Ренат Бесолов е бесарабски българин, роден в Кишинев, Молдова. Баща

...
Ренат Бесолов е бесарабски българин, роден в Кишинев, Молдова. Баща
Коментари Харесай

Ренат Бесолов - ловецът на раци от Молдова

Ренат Бесолов е бесарабски българин, роден в Кишинев, Молдова. Баща му е руснак от Кавказ, Северна Осетия, а майка му е българка. Той е на 26 години и работи в норвежкия флот като боцман, началник на моряците. Освен това е и измежду ловците на раци в Баренцово море.
По-долу можете да прочетете изявление с Ренат за всекидневието на един моряк, практикуващ една от най-опасните специалности в света – лов на раци.


Как и по кое време реши да ставаш моряк и да ловиш раци? Какво те възпламени?
Това беше по-скоро практично решение. Аз учех в българския научен колеж " Васил Левски " в столицата Кишинев. След като приключих учебно заведение започнах да си диря работя. Тогава мой другар работеше на лодка и ловеше раци. Когато разбрах какъв брой пари е спечелил единствено за 6 месеца, взех решение, че нуждая се от сходна работа. Започнах да диря повече информация какво е належащо, с цел да вървя след образеца му. Първата ми работа беше на съветски транспортен съд. Бях най-младият на борда. Не знаех езика, само че го научих бързо и ми стана забавно.
Как минава времето ти на кораба?
На този транспортен съд, където работя в този момент, работим по 8 часа, по-късно почиваме отново 8 часа. В рамките на тези 8 часа би трябвало да свършва всичко – да си почива, да се изкъпя, да хапвам, да дремя и да се чуя с родственици и другари. Баренцово море се намира оттатък Северния полярен кръг – половин година има полярна нощ, а втората половина има полярен ден. Полярният ден стартира напролет и приключва в средата на есента, когато нощта пада още веднъж.
Когато работиш по-дълго време, дните на кораба стават доста еднообразни, тъй като всеки ден вършим едно и също и всичко се повтаря. Прибираме клопките (въжета и мрежи), сменяме стръвта и по-късно ги хвърляме назад на дъното. Дълбочината е към 250-300 метра. Едно пътешестване в морето трае към 4-5 седмици. След това се връщаме на брега, зареждаме кораба с гориво, разтоварваме продуктите и се връщаме още веднъж в морето.



Кои са рисковете на тази специалност?
Работата по море нормално е опасен бизнес и още повече за раците. Това е една от най-опасните специалности в света. Баренцово море е доста бурно. Температурата на водата е доста ниска, под нулата. Най-голямата заплаха е човек, паднал зад борда. След няколко минути в такава студена вода, човек стартира да има спазми. Докато екипажът реагира и върне кораба, с цел да спусне лодка, това отнеме до 10 минути, което от време на време е прекомерно дълго. Преди към месец съветският транспортен съд „ Онега “ с 19 моряци на борда потъна. Въпреки обстоятелството, че избавително подкрепление дойде след 10 минути, единствено 2 души бяха оцеляха. Освен това хората, ловящи раци постоянно се нараняват и на самата палуба – от рухвания или удари от някои по-тежки машини.



Колко време в годината прекарваш на транспортен съд?
Обикновено извозвам сред 4 и 7 месеца годишно на транспортен съд. Миналата година останах 7 месеца, тъй като имаше пандемия и екипажът не можеше да се промени. Границите бяха затворени, самолетите бяха анулирани и беше мъчно да ни изпратят заместители. Така че работих повече, кардинално работя по-малко.
Как се справяш с морската болест?
Гаденето е, когато човек се усеща болен и го боли глава. Човек губи ориентировка в пространството заради непрестанно търкаляне. Не всеки има морска болест. Понякога човек привиква с непрекъснатото търкаляне по вълните и заболяването му изчезва. Понякога човек не може да свикне с това положение, тогава няма какво да прави в морето и би трябвало да си откри друга работа. Разболявам се при започване на деня си, изключително след дълга почивка. След това стартирам да работя още веднъж и това изчезва за един ден.



Колко раци ловите на дневна, месечна или дори годишна база?
Ако не се неистина, плавателният съд за година уловя към 400 тона раци. Но риболовът не е предвидим бизнес. Имаше един месец, когато уловихме единствено 27 тона, а през различен – 107 тона. Има дни, когато не съумяваме да хванем нито един рак, има и дни, когато уловът доближава 6 тона.
Какво вършиме с улова? Каква част се изнася и за кои страни най-много?
Разтоварваме целия улов в Норвегия и го изпращаме във фризери. Раците се изкупуват главно от Япония. Това е едно от обичаните им ястия в страната. Освен това те имат произвеждане без боклуци и употребяват черупката от раците в козметичната промишленост, а месото в хранителната индустрия.


Каква е цената на раците и какви други морски блага ловите?
Цената на рака, който ловим, е приблизително 20 $ за кг, за покупател на едро. Раците са опаковани в кутии с размер от 10 кг. Когато раците са по-големи, килограмът може да доближи до 25 $, а дребните размери се продават по-евтино.
Не ловим други морски блага, тъй като имаме държавна квота единствено за лов на риба на раци. Понякога в клопката попадат и други типове риби, само че ние ги пускаме назад в морето. Има и полярни акули, тюлени и китове, които се заплитат в въжето, само че и тях ги пускаме незабавно.



Какво правиш, когато не си на работа?
Когато не работя, се пробвам да се възползвам оптимално от времето си. Тренирам непрекъснато, с цел да подкрепям форма за кораба. Често пътувам по света, с цел да видя нови места. Освен това се пробвам да имам и странични източници на приходи, които биха могли да ми обезпечат пари, когато спра с работа в морето.
Колко време си живял в България и по какъв начин ти се коства животът в Норвегия? Кои са приликите и разликите тук и там?
Никога не съм живял за непрекъснато в България, стоял съм най-дълго към 3 седмици. През лятото обичам да отивам на отмора в Слънчев Бряг или във Варна. Изкарах и морска преквалификация във Варна, получих нов документ за работа в Норвегия. Често навестявам и Велико Търново, и София. Имам доста другари и сътрудници, които живеят там.
Животът в Норвегия е доста безценен. Най-добрият вид е да работите в Норвегия и да живеете някъде другаде. Например предходната пролет аз се реалокирах в Южна Африка.


Планираш ли прибиране в България някой ден?
България е положително място за живеене. Капитанът на моя транспортен съд от Норвегия си купи къща в там и докара цялото си семейство в България. Може би един ден ще се върна да пребивавам в България, тъй като вие имате доста добър климат и спокойна атмосфера.
Къде и по какъв начин виждаш себе си след 10 години?
Сега още натрупвам опит, с цел да изкарам документи за навигатор и да мога в бъдеще да работя в морето на нова служба. Освен това съм в търсене на различен тип източници на приходи на сушата, тъй че да не съм подвластен от морето през целия си живот.
За какво меч
Мечтая да оставя някаква добра диря в света след мен и да направя този свят по-добро място. Не желая да пребивавам единствено за себе си, желая да направя нещо положително и за другите хора.
Още фотоси на Ренат и ловенето на раци, можете да откриете в галерията.
Интервю на Габриела Андреева

Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР