ООН: Светът е навлязъл в ера на глобален воден фалит
Светът е навлязъл в „ епоха на световен воден банкрут “ с необратими последствия, предизвестява нов отчет на Организацията на обединените народи. Според създателите мащабът на казуса към този момент не може да бъде описван с термини като „ водна рецесия “ или „ воден стрес “, защото обстановката не е краткотрайна, а трайна.
Региони по целия свят към този момент изпитват тежки последствия от дефицита на вода. Кабул е на път да стане първият актуален мегаполис, който изцяло ще остане без вода. Мексико Сити потъва с към 50 сантиметра годишно поради несъразмерното изпомпване на подпочвени води, а в югозападната част на Съединени американски щати щатите водят непрекъснати разногласия за разпределението на все по-оскъдните запаси на река Колорадо, написа CNN.
Докладът, оповестен от Университета на Организация на обединените нации и основан на проучване в списание „ Водни запаси “, съпоставя световната водна система с банкрутирала финансова сметка. Природата обезпечава „ доходи “ под формата на превалявания и сняг, само че човечеството харчи повече, в сравнение с получава, като изчерпва реки, езера, влажни зони и подземни водоносни хоризонти по-бързо, в сравнение с те могат да се възстановят. Климатичните промени в допълнение задълбочават казуса посредством засилени суши и горещини.
„ Ако продължаваме да назоваваме това рецесия, внушаваме, че е краткотрайно. Това не е по този начин “, съобщи Кавех Мадани, шеф на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на Организация на обединените нации. По думите му светът би трябвало освен да смекчава последствията, само че и да се приспособява към нова, по-ограничена водна действителност.
Данните в отчета са тревожни: над 50% от огромните езера в света са изгубили вода от 1990 година насам, 70% от главните водоносни хоризонти са в дълготраен крах, а ледниците са се свили с към 30% от 1970 година През последните 50 години влажни зони с повърхност, съпоставима с съвсем целия Европейски съюз, са изчезнали. Близо 4 милиарда души изпитват дефицит на вода най-малко един месец годишно.
Най-засегнати са Близкият изток и Северна Африка, елементи от Южна Азия и югозападът на Съединени американски щати. Според отчета доста райони „ живеят оттатък хидрологичните си благоприятни условия “, а връщане към предходните условия към този момент е невероятно.
Докладът приканва за дълготрайни ограничения, в това число промяна на земеделието – най-големия консуматор на вода в света, по-ефективно напояване, по-добър мониторинг посредством изкуствен интелект, понижаване на замърсяването и по-силна отбрана на подпочвените води и влажните зони.
Въпреки тревожните констатации създателите виждат и опция: водата може да се трансформира в „ мост в един фрагментиран свят “ – тематика, способна да сплотява страни оттатък политическите разлики. Според Мадани признаването на водния банкрут е първата стъпка към вземането на сложните, само че неизбежни решения. „ Колкото по-дълго се бавим, толкоз по-голям ще става дефицитът “, предизвестява той.
Региони по целия свят към този момент изпитват тежки последствия от дефицита на вода. Кабул е на път да стане първият актуален мегаполис, който изцяло ще остане без вода. Мексико Сити потъва с към 50 сантиметра годишно поради несъразмерното изпомпване на подпочвени води, а в югозападната част на Съединени американски щати щатите водят непрекъснати разногласия за разпределението на все по-оскъдните запаси на река Колорадо, написа CNN.
Докладът, оповестен от Университета на Организация на обединените нации и основан на проучване в списание „ Водни запаси “, съпоставя световната водна система с банкрутирала финансова сметка. Природата обезпечава „ доходи “ под формата на превалявания и сняг, само че човечеството харчи повече, в сравнение с получава, като изчерпва реки, езера, влажни зони и подземни водоносни хоризонти по-бързо, в сравнение с те могат да се възстановят. Климатичните промени в допълнение задълбочават казуса посредством засилени суши и горещини.
„ Ако продължаваме да назоваваме това рецесия, внушаваме, че е краткотрайно. Това не е по този начин “, съобщи Кавех Мадани, шеф на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на Организация на обединените нации. По думите му светът би трябвало освен да смекчава последствията, само че и да се приспособява към нова, по-ограничена водна действителност.
Данните в отчета са тревожни: над 50% от огромните езера в света са изгубили вода от 1990 година насам, 70% от главните водоносни хоризонти са в дълготраен крах, а ледниците са се свили с към 30% от 1970 година През последните 50 години влажни зони с повърхност, съпоставима с съвсем целия Европейски съюз, са изчезнали. Близо 4 милиарда души изпитват дефицит на вода най-малко един месец годишно.
Най-засегнати са Близкият изток и Северна Африка, елементи от Южна Азия и югозападът на Съединени американски щати. Според отчета доста райони „ живеят оттатък хидрологичните си благоприятни условия “, а връщане към предходните условия към този момент е невероятно.
Докладът приканва за дълготрайни ограничения, в това число промяна на земеделието – най-големия консуматор на вода в света, по-ефективно напояване, по-добър мониторинг посредством изкуствен интелект, понижаване на замърсяването и по-силна отбрана на подпочвените води и влажните зони.
Въпреки тревожните констатации създателите виждат и опция: водата може да се трансформира в „ мост в един фрагментиран свят “ – тематика, способна да сплотява страни оттатък политическите разлики. Според Мадани признаването на водния банкрут е първата стъпка към вземането на сложните, само че неизбежни решения. „ Колкото по-дълго се бавим, толкоз по-голям ще става дефицитът “, предизвестява той.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ