Режисьорите са недоволни, че не са били поканени на срещата

Режисьорите са недоволни, че не са били поканени на срещата на депутатите от комисията по просвета с представители на разнообразни асоциации и организации.

Под отвореното писмо стоят подписите на изтъкнати представители на гилдията като проф. Георги Дюлгеров, Стефан Командарев, Теодор Ушев.

Ето цялостния текст на отвореното писмо:

Уважаеми народни представители,

Уважаеми господин министър-председател,

Във връзка с извършената среща сред народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към Народно събрание, с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ, бихме желали да изразим своята угриженост в няколко насоки:

На срещата бяха разисквани проблеми, които засягат образуването на дълготрайна държавна политика в областта на кино изкуство и задават посоката за развиване на българското кино. В същото време на тази среща не бяха поканени представители на едни от най-значимите креативен организации и сдружения в региона на филмовото изкуство. Поради това, само че освен, проблематиката беше показана извънредно едностранчиво и незадълбочено. Породи се неприятното чувство за пробутване на персонални лобистки ползи, а не за градивен разговор в търсене на решения за съществени проблеми от публично значение.

Смущение буди фактът, че на тази намира се стартира едно изкуствено разделяне на българското кино на “зрителско” и “фестивално”. Тази нездравословна и неправилна теза, подхваната от представители на държавното управление на ГЕРБ, най-много в лицето на някогашния министър на Културата, а в следствие и ръководител на Комисията по просвета в 44-то Народно събрание – Вежди Рашидов, в този момент беше доразвита и е на път да бъде официализирана.

Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този метод, тъй като на всички места по света, фестивалите се вършат точно поради феновете. Фестивалът е място, където се събира извънредно доста аудитория, на която се демонстрира селекция от най-хубавите филми от целия свят. В Европа точно тези фестивални участия и награди са поръчител за фена за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се организират по време на едни от най-големите кино събития в региона на киното - КАН, БЕРЛИН, ТОРОНТО и така нататък, са платформата, която дава опция на българските филми, с изключение на в страната, да бъдат публикувани и по света.

За благополучие към този момент има голям брой такива образци и огромна част от българските филми, постигнали интернационален триумф и донесли неоспорим авторитет за българската просвета, се радват на положително киноразпространение и отвън България. Поради това, разделянето на “зрителско” и “фестивално” кино е демонстрация на липса на подготвеност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в подтекста на европейските регламенти и разпореждания.

Вярваме, че в унисон с европейските практики българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено наличие, които осъществят добавена културна стойност и носят интернационално самопризнание и авторитет за българската просвета, а не филми основани само за комерсиална реализация. В единия случай се създава произведение на киноизкуството - културен артикул, а в другия случай се създава комерсиален артикул предопределен за бизнеса в областта на заниманията.

Задължение на Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в Народното събрание е да се занимават с проблемите и да пазят правата на художественото кино. Няма логичност, филми, които се оправят добре на пазара, реализират огромни търговски резултати, само че не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски артикули, които, в случай че се допусне казус и Министерството на културата стартира да ги субсидира, ще се окаже, че страната обслужва не публични, а частни бизнес ползи. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подкрепят българското изкуство и насочат директно помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат контролирани в министерство на стопанската система, а не в министерство на културата.

На въпросната среща бяха направени съответни оферти за смяна в правилника за използване на закона в посока цензура на създателите и неглижиране на художествените критерии, с които оферти изрично не сме съгласни.

Решени сме да пазиме базисните за филмовото изкуство правила и полезности от похищението на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за произвеждане на киноизкуство, по смисъла на европейските правни правила, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски ползи.

Приветстваме организирането на срещи и полемики в необятен кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, по този начин и насоките за една смислена културна политика в региона на киноизкуството.

Подписали:

Проф. Георги Дюлгеров - кинорежисьор

Стефан Командарев - кинорежисьор

Тео Ушев - кинорежисьор

Проф. Иван Ничев - кинорежисьор

Камен Калев - кинорежисьор

Петър Вълчанов - кинорежисьор

Кристина Грозева - кинорежисьор

Весела Казакова - кинорежисьор

Мина Милева - кинорежисьор

Ралица Петрова - кинорежисьор

Милко Лазаров - кинорежисьор

Андрей Паунов - кинорежисьор

Константин Божанов - кинорежисьор

Илиян Метев - кинорежисьор

Драгомир Шолев - кинорежисьор

Иван Павлов - кинорежосьор

Виктор Чучков - кинорежисьор

Тонислав Христов - кинорежисьор

Павел Г. Веснаков - кинорежисьор

Христо Симеонов - кинорежисьор

Димитър Кутманов - кинорежисьор

Любомир Младенов - кинорежисьор

Петър Попзлатев - кинорежисьор

Николай Тодоров - кинорежисьор

Елица Петкова - кинорежисьор

Светослав Драганов - кинорежисьор

Александър Смолянов - кинорежисьор

Димитър Петков - кинорежисьор

Любо Йончев - кинорежисьор

Костадин Бонев - кинорежисьор

Зорница София - кинорежисьор

Димитър Сарджев - кинорежисьор

Петър Крумов - кинорежисьор

Лъчезар Аврамов - кинорежисьор

Николай Василев - кинорежисьор

Димитър Коцев-Шошо - кинорежисьор

Григор Лефтеров - кинорежисьор

Яна Титова - кинорежисьор