Руснаците не са виновни за всичките ни злини
Рено Жирар, “Фигаро”
Не провокира ли антируска нервност на Запад аферата “Скрипал” - отравянето с химическо оръжие в Англия на някогашен двоен съветски сътрудник, предизвикало странични жертви? Човек може да си зададе този въпрос, до момента в който чете една уводна публикация в огромния испански ежедневник “Ел Паис”. Тя се тревожи за вероятността от съставянето на “антиевропейски Европейски парламент”, “под егидата на Русия”, след изборите през май 2019 година, което би могло да провокира “петгодишен безпорядък в Брюксел”. Според мадридския публицист съветският “технологичен механизъм за намеса” в предишното “е съдействал за дестабилизирането, апропо, на Англия по време на Брекзит, на Италия със Северната лига и на Испания по време на каталунската сепаратистка криза”. Сякаш сънуваме!
Каталунският фракционизъм и италианската Северна лига процъфтяваха много преди Владимир Путин да влезе в Кремъл. Те към този момент бяха доста мощни през 1996 година, по времето, когато Западът финансираше масирано предизборната акция на Борис Елцин, преди да си затвори очите за преизбирането му с машинация на президентския пост в Русия. Що се отнася до Брекзит, индивидът, който най-силно го възхваляваше, беше Борис Джонсън. Трудно е да се откри по-антируски надъхан английски външен министър от него. Ако Европейският съюз не върви добре през днешния ден, виновността не е на “лошите” руснаци! Тя е на самите европейци.
Казаха също, че влизането на Доналд Тръмп в Белия дом се дължи на Русия на Владимир Путин. Но руснаците ли са отговорни за политическото отчаяние на белите американски служащи? Те ли предложиха на Съединени американски щати изборна система, при която можеш да станеш президент с 3 млн. гласа по-малко от твоя противник? Трябва да забележим нещата такива, каквито са: професионалната кариера, известността и политическият напредък на Доналд Тръмп са всъщност американски явления. И фактът, че той остава известен измежду републиканския електорат, няма нищо общо с Москва.
Русия не е агънце. Но е неуместно да я трансформираме в изкупителна жертва за всичките ни несгоди. Дали тя се стреми да развие тактика за въздействие на Запад, нещо, което постоянно е правел Западът? Това е явно. С отслабена стопанска система, по-малко значима в относителна стойност, в сравнение с по времето на Съюз на съветските социалистически републики, Русия се пробва да резервира мястото си в света със средствата, които са й останали: нуклеарният капацитет; способността й да изпраща военни сили в чужбина; кибервлиянието, при което руснаците обърнаха цифровото оръжие против неговия западен основател.
В ерата на глобализацията и на международните обществени мрежи е мъчно да се избегнат войните за въздействие на едно общество над друго. Освен това в разпространяването на политическа агитация в една обществена мрежа, била тя в чужбина, няма нищо нелегално. Дали руснаците са положили огромни цифрови старания против президентската акция на Хилари Клинтън? Да, това е неоспоримо. Дали са съумели да извърнат против нея три основни щата? Това е противоречиво.
Трябва да запазим разсъдъка си против “демократурата”, каквато е Русия. Тя надалеч не е съвършена, само че дано не я хвърляме в ръцете на китайците. Нека й помогнем да се причисли към “общия европейски дом” (Горбачов). Дали Кремъл е дал заповед да се екзекутира по очевиден метод един офицер от ГРУ (дирекцията на военното разузнаване), който е продал за пари имената на десетки свои приятели? Много е допустимо. Корупцията е достигнала такова равнище в Русия, че царят евентуално е желал да изпрати ясно обръщение: най-жестока орис чака предателите, където и да се крият те.
Но този случай трябваше да остане на равнището на службите. Опасното е, че се трансформира в трайна дипломатическа рецесия. Опасно е, че не стопира да загрубява методът, по който Западът и руснаците гледат един на различен. Жалко е, че черният воал на параноята ги обърка. Путин е параноик, когато има вяра, че Западът преднамерено е скроил “цветни революции” в някогашните руски републики, прилежащи на Русия (Розовата гражданска война в Грузия през 2003 година, Оранжевата гражданска война в Украйна през 2004 година, Революцията на лалетата в Кирзистан през 2005 година, Майданът в Киев през 2014 г.). Тези революции бяха спонтанни, а не резултат от някакво скрито решение на Вашингтон, Лондон и Париж. Друг е въпросът, че западни политически фондации след това ги насърчиха.
Западните страни са параноични, когато имат вяра, че Русия е в основата на всичките им днешни политически несгоди, до момента в който тя единствено се задоволява да натисне там, където към този момент боли.
Не провокира ли антируска нервност на Запад аферата “Скрипал” - отравянето с химическо оръжие в Англия на някогашен двоен съветски сътрудник, предизвикало странични жертви? Човек може да си зададе този въпрос, до момента в който чете една уводна публикация в огромния испански ежедневник “Ел Паис”. Тя се тревожи за вероятността от съставянето на “антиевропейски Европейски парламент”, “под егидата на Русия”, след изборите през май 2019 година, което би могло да провокира “петгодишен безпорядък в Брюксел”. Според мадридския публицист съветският “технологичен механизъм за намеса” в предишното “е съдействал за дестабилизирането, апропо, на Англия по време на Брекзит, на Италия със Северната лига и на Испания по време на каталунската сепаратистка криза”. Сякаш сънуваме!
Каталунският фракционизъм и италианската Северна лига процъфтяваха много преди Владимир Путин да влезе в Кремъл. Те към този момент бяха доста мощни през 1996 година, по времето, когато Западът финансираше масирано предизборната акция на Борис Елцин, преди да си затвори очите за преизбирането му с машинация на президентския пост в Русия. Що се отнася до Брекзит, индивидът, който най-силно го възхваляваше, беше Борис Джонсън. Трудно е да се откри по-антируски надъхан английски външен министър от него. Ако Европейският съюз не върви добре през днешния ден, виновността не е на “лошите” руснаци! Тя е на самите европейци.
Казаха също, че влизането на Доналд Тръмп в Белия дом се дължи на Русия на Владимир Путин. Но руснаците ли са отговорни за политическото отчаяние на белите американски служащи? Те ли предложиха на Съединени американски щати изборна система, при която можеш да станеш президент с 3 млн. гласа по-малко от твоя противник? Трябва да забележим нещата такива, каквито са: професионалната кариера, известността и политическият напредък на Доналд Тръмп са всъщност американски явления. И фактът, че той остава известен измежду републиканския електорат, няма нищо общо с Москва.
Русия не е агънце. Но е неуместно да я трансформираме в изкупителна жертва за всичките ни несгоди. Дали тя се стреми да развие тактика за въздействие на Запад, нещо, което постоянно е правел Западът? Това е явно. С отслабена стопанска система, по-малко значима в относителна стойност, в сравнение с по времето на Съюз на съветските социалистически републики, Русия се пробва да резервира мястото си в света със средствата, които са й останали: нуклеарният капацитет; способността й да изпраща военни сили в чужбина; кибервлиянието, при което руснаците обърнаха цифровото оръжие против неговия западен основател.
В ерата на глобализацията и на международните обществени мрежи е мъчно да се избегнат войните за въздействие на едно общество над друго. Освен това в разпространяването на политическа агитация в една обществена мрежа, била тя в чужбина, няма нищо нелегално. Дали руснаците са положили огромни цифрови старания против президентската акция на Хилари Клинтън? Да, това е неоспоримо. Дали са съумели да извърнат против нея три основни щата? Това е противоречиво.
Трябва да запазим разсъдъка си против “демократурата”, каквато е Русия. Тя надалеч не е съвършена, само че дано не я хвърляме в ръцете на китайците. Нека й помогнем да се причисли към “общия европейски дом” (Горбачов). Дали Кремъл е дал заповед да се екзекутира по очевиден метод един офицер от ГРУ (дирекцията на военното разузнаване), който е продал за пари имената на десетки свои приятели? Много е допустимо. Корупцията е достигнала такова равнище в Русия, че царят евентуално е желал да изпрати ясно обръщение: най-жестока орис чака предателите, където и да се крият те.
Но този случай трябваше да остане на равнището на службите. Опасното е, че се трансформира в трайна дипломатическа рецесия. Опасно е, че не стопира да загрубява методът, по който Западът и руснаците гледат един на различен. Жалко е, че черният воал на параноята ги обърка. Путин е параноик, когато има вяра, че Западът преднамерено е скроил “цветни революции” в някогашните руски републики, прилежащи на Русия (Розовата гражданска война в Грузия през 2003 година, Оранжевата гражданска война в Украйна през 2004 година, Революцията на лалетата в Кирзистан през 2005 година, Майданът в Киев през 2014 г.). Тези революции бяха спонтанни, а не резултат от някакво скрито решение на Вашингтон, Лондон и Париж. Друг е въпросът, че западни политически фондации след това ги насърчиха.
Западните страни са параноични, когато имат вяра, че Русия е в основата на всичките им днешни политически несгоди, до момента в който тя единствено се задоволява да натисне там, където към този момент боли.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ