ДТ Стоян Бъчваров: „Под игото“ – Продължаваме да търсим същите отговори
Режисьорката БИНА ХАРАЛАМПИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си в „ Под игото “ от Иван Вазов във Варненския трагичен театър; изборът да сложи тъкмо през днешния ден този типичен роман; българското в мащаба на Вазов; основанията за горделивост против неналичието на национално самочувствие; историческият подтекст на Освобождението и сантименталната настройка към миналото; методът към театралната акомодация, актьорите, вълнението.
" Под игото " в държавна такса " Стоян Бъчваров ", вместо на оповестената дата 20 септември, ще се състои на 19 септември.
Премиера - 19, 21 септември 2023, 19.00, Основна сцена , Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, 103-ти креативен сезон 2023/24
След театралната акомодация на „ Тютюн “, един от десетте най-харесвани романа, съгласно телевизионната ранглиста „ Голямото четене “, в този момент поставяте на варненска сцена и най-любимия български разказ „ Под игото “. Да чакаме ли театрални разновидности и на останалите заглавия в „ Голямото четене “?
Може и да го създадем, за какво не (усмихва се). Да, обичам българската литература и нейните типичен романи. Много неща си казахме за „ Тютюн “, в този момент щe си кажем и доста неща за „ Под игото “. Трябва да си ги кажем, на първо време тъй като ние, българите, през днешния ден имаме мощна потребност да обичаме себе си. Да обичаме това, което сме били и това, което ни се желае да бъдем. Човек без минало няма бъдеще – това е факсимиле, само че то е от тези клишета, които са издържали инспекцията на времето.
Как ще разтълкувате обстоятелството, че този пръв български разказ, излязъл през далечната 1894 година, се припознава и през днешния ден като изразител на българското светоусещане?
Според мен, в целия разказ Иван Вазов търси учредения да обича народа си, да го схваща. Писал го е по време на изгнанието си в Одеса, когато изпитва носталгия по родината. Освен това, дано не забравяме, че Иван Вазов е основоположник на българските литературни обичаи във всички жанрове, сложил е основите на нашето литературно завещание и това е необикновено респектиращо. Той е мислил българското в голям мащаб. Затова и се е радвал, още приживе, на обич и благодарност, каквито българите не са засвидетелствали на различен създател до тогава, пък и до момента.
Ненадминат повествовател, Иван Вазов внася в българския литературен език и доста нови, цветни думи, каквито целеустремено е търсил във фолкора и диалектните приказва. Речникът на Иван Вазов е по-богат от този на Шекспир, твърди проф. Александър Шурбанов, един от огромните преводачи на англоезична литература.
Не ме учудва. Освен всичко останало, Вазов написа доста увлекателно. Ако вземем даже единствено „ Под игото “, та това е едно извънредно занимателно четиво. Заедно с удоволствието от четенето, навлизаш все по-дълбоко в сюжета и усещаш все по-силно саможертвата, на която са били подготвени една част от българите. Разбира се, Иван Вазов си е задавал въпроса за какво въпреки всичко толкоз малко българи са подкрепили Априлското въстание. В романа намираме по тази тематика забавни разсъждения, които ни тласкат към вероятните отговори, а те елементарно ни приближават до съвременността, тъй като през днешния ден ние продължаваме да търсим същите отговори.
С „ Под игото “, даже единствено със заглавието, трансформирало се в крилата фраза, Вазов моделира националната ни визия за една цяла ера и тази визия като че ли ни сервира комфортно историческо опрощение за това, което не сме постигнали сами, откъдето идва и презумцията за безконечна признателност към Русия.
Защо освобождението ни се е случило по този, а не по различен метод, изяснява историческият подтекст. По това време българите са живеели в дребни общности, в откъснати една от друга махали, съгласно наложените от завоевателите порядки. И все пак, те са съумели да запазят своя език, своята религия, своите традиции, своя фолклор. Съхранили са българщината и в прочита на предишното ние би трябвало да виждаме тъкмо тази заслуга на нашите предшественици. Освен това, интервалът, който Вазов пресъздава в романа, се отнася до първите първи проблясъци в осъзнаването на българите като общественост и нация с общи желания. Това е единствено началото, когато народът се осмелява да надигне глава и да се надява, че ще може да се освободи. Вазов, който с творчеството си постоянно откликва на очакванията и тежненията на българите, има вяра, дружно с народа, в безкористната съветска поддръжка. Той се въодушевява от порива към свободата и ще измине още доста време, до момента в който ревизира, дружно с доста други борци за независимост, отношението си към Русия. Днес към момента има хора, които изпитват усеща на признателност и даже не им се желае да разгадаят същинските планове на тогавашната Руска империя.
Защо?
Защото всички имаме сантиментални усеща за това време. Целият разказ е една превъзходна сантиментална класика. Написана извънредно увлекателно, тя непрестанно изненадва с нови събития, всяка глава ускорява читателския интерес. Докато работя над постановката, си давам сметка, че романът с нищо не отстъпва пред великите сантиментални романи на XIX век.
Неслучайно се счита се, че в „ Под игото “ Вазов е повлиян от идеалите на френския романтизъм с неговия най-виден представител Виктор Юго.
Освен това, за мен е от изключително значение, че като четеш романа, ти харесва да се чувстваш българин. В нашия драматургичен вид ние наблегнахме точно върху тематиките и моментите, които извеждат този смисъл. Направихме го със съзнанието, че през днешния ден ние си задаваме същите въпроси и още веднъж търсим себе си, търсим метод да затвърдим българското в себе си, да издигнем самочувствието си. Това ни е ужасно належащо. Ние нямаме самочувствие като нация. Научихме се, за жалост, да словоблудстваме по тематиката за какво би трябвало да се срамим, че сме българи. На това обезверено търсене на претекстове да се самооплюваме и самосъжаляваме, бих желала да опълчва претекстовете да се обичаме. Сега от ден на ден ни трябват учредения да се гордеем, че сме българи. И в случай че ние с нашата режисура намерим най-малко три момента, в които да се почувстваме щастливи, че сме българи, аз ще счете, че сме си свършили работата.
Глобалният свят, в който живеем, се стреми обаче да преодолява, а не да акцентира националните разлики.
Според мен, ние не разбираме добре доста от нещата, посредством които се опитваме да се идентифицираме със актуалния глобализъм, разбираме ги някак лимитирано. Нито едно рационално човешко деяние не трябва да е ориентирано против разнообразието ни като човешки жанр. Напротив, би трябвало да поддържаме това многообразие, тази уникалност на всяка нация. Трябва освен да съхраняваме предишното, което ни откроява от другите, а да го опаковаме в най-красива обвивка.
Как пренесохте драматургията на романа в постановката?
Още през цялото време Юрий Дачев потегли с голяма обич към романа. Това не е първата ни обща драматизация по Вазов, правили сме „ Чичовци “ и „ Нова земя “. Познати са две екранизации на „ Под игото “, като първата от 1952 година на режисьора Дако Даковски, се радва на голяма известност. Близо 40 години по-късно се появява и телевизионният сериал на режисьорите Янко и Нина Янкови. Филип Филипов сложи в Народния спектакъл своя „ Драматичен сюжет в две елементи на „ Под игото “, само че не съм го гледала. Винаги ми е по-лесно да слагам, когато не познавам работата на други създатели върху същото заглавие.
Как направихте подбора измежду изобилието от ярки герои и забавни сюжети в романа?
Трудно, тъй като „ Под игото “ е преди всичко обичан роман; второ, тъй като сервира редица хубави моменти и хората ще желаят да видят на сцената тъкмо тях. Трябваше по този начин да разкажем нещата, че да обхванем значимите точки на повествованието и това са нашите значими точки, няма по какъв начин да бъде иначе. И аз съм доста щастлива, че когато прочетохме нашия драматургичния вид, актьорите го харесаха. Имахме чувството, че сме обхванали съвсем всичко. Разбира се, не сме присъединили всички герои, нито всички случки, които не биха могли елементарно да се възпроизведат в театъра. Стремежът на всяка драматизация е да направи всичко, което се случва на сцената, допустимо и почтено за спектакъл. Надявам се и в този момент по този начин да се е получило. Надявам се откровено, с общата ни обич – моята, на Юрий, на артистите, на Свила Величкова, която работи върху сценографията и костюмите, на Асен Аврамов, който написа музиката.
Веднага ли видяхте актьорите в функциите, които им поверихте?
Дойдох с актьорите Иван Юруков и Богдан Бухалов, с които съм работила, познавам ги добре. Те са чисти души, както и артистите от варненската натрупа, които доста одобрявам. Още от началото ми беше ясно, че Стоян Радев ще бъде Кириак Стефчов. Получи се и една доста забавна роля на обзетата от възрожденски жар Кака Гинка, която ще пресъздаде Веселина Михалкова. Чорбаджи Марко е роля за Пламен Димитров, Чорбаджи Юрдан - за Свилен Стоянов. Не бях работила със Симеон Лютаков, само че той е доста подобаващ за ролята на Фратю, новите за мен Константин Соколов и Недялко Стефанов също се вписват доста добре. Христина Джурова е чудесна Рада Госпожина, влезе и едно младо момиче Габриела Боева, което ще играе Лалка.
За мен е извънредно значимо актьорите да се влюбят в това, което вършат. Не просто да го харесват, а да са влюбени и вълнението им да се съобщи на фена, да го накара да се вълнува, да се смее, да притихва, да заплаче даже.
Също като в оня годишен изпит в Девическото учебно заведение от романа.
Да, това е вълнението, за което си бленувам и откровено се надявам да провокира нашето зрелище. Да вълнува, това е всичко, което желая. Ако се получи и нещо в допълнение, ще бъде плюс, само че моята фантазия е вълнението.
" ПОД ИГОТО "
по претекстове от романа на Иван Вазов
Драматургичен вид Юрий Дачев
Режисьор Бина Харалампиева
Сценография и костюми Свила Величкова
Музика Асен Аврамов
Действащи лица и реализатори:
БОЙЧО ОГНЯНОВ – Богдан Бухалов
Д-Р СОКОЛОВ – Иван Юруков
РАДА ГОСПОЖИНА – Христина Джурова
КИРИАК СТЕФЧОВ – Стоян Радев
КАКА ГИНКА – Веселина Михалкова
ИВАН БОРИМЕЧКАТА – Николай Божков
КОЛЧО СЛЕПЕЦА – Константин Соколов
ЧОРБАДЖИ МАРКО – Пламен Димитров
ЧОРБАДЖИ ЮРДАН – Свилен Стоянов
ЧОРБАДЖИ МИЧО БЕЙЗАДЕТО – Валентин Митев
ХАДЖИ СМИОН – Николай Кенаров
ХАДЖИ РОВОАМА – Даниела Викторова
КАНДОВ – Недялко Стефанов
Г-Н ФРАТЮ – Симеон Лютаков
ЛАЛКА – Габриела Боева (гост)
СТАЙКА – Гергана Арнаудова
ДЕЦА – Кристияна Иванова, Виктория Петрова, Мария Йорданова, Антония Душева, Симона Костадинова, Стефания Стоянова, Дария Вълчева
" Под игото " в държавна такса " Стоян Бъчваров ", вместо на оповестената дата 20 септември, ще се състои на 19 септември.
Премиера - 19, 21 септември 2023, 19.00, Основна сцена , Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, 103-ти креативен сезон 2023/24
" Под игото " в държавна такса " Стоян Бъчваров ", вместо на оповестената дата 20 септември, ще се състои на 19 септември.
Премиера - 19, 21 септември 2023, 19.00, Основна сцена , Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, 103-ти креативен сезон 2023/24
След театралната акомодация на „ Тютюн “, един от десетте най-харесвани романа, съгласно телевизионната ранглиста „ Голямото четене “, в този момент поставяте на варненска сцена и най-любимия български разказ „ Под игото “. Да чакаме ли театрални разновидности и на останалите заглавия в „ Голямото четене “?
Може и да го създадем, за какво не (усмихва се). Да, обичам българската литература и нейните типичен романи. Много неща си казахме за „ Тютюн “, в този момент щe си кажем и доста неща за „ Под игото “. Трябва да си ги кажем, на първо време тъй като ние, българите, през днешния ден имаме мощна потребност да обичаме себе си. Да обичаме това, което сме били и това, което ни се желае да бъдем. Човек без минало няма бъдеще – това е факсимиле, само че то е от тези клишета, които са издържали инспекцията на времето.
Как ще разтълкувате обстоятелството, че този пръв български разказ, излязъл през далечната 1894 година, се припознава и през днешния ден като изразител на българското светоусещане?
Според мен, в целия разказ Иван Вазов търси учредения да обича народа си, да го схваща. Писал го е по време на изгнанието си в Одеса, когато изпитва носталгия по родината. Освен това, дано не забравяме, че Иван Вазов е основоположник на българските литературни обичаи във всички жанрове, сложил е основите на нашето литературно завещание и това е необикновено респектиращо. Той е мислил българското в голям мащаб. Затова и се е радвал, още приживе, на обич и благодарност, каквито българите не са засвидетелствали на различен създател до тогава, пък и до момента.
Ненадминат повествовател, Иван Вазов внася в българския литературен език и доста нови, цветни думи, каквито целеустремено е търсил във фолкора и диалектните приказва. Речникът на Иван Вазов е по-богат от този на Шекспир, твърди проф. Александър Шурбанов, един от огромните преводачи на англоезична литература.
Не ме учудва. Освен всичко останало, Вазов написа доста увлекателно. Ако вземем даже единствено „ Под игото “, та това е едно извънредно занимателно четиво. Заедно с удоволствието от четенето, навлизаш все по-дълбоко в сюжета и усещаш все по-силно саможертвата, на която са били подготвени една част от българите. Разбира се, Иван Вазов си е задавал въпроса за какво въпреки всичко толкоз малко българи са подкрепили Априлското въстание. В романа намираме по тази тематика забавни разсъждения, които ни тласкат към вероятните отговори, а те елементарно ни приближават до съвременността, тъй като през днешния ден ние продължаваме да търсим същите отговори.
С „ Под игото “, даже единствено със заглавието, трансформирало се в крилата фраза, Вазов моделира националната ни визия за една цяла ера и тази визия като че ли ни сервира комфортно историческо опрощение за това, което не сме постигнали сами, откъдето идва и презумцията за безконечна признателност към Русия.
Защо освобождението ни се е случило по този, а не по различен метод, изяснява историческият подтекст. По това време българите са живеели в дребни общности, в откъснати една от друга махали, съгласно наложените от завоевателите порядки. И все пак, те са съумели да запазят своя език, своята религия, своите традиции, своя фолклор. Съхранили са българщината и в прочита на предишното ние би трябвало да виждаме тъкмо тази заслуга на нашите предшественици. Освен това, интервалът, който Вазов пресъздава в романа, се отнася до първите първи проблясъци в осъзнаването на българите като общественост и нация с общи желания. Това е единствено началото, когато народът се осмелява да надигне глава и да се надява, че ще може да се освободи. Вазов, който с творчеството си постоянно откликва на очакванията и тежненията на българите, има вяра, дружно с народа, в безкористната съветска поддръжка. Той се въодушевява от порива към свободата и ще измине още доста време, до момента в който ревизира, дружно с доста други борци за независимост, отношението си към Русия. Днес към момента има хора, които изпитват усеща на признателност и даже не им се желае да разгадаят същинските планове на тогавашната Руска империя.
Защо?
Защото всички имаме сантиментални усеща за това време. Целият разказ е една превъзходна сантиментална класика. Написана извънредно увлекателно, тя непрестанно изненадва с нови събития, всяка глава ускорява читателския интерес. Докато работя над постановката, си давам сметка, че романът с нищо не отстъпва пред великите сантиментални романи на XIX век.
Неслучайно се счита се, че в „ Под игото “ Вазов е повлиян от идеалите на френския романтизъм с неговия най-виден представител Виктор Юго.
Освен това, за мен е от изключително значение, че като четеш романа, ти харесва да се чувстваш българин. В нашия драматургичен вид ние наблегнахме точно върху тематиките и моментите, които извеждат този смисъл. Направихме го със съзнанието, че през днешния ден ние си задаваме същите въпроси и още веднъж търсим себе си, търсим метод да затвърдим българското в себе си, да издигнем самочувствието си. Това ни е ужасно належащо. Ние нямаме самочувствие като нация. Научихме се, за жалост, да словоблудстваме по тематиката за какво би трябвало да се срамим, че сме българи. На това обезверено търсене на претекстове да се самооплюваме и самосъжаляваме, бих желала да опълчва претекстовете да се обичаме. Сега от ден на ден ни трябват учредения да се гордеем, че сме българи. И в случай че ние с нашата режисура намерим най-малко три момента, в които да се почувстваме щастливи, че сме българи, аз ще счете, че сме си свършили работата.
Глобалният свят, в който живеем, се стреми обаче да преодолява, а не да акцентира националните разлики.
Според мен, ние не разбираме добре доста от нещата, посредством които се опитваме да се идентифицираме със актуалния глобализъм, разбираме ги някак лимитирано. Нито едно рационално човешко деяние не трябва да е ориентирано против разнообразието ни като човешки жанр. Напротив, би трябвало да поддържаме това многообразие, тази уникалност на всяка нация. Трябва освен да съхраняваме предишното, което ни откроява от другите, а да го опаковаме в най-красива обвивка.
Как пренесохте драматургията на романа в постановката?
Още през цялото време Юрий Дачев потегли с голяма обич към романа. Това не е първата ни обща драматизация по Вазов, правили сме „ Чичовци “ и „ Нова земя “. Познати са две екранизации на „ Под игото “, като първата от 1952 година на режисьора Дако Даковски, се радва на голяма известност. Близо 40 години по-късно се появява и телевизионният сериал на режисьорите Янко и Нина Янкови. Филип Филипов сложи в Народния спектакъл своя „ Драматичен сюжет в две елементи на „ Под игото “, само че не съм го гледала. Винаги ми е по-лесно да слагам, когато не познавам работата на други създатели върху същото заглавие.
Как направихте подбора измежду изобилието от ярки герои и забавни сюжети в романа?
Трудно, тъй като „ Под игото “ е преди всичко обичан роман; второ, тъй като сервира редица хубави моменти и хората ще желаят да видят на сцената тъкмо тях. Трябваше по този начин да разкажем нещата, че да обхванем значимите точки на повествованието и това са нашите значими точки, няма по какъв начин да бъде иначе. И аз съм доста щастлива, че когато прочетохме нашия драматургичния вид, актьорите го харесаха. Имахме чувството, че сме обхванали съвсем всичко. Разбира се, не сме присъединили всички герои, нито всички случки, които не биха могли елементарно да се възпроизведат в театъра. Стремежът на всяка драматизация е да направи всичко, което се случва на сцената, допустимо и почтено за спектакъл. Надявам се и в този момент по този начин да се е получило. Надявам се откровено, с общата ни обич – моята, на Юрий, на артистите, на Свила Величкова, която работи върху сценографията и костюмите, на Асен Аврамов, който написа музиката.
Веднага ли видяхте актьорите в функциите, които им поверихте?
Дойдох с актьорите Иван Юруков и Богдан Бухалов, с които съм работила, познавам ги добре. Те са чисти души, както и артистите от варненската натрупа, които доста одобрявам. Още от началото ми беше ясно, че Стоян Радев ще бъде Кириак Стефчов. Получи се и една доста забавна роля на обзетата от възрожденски жар Кака Гинка, която ще пресъздаде Веселина Михалкова. Чорбаджи Марко е роля за Пламен Димитров, Чорбаджи Юрдан - за Свилен Стоянов. Не бях работила със Симеон Лютаков, само че той е доста подобаващ за ролята на Фратю, новите за мен Константин Соколов и Недялко Стефанов също се вписват доста добре. Христина Джурова е чудесна Рада Госпожина, влезе и едно младо момиче Габриела Боева, което ще играе Лалка.
За мен е извънредно значимо актьорите да се влюбят в това, което вършат. Не просто да го харесват, а да са влюбени и вълнението им да се съобщи на фена, да го накара да се вълнува, да се смее, да притихва, да заплаче даже.
Също като в оня годишен изпит в Девическото учебно заведение от романа.
Да, това е вълнението, за което си бленувам и откровено се надявам да провокира нашето зрелище. Да вълнува, това е всичко, което желая. Ако се получи и нещо в допълнение, ще бъде плюс, само че моята фантазия е вълнението.
" ПОД ИГОТО "
по претекстове от романа на Иван Вазов
Драматургичен вид Юрий Дачев
Режисьор Бина Харалампиева
Сценография и костюми Свила Величкова
Музика Асен Аврамов
Действащи лица и реализатори:
БОЙЧО ОГНЯНОВ – Богдан Бухалов
Д-Р СОКОЛОВ – Иван Юруков
РАДА ГОСПОЖИНА – Христина Джурова
КИРИАК СТЕФЧОВ – Стоян Радев
КАКА ГИНКА – Веселина Михалкова
ИВАН БОРИМЕЧКАТА – Николай Божков
КОЛЧО СЛЕПЕЦА – Константин Соколов
ЧОРБАДЖИ МАРКО – Пламен Димитров
ЧОРБАДЖИ ЮРДАН – Свилен Стоянов
ЧОРБАДЖИ МИЧО БЕЙЗАДЕТО – Валентин Митев
ХАДЖИ СМИОН – Николай Кенаров
ХАДЖИ РОВОАМА – Даниела Викторова
КАНДОВ – Недялко Стефанов
Г-Н ФРАТЮ – Симеон Лютаков
ЛАЛКА – Габриела Боева (гост)
СТАЙКА – Гергана Арнаудова
ДЕЦА – Кристияна Иванова, Виктория Петрова, Мария Йорданова, Антония Душева, Симона Костадинова, Стефания Стоянова, Дария Вълчева
" Под игото " в държавна такса " Стоян Бъчваров ", вместо на оповестената дата 20 септември, ще се състои на 19 септември.
Премиера - 19, 21 септември 2023, 19.00, Основна сцена , Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, 103-ти креативен сезон 2023/24
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ