Виктор Божинов: Законът за кино е остарял и необмислен
Режисьорът Виктор Божинов е един от създателите на следващото писмо против метода на държавно финансиране на българско кино. Писмото е подписано още от Стефан Командарев, Мартичка Божилова, Росица Вълканова, Камен Калев, Адела Пеева, Тонислав Христов, Ралица Петрова, Илиян Метев, Теодор Ушев, Самуел Финци и други.
През юли, 2017 година, в формалния портал на Министерския съвет за публични съвещания (Strategy.bg) беше оповестен план за смяна на Закона за филмовата промишленост (ЗФИ). Проектът още тогава провокира остра реакция от страна на киногилдията в България и редица въпроси като да вземем за пример за какво е нямало по-широко публично разискване. Последва яростно писмо от страна на някогашния шеф на Националния кино център (НФЦ) Павел Васев, който изброи поименно продуцентите в България, които, съгласно него, печелят на гърба на страната - Владимир Андреев, Галина Тонева, Виктор Чучков и самият Иван Павлов. По същото време режисьорът Цветодар Марков уточни пред Actualno.com, че с плана се желае унищожаване на термина " нискобюджетен филм ", който да се размени с " сложен филм ". Според него по този начин ще има равнене и всеки филм ще може да мине като " сложен " т.е. да вземе особено финансиране. Тази смяна е обвързана най-много с належащото синхронизиране на българското законодателство в тази сфера с европейското такова, посочи Марков, само че не се съгласи с потребления език в плана.
Наскоро Жана Караиванова, сегашен шеф на НФЦ, съобщи, че проектозаконът учудващо останал " на втора чернова " и не помръдва. Сега, след следващото писмо на кинодейците у нас, Actualno.com беседва по тематиката с режисьора на " Възвишение " Виктор Божинов.
Г-н Божинов, какво мислите за плана за ЗФИ - да вземем за пример за промяната на термина " нискобюджетен " с термина " сложен " филм?
Не желая да разясня доста законите, защото въпросът е комплициран и не се усещам способен. Става въпрос за европейски практики и рамки, които са насочени по-скоро към министъра на финансите. Много малко кино има в цялата работа, сега очакаме разяснение на обстановката. Това са официални условия на Европеската комисия, а не толкоз за философията на цялото нещо. Това са условия от Европейска комисия във връзка синхронизация на законодателството.
Имаше отзиви, че в случай че изчезне терминът " нискобюджетен ", доста по-лесно ще се вземат държавни пари за филми, които в действителност нямат потребност от оптималната държавна помощ?
По принцип съгласно мен " нискобюджетен " и " сложен " филм като формулировка са разнообразни. Нискобюджетен е разбиране за филм, който се осъществя с микробюджет, действието се развива в лимитирани пространство, с малко персонажи. В случая в тези промени до каква степен разбирам с " сложен филм " се има поради що е то сложен филм в интернационалния подтекст. В подобен случай щом този филм е български, той автоматизирано става сложен за разпространяване, тъй като неслучайно филмите, които празнуват по екраните са англоговорящи.
Тоест български филм по принцип е сложен филм в интернационален контест. С това не би трябвало да се задълбава сега, то е просто въпрос на синхронизиране на законодателството. Това, което идва като инструкция, е " dificult ", (бел. ред. - превод от англ. " сложен " ), тъй че не би трябвало да се спекулира, на български значи тъкмо това. По-скоро може да се има поради сложен за разпространяване филм - подобен, който имат потребност от необикновен метод към него в разпространяване. Тази формулировка не дава качество – нито финансово, нито художествено. Все отново има чиновнически миг в връзката с Брюксел.
И въпреки всичко, има ли нещо, което ви тормози в препоръчаните промени на ЗФИ и какви промени вие бихте желали да видите в него?
Такива, които да регламентират уговорката на страната към устойчивото развиване на филмовата промишленост и на българските филми, тъй като секторът " Сценични изкуства " има много сериозeн ход напред, а ние тъпчим на едно място. Tова се употребява като мотив да не се усили бюджетът за кино, a в действителност има неуредици в закона, които пречат да се развива филмовия бранш.
Втория миг е методът, по който се провеждат състезанията в Националния кино център, който съгласно мен и сътрудниците ми би трябвало да претърпи много сериозна смяна. Защото сега той е фиктивен и дава опция за манипулиране на резултатите, което не води до нищо положително. Въпросът непрестанно генерира кавги - като изключим предходната година, до момента практиката е, че всеобщо пари се дават за филми, с които нищо не се случва, които даже не са видели екран. Има групички, неофициални квоти, които сякаш излъчват представители на т.нар квоти на асоциациите, които се занимават главно с това да излъчват членове в тези комисии.
Бихте ли се заели да споменете имена? Преди време някогашният шеф на НФЦ Павел Васев също популяризира писмо, в което уточни имена на продуценти, които съгласно него са обсебили българското кино.
Да се задълбаваме с имена няма необикновен смисъл. Законът, който съществува сега, е доста стар. Вътре не се дефинират никакви отговорности, просто има някакъв разказан правилник, който е фиктивен и недомислен. В него няма нито една дума за спор на ползи, няма създадени критерии, методология, всеки си написа каквото изиска. Да не приказваме за неналичието и на някаква световна тактика за развиване на кино. Трябва да се сътвори правилник и условия. Тези комисии, заради мандатност от една година, няма по какъв начин интензивно да наблюдават този развой, тъй като едни филми аплайват, други са в план. Киното е доста динамична среда и тя би трябвало да се познава, да се преценя капацитетът освен на сценарно равнище, само че и на екип, на опит.
Мислили ли сте за някакви чисто на практика дейности, които да се подхващат първоначално?
Целта е да се образува една работна група към Министерство на културата. Имаме положителната воля от страна на министерството. Има хрумвания тази работна комисия да комбинира предложенията, които идват от другите страни на общността, да се синтезират, да се съберат всички вероятни отзиви и да се извлекат най-хубавите като оферти. След това да се предложат като промени в ЗФИ, които да регламентират освен пунктове, за които приказваме, само че и проблемите с разпространяването. Този закон би трябвало да дефинира отговорността и уговорката на страната към целия развой. Включително – да се оформят благоприятни условия за в допълнение финансиране, тъй като се основава усещане, че нашата общественост сме едни хора, които единствено стоят и викат " дайте пари ", а то не е по този начин. Защото всеки лев, който страната отпуска за филм, който е показван по фестивали и е сполучливо показван в кината, генерира към себе си общо 3 или 4 пъти стопанска система. Дофинансирането на филмите е от порядъка на от 20 до 50%, това генерира стопански оборот.
В момента оптималният бюджет, който се отпуска от страната на филм, е към 1 200 000 лв.. Има ли по какъв начин тази сума да бъде разрушена, с цел да има повече филми?
Тук не става въпрос какъв брой пари се отпускат, тук става въпрос какъв брой коства един филм, тъй като има млади сътрудници, които имат хрумвания, които не са скъпи хрумвания и могат да бъдат осъществени в по-свита финансова рамка. Има филми, които съгласно спецификата си имат потребност от по-сериозно финансиране. Трябва не да се отварят кутии с някакви числа и ние да ги пълним, би трябвало просто бюджетите на филмите да бъдат разнообразни. Това са друг вид филми. Има образци в това отношение – филмите, които на процедура могат да бъдат основани с доста по-малко пари, от тези, които са получили, а филми, които е явно, че не могат да се спрвят с тези възмжности за финансиране, просто изнемогват.
По принцип има разделяне на високобюджетни, нискобюджетни, дебюти, само че би трябвало избран % от дотацията да бъде обособен за нискобюджетни филми, а вътре да не се дефинира, че те са за два кино лентата, да вземем за пример. Защото има качествени хрумвания, които за тези суми да осъществят 4 положителни кино лентата. 4 кино лентата, от които 1 или 2 да са положителни. Количеството филми е значимо за качеството - в случай че има повече филми, има по-голяма възможност да има положителни попадения. И тук идва отговорността на системата за селектиране на планове. Не приказваме тази системата да раздава на 10 кино лентата по малко пари, а по какъв начин да бъде извлечен оптималния потениал на плана. Всяка година страната отделя повече пари за опазване на здравето, само че не ставаме по-здрави. Няма смисъл парите просто да се наливат. Такъв вид фукции има страната, да пази, да дава стартова опция.
Интервю на Милена Славкова
През юли, 2017 година, в формалния портал на Министерския съвет за публични съвещания (Strategy.bg) беше оповестен план за смяна на Закона за филмовата промишленост (ЗФИ). Проектът още тогава провокира остра реакция от страна на киногилдията в България и редица въпроси като да вземем за пример за какво е нямало по-широко публично разискване. Последва яростно писмо от страна на някогашния шеф на Националния кино център (НФЦ) Павел Васев, който изброи поименно продуцентите в България, които, съгласно него, печелят на гърба на страната - Владимир Андреев, Галина Тонева, Виктор Чучков и самият Иван Павлов. По същото време режисьорът Цветодар Марков уточни пред Actualno.com, че с плана се желае унищожаване на термина " нискобюджетен филм ", който да се размени с " сложен филм ". Според него по този начин ще има равнене и всеки филм ще може да мине като " сложен " т.е. да вземе особено финансиране. Тази смяна е обвързана най-много с належащото синхронизиране на българското законодателство в тази сфера с европейското такова, посочи Марков, само че не се съгласи с потребления език в плана.
Наскоро Жана Караиванова, сегашен шеф на НФЦ, съобщи, че проектозаконът учудващо останал " на втора чернова " и не помръдва. Сега, след следващото писмо на кинодейците у нас, Actualno.com беседва по тематиката с режисьора на " Възвишение " Виктор Божинов.
Г-н Божинов, какво мислите за плана за ЗФИ - да вземем за пример за промяната на термина " нискобюджетен " с термина " сложен " филм?
Не желая да разясня доста законите, защото въпросът е комплициран и не се усещам способен. Става въпрос за европейски практики и рамки, които са насочени по-скоро към министъра на финансите. Много малко кино има в цялата работа, сега очакаме разяснение на обстановката. Това са официални условия на Европеската комисия, а не толкоз за философията на цялото нещо. Това са условия от Европейска комисия във връзка синхронизация на законодателството.
Имаше отзиви, че в случай че изчезне терминът " нискобюджетен ", доста по-лесно ще се вземат държавни пари за филми, които в действителност нямат потребност от оптималната държавна помощ?
По принцип съгласно мен " нискобюджетен " и " сложен " филм като формулировка са разнообразни. Нискобюджетен е разбиране за филм, който се осъществя с микробюджет, действието се развива в лимитирани пространство, с малко персонажи. В случая в тези промени до каква степен разбирам с " сложен филм " се има поради що е то сложен филм в интернационалния подтекст. В подобен случай щом този филм е български, той автоматизирано става сложен за разпространяване, тъй като неслучайно филмите, които празнуват по екраните са англоговорящи.
Тоест български филм по принцип е сложен филм в интернационален контест. С това не би трябвало да се задълбава сега, то е просто въпрос на синхронизиране на законодателството. Това, което идва като инструкция, е " dificult ", (бел. ред. - превод от англ. " сложен " ), тъй че не би трябвало да се спекулира, на български значи тъкмо това. По-скоро може да се има поради сложен за разпространяване филм - подобен, който имат потребност от необикновен метод към него в разпространяване. Тази формулировка не дава качество – нито финансово, нито художествено. Все отново има чиновнически миг в връзката с Брюксел.
И въпреки всичко, има ли нещо, което ви тормози в препоръчаните промени на ЗФИ и какви промени вие бихте желали да видите в него?
Такива, които да регламентират уговорката на страната към устойчивото развиване на филмовата промишленост и на българските филми, тъй като секторът " Сценични изкуства " има много сериозeн ход напред, а ние тъпчим на едно място. Tова се употребява като мотив да не се усили бюджетът за кино, a в действителност има неуредици в закона, които пречат да се развива филмовия бранш.
Втория миг е методът, по който се провеждат състезанията в Националния кино център, който съгласно мен и сътрудниците ми би трябвало да претърпи много сериозна смяна. Защото сега той е фиктивен и дава опция за манипулиране на резултатите, което не води до нищо положително. Въпросът непрестанно генерира кавги - като изключим предходната година, до момента практиката е, че всеобщо пари се дават за филми, с които нищо не се случва, които даже не са видели екран. Има групички, неофициални квоти, които сякаш излъчват представители на т.нар квоти на асоциациите, които се занимават главно с това да излъчват членове в тези комисии.
Бихте ли се заели да споменете имена? Преди време някогашният шеф на НФЦ Павел Васев също популяризира писмо, в което уточни имена на продуценти, които съгласно него са обсебили българското кино.
Да се задълбаваме с имена няма необикновен смисъл. Законът, който съществува сега, е доста стар. Вътре не се дефинират никакви отговорности, просто има някакъв разказан правилник, който е фиктивен и недомислен. В него няма нито една дума за спор на ползи, няма създадени критерии, методология, всеки си написа каквото изиска. Да не приказваме за неналичието и на някаква световна тактика за развиване на кино. Трябва да се сътвори правилник и условия. Тези комисии, заради мандатност от една година, няма по какъв начин интензивно да наблюдават този развой, тъй като едни филми аплайват, други са в план. Киното е доста динамична среда и тя би трябвало да се познава, да се преценя капацитетът освен на сценарно равнище, само че и на екип, на опит.
Мислили ли сте за някакви чисто на практика дейности, които да се подхващат първоначално?
Целта е да се образува една работна група към Министерство на културата. Имаме положителната воля от страна на министерството. Има хрумвания тази работна комисия да комбинира предложенията, които идват от другите страни на общността, да се синтезират, да се съберат всички вероятни отзиви и да се извлекат най-хубавите като оферти. След това да се предложат като промени в ЗФИ, които да регламентират освен пунктове, за които приказваме, само че и проблемите с разпространяването. Този закон би трябвало да дефинира отговорността и уговорката на страната към целия развой. Включително – да се оформят благоприятни условия за в допълнение финансиране, тъй като се основава усещане, че нашата общественост сме едни хора, които единствено стоят и викат " дайте пари ", а то не е по този начин. Защото всеки лев, който страната отпуска за филм, който е показван по фестивали и е сполучливо показван в кината, генерира към себе си общо 3 или 4 пъти стопанска система. Дофинансирането на филмите е от порядъка на от 20 до 50%, това генерира стопански оборот.
В момента оптималният бюджет, който се отпуска от страната на филм, е към 1 200 000 лв.. Има ли по какъв начин тази сума да бъде разрушена, с цел да има повече филми?
Тук не става въпрос какъв брой пари се отпускат, тук става въпрос какъв брой коства един филм, тъй като има млади сътрудници, които имат хрумвания, които не са скъпи хрумвания и могат да бъдат осъществени в по-свита финансова рамка. Има филми, които съгласно спецификата си имат потребност от по-сериозно финансиране. Трябва не да се отварят кутии с някакви числа и ние да ги пълним, би трябвало просто бюджетите на филмите да бъдат разнообразни. Това са друг вид филми. Има образци в това отношение – филмите, които на процедура могат да бъдат основани с доста по-малко пари, от тези, които са получили, а филми, които е явно, че не могат да се спрвят с тези възмжности за финансиране, просто изнемогват.
По принцип има разделяне на високобюджетни, нискобюджетни, дебюти, само че би трябвало избран % от дотацията да бъде обособен за нискобюджетни филми, а вътре да не се дефинира, че те са за два кино лентата, да вземем за пример. Защото има качествени хрумвания, които за тези суми да осъществят 4 положителни кино лентата. 4 кино лентата, от които 1 или 2 да са положителни. Количеството филми е значимо за качеството - в случай че има повече филми, има по-голяма възможност да има положителни попадения. И тук идва отговорността на системата за селектиране на планове. Не приказваме тази системата да раздава на 10 кино лентата по малко пари, а по какъв начин да бъде извлечен оптималния потениал на плана. Всяка година страната отделя повече пари за опазване на здравето, само че не ставаме по-здрави. Няма смисъл парите просто да се наливат. Такъв вид фукции има страната, да пази, да дава стартова опция.
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ