основание;
 - чужденци, по отношение на които е приложена насилствена административна мярка, и чужденци, настанени в специфичен дом за краткотрайно настаняване на чужденци по реда на Закона за чужденците в Република България, които не разполагат със средства и желаят да употребяват адвокатска защита;
 - лица, на които е отхвърлен или е лишен статут на разположение без поданство в Република България или е прекъснато производството за даване на статут на разположение без поданство по реда на Закона за чужденците в Република България, които не разполагат със средства и желаят да употребяват адвокатска защита;
 - лица, чието забраняване се желае, както и на лица, сложени под запрещение;
 - лица с увреждания, получаващи месечна поддръжка според Закона за хората с увреждания, чийто месечен приход не е задоволителен, с цел да упълномощят адвокат;
 - лица, чийто месечни приходи не разрешават да заплатят на адвокат;
 - лица, по Закона за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация за нарушавания.
 

Правната помощ се дава под формата на:

 - консултация и/или подготовка на документи предвид на реализиране на съглашение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или осъществяване на произвеждане за издаване на самостоятелен административен акт и/или неговото оборване по административен ред, в това число консултация по Национален телефон за правна помощ и консултация в Регионален център за консултиране към подобаващ Адвокатски съвет;
 - процесуално представителство;
 - посланичество в извънсъдебни процедури в това число арбитраж и медиация;
 - посланичество при задържане по член 72, алинея 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по член 16а от Закона за митниците и по член 124б, алинея 1 от Закона за Държавна организация " Национална сигурност " ;
 - процесуално посланичество по интернационалните разногласия по цивилен и търговски каузи.
 

Работата на назначения длъжностен бранител е следната:

 - да Ви изясни какво тъкмо е ситуацията Ви в момента;
 - да Ви уточни какви са правата ви;
 - да реши налице ли е юридически интерес за формиране на делото, позволена и обоснована ли е претенцията Ви, спазени ли са законните срокове;
 - какви други благоприятни условия за отбрана имате;
 - да ви даде лист от документи, нужни за формиране на съответното дело;
 - да ви разясни какви такси и разходи по производството дължите;
 - има ли възможност да бъдете освободени от заплащане на такси и разходи по делото;
 - какви са евентуалните последствия от процеса, т.е. по какъв начин би могъл да се развие той;
 - има ли съображение за обжалване на решението, присъдата или различен правосъден акт.
 

Съгласно настоящата Наредба за възнаграждение на правната помощ минималното заплащане за правна консултация за завеждане на дело е в размер на 10 лв. (за последните месеци по 13 съвещания месечно), а за подготовка на документи за дело е в размер на 15 лв.. Минималните хонорари по множеството досъдебни производства са сред 75 и 150 лева; за осъществяване на договаряния с прокуратурата за подписване на съглашение в досъдебното произвеждане, последвано от сключване на самото съглашение, а след това и явяване в правосъдно съвещание за одобрение на съглашението, възнаграждението е от 80 до 170 лв., като в множеството случаи се изплаща сума, равна на минимума (80 лева). Производствата по Закона за здравето (исканията по които са приблизително 10-12 на месец), възнаграждението е от 80 до 150 лв., като в огромна част от случаите се организират повече от две правосъдни съвещания. 

" По мотив посочените размери на възнагражденията, в едно от многочислените си изявленията, ръководителят на най-голямата адвокатска гилдия в страната – софийската, която също взе участие в митинга, съобщи: " Ние сме трансформирали тази правна помощ в последните 10-15 години в една чисто благотворителна активност на адвокатурата, само че това не е редно, тъй като никой висококвалифициран експерт не може да бъде заставян да работи за сума, която е 10 пъти по-ниска от това, което получава на свободния пазар “. Напълно споделяме казаното. Като професионална общественост, от която зависи естественото действие на правосъдната система и достъпът до правораздаване, за нас е неприсъщо да не изпълняваме задължението си за обезпечаване на правна помощ. Но въпреки това, Държавата следва да поеме своята отговорност за финансирането й, а не да трансферира незаслужено своята обществена функционалност върху юристите, които са самоосигуряващи се лица, полагащи труд на собствен риск и за лична сметка. Държавата като че ли е изоставила обществено поверената й роля при даване на правна помощ и не заплаща почтено труда на вписаните като служебни бранители юристи ", се споделя още в позицията на Адвокатската гилдия в Пловдив.