Митничари си просят пари за кафе
Рекет за водачите на камиони по границите отвън шенгенската зона. Жертвите в този случай са тираджиите, които пътуват от или през България към Западна Европа. На всяка граница те са принудени да оставят десетки, а от време на време и стотици евро под формата на “пари за кафенце”, споделя репортаж в утринния блок на Нова телевизия.
Красимир Петров е дълготраен водач по пътищата на Европа, минал стотици граници. Тръгва на следващия маршрут от над 1000 километра. 17-те часа пътешестване са най-малкият проблем за водача.
Камионите за дълги пътувания са като миникаравани, оборудвани с всичко належащо. Изнервящият миг е прекосяването на границите преди влизането в Шенгенската зона. Освен общоприетия надзор, тук съвсем на всички места се заплаща под масата. Дребни, от време на време и по-големи суми, които ти подсигуряват бързо прекосяване.
На българо-сръбската граница всички документи за камиона и товара в него са налице. От българската страна на граничен пункт “Калотина” Красимир минава без премеждия. Спира до сръбската контролна будка и там се чува фразата: "Пари за кафе? " Това е паролата, с която граничните чиновници си желаят своето.
Красимир подава 5 евро и не получава ресто. Ако този чиновник ревизира 100 камиона денем, в джоба му влизат безотчетните 500 евро. Същото се повтаря и на идващия надзорен пункт на границата. "Има ли за кафенце? " Давайки “парите” за кафенце, Краси получава пломба, с цел да пломбира товара си.
Граничният чиновник даже не си прави труда да отиде да я постави персонално, както е по разпоредбите. Камионът доближава сърбо-хърватската граница и един от пунктовете от сръбската страна. След обзор на документите още веднъж се чува познатата ключова дума. "Ти си дал за кафенце? За кафенце дал ли си? " Тук “кафето” за сръбския митничар “струва” 5 евро.
Красимир продължава към хърватския пост на Граничен контролно-пропусквателен пункт "Батровци ". И още веднъж същата обстановка: "Кажи ми нещо за нас има ли? За кафе имаш ли? " Следва инспекция на документите на камиона в постройката на митницата. И тук служителят не пропуща да си изпроси почерпка.
Преминаването на граница с камион е по-сложно от това с лек автомобил. Всеки граничен пункт има няколко контролни точки от двете страни на браздата. В съвсем всяка будка или гишенце желаят отчисление.
Красимир прави равносметката: "Олекнахме с 50 евро. Пари за кафе, за цигари, това е основната дума, с която си желаят от водачите. Това си е изнудване! " За един курс от България до Западна Европа и назад всеки водач би трябвало да приготви най-малко 50 евро за скъпото митничарско кафе. Пари, които водачите заплащат, единствено и само, с цел да преминат.
Пари, с които Красимир би могъл да купи дарове за своите две деца у дома.
Красимир Петров е дълготраен водач по пътищата на Европа, минал стотици граници. Тръгва на следващия маршрут от над 1000 километра. 17-те часа пътешестване са най-малкият проблем за водача.
Камионите за дълги пътувания са като миникаравани, оборудвани с всичко належащо. Изнервящият миг е прекосяването на границите преди влизането в Шенгенската зона. Освен общоприетия надзор, тук съвсем на всички места се заплаща под масата. Дребни, от време на време и по-големи суми, които ти подсигуряват бързо прекосяване.
На българо-сръбската граница всички документи за камиона и товара в него са налице. От българската страна на граничен пункт “Калотина” Красимир минава без премеждия. Спира до сръбската контролна будка и там се чува фразата: "Пари за кафе? " Това е паролата, с която граничните чиновници си желаят своето.
Красимир подава 5 евро и не получава ресто. Ако този чиновник ревизира 100 камиона денем, в джоба му влизат безотчетните 500 евро. Същото се повтаря и на идващия надзорен пункт на границата. "Има ли за кафенце? " Давайки “парите” за кафенце, Краси получава пломба, с цел да пломбира товара си.
Граничният чиновник даже не си прави труда да отиде да я постави персонално, както е по разпоредбите. Камионът доближава сърбо-хърватската граница и един от пунктовете от сръбската страна. След обзор на документите още веднъж се чува познатата ключова дума. "Ти си дал за кафенце? За кафенце дал ли си? " Тук “кафето” за сръбския митничар “струва” 5 евро.
Красимир продължава към хърватския пост на Граничен контролно-пропусквателен пункт "Батровци ". И още веднъж същата обстановка: "Кажи ми нещо за нас има ли? За кафе имаш ли? " Следва инспекция на документите на камиона в постройката на митницата. И тук служителят не пропуща да си изпроси почерпка.
Преминаването на граница с камион е по-сложно от това с лек автомобил. Всеки граничен пункт има няколко контролни точки от двете страни на браздата. В съвсем всяка будка или гишенце желаят отчисление.
Красимир прави равносметката: "Олекнахме с 50 евро. Пари за кафе, за цигари, това е основната дума, с която си желаят от водачите. Това си е изнудване! " За един курс от България до Западна Европа и назад всеки водач би трябвало да приготви най-малко 50 евро за скъпото митничарско кафе. Пари, които водачите заплащат, единствено и само, с цел да преминат.
Пари, с които Красимир би могъл да купи дарове за своите две деца у дома.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ