Валери Йорданов: Имаме нужда от сътресение, което да ни накара да се сетим кои сме
Режисьорът Валери Йорданов в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “ във връзка " Шекспир като улично куче “
Днес следва премиерата на кино лентата " Шекспир като улично куче " в кината в цялата страна. Сега на директната ни телефонна линия е режисьорът на кино лентата Валери Йорданов. Добро утро.
Добро утро.
Г-н Йорданов, разкажете ни малко повече в резюме за кино лентата и по какъв начин се роди концепцията.
Накратко мога да ви опиша, че във кино лентата има доста екшън, отново ме занимават младежите – общо взето това ми е главната линия в нещата, които върша, какво се случва с тях. Филмът обаче е доста по-различен от " Кецове “. Защото филмът " Кецове “ е едно напълно друго движение, един различен метод на роман. Тук се получи доста хубава симбиоза сред артисти и неактьори, каскадьори, приказвам за екипа, който е прелестен. Малко ми е неловко аз да го лаская, само че най-големият комплимент за мен беше, че няколко индивида споделиха: " Искам да го виждам отново “ след премиерата оня ден във Варна.
Което в действителност е значимото.
Да, което е най-важното. И също по този начин беше казус, че филмът получи 6 награди " Златна роза “ на фестивала във Варна. Трябваше да отида да приема премиите дружно с двете момчета, които извършват две от четирите основни функции във кино лентата.
Вие казахте друг. " Зрелищен боксов старт на " Шекспир като улично куче “ по пътя към феновете “ – такива са заглавията в медиите във връзка церемония премиерата на кино лентата. Защо избрахте тази ексцентрична демонстрация?
Нестандартна демонстрация на реклама ли? Не знам, аз не се занимавам с рекламата, практикувам кино и с спектакъл. Така са го решили, по този начин са го усетили. Може би по този начин е най-правилно, че това е чувството на фена и на човек, който идва извън, в това число и хората, които се грижат за разпространяването на кино лентата. Общо взето в тази работа е най-важно човек да следва интуицията си, както и в самия филм, което е значимо в изкуството и на улицата. И в проблеми, и в спорове, и празници човек би трябвало първо да почувства нещата, да ги усети, че са верните, не да прави това, което му се споделя, че е вярно или положително за него.
" Шекспир като улично куче " споделя историята на младо момче, което има два огромни гения: актьорски умения и това да се бие, уличния бокс. То в действителност може и да написа, и по този метод се раздира сред двете. Как историята на кино лентата се приспособява към днешния свят? Имаме ли такива герои в действителния живот?
Да, срещам ги, и сега ходя към няколко от тях, работя със студенти в НАТФИЗ, опитваме се да обменим дружно опит, тъй като аз също съм от тях, нищо че те в този момент прохождат в тази специалност. И това, което установявам, е, че младежите в този момент, младежите по мое време не са разнообразни, просто събитията ги карат да наподобяват по друг метод, само че те си имат същата сензитивност, същата мощ и същата уязвимост в проблемите, които ги заобикалят. Даже днешните младежи са с доста повече проблеми с тази война, с тази пандемия, всичко, което им се сервира като реклама и ги кара да се държат съвсем наложително като всички останали, да не помнят своята различност, доста добре кореспондират. Освен това, текстовете на Шекспир са писани преди 4 века, и те са безусловно годни и през днешния ден, безусловно годни. Като прочетете откъс от " Хамлет “ или от " Сън в лятна нощ “, едно стихче, ще видите какъв брой е правилно и в този момент. Човекът не се е трансформирал, макар че мисли, че доста е еволюирал.
Да, както казахте и вие, просто събитията се трансформират.
Да. Единствено мога да поканя феновете по този метод, че този филм е за всички възрасти. Дъщеря ми ония ден пристигна да го гледа, тя го гледа за 6-и път, у дома го гледаме, пристигнаха нейни съученици, някои от които пристигнаха да го гледат за повторно. Също по този начин имаше и хора на по-преклонна възраст, които бяха доста разчувствани, доста забавни въпроси задаваха по-късно.
Понеже и както във кино лентата има една сериозна алтернатива, по този начин и има и в действителни живот, т.е. съгласно мен съществува, а пък вие сте човек на изкуството, по какъв начин ви кара да се чувствате това, че през днешния ден измежду доста младежи съществува точно алтернативата сред това да се занимават с изкуство, да следват фантазията и гения си, и сред това да живеят добре и да работят добре платена работа?
Ами да не звуча песимистично, само че мисля, че каквото и да работим на нашата географска широчина, ще имаме компликации. Но в случай че работим и не изпитваме наслаждение, нужда да извършаваме това, което правим, тогава ще е цялостно злощастие. Това споделям и на децата си – най-голямото благополучие е, в случай че заниманието ти се трансформира в работа или работата ти е занимание. Тогава даже да имаш някакъв недостиг, минус в битов проект, незабавно ще изтъквам Лир на Шекспир: " Не давай на индивида нищо друго, с изключение на най-необходимото в живота му, и той безусловно ще заживее като скот “. А когато ти имаш наслаждение, изпиташ наслаждение от това, което правиш, го правиш и по-добре, и няма да си нещатен и в битов проект.
Това в действителност в действителност е най-голямото благополучие, в случай че правиш това, което обичаш.
Абсолютно, безусловно. И по този начин, поисквам ви прелестно гледане, уповавам се да намерите време да го видите. Ако не, филмът самичък ще пристигна при вас когато му пристигна времето.
Разбира се, че ще го гледаме. Вие сте избрали доста нови, млади лица, които дебютират в действителност в киното и в този филм. Вие решихте да им се доверите, а за какво доста други не го вършат? Не се дава като че ли толкоз късмет на младите гении. Има изключение несъмнено, но…
Какво да кажа? Пак опираме до битовия проблем. Може би когато в България средствата за снимане са малко и рядко се случва, доста хора се притесняват да рискуват, тъй като би трябвало да се снима бързо, в този момент да не изпадам в детайлности, би трябвало да си сигурен, че хората против теб ще се оправят с по 1-2 дубала. Ние също снимахме с по 1-2 дубала. Аз имам вяра доста в гения на младежите, и то в тези, които не са заставали доста пред камера или изобщо не са заставали, тъй като те тогава са най-чисти, тъкмо като бяло платно, на което можеш да рисуваш и те самите да рисуват. И в случай че ти спечелиш доверието им и те повярват в това, което вършат, могат да станат прелестни работи, както се случи в нашия филм. Иначе изгледах много, много, много артисти, много кастинги, вървях, гледах доста представления в НАТФИЗ и в школи до момента в който се спра не на най-талантливите, споделих цялото потомство е доста надарено, а на най-подходящите за този филм.
Разбира се, само че отново споделям, за мен, допускам и за доста други хора, е значимо това просто, че е даден късмет на младежи.
Разбира се. Това е също част от удоволствието. Аз на времето имах своя късмет, примерно бях снимал няколко дребни неща, по-малки, само че Ивайло Христов и Людмил Тодоров ме поканиха във кино лентата " Мигранти “ и ние взехме също " Златна роза “ за водеща мъжка роля дружно с Деян Донков и Иван Радоев. Това за мен беше подобен късмет да видя по какъв начин се снима, по какъв начин се прави, по-задълбочено зад камерата процеса, и може би по тази причина аз се разправям се тези неща, тъй като са ми любопитни и ме вълнуват. Много е значимо да имаме късмет. И постоянно като ме стопират след зрелище, изключително младежи, ми споделят: " Ще ми дадете ли подпис “, става ми неловко и единственото, което пиша или най-често пиша, е: " Желая ти късмет “. Оттам нататък към този момент ти се справяш или не се справяш.
Така е в действителност, това е най-важното несъмнено. И желая да завърша с нещо, което Лъчезар Лозанов споделя за " Шекспир като улично куче “, а точно, че този филм е " извънредно попадение на българското кино “, и също по този начин споделя, че се надява моменти като кино лентата " да се случват по-често, с цел да тръгнем към катарзис на нацията “. Възможен ли е подобен и какво значи този коментар за вас, това мнение?
Аз надълбоко почитам господин Лозанов и също мисля, че ние имаме потребност, не знам дали бих употребявал думата " катарзис “ – да, от разтърсване, имаме потребност от разтърсване, което да ни накара да паднем малко от джанката, да се сетим кои сме, да имаме повече самочувствие - наше, българско, и лично персонално самочувствие, и да престанем да се преструваме на западняци или на хора от Изтока. Всички тези култури са скъпи, те могат да ни обогатят, само че в случай че взимаме потребните неща от тях, а не да се опитваме да ги копираме и да влезем в техните кожи и облекла. И по тази причина филмът е, по какъв начин да кажа, споделиха, че е документален, мощен, тъй като с изключение на тези млади дебютанти Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова, има и изключителни експерти вътре в другите функции, и неактьори. Захари Бахаров играе, Любо Нейков, Стефан Щерев, Силвия Лулчева, Меглена Караламбова, Гергана Дандарова играе прелестна роля. Те по този начин хубаво са се вплели като един тим, че не можеш да кажеш кой е и кой не е от тази улица. Всъщност няма никой, който не е от тази улица. И аз го свързвам с въпроса ви – би трябвало и ние малко да се вплетем, да сме повече дружно, да се чуваме и да се виждаме, тогава ще ни се получат такива ми ти животи. Така мисля, оптимист съм.
Да, и да повярваме в това, че можем да се равнопоставени, макар разликите си.
Абсолютно. И това не е химера. Просто би трябвало малко да усетим, че егоизма ни или егоизма към нас не би трябвало да се копира, не би трябвало да се повтаря – просто като ти посегнат, ти подай ръка, а не посягай и ти на отсрещния във всеки един аспект - и в работа, и на улицата, и в живота.
Разбира се, пък дано да забележим какво ще стане по-късно.
Да става каквото ще. Както споделя Макмърфи в " Полет над кукувиче гнездо “: " Поне пробвах “.
Много ви благодаря за отделено време и за изявлението. От през днешния ден към този момент можем да гледаме " Шекспир като улично куче “ в кината, и наложително ще го създадем. И се надявам скоро отново да сте наш посетител и да си приказваме за други филми, а също за какво не и за този, какви са мненията, откакто са го гледали хората.
С най-голямо наслаждение. На мен ми е пъклен прелестно, само че съм на улицата, на моята улица, по този начин щеше да се споделя кино лентата апропо, " Това е моята улица “, търча, търча към едни млади студенти, които имат очаквания в живота си. Пожелавам ви прелестно гледане! Знам, че филмът ще ви хареса, ще ви развълнува.
Благодаря ви.
Днес следва премиерата на кино лентата " Шекспир като улично куче " в кината в цялата страна. Сега на директната ни телефонна линия е режисьорът на кино лентата Валери Йорданов. Добро утро.
Добро утро.
Г-н Йорданов, разкажете ни малко повече в резюме за кино лентата и по какъв начин се роди концепцията.
Накратко мога да ви опиша, че във кино лентата има доста екшън, отново ме занимават младежите – общо взето това ми е главната линия в нещата, които върша, какво се случва с тях. Филмът обаче е доста по-различен от " Кецове “. Защото филмът " Кецове “ е едно напълно друго движение, един различен метод на роман. Тук се получи доста хубава симбиоза сред артисти и неактьори, каскадьори, приказвам за екипа, който е прелестен. Малко ми е неловко аз да го лаская, само че най-големият комплимент за мен беше, че няколко индивида споделиха: " Искам да го виждам отново “ след премиерата оня ден във Варна.
Което в действителност е значимото.
Да, което е най-важното. И също по този начин беше казус, че филмът получи 6 награди " Златна роза “ на фестивала във Варна. Трябваше да отида да приема премиите дружно с двете момчета, които извършват две от четирите основни функции във кино лентата.
Вие казахте друг. " Зрелищен боксов старт на " Шекспир като улично куче “ по пътя към феновете “ – такива са заглавията в медиите във връзка церемония премиерата на кино лентата. Защо избрахте тази ексцентрична демонстрация?
Нестандартна демонстрация на реклама ли? Не знам, аз не се занимавам с рекламата, практикувам кино и с спектакъл. Така са го решили, по този начин са го усетили. Може би по този начин е най-правилно, че това е чувството на фена и на човек, който идва извън, в това число и хората, които се грижат за разпространяването на кино лентата. Общо взето в тази работа е най-важно човек да следва интуицията си, както и в самия филм, което е значимо в изкуството и на улицата. И в проблеми, и в спорове, и празници човек би трябвало първо да почувства нещата, да ги усети, че са верните, не да прави това, което му се споделя, че е вярно или положително за него.
" Шекспир като улично куче " споделя историята на младо момче, което има два огромни гения: актьорски умения и това да се бие, уличния бокс. То в действителност може и да написа, и по този метод се раздира сред двете. Как историята на кино лентата се приспособява към днешния свят? Имаме ли такива герои в действителния живот?
Да, срещам ги, и сега ходя към няколко от тях, работя със студенти в НАТФИЗ, опитваме се да обменим дружно опит, тъй като аз също съм от тях, нищо че те в този момент прохождат в тази специалност. И това, което установявам, е, че младежите в този момент, младежите по мое време не са разнообразни, просто събитията ги карат да наподобяват по друг метод, само че те си имат същата сензитивност, същата мощ и същата уязвимост в проблемите, които ги заобикалят. Даже днешните младежи са с доста повече проблеми с тази война, с тази пандемия, всичко, което им се сервира като реклама и ги кара да се държат съвсем наложително като всички останали, да не помнят своята различност, доста добре кореспондират. Освен това, текстовете на Шекспир са писани преди 4 века, и те са безусловно годни и през днешния ден, безусловно годни. Като прочетете откъс от " Хамлет “ или от " Сън в лятна нощ “, едно стихче, ще видите какъв брой е правилно и в този момент. Човекът не се е трансформирал, макар че мисли, че доста е еволюирал.
Да, както казахте и вие, просто събитията се трансформират.
Да. Единствено мога да поканя феновете по този метод, че този филм е за всички възрасти. Дъщеря ми ония ден пристигна да го гледа, тя го гледа за 6-и път, у дома го гледаме, пристигнаха нейни съученици, някои от които пристигнаха да го гледат за повторно. Също по този начин имаше и хора на по-преклонна възраст, които бяха доста разчувствани, доста забавни въпроси задаваха по-късно.
Понеже и както във кино лентата има една сериозна алтернатива, по този начин и има и в действителни живот, т.е. съгласно мен съществува, а пък вие сте човек на изкуството, по какъв начин ви кара да се чувствате това, че през днешния ден измежду доста младежи съществува точно алтернативата сред това да се занимават с изкуство, да следват фантазията и гения си, и сред това да живеят добре и да работят добре платена работа?
Ами да не звуча песимистично, само че мисля, че каквото и да работим на нашата географска широчина, ще имаме компликации. Но в случай че работим и не изпитваме наслаждение, нужда да извършаваме това, което правим, тогава ще е цялостно злощастие. Това споделям и на децата си – най-голямото благополучие е, в случай че заниманието ти се трансформира в работа или работата ти е занимание. Тогава даже да имаш някакъв недостиг, минус в битов проект, незабавно ще изтъквам Лир на Шекспир: " Не давай на индивида нищо друго, с изключение на най-необходимото в живота му, и той безусловно ще заживее като скот “. А когато ти имаш наслаждение, изпиташ наслаждение от това, което правиш, го правиш и по-добре, и няма да си нещатен и в битов проект.
Това в действителност в действителност е най-голямото благополучие, в случай че правиш това, което обичаш.
Абсолютно, безусловно. И по този начин, поисквам ви прелестно гледане, уповавам се да намерите време да го видите. Ако не, филмът самичък ще пристигна при вас когато му пристигна времето.
Разбира се, че ще го гледаме. Вие сте избрали доста нови, млади лица, които дебютират в действителност в киното и в този филм. Вие решихте да им се доверите, а за какво доста други не го вършат? Не се дава като че ли толкоз късмет на младите гении. Има изключение несъмнено, но…
Какво да кажа? Пак опираме до битовия проблем. Може би когато в България средствата за снимане са малко и рядко се случва, доста хора се притесняват да рискуват, тъй като би трябвало да се снима бързо, в този момент да не изпадам в детайлности, би трябвало да си сигурен, че хората против теб ще се оправят с по 1-2 дубала. Ние също снимахме с по 1-2 дубала. Аз имам вяра доста в гения на младежите, и то в тези, които не са заставали доста пред камера или изобщо не са заставали, тъй като те тогава са най-чисти, тъкмо като бяло платно, на което можеш да рисуваш и те самите да рисуват. И в случай че ти спечелиш доверието им и те повярват в това, което вършат, могат да станат прелестни работи, както се случи в нашия филм. Иначе изгледах много, много, много артисти, много кастинги, вървях, гледах доста представления в НАТФИЗ и в школи до момента в който се спра не на най-талантливите, споделих цялото потомство е доста надарено, а на най-подходящите за този филм.
Разбира се, само че отново споделям, за мен, допускам и за доста други хора, е значимо това просто, че е даден късмет на младежи.
Разбира се. Това е също част от удоволствието. Аз на времето имах своя късмет, примерно бях снимал няколко дребни неща, по-малки, само че Ивайло Христов и Людмил Тодоров ме поканиха във кино лентата " Мигранти “ и ние взехме също " Златна роза “ за водеща мъжка роля дружно с Деян Донков и Иван Радоев. Това за мен беше подобен късмет да видя по какъв начин се снима, по какъв начин се прави, по-задълбочено зад камерата процеса, и може би по тази причина аз се разправям се тези неща, тъй като са ми любопитни и ме вълнуват. Много е значимо да имаме късмет. И постоянно като ме стопират след зрелище, изключително младежи, ми споделят: " Ще ми дадете ли подпис “, става ми неловко и единственото, което пиша или най-често пиша, е: " Желая ти късмет “. Оттам нататък към този момент ти се справяш или не се справяш.
Така е в действителност, това е най-важното несъмнено. И желая да завърша с нещо, което Лъчезар Лозанов споделя за " Шекспир като улично куче “, а точно, че този филм е " извънредно попадение на българското кино “, и също по този начин споделя, че се надява моменти като кино лентата " да се случват по-често, с цел да тръгнем към катарзис на нацията “. Възможен ли е подобен и какво значи този коментар за вас, това мнение?
Аз надълбоко почитам господин Лозанов и също мисля, че ние имаме потребност, не знам дали бих употребявал думата " катарзис “ – да, от разтърсване, имаме потребност от разтърсване, което да ни накара да паднем малко от джанката, да се сетим кои сме, да имаме повече самочувствие - наше, българско, и лично персонално самочувствие, и да престанем да се преструваме на западняци или на хора от Изтока. Всички тези култури са скъпи, те могат да ни обогатят, само че в случай че взимаме потребните неща от тях, а не да се опитваме да ги копираме и да влезем в техните кожи и облекла. И по тази причина филмът е, по какъв начин да кажа, споделиха, че е документален, мощен, тъй като с изключение на тези млади дебютанти Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова, има и изключителни експерти вътре в другите функции, и неактьори. Захари Бахаров играе, Любо Нейков, Стефан Щерев, Силвия Лулчева, Меглена Караламбова, Гергана Дандарова играе прелестна роля. Те по този начин хубаво са се вплели като един тим, че не можеш да кажеш кой е и кой не е от тази улица. Всъщност няма никой, който не е от тази улица. И аз го свързвам с въпроса ви – би трябвало и ние малко да се вплетем, да сме повече дружно, да се чуваме и да се виждаме, тогава ще ни се получат такива ми ти животи. Така мисля, оптимист съм.
Да, и да повярваме в това, че можем да се равнопоставени, макар разликите си.
Абсолютно. И това не е химера. Просто би трябвало малко да усетим, че егоизма ни или егоизма към нас не би трябвало да се копира, не би трябвало да се повтаря – просто като ти посегнат, ти подай ръка, а не посягай и ти на отсрещния във всеки един аспект - и в работа, и на улицата, и в живота.
Разбира се, пък дано да забележим какво ще стане по-късно.
Да става каквото ще. Както споделя Макмърфи в " Полет над кукувиче гнездо “: " Поне пробвах “.
Много ви благодаря за отделено време и за изявлението. От през днешния ден към този момент можем да гледаме " Шекспир като улично куче “ в кината, и наложително ще го създадем. И се надявам скоро отново да сте наш посетител и да си приказваме за други филми, а също за какво не и за този, какви са мненията, откакто са го гледали хората.
С най-голямо наслаждение. На мен ми е пъклен прелестно, само че съм на улицата, на моята улица, по този начин щеше да се споделя кино лентата апропо, " Това е моята улица “, търча, търча към едни млади студенти, които имат очаквания в живота си. Пожелавам ви прелестно гледане! Знам, че филмът ще ви хареса, ще ви развълнува.
Благодаря ви.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ