Владимир Николов: Не е в правомощията на обикновено НС да фрагментира съдебната власт
" Решението на Конституционен съд е победа за нормалността и по този начин доказахме, че правилото за върховенството на правото не е просто фраза, а има наличие. Според нас тези промени бяха неудачни ", разяснява ръководителят на Асоциация на прокурорите в България Владимир Николов пред Нова нюз.
" Ако хората, които правеха измененията в Конституцията, се бяха вслушали в експертното мнение, до този резултат нямаше да се стигне и нямаше да бъде злоупотребено със правосъдната промяна ", сподели още Николов.
" Категорично не смятахме, че в пълномощията на нормално национално заседание е да фрагментира правосъдната власт, да посегне на нейната единност и самостоятелност. По отношение на квотите във Висшия прокурорски съвет бяхме срещу, тъй като в случай че това състояние беше останало, то поставяше прокуратурата под цялостен политически, а не публичен надзор ", уточни още юристът.
Той уточни, че е имало подозрения за политическо вмешателство през годините и тъкмо поради това то не е трябвало да се ускорява.
" Върху всички тежи отговорността по какъв начин това да не бъде допускано. Процесът е двустранен – вътре в самата система да се очистим от тези неща, само че и да бъдем подкрепени посредством съответни и рационални законодателни решения, и воля от останалите управляващи ", сподели още Николов.
" Винаги сме подкрепяли, че в Съдийската гилдия би трябвало да доминират съдии, определени от съдии. И тук нямаме разлики с сътрудниците съдии. Подкрепяме това, само че държахме да не се сервира прокуратурата на тепсия на политически мощните субекти. Прокуратурата няма никакво въздействие върху кадровото развиване на съдиите. Единственото пълномощие е при избора на ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд. И тук Асоциацията на прокурорите направи рационално предложение, което беше подминато. Възможно беше това пълномощие да отиде в Съдийската гилдия, основният прокурор да остане като пълномощие на пленума. Чрез това щеше да се позволи целият комплекс от проблеми, с който се спекулира. Това не беше чуто и се мина към волно очистване на единната правосъдна система ", изясни специалистът.
" При сегашната обстановка Висш съдебен съвет възвръща своята активност и до избиране на нов личен състав, той може да продължи да извършва пълномощията си. Имаме спряна процедура за избор на основен прокурор, явно изтича мандатът на ръководителя на Върховен административен съд. Тук дебатът би трябвало да бъде воден " сподели още Николов.
" Избраните съдии, прокурори, следователи не встъпиха в своите пълномощия, тъй като законодателната власт, в няколко следващи Народното събрание, не извърши своите отговорности и не попълни така наречен парламентарна квота ", изясни юристът.
По тематиката дали има механизъм за следствие на основния прокурор той уточни, че подобен има и, че държат прокуратурата да бъде транспарантна, отчетна и под контрола на обществото. " Другият механизъм е докладът на основния прокурор пред Народното събрание ", добави още Николов. Той сподели, че законодателните промени в тази посока бележат възходящо развиване на прокурорската система.
" Ако хората, които правеха измененията в Конституцията, се бяха вслушали в експертното мнение, до този резултат нямаше да се стигне и нямаше да бъде злоупотребено със правосъдната промяна ", сподели още Николов.
" Категорично не смятахме, че в пълномощията на нормално национално заседание е да фрагментира правосъдната власт, да посегне на нейната единност и самостоятелност. По отношение на квотите във Висшия прокурорски съвет бяхме срещу, тъй като в случай че това състояние беше останало, то поставяше прокуратурата под цялостен политически, а не публичен надзор ", уточни още юристът.
Той уточни, че е имало подозрения за политическо вмешателство през годините и тъкмо поради това то не е трябвало да се ускорява.
" Върху всички тежи отговорността по какъв начин това да не бъде допускано. Процесът е двустранен – вътре в самата система да се очистим от тези неща, само че и да бъдем подкрепени посредством съответни и рационални законодателни решения, и воля от останалите управляващи ", сподели още Николов.
" Винаги сме подкрепяли, че в Съдийската гилдия би трябвало да доминират съдии, определени от съдии. И тук нямаме разлики с сътрудниците съдии. Подкрепяме това, само че държахме да не се сервира прокуратурата на тепсия на политически мощните субекти. Прокуратурата няма никакво въздействие върху кадровото развиване на съдиите. Единственото пълномощие е при избора на ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд. И тук Асоциацията на прокурорите направи рационално предложение, което беше подминато. Възможно беше това пълномощие да отиде в Съдийската гилдия, основният прокурор да остане като пълномощие на пленума. Чрез това щеше да се позволи целият комплекс от проблеми, с който се спекулира. Това не беше чуто и се мина към волно очистване на единната правосъдна система ", изясни специалистът.
" При сегашната обстановка Висш съдебен съвет възвръща своята активност и до избиране на нов личен състав, той може да продължи да извършва пълномощията си. Имаме спряна процедура за избор на основен прокурор, явно изтича мандатът на ръководителя на Върховен административен съд. Тук дебатът би трябвало да бъде воден " сподели още Николов.
" Избраните съдии, прокурори, следователи не встъпиха в своите пълномощия, тъй като законодателната власт, в няколко следващи Народното събрание, не извърши своите отговорности и не попълни така наречен парламентарна квота ", изясни юристът.
По тематиката дали има механизъм за следствие на основния прокурор той уточни, че подобен има и, че държат прокуратурата да бъде транспарантна, отчетна и под контрола на обществото. " Другият механизъм е докладът на основния прокурор пред Народното събрание ", добави още Николов. Той сподели, че законодателните промени в тази посока бележат възходящо развиване на прокурорската система.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ