Част от задържаните цени вече стигат до пазара, а ЕЦБ

Част от арестуваните цени към този момент стигат до пазара, а ЕЦБ настоя за преодоляване на инфлацията и постоянни обществени финанси

Част от цените в България са били арестувани за избран интервал и в този момент намират отражение на пазара, което способства за високата инфлация в страната, изясни ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Тя разяснява ситуацията у нас по време на конференцията след двудневното съвещание на Управителния съвет на ЕЦБ по паричната политика. Лагард удостовери, че България се отличава с високо ценово ниво и по-силен инфлационен напън по отношение на част от останалите страни в еврозоната.

Според нея сходно придвижване не е извънредно. Цени, които за несъмнено време са останали без основна смяна, след това се приспособяват към разноските, търсенето и общите условия на пазара. Това води до по-осезаемо повишаване в къс интервал, вместо до последователно систематизиране на нарастването във времето.

Лагард не уточни кои съответни артикули и услуги са били арестувани. Думите ѝ разказват общ механизъм, при който насъбраните разноски на производители и търговци се трансферират към крайните консуматори със забавяне.



Председателят на ЕЦБ акцентира, че главната задача пред България е инфлацията да се върне към равнища, които са допустими за популацията. Тя свърза тази цел и с нуждата страната да поддържа постоянни обществени финанси.

Високата инфлация понижава покупателната дарба на приходите и визира най-силно семействата, които отделят огромна част от бюджета си за храна, сила, превоз и жилищни разноски. Дори при напредък на заплатите хората усещат напън, когато цените на главните артикули се покачват с непосредствен или по-бърз ритъм.

ЕЦБ преглежда еврозоната като една икономическа зона при определянето на паричната си политика. Банката следи и разликите сред обособените страни, защото инфлацията, кредитните условия и икономическата интензивност не се движат с идентична скорост на всички места.

Лагард дефинира България като едно от ясно забележимите отклонения сега. Това значи, че общата политика на ЕЦБ би трябвало да регистрира междинното положение на еврозоната, до момента в който националните управляващи носят отговорност за локалните фактори, бюджетните разноски и решенията, които въздействат върху цените.



На общоевропейско ниво краткосрочните инфлационни упования остават нараснали. В същото време индикаторите за по-дълъг интервал се задържат към задачата на ЕЦБ от 2%, което съгласно централната банка поддържа последователното стабилизиране на цените.

Управителният съвет остави трите съществени лихвени % без смяна. Решението идва след нова оценка на енергийния пазар, икономическата интензивност и риска по-високите разноски да преминат към цените на повече артикули и услуги.

ЕЦБ не се ангажира авансово с покачване или понижение на лихвите през септември. Следващото решение ще зависи от новите данни за инфлацията, заплатите, икономическия напредък, кредитирането и развиването на спора в Близкия изток.



Инфлацията в еврозоната се намали до 2,8% през юни по отношение на 3,2% през май. Спадът не отстранява риска от ново ускорение, тъй като цялостният резултат от енергийния потрес към момента не е достигнал всички елементи на стопанската система.

Предприятията не престават да заплащат повече за първични материали, материали, сила и доставки. Когато тези разноски останат високи за по-дълъг интервал, компаниите стартират да трансформират крайните си цени, с цел да запазят активността и финансовата си резистентност.

Този развой не се демонстрира по едно и също време във всички браншове. Част от фирмите покачват цените незабавно, до момента в който други изчакват, лимитират облагата си или работят по контракти с авансово избрани стойности. Така натискът доближава до потребителите на обособени талази.

Според ЕЦБ повишаването на силата от началото на спора в Близкия изток и отражението му върху храните, стоките и услугите ще задържат инфлацията над целевото равнище през първата половина на 2027 година

След този интервал се чака последователно намаляване на натиска, в случай че енергийните цени тръгнат надолу, а останалите артикули и услуги стартират да нарастват с по-умерен ритъм. Тази прогноза остава подвластна от развиването на спора и положението на интернационалните енергийни доставки.



ЕЦБ следи продължителността на енергийния потрес и метода, по който той въздейства върху заплатите, инфлационните упования и решенията на бизнеса. По-продължителното задържане на високи енергийни разноски усилва риска повишаването да обхване по-широк кръг от артикули.

Данните за стопанската система на еврозоната демонстрират отчасти раздвижване през второто тримесечие. Секторът на услугите възвръща част от изгубената интензивност, а цифровите услуги резервират по-стабилно развиване поради възходящия принос на технологиите и приложенията с изкуствен интелект.

ЕЦБ чака икономическият напредък да остане сдържан в близкия интервал. Енергийният напън и несигурността лимитират вложенията и потреблението, само че разноските на семействата, цифровите технологии, инфраструктурните планове, защитата и частичното възобновяване на износа не престават да поддържат стопанската система.

Посланието към България е, че високите цени не се изясняват с един фактор. Отложените ценови корекции, разноските на бизнеса, силата и обществените финанси работят по едно и също време. Връщането към по-ниска инфлация ще зависи както от решенията на ЕЦБ, по този начин и от бюджетната дисциплинираност и икономическата политика в страната.