България - най-ниска активност при задължително гласуване в света?
Рекордно малко българи излязоха да гласоподават на изключителните парламентарни избори през вчерашния ден - по последни публични данни към 16 ч през вчерашния ден тя бе 25,58%, а съгласно социолози до края на изборния ден не е предходна 36,6 на 100.
Така сполучливо задминаваме по политическа незаинтересованост миналогодишния си връх от 40,23%, на вота през ноември.
Същевременно България е една от двадесетината страни в света, в които гласуването е по закон наложително - от 2016 година насам. И измежду шепата страни, в които има такава законова наредба, само че тя не води до никакви последици за нарушилите я.
Кои са като нас?
В това отношение не сме единствени - още няколко страни по света имат " наложително " гласоподаване, за което обаче или изобщо не са налице наказания, или глобите просто не се постановат.
В прилежаща Гърция да вземем за пример би трябвало да дадеш добра причина за какво си пропуснал да гласуваш, или можеш да бъдеш пратен в пандиза за сред месец и година - само че единствено на хартия. На процедура няма подобен случай в актуалната гръцка история. Въпреки това над 57% от гърците излязоха да гласоподават на последните парламентарни избори.
В Коста Рика гласуването е обвързване, само че пък няма никакви наказания за игнорирането му. И въпреки всичко, 56% от популацията на централноамериканската страна гласоподаваха на последния избор.
В Габон има обвързване, няма наказване, само че 58% отиват до урните през 2018 година
В Мексико гласуването е " наложително " от 1857 година насам, само че законът не планува никакви наказания. Това обаче не стопира 67% от мексиканци да гласоподават на последните си парламентарни избори.
В Тайланд обстановката е същата - гласуването е наложително на хартия, само че санкции не съществуват. Над 74% от тайландците гласоподаваха през 2019 година
Единственото изключение е Египет - въпреки гласуването при тях да е наложително, и планува санкция, едвам 28,27% гласоподаваха на парламентарния избор през 2018 година Но за това има и причина - страната, която е една от най-несвободните в света, разшири извънредно пълномощията на президента и удължи мандата му. На президентските избори 40,79% от египтяните излязоха да гласоподават.
Ами страните с " същинско " наложително гласоподаване?
Не са малко и страните, в които наказания има и те се постановат. Сред тях да вземем за пример е Австралия, която през далената 1922 година регистрира " ниска " интензивност от 59% и през 1925 година прави гласуването наложително. Наказанието е санкция, не доста дребна, само че не и прекомерно огромна (на последните избори - 92 австралийски $, или 118 лв). През 1925 г над 90% от австралийци излизат да гласоподават, а на последните избори тази година бяха 89%.
Белгия, майка на пропорционалната система на гласоподаване, подсигурява висока интензивност от 1892 година насам. Санкциите стартират като дребни санкции - 10 евро при първи пропуснат избор, 30 и 60 при втори и трети. Но в случай че пропуснеш 4 вота за 15 години, биваш заличен от изборните описи за 10 години и не можеш да работиш в този интервал на какъвто и да е обществен пост - като политик или в държавната администрация. На последните избори в страната гласоподаваха над 88% от гласоподавателите.
Гласуването е наложително и се постановат наказания още и в Люксембург, Лихтенщайн, Аржентина, Бразилия, Сингапур, Самоа, Перу. Според проучване на Международния институт за народна власт и изборна помощ, в страните със наложително гласоподаване междинната интензивност е със 7% над тази в страните, в които то е изцяло непринудено.
Така сполучливо задминаваме по политическа незаинтересованост миналогодишния си връх от 40,23%, на вота през ноември.
Същевременно България е една от двадесетината страни в света, в които гласуването е по закон наложително - от 2016 година насам. И измежду шепата страни, в които има такава законова наредба, само че тя не води до никакви последици за нарушилите я.
Кои са като нас?
В това отношение не сме единствени - още няколко страни по света имат " наложително " гласоподаване, за което обаче или изобщо не са налице наказания, или глобите просто не се постановат.
В прилежаща Гърция да вземем за пример би трябвало да дадеш добра причина за какво си пропуснал да гласуваш, или можеш да бъдеш пратен в пандиза за сред месец и година - само че единствено на хартия. На процедура няма подобен случай в актуалната гръцка история. Въпреки това над 57% от гърците излязоха да гласоподават на последните парламентарни избори.
В Коста Рика гласуването е обвързване, само че пък няма никакви наказания за игнорирането му. И въпреки всичко, 56% от популацията на централноамериканската страна гласоподаваха на последния избор.
В Габон има обвързване, няма наказване, само че 58% отиват до урните през 2018 година
В Мексико гласуването е " наложително " от 1857 година насам, само че законът не планува никакви наказания. Това обаче не стопира 67% от мексиканци да гласоподават на последните си парламентарни избори.
В Тайланд обстановката е същата - гласуването е наложително на хартия, само че санкции не съществуват. Над 74% от тайландците гласоподаваха през 2019 година
Единственото изключение е Египет - въпреки гласуването при тях да е наложително, и планува санкция, едвам 28,27% гласоподаваха на парламентарния избор през 2018 година Но за това има и причина - страната, която е една от най-несвободните в света, разшири извънредно пълномощията на президента и удължи мандата му. На президентските избори 40,79% от египтяните излязоха да гласоподават.
Ами страните с " същинско " наложително гласоподаване?
Не са малко и страните, в които наказания има и те се постановат. Сред тях да вземем за пример е Австралия, която през далената 1922 година регистрира " ниска " интензивност от 59% и през 1925 година прави гласуването наложително. Наказанието е санкция, не доста дребна, само че не и прекомерно огромна (на последните избори - 92 австралийски $, или 118 лв). През 1925 г над 90% от австралийци излизат да гласоподават, а на последните избори тази година бяха 89%.
Белгия, майка на пропорционалната система на гласоподаване, подсигурява висока интензивност от 1892 година насам. Санкциите стартират като дребни санкции - 10 евро при първи пропуснат избор, 30 и 60 при втори и трети. Но в случай че пропуснеш 4 вота за 15 години, биваш заличен от изборните описи за 10 години и не можеш да работиш в този интервал на какъвто и да е обществен пост - като политик или в държавната администрация. На последните избори в страната гласоподаваха над 88% от гласоподавателите.
Гласуването е наложително и се постановат наказания още и в Люксембург, Лихтенщайн, Аржентина, Бразилия, Сингапур, Самоа, Перу. Според проучване на Международния институт за народна власт и изборна помощ, в страните със наложително гласоподаване междинната интензивност е със 7% над тази в страните, в които то е изцяло непринудено.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ