Каспаров и Ходорковски пред Форин Афеърс: Не се страхувайте от края на Путин
Режимът на съветския президент Владимир Путин живее на заем. Историята се обръща и всичко - от напредъка на Украйна на бойното поле до трайното единение и увереност на Запада пред лицето на експанзията на Путин - сочи, че 2023 година ще бъде решаваща година. Ако Западът устои, режимът на Путин евентуално ще рухне в близко бъдеще.
Въпреки това някои от основните сътрудници на Украйна не престават да се опълчват на снабдяването на Киев с оръжията, от които се нуждае, с цел да нанесе нокаутиращия удар. Администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън наподобява се опасява от хаоса, който може да съпътства едно уверено проваляне на Кремъл. Тя отхвърли да изпрати танкове, реактивни системи с огромен обхват и безпилотни самолети, които биха разрешили на украинските сили да се преборят с нападателите, да си върнат територията и да сложат завършек на войната.
Краят на тираничното ръководство на Путин в действителност ще промени коренно Русия (и останалия свят) - само че не по метода, по който Белият дом си мисли. Вместо да дестабилизира Русия и нейните съседи, украинската победа ще отстрани мощна реваншистка мощ и ще насърчи идеята на демокрацията по света.
Продемократичните руснаци, които отхвърлят тоталитарния режим на Путин, вършат всичко допустимо, с цел да оказват помощ на Украйна да освободи всички окупирани територии и да възвърне териториалната си целокупност в сходство с интернационално приетите граници от 1991 година Планираме и деня след Путин. Руският комитет за деяние - коалиция от опозиционни групи в заточение, която е учредена през май 2022 година, има за цел да подсигурява, че Украйна ще получи заслужено обезщетение за вредите, породени от експанзията на Путин, че всички военнопрестъпници ще бъдат подведени под отговорност и че Русия ще се трансформира от разбойническа тирания в парламентарна федерална република. С други думи, не е належащо да се опасяваме от наближаващия завършек на ръководството на Путин, а би трябвало да го приветстваме с отворени прегръдки.
Усилията на Путин да възвърне изгубената съветска империя са обречени на неуспех. Следователно моментът е подобаващ за преход към народна власт и предаване на властта на районно равнище. Но с цел да се реализира такава политическа промяна, Путин би трябвало да бъде надвит във военно отношение в Украйна. Решителна загуба на бойното поле ще пробие аурата на непобедимост на Путин и ще го разкрие като проектант на една провалена страна, което ще направи режима му уязвим за провокации от вътрешната страна.
Западът, и най-много Съединените щати, са в положение да дават военна и финансова поддръжка, с цел да ускорят неизбежното и да доведат Украйна до бърза победа. Но администрацията на Байдън към момента не се е обединила към явен краен излаз от войната, а някои американски чиновници предложиха на Киев да обмисли опцията да се откаже от част от територията си в името на мира - оферти, които не са успокояващи. Украинският президент Володимир Зеленски даде ясно да се разбере, че украинският народ в никакъв случай няма да одобри такава договорка. Всякакви териториални отстъпки, направени на Путин, неизбежно ще доведат до нова война по пътя.
В основата на нежеланието на Вашингтон да достави нужните оръжия стои страхът от евентуалните последствия от решителното проваляне на Русия в Украйна. Мнозина в администрацията на Байдън считат, че рухването на Путин може да провокира разпадането на Русия, което да потопи нуклеарната страна в безпорядък и евентуално да ускори Китай.
Но тези опасения са пресилени. Рискът от съветски колапс, несъмнено, е действителен. Но той е по-голям при ръководството на Путин, който тласка страната във все по-централизирана и милитаризирана посока, в сравнение с при един либерален, федерален режим. Колкото по-дълго актуалният режим остане на власт, толкоз по-голям е рискът от непредсказуем раздор.
Агресията на Путин разкри присъщата неустойчивост на неговия модел на ръководство, който се основава на нуждата от опълчване на външни врагове. Кремълската мафия, трансформирала Русия в плацдарм за своите военни проекти, към този момент заплаши да употребява нуклеарно оръжие в Украйна. Следователно Вашингтон би трябвало да се опасява не от рухването на режима на Путин, а от по-нататъшното му оцеляване.
В продължение на съвсем две десетилетия някои западни експерти твърдяха, че съветският народ в никакъв случай няма да одобри демокрацията и че Русия е обречена на реваншизъм. Всъщност пропагандата на Путин съумя да внуши на забележителна част от съветското общество мнението, че западните полезности са изцяло непознати на Русия. Но икономическата интеграция със Запада е разрешила на други страни да преодолеят фашисткото си завещание. А по-дълбоката интеграция с Европа, съчетана с условно облекчение на западните наказания, може да помогне на Русия да направи същото.
След военното проваляне на Путин Русия ще би трябвало да избира: или да стане васал на Китай, или да стартира да се реинтегрира в Европа (след като преди този момент заслужено компенсира Украйна за нанесените по време на войната вреди и накаже отговорните за военните престъпления). За болшинството руснаци изборът в интерес на мира, свободата и разцвета ще бъде явен - и още по-очевиден от бързото възобновяване на Украйна.
Военното проваляне на Путин би спомогнало за катализиране на политическата промяна в Русия, което ще даде опция на търсещите ярко бъдеще да отстранен остарелия режим и да изградят нова политическа действителност. Руският комитет за деяние изложи проект за тази промяна, целящ възобновяване на съветската страна " на правилата на правовата страна, федерализма, парламентаризма, ясното разделяне на управляващите и даването на приоритет на човешките права и свободи пред нереалните " държавни ползи ".
Русия би трябвало да се трансформира в парламентарна република и федерална страна единствено с лимитирани централизирани пълномощия (тези, които са нужни за осъществяване на външната и отбранителната политика и за отбрана на правата на гражданите) и доста по-силни районни държавни управления.
Постигането на тази цел ще отнеме време. В рамките на две години след разпускането на режима на Путин руснаците ще изберат учредително заседание, което да одобри нова конституция и да дефинира нова система от районни органи. Но в кратковременен проект, преди да бъде свикано това заседание, ще е нужен временен държавен съвет със законодателни пълномощия, който да управлява краткотрайно технократско държавно управление. Ядрото му ще бъде формирано от руснаци, последователи на върховенството на закона, тези, които обществено са се отрекли от войната на Путин и от неговия нелегитимен режим.
Веднага откакто поеме властта, държавният съвет ще подписа спокойно съглашение с Украйна, признавайки границите на страната от 1991 година и заслужено компенсирайки я за вредите, породени от войната на Путин. Държавният съвет също по този начин публично ще отхвърли имперската политика на режима на Путин, както в Русия, по този начин и в чужбина, в това число като приключи всякаква официална и неофициална поддръжка за проруските структури в страните от някогашния Съветски съюз. И ще постави завършек на дългогодишната борба на Русия със Запада, като вместо това премине към външна политика, учредена на мир, партньорство и интеграция в евроатлантическите институции.
На вътрешния фронт държавният съвет ще стартира да демилитаризира Русия, като понижи числеността на въоръжените сили и надлежно разноските за тяхната поддръжка. Той ще разпусне и органите на полицейската страна на Путин, в това число репресивната Федерална работа за сигурност и Центъра за битка с екстремизма, и ще анулира всички репресивни закони, признати по време на ръководството на Путин. Всички политически пандизчии ще бъдат освободени и изцяло оправдани и ще бъде призната по-широка стратегия за прошка, с цел да се понижи общият брой на пандизчиите в Русия.
На федерално равнище Държавният съвет ще продължи лустрацията, като организира открити и задълбочени следствия на някогашни чиновници, с цел да дисквалифицира виновните за злоупотребите на предходния режим. Освен това ще ликвидира всички политически партии и публични организации, които са подкрепяли нашествието в Украйна, с цел да не могат да пречат на построяването на нова Русия. В същото време съветът ще либерализира изборните закони, ще опрости процеса на регистрация на политическите партии и ще отстрани рестриктивните мерки от времето на Путин върху митингите, стачките и демонстрациите.
Държавният съвет също по този начин ще стартира развой на децентрализация на страната, като съобщи необятни пълномощия на районите, в това число в бюджетната сфера. Такива промени ще отслабят всемогъщия имперски център на Русия: в случай че федералното държавно управление няма цялостен надзор върху държавните финанси, то няма да има средства да организира военни случки.
И най-после, съветът ще подсигурява, че военнопрестъпниците и висшите чиновници от режима на Путин ще бъдат подведени под отговорност. Лицата, виновни за най-тежките военни закононарушения, ще бъдат съдени от интернационален арбитражен съд, а останалите ще бъдат съдени от самата Русия. За тази цел Съветът ще би трябвало да сложи ясна граница сред военнопрестъпниците и чиновниците на някогашния режим, предлагайки разнообразни форми на компромис с последните, с цел да се обезпечи по-спокоен преход.
Това е моментът, в който Украйна би трябвало да се реши. Байдън може да обърне хода на събитията в интерес на Киев, като поддържа декларациите си за поддръжка с доставка на танкове и оръжия с отдалечен обхват на деяние. Той може също по този начин да форсира рухването на режима на Путин, като открие опция за демократично бъдеще за Русия и покаже на света нелепостта на военната експанзия. Съединените щати не могат да разрешат на страховете си да попречат на очакванията на Украйна. /БГНЕС
Въпреки това някои от основните сътрудници на Украйна не престават да се опълчват на снабдяването на Киев с оръжията, от които се нуждае, с цел да нанесе нокаутиращия удар. Администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън наподобява се опасява от хаоса, който може да съпътства едно уверено проваляне на Кремъл. Тя отхвърли да изпрати танкове, реактивни системи с огромен обхват и безпилотни самолети, които биха разрешили на украинските сили да се преборят с нападателите, да си върнат територията и да сложат завършек на войната.
Краят на тираничното ръководство на Путин в действителност ще промени коренно Русия (и останалия свят) - само че не по метода, по който Белият дом си мисли. Вместо да дестабилизира Русия и нейните съседи, украинската победа ще отстрани мощна реваншистка мощ и ще насърчи идеята на демокрацията по света.
Продемократичните руснаци, които отхвърлят тоталитарния режим на Путин, вършат всичко допустимо, с цел да оказват помощ на Украйна да освободи всички окупирани територии и да възвърне териториалната си целокупност в сходство с интернационално приетите граници от 1991 година Планираме и деня след Путин. Руският комитет за деяние - коалиция от опозиционни групи в заточение, която е учредена през май 2022 година, има за цел да подсигурява, че Украйна ще получи заслужено обезщетение за вредите, породени от експанзията на Путин, че всички военнопрестъпници ще бъдат подведени под отговорност и че Русия ще се трансформира от разбойническа тирания в парламентарна федерална република. С други думи, не е належащо да се опасяваме от наближаващия завършек на ръководството на Путин, а би трябвало да го приветстваме с отворени прегръдки.
Усилията на Путин да възвърне изгубената съветска империя са обречени на неуспех. Следователно моментът е подобаващ за преход към народна власт и предаване на властта на районно равнище. Но с цел да се реализира такава политическа промяна, Путин би трябвало да бъде надвит във военно отношение в Украйна. Решителна загуба на бойното поле ще пробие аурата на непобедимост на Путин и ще го разкрие като проектант на една провалена страна, което ще направи режима му уязвим за провокации от вътрешната страна.
Западът, и най-много Съединените щати, са в положение да дават военна и финансова поддръжка, с цел да ускорят неизбежното и да доведат Украйна до бърза победа. Но администрацията на Байдън към момента не се е обединила към явен краен излаз от войната, а някои американски чиновници предложиха на Киев да обмисли опцията да се откаже от част от територията си в името на мира - оферти, които не са успокояващи. Украинският президент Володимир Зеленски даде ясно да се разбере, че украинският народ в никакъв случай няма да одобри такава договорка. Всякакви териториални отстъпки, направени на Путин, неизбежно ще доведат до нова война по пътя.
В основата на нежеланието на Вашингтон да достави нужните оръжия стои страхът от евентуалните последствия от решителното проваляне на Русия в Украйна. Мнозина в администрацията на Байдън считат, че рухването на Путин може да провокира разпадането на Русия, което да потопи нуклеарната страна в безпорядък и евентуално да ускори Китай.
Но тези опасения са пресилени. Рискът от съветски колапс, несъмнено, е действителен. Но той е по-голям при ръководството на Путин, който тласка страната във все по-централизирана и милитаризирана посока, в сравнение с при един либерален, федерален режим. Колкото по-дълго актуалният режим остане на власт, толкоз по-голям е рискът от непредсказуем раздор.
Агресията на Путин разкри присъщата неустойчивост на неговия модел на ръководство, който се основава на нуждата от опълчване на външни врагове. Кремълската мафия, трансформирала Русия в плацдарм за своите военни проекти, към този момент заплаши да употребява нуклеарно оръжие в Украйна. Следователно Вашингтон би трябвало да се опасява не от рухването на режима на Путин, а от по-нататъшното му оцеляване.
В продължение на съвсем две десетилетия някои западни експерти твърдяха, че съветският народ в никакъв случай няма да одобри демокрацията и че Русия е обречена на реваншизъм. Всъщност пропагандата на Путин съумя да внуши на забележителна част от съветското общество мнението, че западните полезности са изцяло непознати на Русия. Но икономическата интеграция със Запада е разрешила на други страни да преодолеят фашисткото си завещание. А по-дълбоката интеграция с Европа, съчетана с условно облекчение на западните наказания, може да помогне на Русия да направи същото.
След военното проваляне на Путин Русия ще би трябвало да избира: или да стане васал на Китай, или да стартира да се реинтегрира в Европа (след като преди този момент заслужено компенсира Украйна за нанесените по време на войната вреди и накаже отговорните за военните престъпления). За болшинството руснаци изборът в интерес на мира, свободата и разцвета ще бъде явен - и още по-очевиден от бързото възобновяване на Украйна.
Военното проваляне на Путин би спомогнало за катализиране на политическата промяна в Русия, което ще даде опция на търсещите ярко бъдеще да отстранен остарелия режим и да изградят нова политическа действителност. Руският комитет за деяние изложи проект за тази промяна, целящ възобновяване на съветската страна " на правилата на правовата страна, федерализма, парламентаризма, ясното разделяне на управляващите и даването на приоритет на човешките права и свободи пред нереалните " държавни ползи ".
Русия би трябвало да се трансформира в парламентарна република и федерална страна единствено с лимитирани централизирани пълномощия (тези, които са нужни за осъществяване на външната и отбранителната политика и за отбрана на правата на гражданите) и доста по-силни районни държавни управления.
Постигането на тази цел ще отнеме време. В рамките на две години след разпускането на режима на Путин руснаците ще изберат учредително заседание, което да одобри нова конституция и да дефинира нова система от районни органи. Но в кратковременен проект, преди да бъде свикано това заседание, ще е нужен временен държавен съвет със законодателни пълномощия, който да управлява краткотрайно технократско държавно управление. Ядрото му ще бъде формирано от руснаци, последователи на върховенството на закона, тези, които обществено са се отрекли от войната на Путин и от неговия нелегитимен режим.
Веднага откакто поеме властта, държавният съвет ще подписа спокойно съглашение с Украйна, признавайки границите на страната от 1991 година и заслужено компенсирайки я за вредите, породени от войната на Путин. Държавният съвет също по този начин публично ще отхвърли имперската политика на режима на Путин, както в Русия, по този начин и в чужбина, в това число като приключи всякаква официална и неофициална поддръжка за проруските структури в страните от някогашния Съветски съюз. И ще постави завършек на дългогодишната борба на Русия със Запада, като вместо това премине към външна политика, учредена на мир, партньорство и интеграция в евроатлантическите институции.
На вътрешния фронт държавният съвет ще стартира да демилитаризира Русия, като понижи числеността на въоръжените сили и надлежно разноските за тяхната поддръжка. Той ще разпусне и органите на полицейската страна на Путин, в това число репресивната Федерална работа за сигурност и Центъра за битка с екстремизма, и ще анулира всички репресивни закони, признати по време на ръководството на Путин. Всички политически пандизчии ще бъдат освободени и изцяло оправдани и ще бъде призната по-широка стратегия за прошка, с цел да се понижи общият брой на пандизчиите в Русия.
На федерално равнище Държавният съвет ще продължи лустрацията, като организира открити и задълбочени следствия на някогашни чиновници, с цел да дисквалифицира виновните за злоупотребите на предходния режим. Освен това ще ликвидира всички политически партии и публични организации, които са подкрепяли нашествието в Украйна, с цел да не могат да пречат на построяването на нова Русия. В същото време съветът ще либерализира изборните закони, ще опрости процеса на регистрация на политическите партии и ще отстрани рестриктивните мерки от времето на Путин върху митингите, стачките и демонстрациите.
Държавният съвет също по този начин ще стартира развой на децентрализация на страната, като съобщи необятни пълномощия на районите, в това число в бюджетната сфера. Такива промени ще отслабят всемогъщия имперски център на Русия: в случай че федералното държавно управление няма цялостен надзор върху държавните финанси, то няма да има средства да организира военни случки.
И най-после, съветът ще подсигурява, че военнопрестъпниците и висшите чиновници от режима на Путин ще бъдат подведени под отговорност. Лицата, виновни за най-тежките военни закононарушения, ще бъдат съдени от интернационален арбитражен съд, а останалите ще бъдат съдени от самата Русия. За тази цел Съветът ще би трябвало да сложи ясна граница сред военнопрестъпниците и чиновниците на някогашния режим, предлагайки разнообразни форми на компромис с последните, с цел да се обезпечи по-спокоен преход.
Това е моментът, в който Украйна би трябвало да се реши. Байдън може да обърне хода на събитията в интерес на Киев, като поддържа декларациите си за поддръжка с доставка на танкове и оръжия с отдалечен обхват на деяние. Той може също по този начин да форсира рухването на режима на Путин, като открие опция за демократично бъдеще за Русия и покаже на света нелепостта на военната експанзия. Съединените щати не могат да разрешат на страховете си да попречат на очакванията на Украйна. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ