Явор Сидеров за ФрогНюз: Севернокорейски режим! Смъртта на Навалн...
Режимът на Путин се опасява извънредно доста от всичко, обвързвано с Навални, от метода, по който хората ще посрещнат новината за гибелта му, от вероятно негово публично посетено заравяне. След като в този момент се реагира по този начин, може ли да си визиите какво би се случило, в случай че на погребението отидат огромен брой хора? Това към този момент е финален декаданс и репутационно страда Русия.Трябва да се поставя акцентът върху режима на Путин, тъй като точно той прави всички тези неща да бъдат вероятни.
Обществото от една страна е мобилизирано от боязън от външни врагове, това е вида нервност, която властническите държавни управления доста обичат. От друга страна е мощно репресирано. След като не можеш да отслужиш панихида за умряла социална фигура, какво остава в случай че направиш политическо събитие, проява да вземем за пример в памет на тази умряла социална фигура. Това е напълно назадничав и властнически режим, който не се стопира пред нищо .
Това сподели за ФрогНюз историкът Явор Сидеров.
Ето го цялото изявление:
Г-н Сидеров, предстояща ли беше новината за поради тежките условия, в които се намираше съветският опозиционер?
Никой нищо не знае по-късно, което се случи с Навални. не знаем по кое време ще го върнат. Истината е, че всички сега приказват безусловно празни приказки. Нямаме концепция в резултат на неприятните условия ли е умрял, принудително ли е погубен там или това е резултат от отравянето му с “Новичок ”, след отслабването на организма. Лечението му в Германия беше сполучливо, само че той по-късно отиде в каторга, която няма по какъв начин да е повлияла добре на здравословното му положение. Факт е, че ние не знаем нищо, и че това, което се случва, е безусловно безобразно, не може да се позволява такова нещо.
Целият свободен свят беше разтресен от новината за гибелта на Навални, имаше реакции от разнообразни страни. Какъв би трябвало да бъде
Отзвукът е еднопосочен и това е отвращение. Този човек не трябваше да бъде унищожаван, това е безсрамие. Мисля, че на Путин към този момент не му пука, въобще не се се интересува от интернационалния отзив. Ако Русия при започване на ръководството на Путин имаше цялостна интернационална легитимност, от 2008 година нататък, накърнена интернационална легитимност, в този момент сега ми се коства, че даже и в страни и общества, в които Русия е известна, това няма по какъв начин да рефлектира добре.
Навални с изключение на опозиционер, деятел, най-ярък критик на Кремъл и Путин, е и един от най-ярките анти-корупционери, които разкриваха корупцията на високо равнище в страната. Сгреши ли Путин, издигайки подобен огромен исполин против себе си, защото се счита, че даже и след гибелта му той продължава да е опасност. Ще отключи ли това нови процеси в Русия?
Трудно мога да кажа, тъй като явно ярка фигура, която да замести Навални няма. Има опозиционери, само че опозицията е фрагментирана и разрушена в Русия, част от нея е репресирана, другата част е по този начин да се каже " ъндърграунд ". Очевидна фигура няма, сигурно опозиционери има на всички места. Въпросът е, че самото общество е консолидирано и то не толкоз от обич към Путин, колкото от един остарял съветски инстикт, че са обкръжени, всички са против тях и те би трябвало да противостоят на това. Путин се възползва от този съветски инстикт. Истината е, че най-ценната работа при Навални беше заложена точно в региона на антикорупцията.
Това, което показваше той, е изначалната корумпираност на този режим, а не наложително някаква негова обич към демократичната народна власт. Той беше по-скоро анти-корупционер, в същото време в случай че помните и националист, тъй че мъчно може да се предвижда такова нещо.
Виждате ли капацитет в дамата на Навални, Юлия, да продължи делото му? Самият той е споделял в изявленията, че тя е по-силна от него. Тя съумя да посрещне с усмивка овациите на хората след гибелта му. Беше един от специфичните посетители на Конференцията в Мюнхен и ще участва на Съвета по външните работи на Европейски Съюз.
Това няма по какъв начин да го знаем, ще го забележим в процеса на развиване на нещата. Тя несъмнено не е Навални, на практика това е различен човек, колкото и да са близки, само че в действителност това е врачуване. Ако след една година тя се е трансформирала в сплотяваща фигура за съветската съпротива, добре. Но това би трябвало да се види черно на бяло, не може да се каже или предивди.
Може би в неговият темперамент има неща, които са по-привлекателни, Юлия може да ги има, само че може и да ги няма. Да ви кажа почтено, не съм огромен последовател на прогнозите, изключително в тази обстановка.
Очаквате ли да има следствие за гибелта на Навални и ще бъде ли върнато тялото на околните му?
Ако тялото не бъде върнато на околните, значи този режим е станал севернокорейски, нещата напълно са излезли отвън релсите. Не мога да ви кажа какъв е законовият период, хвърлят се всевъзможни догадки, три дни, месец. Ясно е за какво тялото не се връща. Режимът се бои да не се случи голям протест. Погребението да не се трансформира във фокус на антиправителствени настроения. Вероятно ще го върнат, ще разрешат заравяне, само че надали ще оставят на случайността погребението на Навални и надали ще разрешат там да се съберат 500 хиляди индивида, които да скандират против Путин.
Повече от 400 души бяха арестувани по време на демонстрации в над 30 съветски града през почивните дни. Всъщност би трябвало да подчертаем, че не станахме очевидци на плевел митинг от страна на жителите. Кадрите, които видяхме, демонстрираха по какъв начин десетки хора се събират пред монумент на жертвите на репресиите. Протестиращи полагаха цветя и свещи, някои пееха химни, а други се прегръщаха със сълзи в очите. Същевременно управляващите арестуваха над 400 души, видяхме по какъв начин ги влачат по земята. В Санкт Петербург пък съветският духовник Григорий Михнов - Вайтенко, който планираше да отслужи панихида в памет на Алексей Навални, беше задържан от управляващите. Научихме, че е получил инсулт в ареста. Предстои свещеникът на бъде съден, че е провел забранен опозиционен протест, а не панихида. Как ще коментирате тези арести?
Всичко това, което изреждате е доказателство, че режимът се опасява извънредно доста от всичко обвързвано с Навални, от метода, по който хората ще посрещнат новината за гибелта му, от вероятно негово публично посетено заравяне. След като в този момент се реагира по този начин, може ли да си визиите какво би се случило, в случай че на погребението отидат огромен брой хора. Това към този момент е финален декаданс и репутационно страда Русия.Трябва да се поставя акцентът върху режима на Путин, тъй като точно той прави всички тези неща да бъдат вероятни.
Обществото от една страна е мобилизирано от боязън от външни врагове, това е вида нервност, която властническите държавни управления доста обичат. От друга страна е мощно репресирано. След като не можеш да отслужиш панихида за умряла социална фигура, какво остава в случай че направиш политическо събитие, проява да вземем за пример в памет на тази умряла социална фигура. Това е напълно назадничав властнически режим, който не се стопира пред нищо.
Факт е, че гибелта на Навални лишава опозицията в Русия от нейния най-известен водач в миг, в който Путин се готви за президентските избори през март, на които се чака да си подсигури оставането си на власт до най-малко 2030 година. Умира ли постепенно вярата за Русия с Навални?
Възможно е в утрешния ден нещо да се пречупи, нещо да щракне в това общество, което в действителност да провокира някакви нови процеси. Там мащабите и дълбочината на гнева са такива, че в действителност не знаем какво и по кое време ще се случи. От друга страна може да не е фокусирана, да не е задоволително канализирана публичната сила с цел да случат такива неща. Един от големите дефекти на наблюдаващите на съветското общество и политика е фактът, че те следят извън.
Много малко са хората, които имат взор от вътрешната страна. Имат директни наблюдения върху публичните настроения, а не върху настроенията на анализаторите, което е доста нездравословно нещо. За това е толкоз мъчно да се предскаже. Със сигурност има голямо сгъстяване на режима, сигурно има фрагментация и разтрошаване на опозицията, арести и по всякакъв начин опити тя бъде да обезвредена.
Със сигурност премахването на политически съперници, от, до, най-малко при първите два случая следата води непосредствено до държавното управление. В случая с Навални, той беше тероризиран, гонен, затварян. Дали гибелта му е провокирана в резултат на отравянето и този тормоз следствие ние просто не знаем. За това споделяме, че има севрокорейзация на този развой, тъй като той просто стартира да се държи по един капсулиран метод, по който човек не може да разбере обикновени обстоятелства. Това към този момент не е пропускливата Русия от преди 10 години, да не приказваме преди 20, когато беше отворена, това към този момент е трета Русия.
Преди броени дни се завърнахте от Украйна, къде бяхте? Как беше ситуацията там?
Държава във военна конюнктура, вият сирени, имаш време, в което би трябвало да се добереш до леговище. През останалото време хората философски живеят. Аз бях в Киев и Чернигов. Хората там живеят обикновено, приели са, че това нещо се случва, че би трябвало да живеят и го вършат. Няма никакво чувство за самосъжаление, скептицизъм, обезсърчение. Това, което видях аз е извънредно солидарно общество, изненадващо умерено.
Може би не е изненадващо, това да са естествени неща, по време на война да се случва. Но при тях ми се коства, че има нещо от горната страна. Има някаква социална взаимност и готовност, която надвишава естественото за такава обстановка.
Явор Сидеров е учил история и интернационалните връзки в университетите на Сидни, Калифирния-Бъркли и Оксфорд.
Работил е в БНР, редица печатни медии, преподавал е в университетите в Западна Австралия, Бъркли и АУБ и е съветвал двама вицепремиери по въпросите на миграцията и антикорупцията.
Съавтор е на учебника по история за 9 клас на издателство " Просвета " и на пособия за учители по гражданско обучение.
Интервю на Констанца Илиева
Обществото от една страна е мобилизирано от боязън от външни врагове, това е вида нервност, която властническите държавни управления доста обичат. От друга страна е мощно репресирано. След като не можеш да отслужиш панихида за умряла социална фигура, какво остава в случай че направиш политическо събитие, проява да вземем за пример в памет на тази умряла социална фигура. Това е напълно назадничав и властнически режим, който не се стопира пред нищо .
Това сподели за ФрогНюз историкът Явор Сидеров.
Ето го цялото изявление:
Г-н Сидеров, предстояща ли беше новината за поради тежките условия, в които се намираше съветският опозиционер?
Никой нищо не знае по-късно, което се случи с Навални. не знаем по кое време ще го върнат. Истината е, че всички сега приказват безусловно празни приказки. Нямаме концепция в резултат на неприятните условия ли е умрял, принудително ли е погубен там или това е резултат от отравянето му с “Новичок ”, след отслабването на организма. Лечението му в Германия беше сполучливо, само че той по-късно отиде в каторга, която няма по какъв начин да е повлияла добре на здравословното му положение. Факт е, че ние не знаем нищо, и че това, което се случва, е безусловно безобразно, не може да се позволява такова нещо.
Целият свободен свят беше разтресен от новината за гибелта на Навални, имаше реакции от разнообразни страни. Какъв би трябвало да бъде
Отзвукът е еднопосочен и това е отвращение. Този човек не трябваше да бъде унищожаван, това е безсрамие. Мисля, че на Путин към този момент не му пука, въобще не се се интересува от интернационалния отзив. Ако Русия при започване на ръководството на Путин имаше цялостна интернационална легитимност, от 2008 година нататък, накърнена интернационална легитимност, в този момент сега ми се коства, че даже и в страни и общества, в които Русия е известна, това няма по какъв начин да рефлектира добре.
Навални с изключение на опозиционер, деятел, най-ярък критик на Кремъл и Путин, е и един от най-ярките анти-корупционери, които разкриваха корупцията на високо равнище в страната. Сгреши ли Путин, издигайки подобен огромен исполин против себе си, защото се счита, че даже и след гибелта му той продължава да е опасност. Ще отключи ли това нови процеси в Русия?
Трудно мога да кажа, тъй като явно ярка фигура, която да замести Навални няма. Има опозиционери, само че опозицията е фрагментирана и разрушена в Русия, част от нея е репресирана, другата част е по този начин да се каже " ъндърграунд ". Очевидна фигура няма, сигурно опозиционери има на всички места. Въпросът е, че самото общество е консолидирано и то не толкоз от обич към Путин, колкото от един остарял съветски инстикт, че са обкръжени, всички са против тях и те би трябвало да противостоят на това. Путин се възползва от този съветски инстикт. Истината е, че най-ценната работа при Навални беше заложена точно в региона на антикорупцията.
Това, което показваше той, е изначалната корумпираност на този режим, а не наложително някаква негова обич към демократичната народна власт. Той беше по-скоро анти-корупционер, в същото време в случай че помните и националист, тъй че мъчно може да се предвижда такова нещо.
Виждате ли капацитет в дамата на Навални, Юлия, да продължи делото му? Самият той е споделял в изявленията, че тя е по-силна от него. Тя съумя да посрещне с усмивка овациите на хората след гибелта му. Беше един от специфичните посетители на Конференцията в Мюнхен и ще участва на Съвета по външните работи на Европейски Съюз.
Това няма по какъв начин да го знаем, ще го забележим в процеса на развиване на нещата. Тя несъмнено не е Навални, на практика това е различен човек, колкото и да са близки, само че в действителност това е врачуване. Ако след една година тя се е трансформирала в сплотяваща фигура за съветската съпротива, добре. Но това би трябвало да се види черно на бяло, не може да се каже или предивди.
Може би в неговият темперамент има неща, които са по-привлекателни, Юлия може да ги има, само че може и да ги няма. Да ви кажа почтено, не съм огромен последовател на прогнозите, изключително в тази обстановка.
Очаквате ли да има следствие за гибелта на Навални и ще бъде ли върнато тялото на околните му?
Ако тялото не бъде върнато на околните, значи този режим е станал севернокорейски, нещата напълно са излезли отвън релсите. Не мога да ви кажа какъв е законовият период, хвърлят се всевъзможни догадки, три дни, месец. Ясно е за какво тялото не се връща. Режимът се бои да не се случи голям протест. Погребението да не се трансформира във фокус на антиправителствени настроения. Вероятно ще го върнат, ще разрешат заравяне, само че надали ще оставят на случайността погребението на Навални и надали ще разрешат там да се съберат 500 хиляди индивида, които да скандират против Путин.
Повече от 400 души бяха арестувани по време на демонстрации в над 30 съветски града през почивните дни. Всъщност би трябвало да подчертаем, че не станахме очевидци на плевел митинг от страна на жителите. Кадрите, които видяхме, демонстрираха по какъв начин десетки хора се събират пред монумент на жертвите на репресиите. Протестиращи полагаха цветя и свещи, някои пееха химни, а други се прегръщаха със сълзи в очите. Същевременно управляващите арестуваха над 400 души, видяхме по какъв начин ги влачат по земята. В Санкт Петербург пък съветският духовник Григорий Михнов - Вайтенко, който планираше да отслужи панихида в памет на Алексей Навални, беше задържан от управляващите. Научихме, че е получил инсулт в ареста. Предстои свещеникът на бъде съден, че е провел забранен опозиционен протест, а не панихида. Как ще коментирате тези арести?
Всичко това, което изреждате е доказателство, че режимът се опасява извънредно доста от всичко обвързвано с Навални, от метода, по който хората ще посрещнат новината за гибелта му, от вероятно негово публично посетено заравяне. След като в този момент се реагира по този начин, може ли да си визиите какво би се случило, в случай че на погребението отидат огромен брой хора. Това към този момент е финален декаданс и репутационно страда Русия.Трябва да се поставя акцентът върху режима на Путин, тъй като точно той прави всички тези неща да бъдат вероятни.
Обществото от една страна е мобилизирано от боязън от външни врагове, това е вида нервност, която властническите държавни управления доста обичат. От друга страна е мощно репресирано. След като не можеш да отслужиш панихида за умряла социална фигура, какво остава в случай че направиш политическо събитие, проява да вземем за пример в памет на тази умряла социална фигура. Това е напълно назадничав властнически режим, който не се стопира пред нищо.
Факт е, че гибелта на Навални лишава опозицията в Русия от нейния най-известен водач в миг, в който Путин се готви за президентските избори през март, на които се чака да си подсигури оставането си на власт до най-малко 2030 година. Умира ли постепенно вярата за Русия с Навални?
Възможно е в утрешния ден нещо да се пречупи, нещо да щракне в това общество, което в действителност да провокира някакви нови процеси. Там мащабите и дълбочината на гнева са такива, че в действителност не знаем какво и по кое време ще се случи. От друга страна може да не е фокусирана, да не е задоволително канализирана публичната сила с цел да случат такива неща. Един от големите дефекти на наблюдаващите на съветското общество и политика е фактът, че те следят извън.
Много малко са хората, които имат взор от вътрешната страна. Имат директни наблюдения върху публичните настроения, а не върху настроенията на анализаторите, което е доста нездравословно нещо. За това е толкоз мъчно да се предскаже. Със сигурност има голямо сгъстяване на режима, сигурно има фрагментация и разтрошаване на опозицията, арести и по всякакъв начин опити тя бъде да обезвредена.
Със сигурност премахването на политически съперници, от, до, най-малко при първите два случая следата води непосредствено до държавното управление. В случая с Навални, той беше тероризиран, гонен, затварян. Дали гибелта му е провокирана в резултат на отравянето и този тормоз следствие ние просто не знаем. За това споделяме, че има севрокорейзация на този развой, тъй като той просто стартира да се държи по един капсулиран метод, по който човек не може да разбере обикновени обстоятелства. Това към този момент не е пропускливата Русия от преди 10 години, да не приказваме преди 20, когато беше отворена, това към този момент е трета Русия.
Преди броени дни се завърнахте от Украйна, къде бяхте? Как беше ситуацията там?
Държава във военна конюнктура, вият сирени, имаш време, в което би трябвало да се добереш до леговище. През останалото време хората философски живеят. Аз бях в Киев и Чернигов. Хората там живеят обикновено, приели са, че това нещо се случва, че би трябвало да живеят и го вършат. Няма никакво чувство за самосъжаление, скептицизъм, обезсърчение. Това, което видях аз е извънредно солидарно общество, изненадващо умерено.
Може би не е изненадващо, това да са естествени неща, по време на война да се случва. Но при тях ми се коства, че има нещо от горната страна. Има някаква социална взаимност и готовност, която надвишава естественото за такава обстановка.
Явор Сидеров е учил история и интернационалните връзки в университетите на Сидни, Калифирния-Бъркли и Оксфорд.
Работил е в БНР, редица печатни медии, преподавал е в университетите в Западна Австралия, Бъркли и АУБ и е съветвал двама вицепремиери по въпросите на миграцията и антикорупцията.
Съавтор е на учебника по история за 9 клас на издателство " Просвета " и на пособия за учители по гражданско обучение.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ