Методи Андреев: Притеснява ме, какво знае Христо Иванов за себе си, че не може да бъде съдник на Пеевски
Решението за избора на Сарафов за и.д. основен прокурор е взето под сарайско-кремълски напън
Кирил Петков има харизма за претендент за кмет на София, номинирането на Васил Терзиев е скандално, предвещава неуспех, споделя пред Faktor.bg някогашният народен представител и ръководител на Комисията по досиетата
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Андреев, имаме проевропейско и пронатовско управническо, и парламентарно болшинство, а по основни и елементарно решими тематики - като премахването на паметника на окупатора в центъра на София, изгонването на Митрофанова и обещаната процедура за импийчмънт на Румен Радев – е настъпило цялостно безмълвие. Забравиха ли партиите обещанията си?
-Въпросът е риторичен, в никакъв случай радикалните промени по време на предизборните акции по-късно не са изпълнявани бързо. Например, по времето на държавното управление на ОДС какъв брой мъчно мина Законът за досиетата, а до текстове за лустрация и декомунизация въобще не се стигна. Не би трябвало да забравяме, че днешното болшинство е като дървено желязо, само че по тези точки имат съвпадения на изявленията по време на акцията. Големите цели като влизане в Шенген, приемане на еврозоната са по-лесно постижими като политика, тъй като народът в болшинството е проверопейски надъхан. Но това, което демонстрира, че България в действителност се е трансформирала, е премахването на паметника на срамния окупатор. По последни исторически данни 6,5 милиарда $ е коствала руската окупация на българската страна до 1947 година Реално сме им платили поробването си.
Митрофанова също би трябвало да бъде изгонена – тя се меси във вътрешната ни политика, източник е на подправени вести, популяризира дефинира партии, чиято идеология е друга от нашия цивилизационен избор и ни тласка към Евразия. И не на последно място би трябвало да започва процедура за импийчмънт на Радев. Изборът на този човек за втори мандат бе огромна неточност, а войната на Русия против Украйна го демаскира като сътрудник за въздействие на Кремъл. Сега виждаме от разкритията на военния министър Тагарев, че по време на служебните държавни управления на Радев ние не сме оказвали на Украйна съвсем никаква помощ. Вероятно тази процедура няма да успее или ще се проточи във времето, само че със започването й ще покажем на демократичния свят, че политическият хайлайф у нас не може повече да търпи сходно държание на президента. Той нарушава конституцията и за това се желае отстраняването му. Тези решения ще дадат подтик и за влизането ни в еврозоната, и за приемането ни в Шенген, ще трансформират облика на България в доста позитивна светлина. Вече няма да ни одобряват като троянски кон на Русия в Европейски Съюз.
- Как оценявате първите стъпки на компромисната коалиция ГЕРБ-СДС/ПП-ДБ?
-Сериозно съм обезпокоен от първите им стъпки, позволиха непростими гафове. И в случай че това е някак си разбираемо за партиите на статуквото ГЕРБ и Движение за права и свободи, то е непростимо реформаторите в лицето на Политическа партия и Демократична България да провокират сходни кавги. Първият гаф е, че действително Демократична България се оказа, че няма подготвен план за конституционни промени, които да доведат и до основна правосъдна промяна. Независимо, че Христо Иванов от години е позициониран с болшинството към него като флагман на тази правосъдна промяна. Оказа се, че той и другите политици са отишли в парламентарната стая на Движение за права и свободи изцяло неподготвени и по този начин се стигна до парадокса партията на Доган да извади подготвен план за конституционни промени, по които в този момент да се дебатира и приказва.
Вторият гаф бе допускането Делян Пеевски да стане член на Комисията за конституционни промени и през днешния ден да се обявява като татко на идните промени в Конституцията. Истинско неразбиране обаче тук буди фактът, че политици като Христо Иванов са дали своят вот „ въздържал се “ за избора му. Сега се пробват да обяснят, че това било равнозначно на „ срещу “, само че аз съм бил народен представител и знам, че това не е по този начин. „ Въздържал се “ значи само че нямаш мнение и позиция, или в съответната обстановка не желаеш да заемеш съответна позиция, тъй като имаш избрани съображения.
- Гаф ли беше избирането на Борислав Сарафов за краткотраен правоприемник на Иван Гешев?
-Гаф и то огромен. Бил съм съвсем на всички митинги против избора на Гешев, само че дружно с него трябваше да се отидат и заместниците му, които бяха част от този модел. А Сарафов освен му е бил заместител, само че той е по върховете на тази система още от времето преди Сотир Цацаров, а името му се свързва със задкулисието. Необяснимо, че още в първите седмици новият парламент и същинското болшинство в Народното събрание, състоящо се от Движение за права и свободи, ГЕРБ, Има Такъв Народ и с общителното подпомагане на „ Възраждане “ отделиха Следствието от Прокуратурата, за да лимитират въздействието на Гешев, макар че ПД и Демократична България гласоподаваха срещу това обособяване. Как по този начин тези хора не се сетиха да заложат текст към тези промени, с който шефът на Следствието да бъде също освободен и да бъде определена нова персона, която да дава отговор на морални и професионални критерии. Почвам да си мисля, че надали този пропуск е инцидентен. Още по-скандално се оказа, че Сарафов бе определен за и.д. началник на Прокуратурата преждевременно и безогледно. Реформаторите от Демократична България и Политическа партия трябваше да упорстват за необятно публично разискване и в професионалните среди за избор на краткотраен началник, до момента в който се реши ориста и на настоящия злепоставен Висш съдебен съвет. Името на Сарафов се завъртя дни преди да бъде публично назначен, само че ПП-ДБ реагираха против избора му едвам откакто това стана факт и се получи отрицателна социална реакция. А всичко можеше да се предотврати. Освен това сме очевидци на абсурд – искахме да ограничим властта на Гешев, а наследникът му се оказа с доста повече власт от него и в този момент имат опция да бъдат изпрани всички, които са част от модела КОЙ, а допустимо е да се върне и Пепи Еврото. Метафорично казано осемте джуджета си избраха и Снежанка. Сарафов в този момент е и основен прокурор и началник на следствието. Да ми бяха казвали, че е вероятен подобен сюжет, в никакъв случай нямаше да допускам.
- Защо Румен Радев разигра сценка, че ще подпише Указа за освобождението на Гешев откакто се произнесе Конституционният съд, а след това доста бързо взе решение?
- В този случай " катарзисът ", който видяхме и при Висш съдебен съвет, и при Радев, демонстрира единствено едно – тези решения са взети не по разбиране, а под външен напън. За прокурорската гилдия е ясно – факторите са Борисов и Пеевски. Но за " катарзиса " на президента евентуално става дума за кремълска телеграма. Преценено е, че Сарафов е по-изгоден за петата колона в България, каквото и да значи това. А Гешев въпреки всичко разгласи от Киев, че в случай че Путин пристигна в България, ще го арестува.
- Констатираме три големи гафа – неналичието на план за конституционни промени от страна на ПП-ДБ, допускането на Пеевски за член на конституционната комисия и избора на Сарафов за и.д. основен прокурор – поради зависимости или от недовиждане, неумелост или несръчност бяха позволени?
- За ГЕРБ и Движение за права и свободи, партиите на статуквото, е обикновено да желаят да пазят оптимално дълго своя модел и да го пазят, за това тях няма да ги разясня. За Политическа партия съм податлив да мисля, че като млада и занапред избистряща идеологията си партия са неопитни и позволяват неточности даже и от идеализъм. Но за опитни политици като водачите на Демократична България тези гафове са неприемливи. Гласувал съм за тях и не мога да допускам, че всичко това се случва и то по толкоз малоумен метод. За това от ден на ден започвам да си мисля, че евентуално става дума и за някакви договорености, а и за зависимости.
- Възможно ли е задкулисието да е в ново нахлуване?
- Поне протичащото се приказва в тази посока. Не мога да позволи, че водачите на Демократична България са неопитни. Притесняват ме доста освен избрани действия на Христо Иванов, само че и едни думи на Делян Пеевски, изречени откакто желаеха оставката му от Комисията за конституционни промени. Цитирам по памет: Христо Иванов не може да бъде съдник на никого, включително и на мен, той знае за какво. Казаното е многозначително и объркващо. Няма на този стадий отговор от Иванов, само че могат да бъдат заложени и други въпроси – Вярно ли е, че с цел да даде Движение за права и свободи поддръжката си, са упорствали кой да бъде правосъден министър, само че и да се одобряват конституционни промени? Трябва доста зорко да следим какво тъкмо ще се приема и трансформира в този момент, тъй като може да се окаже, че пътят ни през идващите 30 години да бъде изправен пред тежки тествания за демокрацията. Анализирайки сегашните гафове, се връщам години обратно, когато младата партия на Христо Иванов „ Да, България “ отхвърли коалиция с „ Република за България “. И двете обединения тогава не влезнаха в Народното събрание, а това вкара в ръководството партии като Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и Марешки. Иванов и до в този момент не е дал отговор само че този въпрос. Но към този момент чакаме и отговор на въпроса – какво знае Христо Иванов за себе си, че не може да бъде съдник на никого, та даже и на Пеевски?
- В околните дни следва ново тестване - партиите би трябвало да разгласят претендентите си за кметове. Фокусът ще бъде ориентиран към София, само че на този стадий се спрягат много компромисни имена от страна на ПП-ДБ, Каква е вашата прогноза?
- Изборът на персони за кметове от страна на ПП-ДБ е извънредно значима стъпка, изключително за София. На този стадий слушам за издигането на много разнообразни фигури, някои от които много противоречиви. Борис Бонев е един от кандидатите. Доста по настоятелно се загатва името на Трайчо Трайков, зад който сякаш стои ДСБ, само че се приказва и за съвсем незнайния Васил Терзиев, който се обявява като кандидатура на Политическа партия, само че и безмълвно подкрепян от авторитетни среди на „ Да, България “. Ако Терзиев стана кандидатура на тези новаторски сили, на демократичната общественост в столицата ще бъде даден доста неприятен знак. Терзиев е добър и сполучлив предприемач, основател на компанията „ Телерик “, която по-късно сполучливо бе продадена. Но се приказва се за тежки обвързаности на семейството му с някогашната силова конструкция на Българска комунистическа партия – Държавна сигурност. И това обаче не е единственият проблем. Обществото няма не просто действителна, а никаква показа за полезностите на този човек. Не сме чули през години никаква негова позиция по основни тематики. Не знаем какво мисли, за близкото комунистическо минало, за репресивната Държавна сигурност, за режима в Кремъл, който води мръсна война против Украйна. Не знаем каква е позицията му за тоталитарните монументи и махането на монумента на окупатора. Смята ли, че Митрофанова би трябвало да бъде изгонена, че би трябвало да започва процедура за импийчмънт против Радев. Още доста значими тематики има, по които нямаме визия какво мисли евентуалният претендент за кмет Васил Терзиев. А с цел да си лицето на българската столица не е значимо единствено да си бил добър и сполучлив предприемач. Ако се стигне до издигането му, аз със съидейници ще стартира акция против тази кандидатура, тъй като тя е знак от задкулисието. Обществото не би трябвало още веднъж да бъде излъгано, както се случи с Радев.
- Какъв би трябвало да бъде профилът на бъдещия кмет на реформаторското болшинство?
- За да не теоретизираме ще дам съответен образец – подобен мощен претендент може да е Кирил Петков. Бивш министър председател, който осъзна, че България би трябвало да поддържа Украйна против нашественика. Освободи страната от зависимостта от Газпром, която ни тежеше десетилетия и беше главно оръжие за политическо въздействие и корупция. По негово време България изгони от страната най-вече съветски дипломати и шпиони. И не на последно място – дистанцира се от Румен Радев, който се опита да ги употребява като свое оръжие. Освен това Петков има лидерски качества и харизма, за него всичко е казано и няма какво занапред да изненада гласоподавателите. Той има огромен късмет да победи в София. И е най-естествено да бъде подсилен като обща кандидатура. Това са единствено мои разсъждения и не ангажират никой от изброените политически субекти, само че съм задължен да предупредя хората, очакващи смяна в София за заплахите, които могат да се случат.
- За да стартира изчистването на политическия ни хайлайф от кремълско и комунистическо задкулисие, какъв закон още би трябвало да се одобри?
- Трябва да се мисли и закон за лустрация срещу корупцията. Голяма част от хората, които биха попаднали в забранителните клаузи на подобен закон, сигурно са били в основата на онази конструкция на комунистическите служби, която не успяхме да разградим и лустрираме.
Кирил Петков има харизма за претендент за кмет на София, номинирането на Васил Терзиев е скандално, предвещава неуспех, споделя пред Faktor.bg някогашният народен представител и ръководител на Комисията по досиетата
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Андреев, имаме проевропейско и пронатовско управническо, и парламентарно болшинство, а по основни и елементарно решими тематики - като премахването на паметника на окупатора в центъра на София, изгонването на Митрофанова и обещаната процедура за импийчмънт на Румен Радев – е настъпило цялостно безмълвие. Забравиха ли партиите обещанията си?
-Въпросът е риторичен, в никакъв случай радикалните промени по време на предизборните акции по-късно не са изпълнявани бързо. Например, по времето на държавното управление на ОДС какъв брой мъчно мина Законът за досиетата, а до текстове за лустрация и декомунизация въобще не се стигна. Не би трябвало да забравяме, че днешното болшинство е като дървено желязо, само че по тези точки имат съвпадения на изявленията по време на акцията. Големите цели като влизане в Шенген, приемане на еврозоната са по-лесно постижими като политика, тъй като народът в болшинството е проверопейски надъхан. Но това, което демонстрира, че България в действителност се е трансформирала, е премахването на паметника на срамния окупатор. По последни исторически данни 6,5 милиарда $ е коствала руската окупация на българската страна до 1947 година Реално сме им платили поробването си.
Митрофанова също би трябвало да бъде изгонена – тя се меси във вътрешната ни политика, източник е на подправени вести, популяризира дефинира партии, чиято идеология е друга от нашия цивилизационен избор и ни тласка към Евразия. И не на последно място би трябвало да започва процедура за импийчмънт на Радев. Изборът на този човек за втори мандат бе огромна неточност, а войната на Русия против Украйна го демаскира като сътрудник за въздействие на Кремъл. Сега виждаме от разкритията на военния министър Тагарев, че по време на служебните държавни управления на Радев ние не сме оказвали на Украйна съвсем никаква помощ. Вероятно тази процедура няма да успее или ще се проточи във времето, само че със започването й ще покажем на демократичния свят, че политическият хайлайф у нас не може повече да търпи сходно държание на президента. Той нарушава конституцията и за това се желае отстраняването му. Тези решения ще дадат подтик и за влизането ни в еврозоната, и за приемането ни в Шенген, ще трансформират облика на България в доста позитивна светлина. Вече няма да ни одобряват като троянски кон на Русия в Европейски Съюз.
- Как оценявате първите стъпки на компромисната коалиция ГЕРБ-СДС/ПП-ДБ?
-Сериозно съм обезпокоен от първите им стъпки, позволиха непростими гафове. И в случай че това е някак си разбираемо за партиите на статуквото ГЕРБ и Движение за права и свободи, то е непростимо реформаторите в лицето на Политическа партия и Демократична България да провокират сходни кавги. Първият гаф е, че действително Демократична България се оказа, че няма подготвен план за конституционни промени, които да доведат и до основна правосъдна промяна. Независимо, че Христо Иванов от години е позициониран с болшинството към него като флагман на тази правосъдна промяна. Оказа се, че той и другите политици са отишли в парламентарната стая на Движение за права и свободи изцяло неподготвени и по този начин се стигна до парадокса партията на Доган да извади подготвен план за конституционни промени, по които в този момент да се дебатира и приказва.
Вторият гаф бе допускането Делян Пеевски да стане член на Комисията за конституционни промени и през днешния ден да се обявява като татко на идните промени в Конституцията. Истинско неразбиране обаче тук буди фактът, че политици като Христо Иванов са дали своят вот „ въздържал се “ за избора му. Сега се пробват да обяснят, че това било равнозначно на „ срещу “, само че аз съм бил народен представител и знам, че това не е по този начин. „ Въздържал се “ значи само че нямаш мнение и позиция, или в съответната обстановка не желаеш да заемеш съответна позиция, тъй като имаш избрани съображения.
- Гаф ли беше избирането на Борислав Сарафов за краткотраен правоприемник на Иван Гешев?
-Гаф и то огромен. Бил съм съвсем на всички митинги против избора на Гешев, само че дружно с него трябваше да се отидат и заместниците му, които бяха част от този модел. А Сарафов освен му е бил заместител, само че той е по върховете на тази система още от времето преди Сотир Цацаров, а името му се свързва със задкулисието. Необяснимо, че още в първите седмици новият парламент и същинското болшинство в Народното събрание, състоящо се от Движение за права и свободи, ГЕРБ, Има Такъв Народ и с общителното подпомагане на „ Възраждане “ отделиха Следствието от Прокуратурата, за да лимитират въздействието на Гешев, макар че ПД и Демократична България гласоподаваха срещу това обособяване. Как по този начин тези хора не се сетиха да заложат текст към тези промени, с който шефът на Следствието да бъде също освободен и да бъде определена нова персона, която да дава отговор на морални и професионални критерии. Почвам да си мисля, че надали този пропуск е инцидентен. Още по-скандално се оказа, че Сарафов бе определен за и.д. началник на Прокуратурата преждевременно и безогледно. Реформаторите от Демократична България и Политическа партия трябваше да упорстват за необятно публично разискване и в професионалните среди за избор на краткотраен началник, до момента в който се реши ориста и на настоящия злепоставен Висш съдебен съвет. Името на Сарафов се завъртя дни преди да бъде публично назначен, само че ПП-ДБ реагираха против избора му едвам откакто това стана факт и се получи отрицателна социална реакция. А всичко можеше да се предотврати. Освен това сме очевидци на абсурд – искахме да ограничим властта на Гешев, а наследникът му се оказа с доста повече власт от него и в този момент имат опция да бъдат изпрани всички, които са част от модела КОЙ, а допустимо е да се върне и Пепи Еврото. Метафорично казано осемте джуджета си избраха и Снежанка. Сарафов в този момент е и основен прокурор и началник на следствието. Да ми бяха казвали, че е вероятен подобен сюжет, в никакъв случай нямаше да допускам.
- Защо Румен Радев разигра сценка, че ще подпише Указа за освобождението на Гешев откакто се произнесе Конституционният съд, а след това доста бързо взе решение?
- В този случай " катарзисът ", който видяхме и при Висш съдебен съвет, и при Радев, демонстрира единствено едно – тези решения са взети не по разбиране, а под външен напън. За прокурорската гилдия е ясно – факторите са Борисов и Пеевски. Но за " катарзиса " на президента евентуално става дума за кремълска телеграма. Преценено е, че Сарафов е по-изгоден за петата колона в България, каквото и да значи това. А Гешев въпреки всичко разгласи от Киев, че в случай че Путин пристигна в България, ще го арестува.
- Констатираме три големи гафа – неналичието на план за конституционни промени от страна на ПП-ДБ, допускането на Пеевски за член на конституционната комисия и избора на Сарафов за и.д. основен прокурор – поради зависимости или от недовиждане, неумелост или несръчност бяха позволени?
- За ГЕРБ и Движение за права и свободи, партиите на статуквото, е обикновено да желаят да пазят оптимално дълго своя модел и да го пазят, за това тях няма да ги разясня. За Политическа партия съм податлив да мисля, че като млада и занапред избистряща идеологията си партия са неопитни и позволяват неточности даже и от идеализъм. Но за опитни политици като водачите на Демократична България тези гафове са неприемливи. Гласувал съм за тях и не мога да допускам, че всичко това се случва и то по толкоз малоумен метод. За това от ден на ден започвам да си мисля, че евентуално става дума и за някакви договорености, а и за зависимости.
- Възможно ли е задкулисието да е в ново нахлуване?
- Поне протичащото се приказва в тази посока. Не мога да позволи, че водачите на Демократична България са неопитни. Притесняват ме доста освен избрани действия на Христо Иванов, само че и едни думи на Делян Пеевски, изречени откакто желаеха оставката му от Комисията за конституционни промени. Цитирам по памет: Христо Иванов не може да бъде съдник на никого, включително и на мен, той знае за какво. Казаното е многозначително и объркващо. Няма на този стадий отговор от Иванов, само че могат да бъдат заложени и други въпроси – Вярно ли е, че с цел да даде Движение за права и свободи поддръжката си, са упорствали кой да бъде правосъден министър, само че и да се одобряват конституционни промени? Трябва доста зорко да следим какво тъкмо ще се приема и трансформира в този момент, тъй като може да се окаже, че пътят ни през идващите 30 години да бъде изправен пред тежки тествания за демокрацията. Анализирайки сегашните гафове, се връщам години обратно, когато младата партия на Христо Иванов „ Да, България “ отхвърли коалиция с „ Република за България “. И двете обединения тогава не влезнаха в Народното събрание, а това вкара в ръководството партии като Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и Марешки. Иванов и до в този момент не е дал отговор само че този въпрос. Но към този момент чакаме и отговор на въпроса – какво знае Христо Иванов за себе си, че не може да бъде съдник на никого, та даже и на Пеевски?
- В околните дни следва ново тестване - партиите би трябвало да разгласят претендентите си за кметове. Фокусът ще бъде ориентиран към София, само че на този стадий се спрягат много компромисни имена от страна на ПП-ДБ, Каква е вашата прогноза?
- Изборът на персони за кметове от страна на ПП-ДБ е извънредно значима стъпка, изключително за София. На този стадий слушам за издигането на много разнообразни фигури, някои от които много противоречиви. Борис Бонев е един от кандидатите. Доста по настоятелно се загатва името на Трайчо Трайков, зад който сякаш стои ДСБ, само че се приказва и за съвсем незнайния Васил Терзиев, който се обявява като кандидатура на Политическа партия, само че и безмълвно подкрепян от авторитетни среди на „ Да, България “. Ако Терзиев стана кандидатура на тези новаторски сили, на демократичната общественост в столицата ще бъде даден доста неприятен знак. Терзиев е добър и сполучлив предприемач, основател на компанията „ Телерик “, която по-късно сполучливо бе продадена. Но се приказва се за тежки обвързаности на семейството му с някогашната силова конструкция на Българска комунистическа партия – Държавна сигурност. И това обаче не е единственият проблем. Обществото няма не просто действителна, а никаква показа за полезностите на този човек. Не сме чули през години никаква негова позиция по основни тематики. Не знаем какво мисли, за близкото комунистическо минало, за репресивната Държавна сигурност, за режима в Кремъл, който води мръсна война против Украйна. Не знаем каква е позицията му за тоталитарните монументи и махането на монумента на окупатора. Смята ли, че Митрофанова би трябвало да бъде изгонена, че би трябвало да започва процедура за импийчмънт против Радев. Още доста значими тематики има, по които нямаме визия какво мисли евентуалният претендент за кмет Васил Терзиев. А с цел да си лицето на българската столица не е значимо единствено да си бил добър и сполучлив предприемач. Ако се стигне до издигането му, аз със съидейници ще стартира акция против тази кандидатура, тъй като тя е знак от задкулисието. Обществото не би трябвало още веднъж да бъде излъгано, както се случи с Радев.
- Какъв би трябвало да бъде профилът на бъдещия кмет на реформаторското болшинство?
- За да не теоретизираме ще дам съответен образец – подобен мощен претендент може да е Кирил Петков. Бивш министър председател, който осъзна, че България би трябвало да поддържа Украйна против нашественика. Освободи страната от зависимостта от Газпром, която ни тежеше десетилетия и беше главно оръжие за политическо въздействие и корупция. По негово време България изгони от страната най-вече съветски дипломати и шпиони. И не на последно място – дистанцира се от Румен Радев, който се опита да ги употребява като свое оръжие. Освен това Петков има лидерски качества и харизма, за него всичко е казано и няма какво занапред да изненада гласоподавателите. Той има огромен късмет да победи в София. И е най-естествено да бъде подсилен като обща кандидатура. Това са единствено мои разсъждения и не ангажират никой от изброените политически субекти, само че съм задължен да предупредя хората, очакващи смяна в София за заплахите, които могат да се случат.
- За да стартира изчистването на политическия ни хайлайф от кремълско и комунистическо задкулисие, какъв закон още би трябвало да се одобри?
- Трябва да се мисли и закон за лустрация срещу корупцията. Голяма част от хората, които биха попаднали в забранителните клаузи на подобен закон, сигурно са били в основата на онази конструкция на комунистическите служби, която не успяхме да разградим и лустрираме.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ